Решение по дело №274/2022 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Решение № 100 от 12.04.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановено по АНД № 274 по описа за 2022 година.

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание от 11.03.2022 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемата
Т. Й. П. от град Хасково да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за
престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на
23.12.2020 г. в град Хасково, пред Д. Д. А., на длъжност „системен оператор“
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, е потвърдила неистина
в писмена декларация, а именно Декларация за изгубено, откраднато,
унищожено СУ на МПС, която по силата на закон - чл. 160, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, се дава пред орган на властта за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства, а именно че Свидетелство за управление
на МПС с № *****, издадено на Т. Й. П. с ЕГН: ********** е изгубено
(изгубена книжка).
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, РП – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител, който да заяви становище по внесеното
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Защитникът на подс. Т. Й. П. от град Хасково – адв. И. В. от АК -
Хасково счита предложението на РП – Хасково за основателно и заявява, че
ще се ползва изцяло и само от събраните на досъдебното производство
материали. В хода на съдебните прения пледира за виновност на нейната
подзащитна и моли да бъде наложено административно наказание, съобразно
установения законов минимум, като аргументира тезата си във връзка с
индивидуализацията на санкцията.
Подсъдимата Т. Й. П. от град Х., редовно призована, се явява лично,
като заявява, че разбира обвинението и се признава за виновна по него, като
потвърждава, че в съдебна фаза ще се ползва изцяло и само от събраните на
досъдебното производство материали. Придържа се в хода на съдебните
прения към заявеното от нейния защитник, а при упражняване правото си на
последна друма моли за налагане на административно наказание в минимален
размер, каквото искане било отправено от нейния адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Т.Й. П. е родена на *** г. в град В. Т., същата е
**************, град Х., с постоянен и адрес за призоваване - гр.Х., бул.
„*******.
1

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 3024,
издадена от Районен съд – Велико Търново на 25.11.2021 г. подсъдимата Т. Й.
П. не е осъждана и няма данни да е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание.
Срещу нея няма регистрирани криминални прояви и по характер е описана
като лице, ползващо се с добро име в района, в който живее, според
събраните в хода на разследването характеристични данни. Трудови доходи
получава в размер на 900 лева, месечно, притежава и движимо имущество –
регистриран на нейно име лек автомобил марка „****, рег. № ****, според
отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние.
Установено в хода на досъдебното производство е, че на 19.12.2020 г.,
подс. Т. Й. П. се връщала от Кралство Нидерландия за Република България,
управлявайки МПС - автомобил, марка „***“, модел „*** с peг. № **** В
около 11:59 часа на посочената дата, в населено място Турну Северен, област
Мехединци, Република Румъния, на кръгово движение, км. 7 + 500,
управлявайки посочения лек автомобил, подс. Т. Й. П. извършила маневра по
неправилно изпреварване. Този факт бил възприет и санкциониран като
административно нарушение от румънски служители от „Пътна полиция“,
като на подсъдимата била наложена глоба в размер на 580 румънски леи, и
било отнето издаденото на нейно име Свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ с № ****, издадено на ***** г. от МВР-Хасково.
Въпреки последния факт, след като се завърнала в Република България, на
23.12.2020 г. в град Хасково, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Хасково, пред Д. Д.А.- системен оператор в Сектор „ПП“ при ОД на
МВР - Хасково, разпитана в хода на досъдебното производство в качеството
на свидетел, подс. Т. Й. П. попълнила, подписала и представила писмена
декларация, която се дава по силата и на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата пред орган на власт за удостоверяване на истинността
на някои обстоятелства. В посочената декларация подс. Т. Й. П.
собственоръчно изписала, че била изгубила свидетелството за управление на
МПС с № ***** издадено на **** г. от МВР- Хасково - „изгубена книжка“,
въпреки, че била наясно относно причината да не разполага със СУМПС с №
*****. В резултат, на името на подс. Т.Й. П. било издадено от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково на 07.01.2021 г. Дубликат на
свидетелство за управление с № ***** /със срока на валидност на СУМПС с
№ ****** тоест, до ***** г.
В хода на разследването е назначена съдебно – почеркова експертиза,
като според заключението на вещото лице, ръкописният текст и подписът,
положен след „Декларатор, Подпис“ в Декларация за изгубено, откраднато,
унищожено свидетелство за управление на моторно превозно средство, на
основание чл.160 от ЗДвП, са изпълнени от подс. Т. Й. П.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
2

място по – горе, от обясненията на подсъдимата, приобщени по съответния
ред в съдебна фаза.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така
констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното
деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен
извод, че подсъдимата Т. Й. П. от град Хасково е осъществила деяние,
субсумирано под състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния
кодекс, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба, за което на подс. Т.Й. П. е било повдигнато
обвинението, с предложение да бъде призната за виновна по него и съответно
– освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ.
деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е
извършил лъжливо документиране в документ в своя полза, а именно чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация,
която по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се
дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства.
По делото се установи, че подсъдимата Т. Й. П. от град Х., на
посочените в акта на прокуратурата дата и място, пред служител на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация, която по
силата на закона - на основание чл.160, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата се изисква да бъде дадена в хипотезата, визирана в цитираната
норма, вписала обстоятелствата, а именно, че Свидетелство за управление на
МПС с № ***** издадено на нейно име е изгубено (изгубена книжка). С оглед
така възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка,
еднопосочна с изложената в постановлението на РП - Хасково,
недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата,
обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по
чл. 313, ал. 1 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна
изпълнителното деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие –
вписване на обстоятелства, които подлежат по силата на закона на
удостоверяване откъм тяхната истинност в подадена писмена декларация.
Следва да се приеме, че деянието е осъществено в първата предвидена в
нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване на неистина, тъй като с
използване на израза „изгубено”, подсъдимата е имала предвид чисто
логически и езиково погледнато, че вещта, в случая документът, се намира на
неизвестно за нея място, вследствие въздействието на неопределен и
неизяснен фактор, като е дала предположение за естеството на причините за
това – загубване на документа /изгубена книжка/, съзнавайки, че това й
изявление не съответства на обективната истина. То не съответства на
обективната истина, тъй като е била наясно, а се установява от писмените
доказателства по делото, както по какви причини свидетелството й за
управление на МПС не е в нейно държане – защото е било отнето от властите
3

на Република Румъния, така също къде се намирало то, а именно у властите на
посочената държава и на какво основание този документ е отнет – за
извършено закононарушение при управление на МПС в Румъния.
Следователно, изявлението на подс. Т. Й. П. в подадената писмена
декларация, не само обективно не съответства на истината и поради това
следва да са приеме като потвърждаващо неистина, а така също това
несъответствие е било съзнавано от нея. Последното пък от своя страна
обосновава и преценката, че от субективна страна деянието е извършено от
подсъдимата при пряк умисъл. Същата, освен това, е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е целяла тяхното настъпване.
На следващо място, не се поставя под съмнение и възприетото в акта на
държавното обвинение виждане, че в конкретната хипотеза, с подаване на
процесната декларация, чието авторство не се оспорва от подсъдимата пред
служители на Сектор „ПП” към ОД МВР – Хасково, същата е депозирана
пред орган на власт по смисъла на чл. 93 т. 2 от НК. Съгласно цитираната
разпоредба „орган на власт” са органите на държавна власт, органите на
държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при
тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции, а според
чл. 1 ал. 2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават от
Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи,
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност
по този закон, което установява по положителен начин и другата обективна
предпоставка за съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК -
декларацията да се дава пред орган на власт.
За извършеното от подсъдимата Т. Й. П. от град Х. престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба
от сто до триста лева. С престъплението не са нанесени имуществени вреди.
Подсъдимата към датата на деянието и към момента не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът
счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като
същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК
законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание, което
следва да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на „глоба”
в размер, съобразно законовия минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в
съответствие с данните за личността на подсъдимата – същата е в млада
възраст, с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, според
отразеното в приложената характеристична справка, и трудово ангажирана,
но все пак, като негативен атестат за личността следва да се възприеме,
извършеното закононарушение в Република Румъния. Административното
наказание глоба е необходимо и бе съобразено с материалното й състояние.
Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с
4

изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по
делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност
на деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен
биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в
закона, а с факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е
административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му
подсъдимата, от гледна точка на въпроса за нейната съдимост, е поставена в
по – благоприятно положение, независимо от размера на това наказание,
предвид липсата на основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК.
Последното се мотивира с възприетото законодателно разрешение в
разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, където действително е предвидена
възможност за налагане на наказание „глоба” и размерът на същото е
определен в диапазона от 100 до 300 лева, но в случая алтернативно
предвиденото наказание по вид е „лишаване от свобода”. То по своя характер
е по – тежко от наказанието „глоба”, следователно не са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а, ал. 5 от НК
при определяне размера на административното наказание „Глоба”.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, с оглед факта, че бе признат за
виновен в извършване на деянието, което е материалноправната предпоставка
от значение за преценката, в тежест на подсъдимия са възложени и
направените по делото разноски и същата бе осъдена да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 277.50
лева, представляващи направени по досъдебното производство разноски, а по
сметка на Районен съд – Хасково - сумата в размер на по 5.00 лева, при всяко
служебно издаване на изпълнителен лист за наложеното административно
наказание „Глоба“ или присъдените разноски
На основание чл. 112, ал. 4 НПК, приобщеното като веществено
доказателство по делото: СУМПС № ******бе постановено да се предаде на
разпореждане на заинтерисованото учреждение в случая Сектор ПП при
ОДМВР - Хасково и конкретно на Началника на Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР – Хасково.
Мотивиран така Хасковският районен съд постанови решението си.

Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
5

Номер на акта:	100
Дата:	12 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20225640200274
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 март 2022 г.

Решение по дело №274/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите