Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 17.07.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа
т.д.№ 1328 по описа за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е при условията на пасивно
субективно съединяване иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът „Е.А.“
ЕАД твърди, че между него и „Ф.т.“ ЕООД като лизингополучател и „Ф.“ ООД –
първият ответник, в качеството му на солидарен длъжник, е сключен договор за
финансов лизинг с №03002998/002 за описания автомобил марка Пежо, като твърди,
че не са изпълнявани задълженията по същия и е прекратен с уведомление, връчено
на 15.09.2010г., към който момент вече са били дължими по договора плащания в
общ размер на сумата от 15 603,85лв. Сочи, че за задълженията по
ч.гр.д.№41077/2011г. му е издадена заповед по чл. 410 от ГПК срещу двете
дружества, а с решение на СГС по в.гр.д.№6640/2013г. е потвърденото решението
на СРС, 36 състав по гр.д.№6342/2012г., с което е уважен иска му по чл. 422 от ГПК за описаните суми, за които се е снабдил и с изпълнителен лист. За събиране
на вземанията е образувано дело при ЧСИ С.Я., по което съгласно удостоверение
към 15.06.2018г. дългът възлиза на сумата от 9 451,66лв. Твърди, че с
нотариален акт за покупко-продажба от 20.03.2017г. на нотариус М.К. е сключен
договор, по силата на който длъжникът „Ф.“ ЕООД е прехвърлил на втория ответник
– „Н.“ процесния имот, представляващ жилище/апартамент, с адрес – гр. София,
район Красно село, ул. “********, подробно описан в исковата молба, за сумата
от 155 902, 50 лв., колкото е и данъчната оценка на имота. Счита, че
извършеното разпореждане е увреждащо и намаляващо имуществото на длъжника му,
като няма данни за налични други недвижими имоти. Изтъква, че е безспорно, че
първият ответник –прехвърлителят е знаел за задължението си, а е налице и
знание на втория ответник чрез законния му представител Е.Д.К., тъй като тя е
съдружник във „Ф.“ ООД и с нейно участие е взето решението за продажба на
имота, а същевременно е едноличен собственик и управител на дружеството
–купувач „Н.“ ЕООД, а от друга страна управител на „Ф.“ ООД при сключване на
сделката е лицето Г.Д.И., който е нейн брат, а и към момента на сделката е била
в съпружески отношения с Н.И.К., който е пълномощник по сделката и с който са
били заедно съдружници във „Ф.“ ООД към момента на сключване на сделката.
Горното се подкрепя и от това, че адресът и на двете дружества по сделката е
един и същ, а именно процесния имот. Предвид горното счита, че е налице
презумпцията за знание и че сделката е увреждаща го, поради което на основание
чл. 135 от ЗЗД претендира прогласяването й за относително недействителна.
Претендира и присъждане на разноски. В хода на производството поддържа исковата
си претенция чрез процесуалния си представител адв. С. като възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответникът „Ф.“ ЕООД оспорва исковата молба като недопустима и
неоснователна по съображения, подробно изложени в писмения отговор от
05.12.2018г. Изтъква, че според него искът бил недопустим и не следвало да се
разглежда от настоящата инстанция като прави възражение за местна подсъдност и
счита, че компетентен е Окръжен съд –Бургас. Не оспорва сключване на процесната
сделка, това, че има задължение, установено с описаните съдебни решения и за
събиране на което има висящо изпълнително дело, но счита, че сделката е
възмездна, същата била финансирана с паричен заем от трето лице „Б.п.“ ООД и
процесният имот бил обременен с договорка ипотека към „Райфайзенбанк“ и към
горепосоченото трето лице. Предвид ипотеката и това, че ищецът бил необезпечен
кредитор, счита, че не е налице основание да се приеме, че ще се удовлетвори.
Счита и че искът бил погасен по давност. Наред с това оспорва и знанието. В
хода на съдебното производство оспорва иска чрез процесуалния си представител
адв. Г. като претендира отхвърлянето му и присъждане на направените разноски.
Ответникът „Н.“ ЕООД оспорва
исковата претенция по съображения, изложени подробно в писмения отговор от
04.12.2018г., като поддържа, че според него със сключената сделка не било
увредено имуществото на длъжника на ищеца, тъй като той бил получил парична
сума срещу имота в посочения размер, като 130 000 лв. от тази сума били
заплатени чрез паричен заем. По изложените доводи счита, че не е налице
намаление на имуществото на „Ф.“ ООД и следователно увреждане на кредитора.
Оспорва и че не е налице хипотезата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като не ставало
дума за увреждане, сумата била заплатена по банков път и при адекватни действия
на ищеца би могло да постъпи по сметка на съдебния изпълнител.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения с исковата
молба изпълнителен лист от 20.07.2016г., издаден от СРС, 36 състав, въз основа
на заповед за парично задължение от 14.10.2010г. по д.№41077/2011г., и решение
на СРС, 36 състав по гр.д.№6342/2012г., „Ф.т.“ ЕООД и ответника „Ф.“ ООД са
осъдени да заплатят солидарно на ищеца описаните суми, дължими на основание чл.
345, ал.1 от ТЗ, а именно сума в размер на 3 783,30 лв., представляваща
неплатени вноски с падежи от 20.05.2009г. до 20.08.2009г. по договор за лизинг
от 24.08.2007г., сумата от 1 143,33 лв., представляваща неплатени премии
по застраховка „ГО“ и имуществена застраховка „Пълно каско“, сума в размер на
70,45 лв. – неплатен данък превозно средство за 2009г., 12 лв. – неплатена
такса за издаване на пълномощно за пътуване в чужбина, на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 2 700,68 лв., представляваща неустойка по чл. 2.11 от
договора за лизинг за перода от 20.08-2008г. до 20.06.2009г., както и сумата от
157,89 лв. – разноски. По втория представен изпълнителен лист от 08.01.2015г.,
издаден от СРС, 36 състав по г.д.№6342/2012г. и възв. гр.д.№6640/2013г. на СГС,
са присъдени на ищеца от двамата горепосочените длъжници общо разноски
съответно 633,25 лв. и 558,39 лв. Представен е препис от молбата до ЧСИ Я.и
постановление от 10.08.2016г., с което по молбата е образувано изп.дело №
20168440402724, срещу двамата длъжници. Съгласно представеното на стр. 13 от
делото удостоверение от ЧСИ Я.към датата на издаването му – 15.06.2018г. „Ф.“
ООД дължи сумата от 3 783,30 лв. – главница, мораторни лихви в размер на
3926,46 лв., присъдени разноски в размер на 1349,53 лв. и 392,37 лв. – такси по
ТТР към ЗЧСИ и 893,69 лв. – пропорционални такси, като са били наложени запори
в описаните банки, но няма данни за извършени от длъжника плащания.
С исковата молба е представен
нотариален акт №48, том І, рег.№1305, н.д.№34/2017г. на нотариус М.К., от
20.03.2017г. за продажба на недвижим имот, по силата на който „Ф.“ ООД чрез
управителя си Г.Д.И., продава на „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от
управителя Е.Д.К., следния недвижим имот, представляващ жилище/апартамент, с
адрес – гр. София, район Красно село, ул. “********, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.206.99.1.24 (шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и шест точка деветдесет и девет
точка двадесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-50/20.06.201бг. на Изпълнителния директор на АГКК,
няма издадена заповед за изменение в ККЕСР, адрес на имота: гр. София, район
Красно село, ул. „********(двадесет), вх. ******, самостоятелния обект се
намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.206.99 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и шест
точка деветдесет и девет), предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ: 129.79 (сто двадесет
и девет цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м., прилежащи части: мазе № 24
(двадесет и четири)- 4.54 (четири цяло и петдесет и четири стотни) кв.м., 2.428
% (две цяло четиристотин двадесет и осем хилядни върху сто) ид.ч. от
общите части на сградата, ниво 1 (първо) съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 68134.206.99.1.25 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
двеста и шест точка деветдесет и девет точка едно точка двадесет и пет),
68134.206.99.1.45 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка четиридесет и пет),
68134.206.99.1.23 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка двадесет и три); под обекта:
68134.206.99.1.19 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка деветнадесет); над обекта:
68134.206.99.1.47 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка четиридесет и седем),
68134.206.99.1.28 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка двадесет и осем), който е: АПАРТАМЕНТ № 24 (двадесет и
четири), находящ се в град София, СО- Район "Красно село", в
жилищната сграда на улица "********(двадесет), разположен във вход
"А", на V (пети) жилищен етаж, кота + 13.90 (плюс тринадесет цяло и
деветдесет стотни) метра, със застроена площ от 129.79 (сто двадесет и девет
цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с
кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна и два балкона, при съседи:
апартамент № 23 (двадесет и три), улица, апартамент № 45 (четиридесет и пет),
вътрешен двор, заедно с принадлежащото на апартамента Мазе № 24 (двадесет и
четири), находящо се в подземния етаж на сградата, с площ от 4.54 (четири цяло
петдесет и четири стотни) кв.м., при съседи: коридор, мазе №25 (двадесет и
пет), гараж № 18 (осемнадесет), заедно с 2.428 % (две цяло четиристотин
двадесет и осем хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и
заедно с 1.688 % (едно цяло шестстотин осемдесет и осем хилядни върху сто)
идеални части от 1917/1967 (хиляда деветстотин и седемнадесет върху хиляда
деветстотин шестдесет и седем) идеални части от Поземлен имот с
идентификатор 68134.206.99 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
двеста и шест точка деветдесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД- 18-50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор
на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на.имота: гр. София,
район Красно село, ул. „********(двадесет), площ от 1931 (хиляда деветстотин
тридесет и един) кв.м., трайно предназначение на територията : Урбанизирана,
начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15м), стар идентификатор:
няма, номер, по предходен план : 483, 485, 486 (четиристотин осемдесет и три, четиристотин
осемдесет и пет и четиристотин осемдесет и шест) , квартал 288к,
парцел X (десети), съседи: 68134.206.101, 68134.206.485, 68134.206.486, 68134.206.481,
68134.206.100, 68134.206.228, 68134.206.211, което съгласно нотариален акт е
описан
като дворно място, находящо се е град София, район Красно село, улица ********(двадесет),
съставляващо УПИ X- 486 (десети за имот с планоснимачен номер четирстотин
осемдесет и шест) от кв. 288в (двеста осемдесет и осем Буква"в’), по плана
на град София, местността „Красно село-плавателен канал", целият с площ от
1967 (хиляда деветстотин шестдесет и седем ) кв.м., при граници: УПИ І- 484 (първи за имот с планоснимачен номер
четиристотин осемдесет и четири, УПИ II- 485, 483 , 482 (втори за
имот с планоснимачен номер четиристотин осемдесет и пети
четиристотин осемдесет и три и четиристотин осемдесет и две), УПИ VIII- 481
(осми за имот планоснимачен номер четиристотин осемдесет и едно), УПИ
VII- 1656 / седми за имот планоснимачен номер хиляда шестстотин петдесет шест),
ул. "Ястребец" и новопроектирана улица, като е уговорено, че имотът
се продава за сумата
от 155 902, 50 лв., колкото е и данъчната оценка на имот. В нотариалния
акт е уговорено, че сумата от 25 902,50 лв. дружеството продавач ще получи
в едноседмичен срок по банков път, а останалата част от продажната цена в
размер на 130 000 лв. ще бъде чрез отпуснат на купувача „Н.“ ЕООД заем от
„Б.п.“ ООД съгласно договор за паричен заем от 20.03.2017г., след вписване на
нотариалния акт и договорна ипотека в полза на горепосоченото дружество
–заемател.
От представените справки по ТР се
установява, че управителя и едноличен собственик на капитала на „Н.“ ЕООД Е.Д.К.,
е съдружник заедно с Г.Д.И. във „Ф.“ ООД към дата 20.03.2017г. Съгласно
представеното на стр.26-27 от делото удостоверение за родствени връзки на Е.Д.К.
е видно, че Г.Д.И. е нейн брат.
По молба на ищеца са изискани и с
писмо от 19.10.2018г. са постъпили по делото документите от преписката на
нотариус К. за извършената сделка, а именно протокол-решение от едноличния
собственик на капитала на „Н.“ ЕООД – Е.К.от 20.03.2017г. за закупуване на
имота, протокол от Общо събрание на съдружниците от 14.03.2017г. на „Ф.“ ООД за
продажба на имота, като същият е с подписите на двамата съдружници Г.Д.И. и Е.Д.К.
с нотариални заверки на подписите им съответно от 14.03.2017г. и 20.07.2017г.
На стр. 107 и следващите е
представен и договора за паричен заем №218/20.03.2017г., по силата на който „Б.п.“
ООД се задължава да предостави на заемателя – ответника „Н.“ ЕООД парични
средства до 130 000 лв. – заемна сума. Представено е удостоверение за
размера на дължа с изх.№17/05.03.2019г. от „Б.п.“ ООД, в което се сочи, че
предоставеният заем, обезпечен с ипотека върху описания имот, не е погасен.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска е обективна
предпоставка и за да е налице следва чрез извършеното правното
действие, длъжникът да
създава или увеличава неплатежоспособността си. Правноирелевантно е дали след твърдяната увреждаща разпоредителна
сделка длъжникът притежава имущество и на каква стойност, тъй като самото разпореждане намалява възможността на кредитора за
удовлетворяване. Павловият
иск е способ за запазване имуществото на длъжника, когато с действията си той
застрашава удовлетворяване на вземането на кредитора от това имущество в
нарушение на принципа,
установен с разпоредбите на чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, че цялото имущество на
длъжника служи като общо обезпечение на неговите кредитори, които могат да насочат
изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. Както се приема изрично в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и
следователно задължително за съдилищата решение на ВКС № 45 от 01.06.2011г. по
гр.д.№ 450/2010г. на ІІІ г.о. и др., кредитор по смисъла на
чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила
решение, но и лицето, което твърди, че
има вземане, без то да е установено с влязло в
сила съдебно решение, като в хода на процеса кредиторът може да докаже вземането си с всички
допустими от закона доказателствени средства.
По възраженията за недопустимостта на иска съдът се е произнесъл с
определението по чл. 374 от ГПК, като следва отново да се изтъкне, че ищецът
има правен интерес от иска, независимо от това, че върху имота, с който е
извършена процесната сделка има учредена ипотека. Това, че предимство в реда за
удовлетворяване от този имот има друг кредитор, не означава, че и ищецът, макар
и хирографарен такъв няма правен интерес. Не може да се твърди и не се установява
по настоящото дело, че стойността на имота, която може да се реализира при
евентуалната му публична продан, би била ниска и недостатъчна да покрие
обезпеченото вземане, за да се приеме, че категорично няма да има остатък и за
евентуално удовлетворяване на хирографарния кредитор. Приема се в съдебната
практика, че има правен интерес
от Павловия
иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното
правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще
се промени правната сфера на ответника по иска и ако се касае до недвижим имот
с отменяване на атакуванато действие, кредиторът ще може да насочи изпълнение и срещу този имот. Практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда
на чл. 290 ГПК решение от 18.12.2013 г. по гр. д. № 915/2012 г. и др. е, че е недопустим иск по чл.
135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти, т.е. същият правен ефект е
настъпил поради друга причина (поредност на вписванията в нотариалните книги)
или е налице по-тежък порок (прогласена нищожност на сделката по отношение на
всички), същият е недопустим, тъй като правната промяна не може да настъпи
повторно. Приема се, че когато търсената правна промяна е настъпила по друга причина,
конститутивният иск е недопустим, тъй като правната промяна не може да бъде
предизвикана повторно. Но в случая не ищецът е
ипотекарния кредитор, за да се приеме, че поради вписаната договорна ипотека,
последващото прехвърляне на процесния имот му е непротивопоставимо. Ищецът е
трето лице, както за сключения договор, така и за договорната ипотека върху
имота, но независимо от наличието на вписана ипотека върху имота, предмет на
атакуваната сделка, то за него е налице правен интерес от Павловия иск, тъй
като ще настъпи правна промяна по силата на уважаване на иска. ВКС приема и че предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване
относителна недействителност на сделка с недвижим имот от увреден кредитор след
вписана възбрана върху този имот от същия кредитор е недопустим, тъй като не е
налице правен интерес от търсената с иска защита, която е постигната с
вписаната възбрана по отношение на последващите
сделки, но в случая ищецът не е кредитор с вписана възбрана върху процесния
имот, поради което искът му е допустим, а въведените от ответника доводи за
недопустимост са неоснователни.
Павловият иск е способ за запазване
имуществото на длъжника, когато с действията си той застрашава удовлетворяване
на вземането на кредитора от това имущество в нарушение на принципа, установен с разпоредбите на чл.
133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи като общо
обезпечение на неговите кредитори, които могат да насочат изпълнението върху
всяка вещ или вземане на длъжника. Както се
приема изрично в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно
задължително за съдилищата решение на ВКС № 45 от 01.06.2011г. по гр.д.№
450/2010г. на ІІІ г.о. и др., кредитор по смисъла на чл. 135
от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а
и лицето, което твърди, че има
вземане, без то да е установено с влязло в
сила съдебно решение, като в хода на процеса кредиторът може да докаже вземането си с всички
допустими от закона доказателствени средства. Нещо повече, съгласно константната съдебна практика, обективирана в постановените
по реда на чл. 291 ГПК съдебни решения по гр. дело № 1863/2010 г., четвърто г.
о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 171/2009 г.,
четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009 г., четвърто г. о., ВКС и др., съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор, като в това производство се изхожда от предположението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти, освен ако вземането е отречено със сила на
пресъдено нещо, а в
производството по Павловия
иск длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на
отношенията, които легитимират ищеца като кредитор и съдът не може да спре производството по чл. 135 ГПК,
за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи
ищеца да предяви вземането си с иск. В случая, обаче, е безспорно,
че ищецът се легитимира като кредитор с влязъл в сила съдебен акт, по който е
издаден изпълнителен лист, т.е. вземането му е безспорно. Следователно е налице
първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ищецът се легитимира като
неудовлетворен кредитор на прехвърлителя по атакуваната сделка.
Налице
е и константна съдебна практика, обективирана в
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК като решение
№ 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК; решение
№ 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, и др., в
които се приема, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника
намалява възможностите за удовлетворение на кредитора, както
и че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други
правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора,
в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг
без правен интерес и пр., тъй като за
обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради
което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това
имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с
друго налично такова. Приема се, че длъжникът
не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото -
той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е
добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно
изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД
относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно
значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с
възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез
насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника
имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за
провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Както се приема в постановено по реда на чл. 290 от ГПК и явяващо се
задължително за съдилищата практика решение № 218 от 10.11.2013г. по гр.д.№
1778/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС, предпоставките за уважаване на
иска по чл. 135 от ЗЗД са наличие на действително вземане в полза на кредитора,
което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска,
извършването на увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно - лицето, с
което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася
кредиторът в резултат на сделката. Ако действието е извършено
преди възникване на вземането на кредитора, то трябва да се установи намерение
за увреждане у страните по сделката, което е в предпоставките на ал.3 на
горепосочената разпоредба. Съдът намира, че в настоящия случай е безспорно, че
процесната сделка има увреждащо действие, независимо от факта, че не е
безвъзмездна, а срещу прехвърления имот се твърди да е получена парична
престация. задължителна практика на ВКС, изразена и в
цитираното от касатора решение. Налице е константна съдебна
практика, че увреждане в хипотезата на предявен Павлов
иск е налице, винаги когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, като е достатъчен фактът на разпореждане със
съответното недвижимо имущество, независимо дали е налице насрещна парична
престация. В тази хипотеза сделката е увреждаща кредитора, защото длъжникът се
лишава от собствеността върху недвижим имот - актив, чиято пазарна стойност по
общо правило е по-малко променлива и то за по- продължителни периоди от време,
независимо от това дали е получил парична престация срещу същия или не, а от
самото съдържание на сключения нотариален акт е видно, че към датата на
сделката не е получена дължимата продажна цена. Плащането й е уговореното
впоследствие, в резултат на изпълнение на договор за паричен заем, а
доказателства за реален превод и постъпване на суми по сметка на прехвърлителя
на имота, въпреки твърденията на ответниците, не са ангажирани. Ответникът „Н.“
ЕООД твърди, че сумата по договора била заплатена на дружеството по банков път
и при съответни действия на кредитора –ищец и съдебния изпълнител, би могла да
бъде запорирана, но горното му твърдение не е установено. Доказателства за
извършен банков превод на сума по сключената с нотариалния акт сделка в полза
на ответника „Ф.“ ЕООД не са ангажирани по делото. Нещо повече, дори
представянето на договора за паричен заем не удостоверява превод на суми по
същия, тъй като същият не съставлява разписка за получена и платена сума, а
само са уговорени условията, при които ще се отпусне заема като бъдещо
действие, но дори и да беше, то не установява реално постъпване на средства по
сметка на „Ф.“ ЕООД. Независимо от горното, разпореждането с недвижим имот,
дори и при получаване на насрещна парична престация в размер на пазарната му
цена, което както още веднъж ще се посочи, не се установи по делото,
представлява увреждащо действие, тъй като паричните средства са по-лесно и
бързо ликвиден актив спрямо недвижимия имот. Предвид горното съдът намира, че е
без значение обстоятелството, че ищецът е хирографарен кредитор и по
отношение на недвижимите имоти по атакуваната сделка
вече има вписани обезпечения - ипотеки, осигуряващи
привилегировано положение на кредиторите по тях, в която насока има и
съдебна практика като напр. решение №118 по в.гр.д.№302/2016г. на
Апел.съд-Бургас и мн.др. Ето защо доводите на ответниците в тази насока са
неоснователни и е налице и втората предпоставка за уважаване на иска, а именно
сключения договор за продажба на имот на длъжника на кредитора ищец има
увреждащ характер.
Спорен
е и субективния елемент като предпоставка за уважаване на иска, а именно
знанието на съконтрахента на длъжника. Съгласно константната съдебна практика
знанието на съконтрахента на длъжника за
увреждане на кредитора на прехвърлителя подлежи на установяване с всички допустими
доказателствени средства, като доказването
може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, който в
своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. За
наличие на знание е достатъчно приобритателите по транслативните сделки да са
съзнавали, че в резултат на сделката се възпрепятства кредитора да се
удовлетвори от стойността на имота. Когато
разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно е достатъчно кредиторът да
докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а
когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, освен в
случаите, когато знанието на третото лице се презумира – чл.
135, ал. 2 ЗЗД, а именно знанието се предполага до доказване на
противното, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. има и практика
на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, като се приема, че за да е
налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава лично кредитора,
съответно да са му били представени
доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на неговите
права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от
сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата,
от които произтича вземането на кредитора. Обстоятелствата, от които произтича
вземането винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението
на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за съпруга,
низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията по чл.
135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна
фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместено живеене на
съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени
деца и др.) тези
факти имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат
в основата на фактически извод за наличието на знание. В
случая длъжникът –прехвърлител на имота по атакуваната сделка е юридическото
лице „Ф.“ ООД, който към момента на сключване на договора и до вписване на
заличаването на втория съдружник, извършено в ТР с вписване под №
20171108132636, е със съдружници Г.Д.К.и Е.Д.К., които са брат и сестра
съгласно удостоверението за родствени връзки. Двамата в качеството си на
съдружници са взели решението по представения протокол от ОС на съдружниците на
„Ф.“ ООД от 14.03.2017г. за разпореждане с имота. Законен представител и
едноличен собственик на дружеството-приобретател на имота „Н.“ ЕООД е лицето Е.Д.К..
Следователно към момента на сделката лицето Е.Д.К.е законен представител на
втория ответник и съдружник и сестра на законния представител и управителя на
първия ответник. Безспорно с оглед горното у приобретателя на имота,
съконтрахент на длъжника, а именно търговското дружество „Н.“ ЕООД е налице
свързаност и знание именно поради съвпадане на физическото лице Е.К.. Към
момента на сделката за вземането на кредитора –ищец е налице издаден
изпълнителен лист и образувано и висящо изпълнително дело, поради което всички
лица, участващи в дружеството –длъжник са знаели за това му качество, а
законният представител и едноличен собственик на капитала на
дружеството-съконтрахент и приобретател на имота е лицето К., което е съдружник
във „Ф.“ ООД и сестра на неговия управител. Сделката е сключена чрез
пълномощник на управителя на „Ф.“ ООД, но същият е Н.И.К., който не се
спори и се установява от представеното
удостоверение за родствени връзки е съпруг на Е.Д.К.. Както приема е ВКС в
практика си, а именно решение № 1037/02.10.2008г. по гр.д.№4302/2007г. и мн.
др. знанието и
волята по чл. 135, ал. 1 и 3 ЗЗД се определят при търговските
дружества от лицата, влизащи в състава на управляващите органи
на дружеството – отчуждител. В случая органите, които
са формирали волята на юридическите лица за осъществяването на сделката, се
състоят от едно и също физическо лице,
поради което следва да се приеме, че длъжникът и съконтрахентът
му чрез съответните си органи и представители са съзнавали при извършването на
сделката, че с нея се ощетяват
настоящите и бъдещи кредитори, или
както се приема идентитет на състава на управляващите органи на
двете дружества обосновава приложението на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а липсват
доказателства, оборващи законовата презумпция за знание за увреждането.
Предвид гореизложените доводи съдът намира, че се установява и
субективния елемент като предпоставка за уважаване на предявения иск.
Ответникът „Ф.“ ЕООД е заявил в отговора възражение за
погасяване по давност на иска, което съдът намира за неоснователно. Давността
за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от
момента на сключването й. Без правно значение за началото на давностния срок е
дали е постановена присъда, установяваща извършването на престъпно деяние или
решение за присъждане на обезщетение за вредите от увреждането - пострадалият
от непозволено увреждане придобива качеството на кредитор от момента, в който
длъжникът е извършил увреждането. От този момент увреденият става носител на
субективното право на обезщетение за увреждането, т. е. за него възниква и
правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове
на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с
изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД с начало сключване на
съответната увреждаща сделка - в случая сделката е сключена на 20.03.2017
г., като погасителната давност е петгодишна и не е изтекла преди
подаване на исковата молба, което е сторено на 27.06.2018г. Давността би
била изтекла, ако искът не е предявен до 20.03.2022г. – пет години след
атакуваната сделка, но очевидно не е налице такава хипотеза. В този смисъл е налице
и практика по реда на чл. 290 ГПК - решение
№ 311 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г., IV г. о., ГК,
решение №
7 от 26.1.12 г на ВКС по гр. дело № 456/11 на ВКС, Трето ГО, решение
№ 292 от 14.7.11 г на ВКС, Четвърто ГО, и др. Дори и да се тълкува
довода, че вземането на ищеца, с което същият се легитимира като кредитор е
погасено по давност, то възражението отново е неоснователно, тъй като вземането
е по издаден изпълнителен лист от 2015г., не се спори, че в периода, в който са
разглеждани делата 2012-2014г. давност не е текла, а след това е предмет на
висящо изпълнително дело, образувано по представената на стр. 10 молба от
02.08.2016г. Не се установява да е изтекъл петгодишен период от приключване на
делото, с което е установено вземането на ищеца до образуване на изпълнително
дело, нито пък да е прекратено същото и след това да е изтекъл давностния срок.
Още повече, че по отношение на възражението за погасителна давност, ако се
приеме, че такава се твърди за самото вземане на ищеца като кредитор, то е
налице практика на ВКС, включително по реда на чл. 290 от ГПК, че качество
на кредитор не може да бъде отречено в инициирания процес поради възражения,
които намалилият своето имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието
на облигационното отношение между него и ищеца. Възражения от подобно естество,
включително и възражение за изтекла погасителна давност, са неотносими към
спора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава
инцидентно в този процес, щом те не засягат материалното право да се иска
отмяна на увреждащата сделка, както изрично се посочва решение
№328/23.04.2010г. по гр.д.№879/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. Предвид горното
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск по чл.
135 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на ответниците не се следват
разноски. Разноски следва да бъдат присъдени на ищеца, като такива се явява
внесената държавна такса, за която е представен вносен документ от 03.10.2018г.
на стр.42 от делото, и възлизаща на сумата от 1687,84 лв. Действително ищецът е
представляван от процесуален представител – адв. С., за който е представено
пълномощно с исковата молба, но липсват представени доказателства за реално
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се
включва в размера на присъдените разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 от ЗЗД, по иска, предявен
от „Е.А.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Ф.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, и „Н.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сключеният с нотариален акт №48, том І,
рег.№1305, н.д.№34/2017г. на нотариус М.К., от 20.03.2017г. договор за продажба
на недвижим имот, по силата на който „Ф.“ ООД чрез управителя си Г.Д.И.,
продава на „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Е.Д.К.,
следния недвижим имот, представляващ жилище/апартамент, с адрес – гр. София,
район Красно село, ул. “********, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.206.99.1.24 (шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и шест точка деветдесет и девет
точка двадесет и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-50/20.06.201бг. на Изпълнителния директор на АГКК, няма
издадена заповед за изменение в ККЕСР, адрес на имота: гр. София, район Красно
село, ул. „********(двадесет), вх. ******, самостоятелния обект се намира в
сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.206.99
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и шест точка
деветдесет и девет), предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ: 129.79
(сто двадесет и девет цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м., прилежащи части:
мазе № 24 (двадесет и четири)- 4.54 (четири цяло и петдесет и четири стотни)
кв.м., 2.428 % (две цяло четиристотин двадесет и осем хилядни върху сто)
ид.ч. от общите части на сградата, ниво 1 (първо) съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж: 68134.206.99.1.25 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка двеста и шест точка деветдесет и девет точка едно точка двадесет и пет),
68134.206.99.1.45 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка четиридесет и пет),
68134.206.99.1.23 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка двадесет и три); под обекта:
68134.206.99.1.19 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка деветнадесет); над обекта:
68134.206.99.1.47 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка четиридесет и седем),
68134.206.99.1.28 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка двеста и
шест точка деветдесет и девет точка едно точка двадесет и осем), който е: АПАРТАМЕНТ № 24 (двадесет и
четири), находящ се в град София, СО- Район "Красно село", в
жилищната сграда на улица "********(двадесет), разположен във вход
"А", на V (пети) жилищен етаж, кота + 13.90 (плюс тринадесет цяло и
деветдесет стотни) метра, със застроена площ от 129.79 (сто двадесет и девет
цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с
кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна и два балкона, при съседи:
апартамент № 23 (двадесет и три), улица, апартамент № 45 (четиридесет и пет),
вътрешен двор, заедно с принадлежащото на апартамента Мазе № 24 (двадесет и
четири), находящо се в подземния етаж на сградата, с площ от 4.54 (четири цяло
петдесет и четири стотни) кв.м., при съседи: коридор, мазе №25 (двадесет и
пет), гараж № 18 (осемнадесет), заедно с 2.428 % (две цяло четиристотин
двадесет и осем хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и
заедно с 1.688 % (едно цяло шестстотин осемдесет и осем хилядни върху сто)
идеални части от 1917/1967 (хиляда деветстотин и седемнадесет върху хиляда
деветстотин шестдесет и седем) идеални части от Поземлен имот с
идентификатор 68134.206.99 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
двеста и шест точка деветдесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД- 18-50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор
на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на.имота: гр. София,
район Красно село, ул. „********(двадесет), площ от 1931 (хиляда деветстотин
тридесет и един) кв.м., трайно предназначение на територията : Урбанизирана,
начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15м), стар идентификатор:
няма, номер, по предходен план : 483, 485, 486 (четиристотин осемдесет и три,
четиристотин осемдесет и пет и четиристотин осемдесет и шест) , квартал 288к, парцел X (десети),
съседи: 68134.206.101, 68134.206.485, 68134.206.486, 68134.206.481,
68134.206.100, 68134.206.228, 68134.206.211, което съгласно нотариален акт е
описан
като дворно място, находящо се е град София, район Красно село, улица ********(двадесет),
съставляващо УПИ X- 486 (десети за имот с планоснимачен номер четирстотин
осемдесет и шест) от кв. 288в (двеста осемдесет и осем Буква"в’), по плана
на град София, местността „Красно село-плавателен канал", целият с площ от
1967 (хиляда деветстотин шестдесет и седем ) кв.м., при граници: УПИ І- 484 (първи за
имот с планоснимачен номер четиристотин осемдесет и четири, УПИ II-
485, 483 , 482 (втори за имот с планоснимачен номер четиристотин осемдесет и
пети
четиристотин осемдесет и три и четиристотин осемдесет и две), УПИ VIII- 481
(осми за имот планоснимачен номер четиристотин осемдесет и едно), УПИ
VII- 1656 / седми за имот планоснимачен номер хиляда шестстотин петдесет шест),
ул. "Ястребец" и новопроектирана улица.
ОСЪЖДА „Ф.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и „Н.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплатят общо на ищеца „Е.А.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78 от ГПК
сумата от 1687,84 лв. / хиляда шестстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: