Решение по дело №441/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 151
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20201890100441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Сливница, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20201890100441 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД от КР. Ц. Н.
срещу К. СТ. ХР., с който ищецът иска ответникът да бъде осъден да му
върне дадената в заем сума в размер на 5500 лв. ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че през 2017 г. е предоставил на ответника в заем
сумата от 5500 лв., за което била съставена разписка. Ответникът се задължил
да върне предоставената в заем сума в срок до 30.06.2018 г., но до настоящия
момент не го е направил. Това поражда правния интерес за предявяване на
иска, с който ищецът претендира ответника да бъде осъден да му върне
заетата сумата.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба
ответникът е подал писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е
частично основателен за сумата от 700 лева и неоснователен до пълния
предявен размер от 5 500 лева. Не оспорва обстоятелството, че подписът за
„получил“ в представената към исковата молба разписка е положен от него.
Посочва, че в периода от 2012-2013 г. същият е бил в материално затруднение
и ищецът неколкократно му е предоставял в заем парични суми. През 2013 г.
ответникът заминал за чужбина и към онзи момент общия размер на
1
получените в заем от ищеца суми възлиза на 2 300 лева. Ответникът твърди,
че през пролетта на 2017 г. се е върнал в България, но не е могъл да започне
да изплаща сумата, но същият изтъква, че не е преставал да общува с ищеца и
не е отричал наличието на задължения към него. Заявява, че през октомври
2017 г. ищецът го помолил да подпише документ за парите, които му е дал в
заем и на 08.10.2017 г. му предоставил да подпише разписка за сумата от
5400 лв. вместо за 2300 лв. За размерът на сумата ищецът обяснил, че го е
изчислил толкова завишен, тъй като в него са включени лихвите за периода
от 2012 г. – 2013 г., както и лихвите от датата на съставяне на разписката до
датата, посочена като падеж. Ответникът е отразил в писмения отговор, че е
подписал разписката, тъй като му е станало неудобно и не искал ищецът да си
помисли, че не желае да му върне процесната сума. Посочва, че през 2019 г. е
върнал на ищеца сума от 800 лв. и през 2020 г. му е върнал сума от 800 лв.,
поради което счита, че искът е основателен единствено до размера на
непогасеното задължение от 700 лв. Претендира адвокатско възнаграждение и
част от направените разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че страните се познават и ищецът многократно е
предоставял на ответника различни суми. Не се спори, че на 08.10.2017 г.
страните съставили разписка, в която е отразено, че ответникът е получил от
ищеца сумата от 5500 (пет хиляди и петстотин) лева, която се задължил да му
върне в срок до 30.06.2018 г. След ицвършена от съда констатация по реда на
чл.183, ал.1 ГПК е установено, че представеният по делото заверен препис от
разписката съответства на оригинала. В уговорения срок ответинкът не е
върнал на ищеца предоставената му в заем сума.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от
обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176, ал.1 ГПК, както и от
приетото по делото писмено доказателство – разписка от 08.10.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Между страните е налице валидно облигационно отношение по договор
за заем, по силата на което за ответника е възникнало задължението да върне
предоставената му в заем сума - чл. 240 ал. 1 от ЗЗД. Договорът за заем е
2
реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнато
съгласие между страните, едната страна даде, а другата получи в заем
парична сума, като в производството по иск с правно основание чл.240, ал.1
ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху
ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът
следва да докаже възраженията си – че средствата са дадени на друго
основание, че задължението е погасено и др., съобразно въведените
възражения срещу иска. Реалният елемент по договора за заем – получаването
– се удостоверява от заемателя с поемането на задължение „да върне“, а не
„да даде“ нещо и разписката, съставена от него, е за получаване на заетата
сума, а не за даване. Разписката е частен свидетелстващ документ, който се
ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява
неизгодни за себе си факти и тогава този документ има силата на
извънсъдебно признание и важи срещу своя издател (чл.180 ГПК). В този
смисъл разписката от 08.10.2017 г. удостоверява получаването на посочената
в нея сума от ответника. Ако в нея не е посочено основанието на плащането,
по иск за връщане на даденото без основание, в тежест на ответника е да
докаже основанието, на което е получил или има право да задържи
полученото.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
ищецът е изпълнил договорното си задължение за предаване на сумата от 5
500 лева на ответника, а и самия ответник я е приел без възражения.
Обичайна е практиката при сключване на договор за заем между физически
лица, предоставянето на заемната сума да се извършва в брой и съставяне на
разписка, установяваща предоставянето на договорената сума. Разписката е
подписана лично от ответника и последният не е оспорил авторството на
изписания текст и положения от него подпис. В този смисъл съдът приема, че
безспорно се установи наличие на реално предаване на заетата сума от ищеца
на ответника. Въпреки предоставената на ответника възможност за
ангажиране на доказателства във връзка с въведените в писмения отговор
твърдения, включително и по реда на чл.176 ГПК, недоказано остана
твърдението му за различен размер на получената сума като предадена му от
ищеца в изпълнение на негово задължение да му я върне.
По предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД доказването на
3
факта на изпълнение на така поетото по договора задължение е в тежест на
ответника, който следва да установи, че е върнал заетата му сума в
уговорения срок, а ако такъв не е уговорен – след като е бил поканен. В
конкретния случай за връщането на процесната сума в размер на 5 500 лева
не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника.
Ето защо съдът приема от правна страна, че в случая са налице
основанията за ангажиране на гражданската отговорност на ответника,
поради което той следва да бъде осъден да върне на ищеца сумата от 5 500
лева, която му е предоставил в заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 16.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода от спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в настоящото
производство в размер на 220 лева – държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. СТ. ХР., с ЕГН ********** от гр. Б. бул. „Е.” № 78,
представляван от адв. И. от САК, по иска с правно основание чл.240, ал.1
ЗЗД, да заплати на КР. Ц. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр. Б. С........
област, ул. „........“ № 26, сумата от 5 500 лева, която ищецът е предоставил на
ответника в заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска - 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК К. СТ. ХР., с ЕГН
********** от гр. Б. бул. „Е.” № 78, представляван от адв. И. от САК, да
заплати на КР. Ц. Н., с ЕГН **********, с адрес в гр. Б. С........ област, ул.
„........“ № 26, сумата от 220 лева, представляващи направените от него
разноски за държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
получаването на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4