№ 26240
гр. София, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110119082 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по искане на ищеца „ФИРМА“ ООД чрез пълномощника му адв. К.,
обективирано в частна жалба с вх. № 97652/25.03.2024г., уточнено с молба с вх. №
140964/29.04.2024г. за изменение на постановеното по делото протоколно прекратително
определение от 19.03.2024г. в частта за разноските.
С молбата се иска от съда да намали размера на присъдените в полза на ответника
„ФИРМА“ ЕООД разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 3000 лв. със
съображението, че поради прекратяването на производството по делото не е изпълнена
адвокатска защита в обема, за който е уговорено възнаграждението. Развиват се
съображения, че отговорът на исковата молба бил подписан лично от законния представител
на ответното дружество, поради което за същия не се следвало адвокатско възнаграждение.
Молителят сочи, че реално осъщественото процесуално представителство от страна на
упълномощения от насрещната страна адвокат се изчерпвало в явяването му в три открити
заседания. Изтъква като самостоятелен аргумент в подкрепа на тезата си за недължимост на
разноските за платен адвокатски хонорар в пълен размер, че доказателствено искане,
направено от пълномощника на „ФИРМА“ ЕООД било оставено без уважение. Позовава се
на практиката на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22. Иска от
съда да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника до сумата
от 750 лв.
В указания от съда срок насрещната страна е взела становище за неоснователност на
молбата.
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е подадена от страна по делото и е в срока за това, поради което е
допустима.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира подадената молба за частично основателна със следните съображения:
Искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно- още с
отговора на исковата молба и в проведеното на 19.03.2024г. открито съдебно заседание по
делото. Ангажиран е договор за защита, съдействие и упълномощаване от 31.08.2023г., в
който е уговорено възнаграждение в размер на 3 000 лв. и начин на плащане – в брой преди
1
подписването му. Следователно, доказано е извършването на разноски в
първоинстанционното производство съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
След като ответникът е получил препис от исковата молба и е извършил разноски, за
да ангажира процесуален представител, при прекратяване на производството за него
възниква правото да бъде обезщетен за тези разноски, без значение дали отговорът е бил
подписан от законния представител на дружеството, колко открити съдебни заседания са
проведени и колко от доказателствените искания на пълномощника му-адвокат са били
уважени. Достатъчно условие за възникване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е
разходите да са извършени след получаване преписа от исковата молба с указанията по
чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването.
На следващо място отговорността на ищеца за разноски за адвокат може да бъде
намалена само по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, но не и чрез собствени действия, които
представляват разпореждане с правото на иск. Оттеглянето или отказа от иска са
процесуални действия на ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да
се изисква от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях.
Своевременно релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, обаче, е
основателно. В хипотезата на прекратяване на производството поради оттегляне или отказ
от иска основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се преценява въз основа на
правната и фактическа сложност на делото с оглед на въведените в спора факти и
изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно извършените от
страните процесуални действия. Определеният съгласно чл. 7, ал. 2 т.3 от Наредба №1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на
адвокатското възнаграждение по иска с цена 20 000 лв. е 2 200 лв. В случая платеният
адвокатски хонорар, надвишава минималния такъв с около 36 % и се явява прекомерен,
поради което следва да се намали. В преклузивния срок по чл. 131 ГПК процесуалният
представител на ответника не е навел в спора факти и въз основа на тях правни твърдения,
които да навеждат на извод за отличаваща се фактическа и правна сложност на делото. По
делото са проведени общо три открити съдебни заседания. Не е налице обективно или
субективно съединение на искове, нито международен елемент.
Поради всичко изложено и зачитайки решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-
438/22 съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на
размера на присъденото в полза на „ФИРМА“ ЕООД възнаграждение до сумата от 2 000 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, като НАМАЛЯВА на основание чл. 248 ГПК присъдените с протоколно
определение от 19.03.2024г. разноски за адвокат в полза на„ФИРМА“ ЕООД с ЕИК ******
по гр.д. № 19082/2023 г. на СРС, ГО, 113 състав от 3 000ля. на 2000 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2