№ 303
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100503045 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Д. М. Д., чрез процесуален представител адв. П.
М., въззивна жалба срещу Решение № 1442/25.10.2021 г., постановено по гр. д. №
3374/2021г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено по отношение
на ответника „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, че ищецът не
му дължи сума в размер на 4364,69 лева, представляваща начислена по корекционна
процедура стойност за периода от 06.11.2020 г. до 03.02.2021 г. с фактура №
**********/05.02.2021 г. за обект, находящ се в град Варна, ул. „Л." № 25, с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********, както и същият е осъден да заплати на
ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 1320 лева.
Въззивникът излага становище, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, и необосновано, като постановено при
превратна преценка на доказателствата по делото. Сочи, че да се признае дължимостта на
претендираната от енергийното дружество парична претенция, последното следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на фактическите
предпоставки за извършване на оспорената корекция, една от които е и фактът на извършено
неправомерно присъединяване на имота му към разпределителната мрежда.
1
Жалбоподателят счита, че в хода на проверката, а и по време на самия процес, са наведени
единствено и само предположения, че констатираният допълнителен кабел бил прикачен
към вътрешната инсталация на къщата на някакво неизвестно и неустановено място. По
делото не било ангажирано нито едно пряко доказателство, че установеният допълнителен
проводник наистина доставя енергия точно на ищеца Д. - факт, признат дори и от
първоинстанционния съдебен състав. Последния обосновал правните си изводи с твърдения
за наличие на съвкупност от еднозначни косвени доказателства, каквато липсвала по делото.
В този смисъл оспорва достоверността на свидетелските показания на свидетелите Я. и Т..
Сочи, че свид. Ж.Я., служител на ответника, последователно заявявал, че проверката е
започнала със замерване на фазовия и нулевия проводник на абонат в електромерното табло,
находящо се на ул. „Л." № 23. Разликата в натоварването ги е убедила, че по това трасе в
това табло се консумира енергия, която не се измерва и заплаща, като тези констатации се
потвърждавали и от св. Т.. Неговото средството за търговско измерване обаче било
разположено в друго табло, находящо се на фасадата на къщата с административен адрес ул.
„Л." № 27, с което обосновава извод, че служителите на дружеството са констатирали
нередност в потреблението на друг абонат, чийто електромер са замервали пред съседния
имот.
На следващо място, жалбоподателят оспорва констатацията на служителите на
ответника относно идентичността на кабела, сходен с излизащия от почвата и влизащ в
замазката на къщата. Посоченото се явявало невярно предположение, тъй като същият
представлявал линията, чрез която ищецът е официално присъединен към
разпределителната мрежа и по която получава своето редовно, законно захранване. Същият
бил наличен и се ползвал и понастоящем.
Въззивникът излага още твърдения,че алтернативната линия е изградена за извършване
на трифазна консумация, като предположението на всички свидетели е, че трифазният ток
се ползва от монтираните на покрива на къщата два климатика. По делото обаче се
установявало, че инсталацията на къщата не е пригодена за трифазно захранване, както и че
липсват каквито и да е следи някога да е осъществявано такова, поради което ползването на
трифазен ток е обективно невъзможно.
Позовавайки се на протоколите за разпит, както и на обстоятелства, установени в ДП №
141/2021г. твърди, че не е настъпила преклузия на доказателствените му искания, заявени в
последното по първоинстанционното дело о.с.з.
Твърди, още, че при недоказаност в достатъчна степен на категоричност на изброените
предположения, решаващият орган е основал цялото решение на едно изявление на вещото
лице, че не му било изрично показано ел. табло на фасадата на къщата, а само таблата на
вътрешната инсталация, от което първоинстанционния съд необосновано е заключил, че
неправомерният кабел неминуемо е обслужвал процесния обект.
В заключение жалбоподателят заявява, че всички индиции и косвени доказателства,
водещи към предположението, че неправомерното присъединяване е извършено на ул. „Л."
№ 25, са останали недоказани и оборени от приобщените доказателства по досъдебното и
2
исковото производства. При такава плътност на застрояване и множество постройки, най-
малкото със същата степен на вероятност можело да се приеме, че действителният ползвател
на неотчетеното електричество е друг имот в района. Счита, че всички тези хипотези са
щели да бъдат излишни, ако служителите на ЕРП бяха изпълнили съвестно своите
задължения и бяха използвали техническите възможности, с които разполагат. Сочи, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията му за недоказаност на
задължението по размер.
Въз основа на гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение с
присъждане на разноски. Отправя доказателствени искания за провеждане на допълнителна
СТЕ, както и за изискване на документи от воденото ДП.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“
АД, представлявано от адв. Л. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Въззиваемото дружество оспорва твърдението, че извършената корекция се основава на
предположения, а ЗЕ и ПИКЕЕ изискват фактът на неправомерното присъединяване да бъде
надлежно установено. Сочи, че издаденият констативен протокол представлява официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно извода за
нерегламентираното свързване на насрещната страна към мрежата. На следващо място
твърди, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства, а по делото били събрани както писмени доказателства, в това число
официални такива - изисканото и приобщено по искане на ищеца досъдебно производство
№ 141/2021 г. по описа на 3-то РПУ - град Варна, така и гласни доказателства установяващи
този факт. Неясно било за въззиваемия защо е отказан достъп на служители на МВР по
време на проверката за извършване на оглед, за който ищецът настоява почти година след
премахване на неправомерното присъединяване. Сочи още, че съдът е кредитирал
показанията на свид. Я. и Т. по реда на чл. 172 от ГПК, като образуването на съдебно
производство срещу последния целяло единствено обслужване на защитната теза на ищеца.
На следващо място въззиваемият твърди, че възраженията на насрещната страна, че
замерването е осъществено в табло на ул. „Л." 23, в което не се намира неговото СТИ не се
подкрепяли от събраните по делото доказателства. Напротив, замерванията били извършени
по присъединяването на абоната, а не на посочения адрес.
Оспорва също възражението, че съставеният КП за извършена проверка е основан на
предположения, че кабелът влиза в къщата на ищеца, както и че същият използва трифазен
ток, тъй като липсата на установяване на начина на използване на проводника и начина на
присъединяването му към вътрешната инсталация на обекта, се дължали на изричен отказ да
бъдат допуснати в същия както служителите на ответника, така и служителите на МВР. От
друга страна, от заключението на СТЕ, че е технически е възможно към трифазно
захранване да се включи монофазен консуматор.
По отношение на възражението, че служителите на „Електроразпределенне Север" АД
не са изпълнили задълженията си, сочи, че от доказателствата по делото - КП и показанията
на свидетелите, се установявало, че е използвана кабелна лаборатория, която е установила
3
присъединяването и кабела, навлизащ в имота на ищеца. Тя е могла да установи и мястото
на присъединяване към инсталацията, но след предоставен достъп, какъвто им бил отказан.
Досежно оспорването на размера на задължението, сочи, че от заключението на СТЕ се
установявало, че изчисленията по корекцията са математически и методологично точни,
като е използвана правилната пропускателна способност на присъединения кабел.
По подробно изложени съображения се противопоставя срещу доказателствените
искания във въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение с
присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото пълномощникът на въззивника
поддържа подадената жалба по изложените в нея възражения и моли за отмяна на
решението. Отправя искане и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред
двете съдебни инстанции.
Процесуалният представител на въззиваемия поддържа депозирания отговор и
отправеното с него искане за потвърждаване на решението, както и за възстановяване на
извършените от доверителя му разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството по делото пред Варненския районен съд е образувано по предявен от
Д. М. Д. отрицателен установителен иск срещу „Електроразпределение Север“ АД, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4364,69 лева, представляваща начислена по
корекционна процедура сума за периода от 06.11.2020 г. до 03.02.2021 г. с фактура №
**********/05.02.2021 г. за обект, находящ се в град Варна, ул. „Л.“ № 25, с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********.
Ищецът твърди, че в качеството си на ползвател на електрическа енергия по смисъла
на т. 41 от ДР към ЗЕ е бил уведомен, че ответникът е издал фактура от 05.02.2021 г. на
стойност 4364,69 лева, която следвало да заплати. Сочи, че на 03.02.2021 г. била извършена
проверка на присъединителните съоръжения, доставящи потребявана електроенергия до
собственото му жилище, въз основа на която бил съставен и констативен протокол, от чието
съдържание е установено наличие на алуминиев кабел, присъединен неправомерно към
електроразпределителната мрежа, влизащ подземно в имота му. Вследствие на изложеното в
негова тежест била начислена електроенергия за периода от 06.11.2020 г. до 03.02.2021 г. в
размер на 21 319 кВтч, за консумирането на която твърди, че се базира на предположения.
Оспорва още наличието на предпоставките на чл. 50 от ПИКЕЕ. Не оспорва установеното
съществуване на кабел, присъединен към електропреносната мрежа, разположена пред дома
му, но твърди, че същият не е проследен до къщата му, а единствено е констатирано, че се
насочва към неговия имот, поради което твърди, че е недоказано твърдението на насрещната
страна, че посредством проводника се захранва именно неговата инсталацията. Твърди, че
4
неправомерно присъединеният кабел е трифазен, а в неговия дом няма възможност за
използване на трифазна електроенергия. Посочва, че не е потребител отклонените
количества електрическа енергия, като неправилно е изчислена и тяхната стойност, както и
периодът на корекцията. По изложените съображения отправя искане за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от „Електроразпределение Север“ АД, с
който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът признава, че с ищеца се намират в
договорни отношения във връзка с преноса и достъп на ел. енергия, както и обстоятелството,
че обектът, собственост на последния е присъединен към електроразпределителната мрежа.
Твърди, че действително е извършена проверка на измервателната система на посочения в
исковата молба адрес, както и че за същата е съставен констативен протокол. В резултат от
направените констатации е извършена корекция на количеството потребена ел. енергия и е
издадена съответна фактура затова. Заявява, че корекционна процедура е извършена
законосъобразно като е спазен реда по констатиране на неточното отчитане. При
извършване на проверката на 03.02.2021 г. е отразено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа чрез алуминиев кабел, което е осъществено подземно към
захранващия кабел посредством токови клеми и оттам подземно влиза в имота на абоната и
захранва инсталацията. По този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ,
не се измерва и не се заплаща. Твърди, че ищецът е отказал да подпише протокола, поради
което са уведомени органите на МВР, който са се отзовали на сигнала и са присъствали на
проверката, както и са подписали същия. Сочи още, че неправомерното присъединяване е
осъществено точно пред имота на ищеца и кабелът влиза в него. Не оспорва, че
неправомерният проводник е многофазен, но излага твърдения, че технически е възможно
трифазно захранване да бъде присъединено както към монофазна инсталация, така и да бъде
използвано самостоятелно, паралелно със съществуващо монофазно захранване. Заявява, че
по време на проверката ищецът катогерично е отказал достъп до имота, както на
служителите на ответника, така и на служителите на МВР. Твърди, че е използвана най-
малката пропусквателна способност на кабела, както и, че правилно е изчислил
коригираното количество ел. енергия. Оспорва твърденията на ищеца относно задължението
му за поддържане на досие, доколкото обекта е присъединен към мрежи ниско напрежение.
Посочва, че СТИ няма констатирани нередовности, а нередовността се състои в ползването
на второ захранване, осъществено неправомерно. Твърди, че надлежно в срок е уведомил
абоната за извършената проверка и за дължимите суми. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. По него в доказателствена тежест на ответника е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка
на средството за търговско измерване на потребителя, при която е установено
неправомерното му присъединяване на последния към ел. разпределителната мрежа чрез
5
кабел, захранващ обекта му на потребление, вследствие на което е доставил претендираното
количествено електрическа енергия, което не е отчетено при редовен отчет.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване на
корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Служебното начисляване на допълнителни количества
електрическа енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правилата са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21
ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност
представляват подзаконов нормативен акт, приет въз основа на законова делегация от
компетентен орган, поради което са законосъобразни и следователно - задължителни за
страните. В чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ, приложими за процесния случай, е предвидено, че при
установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът
на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг
от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа
енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово
натоварване. Преизчисляването по ал. 2 се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от правилата.
С текста на ал. 1 на цитираната разпоредба се предвижда, че при извършване на
проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2 на нормата са посочени и
реквизитите на протокола – той следва да се подпише от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя
или на негов представител или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. С разпоредбата на чл. 58 от ПИКЕЕ е уредено, че в случаите, когато
при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в
измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това
Министерството на вътрешните работи.
В изпълнение на посочената нормативна релгаментация служители на въззиваемото
дружество са съставили констативен протокол № 5900398, от съдържанието на който се
установява, че на 03.02.2021 г. е извършена проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на процесния обект на потребление, находящ се в
6
град Варна, ул. „Л.“ № 25. От същия е видно, че по време на проверката е установено
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез
алуминиев кабел, което е извършено подземно към захранващ кабел, посредством токова
клема и от там влиза в имота на абоната и захранва инсталацията. По този начин
консумираната ел.енергия от абоната по неправомерния кабел не преминава през СТИ, не се
измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Протоколът е бил подписан от служителите
извършили проверката и двама свидетели, както и от полицейски служител. Последното
придава на изготвения констативен протокол качеството на официален свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила, че записаните в него действия и
констатации действително са се осъществили. В документа липсва обаче изрично вписване
как и къде е извършено неправомерното присъединяване и как е установено, че
нерегламентирания кабел захранва именно обекта на абоната. Поради изложеното, а и с
оглед изричните оспорвания на въззивника на посочените твърдения, същите подлежат на
доказване в условията на главно и пълно доказване от ответнника, настоящ въззиваем.
По същество основният спорен между страните въпрос е именно относно становищетп
на въззиваемото дружество, че процесният кабел нерегламентирано е присъединил
инсталацията на въззивника към електропреносната мрежа. За установяването на този
спорен факт при първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена съдебно-
техническа експертиза. От експертното заключение по нея, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че три месеца след съставянето на
констативния протокол от 03.02.2021 г. в имота на виззивника не се установяват следи за
присъединяване на допълнителен кабел към ел.инсталацията на къщата. По табла по
етажите в апартамента не са налице разкъртвания, нова боя или допълнително подмазване
покарай тях. Тройна монофазна консумация на обекта е възможна единствено ако всяко от
трите апартаментните табла се свърже към отделна фаза. Технически не е възможно
преминаващата през допълнително поставения кабел ел.енергия да се консумира директно
от уредите в имота, без кабелът да е свързан към вътрешната ел.инсталация, а в имота не са
установени налични тарифни консуматори. Технически е възможно към трифазното
захранване да се включи монофазен консуматор. При сфазиране на фазите на правомерното
захранване на обекта и тези по неправомерния кабел е допустимо паралелно действие и на
двете захранвания. Вещото лице посочва, че извършените математически изчисления по
корекционната процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената
методология на ОУ и тези на ПИКЕЕ. При изслушването си в съдебно заседание експертът
уточнява, че неправомерният проводник следва да бъде закачен към разклонителна кутия
или табло вътре в къщата, което захранва вътрешната инсталация на обекта. Това може да
стане като от двора на имота кабелът следва да бъде свързан към ел.табло или
разклонителна кутия, която подава вече към отделните под табла в жилището. Вещото лице
посочва, че таблото в двора не му е показвано, въпреки че то е налично, видно от снимковия
материал към ДП. Експертът заявява още, че е възможно чрез мобилна кабелна лаборатория
да се проследи къде води кабела, без да е необходимо да се влиза в имота. В практиката му
по изготвяне на експертизи по подобни присъединявания ЕРП винаги е установявало
7
нерегламентираните присъединявания без да измерва какво натоварване преминава по
нулевото жило, както е извършено в настоящия случай.
За установяване на посочения факт въззиваемото дружество е ангажирало гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Я. и Т.. По отношение на първият
свидетел е приложимо правилото на чл. 172 от ГПК за преценка на показанията му във
връзка с останалите доказателства по делото и с оглед неговата възможна заинтересованост
от изхода му, тъй като е в трудово правоотношение с въззиваемото дружество, участвало е
при осъществяване на проверката и изготвяне на констативния протокол и е упълномощено
да представлява работодателя си по ДП № 141/21 г. по описа на III РУ – МВР Варна,
образувано именно във връзка с установеното нерегламентирано присъединяване. При
съблюдаване на посочените правила съдът кредитира показанията в частта, в която заявява,
че протоколът е съставен от колегата му като на второ място е неговият подпис. Както и, че
товарите, които са замерили от касетата към кутията не са съответствали на тези замерени в
кутията. Обадили са се на кабелна лаборатория и те са замерили къде е свързването и след
като са го установили са започнали да копаят и видели, че кабелът отива към двора на
къщата на ищеца.
В останалата част, с която се излага, че същият кабел влиза в имота на метър и 70-80
сантиметра, в основите на къщата, както и че „най-вероятно директното присъeдинение и
нулата на абоната са били свързани в имота на абоната и затова връща към нулата“
настоящият въззивен състав не кредитира, защото се базират на предположения и не се
подкрепят от останалия доказателствен материал по делото, а пряко му противоречат.
Субективните преценки и възприятия на свидетеля за идентичност на процесния кабел,
закопан в земята пред имота на ищеца, и този влизащ в основните на къщата му не са
подкрепени с обективни факти и доказателства, от които може да се обоснове дали се касае
за един и същ или различни обекти. Това е така, защото не се посочват, а и не се установява
наличието на определени характерни признаци на кабела, чрез които той може да бъде
разграничен от всеки друг кабел с приблизително същата големина и цвят на изолацията и
от идентичен материал. Решаващият извод на съда относно това дали установеното
нерегламентирано захранване е достигало до имота на ищеца или до друг обект не може да
се основава на предположения на служители на ответното дружество, които не са
подкрепени с никакви годни доказателствени средства. Съобразно поясненията дадени от
вещото лице в проведеното открито съдебно заседание по делото, присъстващата кабелна
лаборатория е разполагала с възможност да извърши изследване и да се установи до къде
води кабела, без да е необходимо да се влиза в имота на абоната, както и без да се изследва
натоварването по нулевото му жило, докато свидетелят твърди, че неправилното
присъединяване е установено именно по този начин. В същото време от показанията му се
установява, че достъп до имота е отказан на служителите на полицията, а не на тези на
„Електроразпределение Север“ АД. При наличието на тези възможности последните не
следва да бъдат кредитирани в частта, в която заявява, че най-вероятно директното
присъединяване и нулата на абоната са били свързани в имота на последния и затова „връща
8
към нулата“. Същите са базират на предположения и са неубедителни, а също така и
противоречат на становището на експерта относно обичайната практика за провеждане на
подобно изследване относно пътя на кабела, поради което не следва да им се дава вяра
съгласно правилото на чл. 172 от ГПК. Посоченото важи и относно становището на
свидетеля, че визуално е установил идентичен кабел да влиза в на метър и 70-80 сантиметра
в основите на къщата първо поради гореизложените причини, касаещи невъзможността да
се отграничи нерегламентирания кабел от всеки друг с подобни характеристики, но още и с
оглед факта, че вещото лице, както и свидетелят П. са категорични, че липсват каквито и да
е следи от нерегламентирано присъединяване както в къщата, така в частност и по
електрическите табла в нея.
Преценката на свидетелските показания, дадени от С.Т. следва също да бъде
извършена по реда на 172 от ГПК, тъй като от същите се установява, че с Д. са в конфликт,
свързан с междусъседски спорове, а към момента на извършването на разпита ищецът е
образувал охранително съдебно производство срещу него. Налице е и възможна
заинтересованост на Т. предвид интереса му от установяване, че кабелът е захранвал именно
имота на неговия съсед, с оглед разположението на къщите на двамата и фактът, че
нерегламентираното присъединяване е извършено в близост и до неговия имот. Именно
поради изложеното и при приложение на посочения процесуален ред съдът кредитира
показанията на свидетеля в частта, с която се установява, че той е подал сигнал по
електронния адрес на електроразпределителното дружество за инициирал процесната
проверка, както и че е присъствал на проверката и се подписал на съставения констативен
протокол. В останалите части, касаещи поставянето на кабела от Д. и захранването на
климатичната система на последния с трифазен ток, показанията на следва да бъдат
кредитирани, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а пряко им
противоречат. Това е така, защото видно от заключението на проведената по делото СТЕ в
имота на абоната не се установява трифазна консумация нито е възможно директно
присъединяване на уредите към проводника, както твърди свидетелят.
Посочената невъзможност за трифазно електрозахранване се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел П.П., които съдът кредитира като обективни,
последователни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. От същите се
потвърждава изводът, че монтираните климатици в имота на ищеца са монофазни и не
могат да бъдат захравани с трифазен ток. Към момента на огледа, който той е направил след
заравяне на изкопа пред двора, не се установяват следи от неправомерни присъединявания,
включително и във вътрешността на къщата.
В тази част показанията на свидетеля П. изцяло съответстват на заключението на
проведената СТЕ, според която, както вече беше изложено, не се установяват каквито и да е
признаци от твърдяното нерелгаментирано присъединяване в къщата на въззивника – нито
по фасада на къщата и нейната вътрешна част, нито по електрическите табла, изолациите на
кабелите или клемите. Действително от момента на проверката от 03.02.2021 г. до изготвяне
на експертизата са изминали повече от три месеца, което обосновава съществуването на
9
хипотетичната възможност следите от присъединяването да са били прикрити, но по делото
липсват годни доказателства, а дори и индиции, че това се е случило. Напротив,
приобщените доказателствени средства – изготвената експертиза и свидетелските
показания на свидетеля П. безпротиворечиво установяват, че в обективната действителност
не са налице белези, които да сочат, че незаконното присъединяване е извършено именно с
имота на въззивника. Да се приеме обратно само поради изминалия период от време между
проверката и извършените огледи, и при липса на доказателства за този факт би било
необосновано. Съществуването на електрическо табло в двора на имота, което не е изрично
показано на вещото лице не представлява факт, ползващ се с каквато и да била
доказателства стойност, и от него не може да се обоснове противоположен на изложения
извод, тъй като именно експертът в заключението си, а и при изслушването му в съдебно
заседание е заявил, че неправомерно поставеният проводник следва да бъде присъединен
към всяко едно от трите табла във вътрешността на сградата за да бъде възможно
монофазното захранване на обекта. Следователно съществуването на външно табло по
никакъв начин не представлява индиция за твърдяното от въззиваемото дружество
нерегламентирано свързване, още по-малко такава може да бъде липсата на изричното му
посочване от въззивника на вещото лице, доколкото липсват данни последното да е било
възпрепятствано да го установи само, с оглед предоставения му неограничен достъп до
имота.
С оглед всичко гореизложено, настоящият въззивен състав приема, че въззиваемият,
ответник в първоинстанционното производство, не е провел успешно главно и пълно
доказване на основния правнорелевантен факт, обуславящ съществуването на
имуществената му претенция спрямо ищеца, а именно, че нерегламентираното
присъединяване електропреносната мрежа е извършено точно с обекта на потребление на
последния. Не са ангажирани доказателства за трасето, по което е преминавал открития
нерегламентиран кабел, и най-вече, че последният е захранвал имота на насрещната страна,
въпреки че въззиваемото дружество е разполагало с възможностите, предоставящи
наличната на място мобилна кабелна лаборатория. Както вече беше изложено, съгласно
заключението на СТЕ чрез посочената апаратура страната, носеща доказателствената тежест
е можела да проследи докъде води кабела, без да влиза в имота, както и без да е необходимо
съдействието на потребителя. Като от събраните по делото доказателства, включително чрез
разпита на свидетеля Я. се установява, че такъв достъп е отказан единствено на служителите
на полицията от съпругата на въззивника, за която не е съществувало задължение да
допусне извършването на претърсване и изземване, с оглед правото на неприкосновеност
на семейното жилището. Напротив, органите на досъдебното производство са разполагали с
нормативно уредените възможности на чл. 161, ал. 1 от НПК своевременно да поискат
разрешение от съд, или при наличието на неотложност - да извършат процесуалното
действие при приложение на хипотезата на ал. 2 от цитираната разпоредбата. За
неизпълнението на посочените законови възможности не може да бъде вменена вина на
ищцовата страна. В същото време, въззиваемият е могъл да приобщи необходимите
доказателства за пътя на нерегламентирания кабел и кой обект е захранвал, без да е било
10
необходимо съдействие нито от органите на МВР, нито от абоната. Като не е използвал тези
свои възможности, твърдението му, че именно имотът на въззивника е присъединен с него
към електропреносната мрежа е останало недоказано, тъй като се основава единствено на
предположения, изложени в показанията на свидетеля – негов служител.
Едва след като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес
правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата
правна норма, като крайният съдебен акт не може да се основава на догадки, неподкрепени с
други годни доказателства по делото, като по този начин бъде постановен въз основа на
недоказани фактически твърдения. Ответникът не е ангажирал достатъчно годни преки или
косвени доказателства за установяване на сочения от него факт, от който черпи изгодни
правни последици, поради което с оглед разпределената доказателствена тежест, същият
следва да се приеме за неосъществен. Доколкото по делото не установено
нерегламентирано00то присъединяване да е извършено именно с обекта на потребление на
ищеца, настоящ въззивник, то имуществената претенция спрямо него за заплащане на
сумата по осъществената корекционна процедура се явява лишена от основание, поради
което искът за нейната недължимост е основателен и следва да бъде уважен, а
първоинстанционното решение – отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 687,29 лева
за въззивното производство и 1 145.59 лева за първоинстанционното производство.
Възражението за прекомерност на претендираното от страната адвокатското възнаграждение
на размер на 600 лева се явява неоснователно, тъй като същото е със стойност близка до
минималната, предвидена с Наредба № 1 от 9.7.2004 г. на ВАдвС и е съобразена с
фактическата сложност на спора. Признание в този смисъл представлява и претенцията на
въззиваемия, надхвърляща двукратно тази на насрещната страна. По посочените
съображения извършените от въззивника разноски пред двете съдебни инстанции следва да
бъдат репарирани в цялост, съобразно приложените доказателства в посочените размери.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1442/25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 3374/2021г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от Д. М. Д., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ул. „Л.“ № 25 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
приемане за установено по отношение на ответника „Електроразпределение Север" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, Варна Тауърс - Г, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, че ищецът не му дължи сума в размер на 4364,69 лева,
представляваща начислена по корекционна процедура стойност за периода от 06.11.2020 г.
до 03.02.2021 г. с фактура № **********/05.02.2021 г. за обект, находящ се в град Варна, ул.
„Л." № 25, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, както и същият е
11
осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 1320 лева, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. М. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.
„Л.“ № 25 не дължи на Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258
сумата в размер на 4364,69 лева, представляваща начислена по корекционна процедура сума
за периода от 06.11.2020 г. до 03.02.2021 г. с фактура № **********/05.02.2021 г. за обект,
находящ се в град Варна, ул. „Л." № 25, с клиентски номер ********** и абонатен номер
**********.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258 да заплати
на Д. М. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Л.“ № 25 следните суми: сумата от 1
145.59 лв./хиляда сто четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
извършените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски и сумата от
687.29 лв. /шестстотин осемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, представлява
сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12