ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239
гр. гр. София, 10.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600404 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22-ра и чл.270 от НПК.
С протоколно определение от 01.11.2021г., постановено в с.з. от същата дата по НОХД
№153/2021г., Специализираният наказателен съд – 21-ви състав, в производство по чл.270
ал.1 от НПК, е уважил исканията за изменение изпълняваните до момента мерки за
неотклонение спрямо подсъдимите В. П. Д. (ЕГН:**********), С.И.В Г. (ЕГН:**********),
В. С. Г. (ЕГН:**********) и Б. Б. М. (ЕГН:**********). Така, първоинстанционният съд е
намалил размера на „Паричната гаранция“, наложена като мярка за неотклонение на подс.
Д., от 100 000 лв. - на 10 000 лв. (следва да се отбележи, че „Гаранцията в пари“ от 100 000
лв. на това подсъдимо лице не е внесена от 28.09.2021г. – когато размерът й е бил намален
от 500 000 лв. на 100 000 лв. - до момента); изменил е мерките за неотклонение на
останалите трима подсъдими С. Г., И. Г. и БЛ. М. - от „Домашен арест“ – в по-леки –
„Парична гаранция“ в размер на по 10 000 лв. за всеки един от тях.
Срещу определението, в законоустановения 7-дневен срок, е постъпил частен протест на
прокурори от Специализираната прокуратура, с който се иска неговата отмяна по
отношение само на подсъдимите В.Д., С.Г. и И.Г.. Протестът не обхваща процесуалното
положение на подс. Б.М. – т.е. – срещу частта от първоинстанционния съдебен акт, касаеща
изменената на 01.11.2021г. мярка за неотклонение на подс. М. от „Домашен арест“ в
„Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв., не е постъпил съответен протест.
В частния протест на СП са приведени съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение (в протестираните му части). Твърди се
наличие на завишена степен на обществена опасност както на деянията по повдигнатите на
горепосочените подсъдими лица обвинения, така и личностна такава на твърдените от
1
Прокуратурата извършители. Визира се, че е налице реална опасност от извършване на
престъпление против правосъдието, поради което се иска отмяна на първоинстанционното
определение в протестираните му части, респ. - оставяне в сила на досега изпълняваните
спрямо подсъдимите В. Д., С. Г. и И. Г. мерки за неотклонение.
Против частния протест, в срока по чл. 342 ал.2 от НПК, е постъпило писмено възражение
от адвокати СТ. К. и И. Л. –защитници на подс. В.Д., в което се твърди необоснованост на
протеста и неоснователност на направените в него искания. Иска се оставянето му без
уважение и потвърждаване на съдебния акт на СНС в протестираната част, касателно подс.
Д..
Срещу първоинстанционното определение, в законоустановения 7-дневен срок, е постъпила
частна жалба от адв. П. Г. – защитник на подс. Б.М., в която се излагат аргументи за липса
на парични средства у подзащитния му да внесе „Гаранцията в пари“, в определения от СНС
размер от 10 000 лв. Иска се намаляване размера на гаранцията.
Постъпила е (в законоустановения срок) и частна жалба от адв. Л. Т. – защитник на подс.
С.И.в Г., в която са развити подробни аргументи относно неоснователността на частния
протест на СП, както и такива относно финансова невъзможност на този подсъдим да внесе
определената му по размер „Гаранция в пари“, тъй като дълго време спрямо него са били
прилагани мерки за неотклонение, възпрепятствуващи свободното му придвижване, поради
което същият не разполагал с парични средства. Направено е искане за потвърждаване на
протоколното определение на СНС от 01.11.2021г. в частта му относно вида мярка за
неотклонение, в която е изменена досега прилаганата, но за изменение на съдебния акт – в
насока намаляване размера на гаранцията.
В същия аспект е и постъпилата (в законоустановения срок) частна жалба от адв. Х Д. –
защитник на подс. И С Г.. Обжалва се първоинстанционното определение, в частта му
относно размера на „Паричната гаранция“, със сходни аргументи, като тези в жалбата на
подс. С.И.в Г. (прилагане спрямо подсъдимия на мерки за неотклонение „Задържане под
стража“ и „Домашен арест“ за относително продължителен период от време). Възразява се
срещу доводите, приведени в частния протест, като се твърди негова необоснованост и
неснователност. Иска се оставянето му без уважение, както и намаляване размера на
„Паричната гаранция“, определена като мярка за неотклонение спрямо този подсъдим.
В изпълнение на процедурата по чл. 342 ал.2 от НПК, преписи от частния протест и от
частните жалби са били изпратени на противоположните страни. Както беше посочено,
постъпило е писмено възражение от защитниците на подс. В.Д., съдържащо доводи,
коментирани по-горе в настоящото определение.
АСНС намира протеста и жалбите за допустими. Разгледан по същество, частният протест
се преценява от въззивната инстанция за ОСНОВАТЕЛЕН, а частните жалби – за
НЕСНОВАТЕЛНИ. Съображенията на съда са следните:
ВНОХД №153/2021г. по описа на СНС, 21-ви състав, е образувано въз основа на внесен на
27.01.2021г. от страна на Специализираната прокуратура обвинителен акт срещу 9 (девет)
2
обвиняеми лица, между които подсъдимите В. П. Д., С.И.в Г., И. С. Г. и БЛ. Б. М..
Повдигнатите обвинения срещу тези лица са, както следва:
-На всички четирима горепосочени подсъдими са повдигнати обвинения за престъпление по
чл. 321 ал.3 алт. 2-ра от НК, като за подс. И.Г. това обвинение е по т.1 вр. с ал.1 от НК, а за
останалите три лица – по т.2 вр. с ал.2 от НК.
-Спрямо подс. И.Г. е повдигнато и обвинение за престъпление по чл. 213а ал.2 т.2 и т.5 вр. с
ал.1 от НК, а спрямо подсъдимите С.Г. и Б.М. – и обвинение за престъпление по чл. 214 ал.2
т.1 и т.2 вр. с чл. 213а ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.4 и т.5 вр. с ал.1 от НК (за всеки от двамата).
Горепосочените престъпления са наказуеми с „лишаване от свобода“, като те са и тежки
умишлени по см. на чл.93 т.7 от НК.
В мотивите към протоколното определение на СНС от 01.11.2021г. се съдържат лаконични и
декларативни твърдения за занижен интензитет на опасността от извършване на
престъпление от страна на всеки от подсъдимите В. Д., С. Г., И. Г. и Б. М.. Не са приведени
никакви аргументи за новонастъпили обстоятелства в сравнение с предходното произнасяне
– от 19.10.2021г. на друг състав на АСНС, с което предходно определение на СНС – от
05.10.2021г. по същото дело, отново изменящо мерките за неотклонение на двама от
подсъдимите – В.Д. и С.Г., е било отменено от въззивната инстанция. Посочени са в
първоинстанционният съдебен акт единствено срокът на задържане (който намалявал
интензитета на опасността от извършване на престъпление), както и доброто процесуално
поведение на визираните подсъдими лица.
Както беше посочено по-горе, при проверка на обжалваното определение, въззивната
инстанция приема частния протест за ОСНОВАТЕЛЕН.
С оглед спецификата на производството по чл. 270 от НПК, настоящият състав отбелязва, че
промяната на обстоятелствата по делото, в т.ч. - т.нар. „новонастъпили обстоятелства“,
следва да се бъде преценявана и съпоставена, във всеки конкретен казус и за всяко
подсъдимо лице, с интензитета на опасностите от укриване и/или от извършване на
престъпление, като въз основа на тази съпоставка да бъдат направени изводи за
основателността на искането/исканията за изменение на мярката за неотклонение.
Въззивният съд намира, че по конкретното дело не са налице новонастъпили
обстоятелства, в сравнение с предходното произнасяне на АСНС от 19.10.2021г., от която
дата, до новото произнасяне на първостепенния съдебен състав (на 01.11.2021г.), са
изминали едва 11 (единадесет) дни. Т.е – не са настъпили нови обстоятелства, които да
бъдат поставени в основата на извод за наличие на предпоставки за облекчаване на
процесуалната принуда спрямо подсъдимите В. Д., С. Г. и И. Г..
Като неоснователно се преценява от настоящата съдебна инстанция възражението на
защитниците на подс. Д., че същият е в невъзможност да внесе „Паричната гаранция“ (като
мярка за неотклонение), в определения още на 28.09.2021г. размер, тъй като това твърдение
е в противовес с налични по делото данни и доказателства за имотното състояние на това
подсъдимо лице. Въз основа на тях се установява, че подс. Д. има значителни доходи и
3
живее в луксозни имоти, а освен това, според съдебната практика, размерът на паричната
гаранция може да бъде внесен и от трето лице, имащо възможността да осигури
финансовите средства.
Неоснователни са и защитните възражения на защитниците на подс. Д. в насока, че
размерът на мярката му за неотклонение „Парична гаранция“, е висок. Съдът подчертава, че
основното изискване за законността на мярката за неотклонение е, тя да е пропорционална
на преследваните цели по чл. 57 от НПК и да не създава на подсъдимите по-големи
ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен
процес. Размерът на паричната гаранция следва, обаче, да бъде определен на стойност, по-
голяма от обичайните разходи на подсъдимия, тъй като само по този начин той би могъл да
бъде дисциплиниран към коректно процесуално поведение. Поради това, настоящият състав
намира, че размерът на гаранцията, взета като мярка за неотклонение спрямо подс. Д., не
следва да бъде редуциран, тъй като той е съобразен с имотното му състояние, с
доходоносните му бизнеси -ресторантьорски такъв и бизнес, свързан с кредитиране,
упражнявани от него преди задържането.
Спрямо подсъдимите С.И.в Г. и И. С. Г. се прилагат мерки за неотклонение, свързани с
възпрепятствуване на свободното им придвижване, за срок от около 1 година и 2 месеца до
настоящия момент. Делото се намира в съдебната фаза на наказателния процес от
27.01.2021г. като преди това са били спазени сроковете по чл. 63 ал.4 от НПК, отнасящи се
до прилагането на такива мерки в стадия на досъдебното производство. Изпълнението на
мерките „Задържане под стража“ и/или „Домашен арест“ в съдебната фаза на процеса, не е
обвързано със срокове.
Тези аргументи въззивният съд привежда, в аспекта на отразения по-горе довод за липса на
новонастъпили обстоятелства по делото, от последното произнасяне на АСНС (на
19.10.2021г.) до настоящия момент, които да налагат ревизиране на процесуалната принуда
спрямо тези три подсъдими лица. Такива „нови обстоятелства“ не се твърдят дори в
обжалваното и протестирано първоинстанционно определение от 01.11.2021г. Т. е. - след
изтичането на 11 (единадесет) дни след предходното произнасянето на АСНС (3-ти състав,
по ВНЧД №377/2021г.) с окончателен съдебен акт, до новото произнасяне на СНС с тук
разглежданото протоколно определение (от 01.11.2021г.), не са налице новонастъпили
обстоятелства.
От друга страна, мерките за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 100 000 лв. (за
подс. В. Д.) и „Домашен арест“ (за подсъдимите С.Г. и И.Г.), са съобразени с критериите по
чл. 56 ал.3 НПК, подредени от законодателя във възходяща градация, като основните по
важност са степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и
доказателствата по делото. Съобразно тези критерии, прилаганите до момента мерки спрямо
тримата горепосочени подсъдими, се явяват юридически адекватни, обосновани и
законосъобразни. Те съответствуват и на целите на мерките за неотклонение, визирани в
нормата на чл. 57 от НПК. Не са нарушени и разпоредбите на чл. 5 и 6 от ЕКЗПЧОС,
доколкото изтеклият срок на задържане на подсъдимите е съобразен с личностната им
4
обществената им опасност и с реалната опасност от извършване на престъпление.
Горните изводи, впрочем, са относими и към четвъртия подсъдим – Б.М., срещу
изменението на чиято мярка за неотклонение обаче Прокуратурата не е депозирала
съответен частен протест. Затова и въззивният съд няма право да утежни процесуалното
положение на това подсъдимо лице, установено след произнасянето на първата съдебна
инстанция с определението от 01.11.2021г. Частната жалба на защитника на подс. Б. М.
също се преценява от настоящия въззивен състав за неоснователна, като се имат предвид
изложените в предходния абзац аргументи, свързани с духа, разума и приложението на
разпоредбите на чл. 56 ал.3 и чл. 57 от НПК.
Поради това, съдът счита, че първоинстанционното определение от 01.11.2021г. следва да
бъде отменено в частите му относно изменението на мерките за неотклонение на
подсъдимите В.Д., С.Г. и И.Г., а в частта му по изменение на мярката за неотклонение на
подс. Б.М. от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари“ в размер на 10 000 лв., то следва да бъде
потвърдено, поради липса на съответен протест на прокурора.
Водим от горното и на основание чл.345 ал.2 от НПК, Апелативният специализиран
наказателен съд, 4-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.11.2021г. на
Специализирания наказателен съд, 21-ви състав, по НОХД №153/21г, в
частите му, с които са изменени мерките за неотклонение на подсъдимите: В.
П. Д. (ЕГН:**********) – чрез намаляване размера на „Паричната гаранция“
от 100 000 лв. – на 10 000 лв.; С.И.В Г. (ЕГН:**********) и И. С. Г.
(ЕГН:**********) - от мярка за неотклонение „Домашен арест“ в мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на по 10 000 лв. за всеки от тях,
като вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. В. П. Д.
(ЕГН:**********), за изменение на мярката му за неотклонение „ГАРАНЦИЯ
В ПАРИ“ в размер на 100 000 лв. в по- лека.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. С.И.В Г.
(ЕГН:**********), за изменение на мярката му за неотклонение от
„ДОМАШЕН АРЕСТ“ в по- лека.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подс. И. С. Г.
(ЕГН:**********), за изменение на мярката му за неотклонение от
„ДОМАШЕН АРЕСТ“ в по- лека.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6