МОТИВИ по АНХД № 151/2018 год.
С Постановление
от 23.03.2018 год. Районна прокуратура гр. М. е направила предложение на основание
чл.375 НПК за освобождаване на М.Ш.А. *** от наказателна отговорност, с
налагане на Административно наказание.
За Районна
прокуратура гр.М. се явява прокурор Г. П., който изцяло поддържа така
направеното предложение. Моли съда, да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание около минимума, с оглед
имотното му състояние, както и да не бъде лишаван от право да управлява МПС.
Обвиняемият се явява лично и се
представлява от адв. И.Ж. от САК. Последният взема становище, че обвиняемия,
въпреки че е в разрез с разпоредбите на ЗДвП е предприел маневра навлизане в
лентата за насрещно движение, като това е била единствената възможност за него
за предотвратяване настъпването на ПТП-то. В тази насока се акцентува, че
разпитаните по делото свидетели са единодушни в твърдението си, че водачът на
лек автомобил „Ф.” се е движел в лентата за движение на обвиняемия и
единствената възможна маневра за последния за предотвратяване на ПТП-то е
именно навлизането в лентата за насрещно движение. Поради тази причина се иска
обвиняемия да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият е дал обяснения както
на досъдебното, така и на съдебното следствие, като безспорно подчертава, че не
е искал и целял да настъпи ПТП. Категорично не се признава за виновен, тъй като
предприетата от него маневра е била единствената му реакция, която е могъл да
направи, тъй като в дясно имало огромни дървета и шубраци и затова е навлязъл в
лентата за насрещно движение, което е било единствената му възможност.
Производството
е по реда на чл.378 от НПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед разпоредбата на чл.378 ал.2 от НПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Обвиняемият М.А. *** бил
правоспособен водач на МПС. Майка му свидетелката Т.Шзакупила и му подарила „С. Д.“с
рег.№ ХХХХ, който той поддържал и управлявал, във връзка с работата, с която се
занимавал - строителство и ремонтни дейности. На 20.10.2017 г. обвиняемият А.
отново управлявал „С.а“, като в него пътували и колегите му, с които работел в
гр.М.. Около 07.25 аса управляваният от него автомобил се движел по главен път
III-103, км.8+500 между с.К. и с.Г.К., със скорост около 70,0 км/ч при
наличието на знак В26 /забранено движението със скорост над 60 км/ч/. Времето
било сухо, с дневна светлина и нормална видимост. Участъкът от пътя бил прав, заключен
между два завоя с двупосочно пътно платно, състоящо се от две ленти, без видима
осева линия. В този момент от с.Г.К. за с.К. се движил лек автомобил “Ф. П.“ с рег.№
ХХХ, управляван от свидетелят М.Ц. ***. Управляваният от обвиняемия А. „С.“ на
около 12 метра преди разминаването с лек автомобил “Ф.“ предприел маневра
„навлизане в лентата за насрещно движение“ и бил ударен от правомерно движещият
се в полагащата му се лента лек автомобил “Ф.“. Заключението на Съдебно Автотехническите експертизи е, че
причината за настъпилото ПТП е внезапното навлизане в лентата за насрещно
движение на лек автомобил “С.“ с рег.№ ХХХХ, управляван от обвиняемия А., с
което е поставил сам себе си и водача на правомерно движещият се лек автомобил “Ф.“
с рег.№ ХХХ - пострадалият свидетел М.М. в невъзможност за предотвратяване на
ПТП-то. Назначена и изготвена е Съдебно-медицинска експертиза, заключението на
която е, че свидетеля М.М. вследствие на
претърпяното ПТП е получил счупване на 3 ребра в ляво, което му е причинило
трайно затруднение движението на снагата за срок повече от 1 месец.
Безспорно
от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства се установява, че на 20.10.2017 г. около 07.25 часа на път ІІІ-103,
км.8.500 /с.Г.К. – с.К., община М./ е станало ПТП, при което челно са се
ударили лек автомобил марка „С.”, модел „Д.” с рег.№ ХХХХ, собственост на свидетелката
Т.Ш. управляван от обвиняемия и лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с рег.№ ХХХ,
собственост и управляван от М.М. ***. Вследствие на реализираното ПТП
наранявания е получил свидетелят М. като водач на лек автомобил „Ф. П.”. По
двата автомобила безспорно са настъпили и материални щети. Съгласно приложеният
по делото Протокол за оглед и Фотоалбум на ПТП се установява, че огледът е
протекъл при слънчево време и нормална видимост в светлата част на денонощието
и е започнал в 08.50 часа на 20.10.2017 г., като за посока на огледа е приета
посоката от с.К. към с.Г.К., община М.. За ориентир на огледа е прието дърво от
дървесен вид осен, което се е намирало на 4.90 метра в ляво от левия ръб на
платното за движение. Лекият автомобил „С. Д.”, управляван от обвиняемия се е
движел по път ІІІ-103, в посока от с.К. за с.Г.К., а лекият автомобил „Ф. П.”, управляван от
пострадалия свидетел се е движел по път ІІІ-103 в посока от с.Г.К. – с. К.. И
за двата автомобила ударът е бил челен ексцентричен в областта на левите предни
челни части със застъпване около 45 см. Участъкът от път ІІІ-103, където е реализирано ПТП-то е прав участък от път от
около 250 метра, заключен между два десни завоя в посока на огледа ,почти
хоризонтален с лек наклон на спускане в посока на огледа при ориентира.
Движението в този участък от пътя е двупосочно,
като платното за движение на ППС е общо с ширина 6.5 метра без хоризонтална
маркировка. Движението на пътните превозни средства в посока с.К. – с.Г.К., в
частност в участъка на ПТП-то е с ограничение на скоростта от 60 км/ч. Пътното
покритие е от дребно зърнеста асфалтова смес, без неравности, като асфалтовото
покритие е било сухо. От двете страни на платното за движение на пътните-превозни
средства се намират затревени банкети на нивото на пътя. В Протокола за оглед на
ПТП са описани местоП.жението на установените следи и находки, както е показано
и местоП.жението на леките автомобили. Установени са и уврежданията по лекия
автомобил, управляван от обвиняемия и подробно са описани в Протокола за оглед.
Такива увреждания са установени и по лекия автомобил, управляван от пострадалия
свидетел. Безспорно от приетата по делото и неоспорена от страните тройна
Съдебно-автотехническа експертиза, която не влиза в противоречия с единичната
такава, която не бе приета от съда се установява, че от техническа гледна точка
ударът е настъпил в лентата на правомерно движещият се лек автомобил „Ф. П.”,
като в момента на удара лявата странична част на лекия автомобил, управляван от
обвиняемия е била навлязла в лентата за насрещно движение на около 55-60 см. в
ляво от мислената осова линия, а лявата странична част на лекия автомобил,
управляван от пострадалия е била на средата на платното за движение около
мислената осова /разделителна/ линия. От техническа гледна точка мястото на
удар между лекия автомобил, управляван от обвиняемия и лекия автомобил,
управляван от пострадалия, се е намирало на около 58 метра от линията на
ориентира, по посока на огледа по дължината на платното за движение и от 2,5 до
3,5 метра в дясно от левия ръб по ширината на платното за движение. Както е
отразено в Протокола за ПТП при огледа на местопроизшествието не са установени
спирачни следи от гумите на леките автомобили преди настъпване на удара, което
опровергава обясненията на обвиняемия и на част от гласните доказателства, че
последният е бил натиснал спирачката, пътното платно е било в камъни и това
може да е занесло управлявания от обвиняемия лек автомобил в едната посока.
Безспорно от приложения по делото Фотоалбум личат деформациите по предната част
на двата автомобила, като на база изчисленията, подробно описани в
Съдебно-автотехническата експертиза вещите лица са приели, че скоростта на
движение на лекия автомобил, управляван от обвиняемия преди реализираното ПТП е
била около 70 км/ч, а скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от
пострадалия свидетел преди ПТП-то е била около 83 км/ч. При тази скорост на
движение опасната зона на спиране на лекия
автомобил, управляван от обвиняемия при условията на настъпилото ПТП е
била около 51 метра, при скорост от около 70 км/ч, а при скорост от 60 км/ч,
т.е. разрешената, е била около 40 метра. Съответно опасната зона за спиране на
лекия автомобил, управляван от пострадалия свидетел при движение със скорост от
около 83 км/ч в условията на реализираното ПТП е била около 66 метра. Вещите
лица са категорични и това се споделя и от съдебния състав, че от техническа
гледна точка момента на възникване на опасността при челен удар между
пътни-превозни средства се приема този момент, в който лекия автомобил,
управляван от обвиняемия с предната си челна част е започнал да навлиза от
дясната в лявата П.вина на платното за движение по посока на движението си,
т.е. в лентата за насрещното движение. Вещите лица са категорични, че водачът
на лекия автомобил „Ф. П.”, а именно пострадалия свидетел не е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране, в каквато
насока е възражението на обвиняемия, като в тази насока следва да се посочи, че
условието от техническа гледна точка за предотвратяване на настъпилото ПТП е
опасната зона на спиране на водача на лекия автомобил „Ф. П.” да е по-малка от
отстоянието, на което се е намирал от мястото на удара в момента на възникване
на опасността, т.е. 66 метра по-малко от 14.26 метра. Мястото на удара на
управлявания от пострадалия автомобил е попадало в опасната му зона на спиране.
По делото не са събрани никакви данни за наличие на ограничение в участъка на
ПТП-то на видимостта, било то метрологична, било релефна, като двамата водача
са се движели един срещу друг на разстояние, което е по-малко от 150 метра. И
двамата водачи са имали техническа възможност да виждат и да възприемат движенията
си в тази зона от 150 метра. Както е отразено и в експертното заключение
произшествието е настъпило при навлизане на лекия автомобил, управляван от
обвиняемия в лентата за насрещно движение, а именно това е лентата за движение
на управлявания от пострадалия лек автомобил и то в момент, в който двата
автомобила са се намирали на разстояние 26.26 метра един от друг. От всички
събрани гласни доказателства по делото не се опровергава констатациите, направени
и от вещите лица, че навлизането на лекия автомобил, управляван от обвиняемия в
насрещната лента е извършено единствено и само в резултат от действията на
обвиняемия, чрез въртене на волана в посока обратна на часовниковата страна без
на практика да има намеса на други обективни данни. Няма спор, че обвиняемия е
имал техническата възможност да оцени и възприеме пътните условия преди мястото
на произшествието, както и движещия се срещу него лек автомобил, да намали
съответно скоростта или пък да продължи в полагащата му се лента за движение,
без да навлиза в насрещната пътна лента, с което разминаването между двете
насрещно движещи се МПС-та би било безопасно и съответно не би се стигнало до
реализираното ПТП.
Разпоредбата на чл.5 ал1 т.1 от ЗДвП посочва, че „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”. От своя
страна разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от същия закон задължава, че на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, а съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП , когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак, а именно ограничение с пътен знак В26 - забранено е движението със
скорост по-висока от означената – 60 км/ч, като обвиняемия се е движел със
скорост 70.0 км/ч. В конкретния случай обвиняемият е станал причина за
настъпилото ПТП между лекия автомобил, управляван от него и лекия автомобил, управляван
от свидетеля М.М.. Вследствие на удара между двата автомобила пострадалия
свидетел е получил счупване на три ребра в ляво, което му е причинило трайно
затруднение на движението на снагата за срок повече от един месец и в този
смисъл покриват съставомерния критерии „средна телесна повреда” по смисъла на
чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 от НК. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от удари с / или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат безспорно
получени в условията на ПТП, а именно травма в купето на лек автомобил. Останалите
кръвонасядания в областта на лицето и мозъчно сътресение с данни от очевидците,
а именно свидетелите Д., М., Велчев както и от обясненията на самия обвиняем за
замъгляване на съзнанието, са увреждания, които са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нараняванията на
останалите свидетели, пътували в лекия автомобил на обвиняемия също са с
характер на лека телесна повреда и не са съставомерни по посочения вече член от
НК. Тук е мястото да се отбележи, че по делото има съответна медицинска документация,
във връзка със състоянието на обвиняемия, но вещото лице по делото, изготвило
Съдебно-медицинската експертиза под № 470/2017 г. е категорично, че контузията
на лява колянна става с разкъсване на вътрешния минискус и предна кръстна
връзка, получени от обвиняемия, представляват трайно затруднения на движението
на долен ляв крайник. Същият уточнява обаче, че по механизъм тези увреждания
отговарят да бъдат получени от усукване в изправено П.жение на бедрото спрямо
подбедреницата, като не могат да бъдат получени в условията на реализираното
ПТП, т.е. при травма в купето на лекия автомобил, управляван от обвиняемия.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. В тази
насока са: Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 20.10.2017
г., Албум за посетено местопроизшествие, от показанията на свидетелите М.М., Г.
Г., Г.Д., М. М., Г.В., М.С., А.М.и Т.Ш., като тук е мястото да се отбележи, че
свидетелите М., Д. и С. бяха разпитани и на съдебното следствие, като с
показанията си, дадени на съдебното следствие не бе променена в никаква степен
фактическата обстановка, която бе възприета и анализирана в по-горните абзаци,
от тройната Съдебно-автотехническа експертиза, от комплексната
Съдебно-оценителна експертиза, от Съдебно-медицинските експертизи под № 470 и № 471 и двете от 2017 год., от
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, от 1 брой копие от задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”, копие от ГТП и копие от СРМПС част ІІ-ра
на лек автомобил „С.” модел „Д.” с рег.№ ХХХХ и копие от СУМПС. Същите копия са
приложени и по отношение на лек автомобил „Ф. П.” с рег.№ ХХХ, от Епикриза на
Клиника по ортопедия и травматология гр.П., от приложената медицинска
документация на л.81-89 от досъдебната фаза и на л.90-104, както и от събраните
Справки за нарушител/водач, Характеристични данни, Актуална справка за съдимост
и от Декларация за семейно и материално П.жение и имотно състояние.
Макар, че в по-долните абзаци ще
бъде подложен на коментар, следва да се посочи, че видно от заключението на
Съдебно-оценителната експертиза настъпилите щети по леките автомобили възлизат
на обща стойност 2 799 лева. Същите не са значителни, тъй като съгласно ППВС
1/1983 год., в т.2 б.”б” и Решение № 312 от 27.06.2008 год. на ВКС по
Наказателно дело № 273/2008 год. на ІІІ-то наказателно отделение “значителни
имуществени вреди са налице, когато паричната равностойност е не по-малка от 14
минимални работни заплати към момента на извършване на деянието”, а минималната
работна заплата към момента на извършване на деянието е била 460 лева. Ето защо
и значителните имуществени вреди към момента на деянието съставляват вреди в
размер на 6 440 лева. Следователно причинените щети, в размер на 2 799 лева не
съставляват съставомерни имуществени вреди, независимо от принципа на
поглъщането, защото поначало техният размер изключва въобще инкриминиране на
деянието, т.е. ако не е налице утежнената последица средна телесна повреда, при
размер на вредите общо от 2 799 лева деянието, както вече бе посочено въобще не
би било престъпление, респективно невъзстановяването на вредите, които не са
съставомерни не е пречка за приложение на чл.78а от НК. В този смисъл е и
константната практика на ВКС.
Безспорно установено по делото е,
че пострадалия свидетел е управлявал МПС-то си в правомерно полагащата му се
дясна П.вина от платното за движение и се е движел със скорост от около 83
км/ч. В определен момент водачът на
лекия автомобил „Ф. П.”, който е пострадал от деянието се е намирал на около
14.26 метра от място на удара, когато е видял и възприел като опасност от ПТП
на разстояние от около 26.26 метра от него, навлизащият в лентата му за
движение срещу него лек автомобил „Д.”, управляван от обвиняемия. На
пострадалия свидетел поради недостига на време и разстояние, а именно попадане
на мястото на удара в опасната му зона за спиране с предната челна лява част на
автомобила си в областта на преден ляв фар се е ударил в предната челна лява
част на насрещно движещия се и навлязъл в лентата му за движение лек автомобил „С.
Д.”, управляван от обвиняемия. Вследствие на удара между двата автомобила и
получения ударен импулс лекия автомобил, управляван от пострадалия свидетел се
е върнал назад в лентата си за движение и се е установил в покой на място,
което е отразено в Протокола за оглед и Фотоалбума към него. От своя страна
лекия автомобил, управляван от обвиняемия се е движел с около 70 км/ч в
участъка на ПТП-то преди удара. Намирайки се на разстояние на около 12 метра от
мястото на удара последния е предприел маневра навлизане в лентата за насрещно
движение, като това се потвърждава и от неговите обяснения, че автомобила,
излизайки от завоя се е намирал на около 100-150 метра от него. Няма спор, че
по делото са събрани гласни доказателства, в лицето на свидетелите Г.Д. и М.С.,
които са в насока, че обвиняемия се е движел в полагащата му се лента за
движение и че срещу тях в тяхното платно се е движел лекия автомобил, управляван
от пострадалия. При това П.жение обвиняемия, видно и от неговите обяснения, е
премигал с фаровете няколко пъти, натиснал е спирачките и е тръгнал да бяга в
лявото платно, за да направи обратно разминаване. Тогава пострадалия водач е
тръгнал също да се връща в платното си за движение и са се ударили. Прави впечатление,
че на съдебното следствие свидетелят Д. в противоречие с показанията си в досъдебната
фаза е категоричен, че обвиняемия не е навлизал в платното на пострадалия
свидетел, което се опровергава както от обясненията на обвиняемия, така и от другия
събран доказателствен материал, в лицето на разпитаните по делото свидетели.
Акцент върху гласните доказателства е по отношение на свидетелите Д. и С.,
поради обстоятелството, че същите са били непосредствено до обвиняемия на
предната седалка. Останалите свидетели са спели и са били на задната седалка,
като са нямали видимост и непосредствени впечатления от възприятията и
реакцията на обвиняемия. Разбира се, следва да бъдат отчетени и показанията на
самия пострадал свидетел, който е отразил, че в правия участък в един момент е
видял срещу него „в моето платно” бял бус, след което не си спомня нищо.
Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че дори пострадалия
свидетел да се е движел в неполагащата му се лента за движение, то възприетото
от свидетелите и от самия обвиняем, а именно пресвяткане с фаровете и клаксона
и коментара, че автомобила е в тяхното платно, т.е. това са действия, които са
станали, когато двата автомобила са били на достатъчно далечно разстояние един
от друг, т.е. над 100 метра, като за това време обвиняемия от техническа гледна
точка е имал възможността да спре автомобила си аварийно по възможно
по-безопасен начин и да се опита да изнесе автомобила си извън пътното платно.
Категорично следва да се подчертае, че важен е момента на възникване на
опасността и именно в този момент лекия автомобил, управляван от пострадалия
свидетел е бил изцяло в полагащата му се лента за движение.
Категоричното заключение на вещите
лица по приетата от съда тройна Съдебно-автотехническа експертиза е, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са безспорно субективните
действия с органите за управление от страна на обвиняемия като водач на лек
автомобил „С. Д.”, които са довели до движение с превишена скорост и внезапно
навлизане в лентата за насрещно движение, с което е поставил сам себе си и
водачът на правомерно движещия се в полагащата му се лента за движение лек
автомобил „Ф. П.” в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП. В тази насока
е и мащабната скица на ПТП-то. Тази експертиза се възприема от настоящия състав
като изключително обективна, пълна, ясна и обоснована.
Преценявайки събрания по делото доказателствен
материал, настоящия съдебен състав намира, че в конкретната ситуация за
обвиняемия са били налице определени фиксирани в закона задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата, които го задължават, както да се
съобразява с конкретната пътна обстановка, така че при възникване на опасност
за безопасността на движението, да спре управляваното от него МПС, така и с
общите задължения на ЗДвП, визирани в разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Безспорно обвиняемия е допуснал нарушение на правилото за движение, очертано в
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и
причинения съставомерен вредоносен резултат, а именно неправомерно навлизане в
насрещната пътна лента, при липса на обстоятелства за извършване на маневра
“изпреварване” или “заобикаляне” на препятствие попътно в неговата лента за движение
при необходимост от правомерно извършване на маневра за разминаване с лекия
автомобил. Верен е извода, че нарушеното правило за движение по пътищата, а
именно на забраната по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, се намира в пряка причинна
следствена връзка с настъпилия съставомерен престъпен резултат причиняване на
средна телесна повреда на пострадалия свидетел и че то не би настъпило, ако
лекия автомобил на обвиняемия не бе навлязъл в насрещната лента на пътното
платно, ако съответно същият се бе движил изцяло в дясната лента. Обвиняемият е
бил наясно, че е навлязъл в насрещната лента за движение. Само при безвиновно
поведение на водача и то в един предходен момент, преди настъпването на
вредоносното събитие, внезапно изникналите препятствия на пътя биха могли да
обосноват извод за липса на виновно поведение. Обвиняемият като водач на МПС
добре познава правилата за безопасно движение по пътищата и по-специално
текстовете на чл.5 ал.1 т.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, вменяващи му по-горе
посочените задължения, както и правилото на чл.21 ал.2 от ЗДвП, където е
забранено движението със скорост по-висока от означената от 60 км/ч. По делото
безспорно е установено, че обвиняемия не е спазил тези си задължения. Не са
налице условия, при които обвиняемия да е бил поставен в П.жение на
невъзможност да изпълни задълженията си и предотврати настъпването на вредните
последици. В границите на неговите лични субективни възможности е било да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Последното следва да се
приеме за безспорно установено, при липсата на направени по делото доводи за
недобро физическо и психическо състояние по време на катастрофата на
обвиняемия. Настоящият съдебен състав намира, че при извършени предходни нарушения
на ЗДвП обвиняемия не би могъл да се възползва от благоприятната за него
разпоредба на закона, тъй като сам се е поставил в П.жение да не може да
преодолее вредните последици, като в доктрината и в практиката се приема, че в
тези случаи е налице тъй наречената “професионална непредпазливост”, тъй като са
касае до неизпълнение на правила и задължения при боравене с източници на
повишена опасност, каквото е МПС-то. От всички събрани по делото доказателства
е безспорно установено, че обвиняемият е имал техническа възможност да избегне
произшествието, поради което не може да говорим за наличие на случайно деяние.
Обвиняемия като водач на лек автомобил, съгласно посочените по-горе разпоредби
на ЗДвП е бил длъжен, а и установената по делото техническа възможност да
предотврати ПТП-то сочи, че последният е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици от деянието си. Няма спор, че и водачът на лекия
автомобил Ф. П.е нарушил правилата на
ЗДвП, а именно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП
Следва да се отбележи, че
съпричиняването на вредоносния резултат е от значение при определяне на
наказателната и на гражданската отговорност на обвиняемия. Това противоправно поведение
на пострадалия обаче не дава основание да се приеме, че крайния вредоносен
резултат се дължи на случайно деяние. За да се приеме, че водач на МПС не действува
виновно при настъпване на общественоопасните последици, е необходимо деецът да
се е съобразил с предписанията на правно-регламентираната дейност, която
осъществява при управлението на МПС и да са налице условия при които той да е
бил поставен в П.жение на невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на вредните последствия. В конкретния случай не е
налице нито едно от изискванията. Безспорно обвиняемият е имал техническа
възможност да се движи в дясната П.вина на платното за движение, без да навлиза
в лентата за насрещно движещите се МПС-та. Ако лекия автомобил на обвиняемия се
е движил изцяло в дясната П.вина произшествието изобщо не би настъпило. В
процесния казус чл.15 от НК е неприложим, тъй като самия обвиняем е имал
неправомерно поведение, свързано с нарушаване на правилата за движение. С
навлизането си в лентата за насрещно движение той сам се е поставил в състояние
на невъзможност да избегне удара. От субективна страна обвиняемият е действал
непредпазливо, тъй като същия не е искал и предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, а именно причиняването на телесна повреда на
което и да било лице, но в качеството си на водач на МПС е бил длъжен, а в
конкретната ситуация и е могъл да предвиди настъпването на тези последици,
които биха били избегнати при стриктно спазване от негова страна на правилата
за движение по пътищата, посочени по-горе. Като правоспособен водач обвиняемият
е бил наясно с правилата за движение от една страна, а от друга, че се е движел
на път с двупосочно движение.
Безспорно обвиняемият е извършил
престъпление по транспорта. Същият на 20.10.2017 год. около 07.25 часа на път
III-103, на км.8+500 между селата К. и Г.К., при управление на МПС – „С. Д.“ с рег.№
ХХХХ, собственост на Т.М.Ш.от гр.К., като е нарушил правилата за движение: чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП-Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
нетрябва да създава опасност и пречки за движението,не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.21
ал.2 от ЗДвП - Когато стойността на скоростта която нетрябва да се превишава е
различна от посочената в ал.1,това се сигнализира с пътен знак,а именно
ограничение с пътен знак Б26 “Забранено е движението със скорост по-висока от
означената-60 км/ч, като се е движил със скорост от 70,0 км/ч; чл.16 ал.1 от ЗДвП-На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно
средство е забранено,когато платното за движение има две пътни ленти,да навлиза
и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне, като е навлязъл в насрещното платно за движение в резултат на
което и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Ц.М. ***,
изразяваща се в „счупване на 3 /три/ ребра в ляво, което му е причинило трайно
затруднение движението на снагата за срок повече от 1 /един/ месец. Осъществил
е от обективна и субективна страна състава на чл.343 ал.1 б.”б” пр.2, вр. с
чл.342 ал.1 от НК. Съгласно Тълкувателно
Решение № 1/2011 г. на Върховният касационен съд на Р.Б.т.1 “Действащата редакция на чл. 78а от НК визира материалните
предпоставки, които имат
безусловен характер и
при наличието на
които съдилищата са длъжни да приложат разпоредбата на чл. 78а от НК.”
При така посочената по-горе правна квалификация в
случая са налице условията на чл.78а от НК: За деянието се предвижда наказание Лишаване от свобода до три години или “Пробация”. Обвиняемият до момента не
е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност. От деянието,
което не е тежко по смисъла на чл. 93 т.7 от НК не са били причинени
съставомерни имуществени вреди. В действащия чл.78а ал.1 б.”в” НК е посочено, че предпоставка за приложението му е причинените от престъплението, а не от деянието имуществени вреди да са възстановени. Невъзстановяването на причинените
от престъплението, а не от
деянието имуществени вреди би било пречка за освобождаване от наказателна отговорност и в предишните редакции на чл.78а от НК, преди изменението му в този вид през 2000 год. В т.5 на ППлВС под № 7/85 год.
е указано, че чл.78а НК се прилага,
когато имуществените вреди са изцяло възстановени
или е обезпечено възстановяването им /според тогавашната редакция на чл.78а ал.ІІІ НК/ в размерите, посочени от
прокурора или съда. В мотивната част на това постановление на Пленума на ВС е изрично посочено, че това са
имуществените вреди, причинени от
престъплението, като органите на предварителното /сега досъдебното/
производство са задължени да установяват
техния размер, а прокурорът е задължен да посочва този размер и в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Такова изискване е
налице и в действащата разпоредба по чл.246 ал. ІІ от НПК, като неизпълнението му по отношение размера на съставомерните вреди е основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане на
делото на прокурора, съгласно тълкувателно
решение на ВКС под № 2/2002 година, тъй като е съществено нарушение на
процесуалните правила, довело
до ограничаване правата на
подсъдимия и пострадалите лица. Конкретният
случай не е такъв. Вярно е, че обвиняемия
е отговорен за причиняването и на несъставомерните щети и дължи обезщетение, но тази отговорност произтича от
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и би могла да се реализира в друго
производство пред гражданския съд. Това становище се извлича и от мотивите към т.5 на цитираното ППлВС под № 7/85 г, когато се
е допускало като алтернатива на
възстановяването на вредите и обезпечаването
на тяхното възстановяване, като ВС е приел, че обезпечаването е възможно и когато тези вреди не са съставомерни, като е изменил /разширил/ практиката
по приложението на чл.78а ал.З НК,
установена с Тълкувателното решение на
ОСНК 88/82 год., съобразно което “...когато имуществените вреди са елемент от
състава и са установени по размер, за да се приложи чл.78а ал.З НК, те
трябва да бъдат възстановени напълно. Когато
размерът на имуществените вреди не е установен, възстановяването им трябва да бъде обезпечено”. По този начин, при действащото тогава изискване ВС е създал
допълнителна възможност за съхраняване
правата и интереса на пострадалите лица.
С отпадането на тази възможност /обезпечаване възстановяването на вредите/ след изменението на чл.78а НК относно материалноправните предпоставки за
освобождаването от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 2000 год. /Д.В.бр.21/2000 год./ законодателят е
поставил като изискване по
действащия чл.78а ал.1 б”в” от НК само възстановяването
на причинените от престъплението имуществени вреди, като това изискване е свързано с вида и характера на извършеното престъпление и е приложимо само тогава,
когато са причинени имуществени вреди,
които са елемент от престъпния състав
и същите са установени по размер, а не и когато не са съставомерни. Това е съобразено и отразено в решение 445 по н.д.227/03 на II н.о., решение № 462/07 по НД 157/07 год. на ВКС. Безспорно в настоящето производство е установено
и видно от назначената Съдебно-оценителна експертиза, че стойността на
несъставомерните и настъпили щети по леките автомобили, вследствие на ПТП-то
възлизат на обща стойност 2 799 лева. Тези щети не са значителни по смисъла на
обективния признак по чл.343 ал.1 б.”а” от НК, тъй като не надхвърлят
равностойността на 14 минимални работни заплати към датата на деянието и
съответно са несъставомерни. Както бе подчертано и в по-горните абзаци, налице
са законовите предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност. При определяне размера на административното наказание
Глоба, съдът го определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
към минималния размер, а именно 1 000 лева, платими в полза на Държавата.
На съдебното следствие, както и на досъдебната фаза са събрани категорични
доказателства, че обвиняемият е с чисто съдебно минало и с П.жителни
характеристични данни. Тук е мястото да се посочи, че съдебния състав не
възприема така приложената като доказателство Справка на л.119 от досъдебната
фаза, относно изготвяне на Характеристични данни от съответен полицейски
инспектор към РУ гр.Ч.Б., касателно обвиняемия. Посочената справка е
изключително схематична и по-скоро представлява извадка от регистъра по
постоянен и настоящ адрес, със заключение че обвиняемия не се ползва с добро
име в обществото, тъй като последния е извършител на криминални престъпления,
изразяващи се в две постановени осъдителни присъди от Районен съд гр.Ч.Б.. Тази
констатация не намира опора в събрания доказателствен материал, тъй като
безспорно от приложената по делото Актуална справка за съдимост е видно, че
обвиняемия е неосъждан и от останалите
събрани гласни доказателства по делото не се събират никакви данни за това обвиняемия
да е личност, склонна към противообществени прояви и извършител на криминални
престъпления. Същият работи като строител и е с доходи, които са минимални за
страната. От посочените обстоятелства може да се направи категоричен извод, че
обвиняемия е с П.жителни характеристични данни.
Безспорно е налице приложението
на разпоредбата на чл.78а от НК, защото е установено, че за престъплението се
предвижда наказание Лишаване от свобода до три години или „Пробация”.
Причинените от престъплението имуществени вреди са несъставомерни и
незначителни. На следващо място обвиняемия, както вече бе отразено не е осъждан
за престъпление от общ характер и към момента на деянието не е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на Глава 8, Раздел 4 от НК. Размерът на
глобата бе определен към минимума, тъй като за обвиняемия бяха събрани
единствено и само смекчаващи отговорността обстоятелства. Глобата бе съобразена
и със семейните задължения, а именно женен с
малолетно дете и получаващ невисоки доходи. Съдебният състав намира, че
не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК, като по
отношение на обвиняемия не се наложи наказание Лишаване от право да управлява
МПС. В тази насока се отчетоха всички по-горе изложени обстоятелства, а именно,
че за обвиняемия не са събрани никакви отегчаващи отговорността обстоятелства.
Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач по отношение на
обвиняемия са налице три броя издадени Наказателни постановления, влезли в
сила, но меродавно единствено е последното за нарушение от 10.02.2017 г., което
е по чл.70 ал.3 от ЗДвП и чл.137а ал.1 от ЗДвП, т.е. това са нарушения от
категорията на леките, което обстоятелство също трябва да бъде отчетено като
смекчаващо.
С решението си съдът осъди
обвиняемия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В.направените
по делото разноски в размер на 637.20 лева и в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт, по сметка на МРС разноски в размер на 882 лева.
По
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: