Р Е Ш Е Н И Е № 260049
гр. Пловдив, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 768 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът З.К.С., ЕГН **********,***, е предявил с искова молба вх.№ 55847/23.04.2018
г. по описа на **, уточнена с молби вх.№№ 98718/18.07.2018 г. и 12545/30.01.2019
г. по същото дело, както и с молба вх.№ 10656/11.11.2019 г., молба от
18.12.2019 г. и молба вх.№ 1693811.02.2020 г. по гр.д.№ 648/2019 г. на ОС – **,
срещу ответника Д.Г.И. иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД за обезщетяване
на неимуществени вреди от деликт в размер на 26 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2017 г. - датата на отмяна на присъдата, до
окончателното плащане, както и обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер
на законната лихва върху главницата от 26 000 лв. за периода от подаване
на тъжбата срещу него на 05.07.2007 г. до завеждане на иска на 23.04.2018 г.
По отношение на втория ответник – ** Д.Д., рег.№ ** на **,
производството е разделено с определение от 31.01.2019 г. по гр.д.№ 5381/2018
г. на **.
Ищецът твърди, че по тъжба на ответника Д.И. за обида и
клевета бил осъден с влязла в сила Присъда № 220/14.12.2007 г. по н.ч.х.д.№
912/2007 г. на РС – **, частично изменена с Решение № 28/17.03.2008 г. по
в.н.ч.х.д.№ 46/2008 г. на ОС – **. Въз основа на влязлата в сила присъда ищецът
е осъден и с Решение № 72/15.10.2009 г. по гр.д.№ 1483/2008 г. на РС – **да
заплати на ответника граждански иск. На основание на съдебното решение ответникът
е завел изп.д.№ ** по описа на **Д.С.Д., по което е наложен запор и са удържани
средства на ищеца, а също така е продаден на публична продан наследствения му
дял от недв. имот в **, който бил в процес на съдебна делба, а покъщнината на
ищеца била изхвърлена на улицата и окрадена.
След жалба на ищеца с вх.№ 18312/08 до **, която е уважена
с Решение от 12.07.2016 г., по искане на ** на РБ с Решение № 7/24.01.2017 г.
по н.д.№ 1299/2016 г. на **, 1 НО, е възобновено наказателното производство по
в.н.ч.х.д.№ 46/2008 г. на ОС – ** и влязлата в сила присъда е отменена, а
ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения в извършване на престъпление от
частен характер.
Наред с това, с Решение № 67/19.01.2018 г. по в.гр.д.№
2827/2017 г. на ОС – **, 9 гр.с., осъдителното решение по гр.д.№ 1483/2008 г.
на РС – **е отменено, а предявеният от Д.И. граждански иск за вреди от деликт е
отхвърлен.
В резултат на действията на ответника здравето на ищеца се
влошило много – получил усложнения на заболяванията си, както и нови такива –
протрахирана депресивна реакция със сърцебиене, безсъние, болки в цялото тяло,
непрекъснат страх за живота, неспособност да контактува нормално с близките и
познатите си, непрекъснати мисли за самоубийство; масиран сърдечен удар,
аритмия, хипертония.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 26 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2007 г. до окончателното
плащане.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите
молби и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертиза.
Ответникът Д.Г.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. А.С. със
сл. адрес: ***, в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК е подал
отговор вх.№ 46716/05.04.2019 г. по описа на **, в който оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени, ведно с
присъждане на разноски.
Оспорва всички правни и фактически твърдения на ищеца. Счита, че
предявяването на тъжба или граждански иск не представляват противоправни
действия, в който смисъл е и съдебната практика. Липсва основание за
претендиране на мораторни лихви за неимуществените вреди за периода от
05.05.2007 г. до 19.01.2018 г., тъй като такива се дължат след приключване на
11-годишния период, а не по време на същия.
Прави възражение по смисъла на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД за погасяване по
давност на претенциите за главница и лихви.
Ето защо, моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани,
ведно с присъждане на разноски.
Съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че с присъда от 29.03.2007 г. по н.о.х.д.№
1130/2006 г. на РС – ** настоящият ответник Д.И., в качеството си на ** в **, е
** настоящия ищец З.С. за престъпление по чл. 316, вр. 309, ал. 1 и чл. 286 от НК на 2 години ефективно лишаване от свобода за съзнателно използване на
подправен документ и набеждаване в престъпно поведение на друго лице, като подсъдимия
С. е бил задържан под стража в съдебната зала след изменение на наложената му
мярка за неотклонение от „Подписка“ на „Задържане под стража“ с определение по
чл. 309, ал. 1 от НПК.
На 04.04.2007 г. С. е обжалвал
присъдата, като в жалбата си е посочил аргументи, в т.ч. и че ** „е мой ** и търси отмъщение,
използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава с власт и връзки, а не
със закони.“.
С определение от 02.05.2007 г. по
в.н.о.х.д.№ 357/2007 г. на ОС – ** определението на РС – ** за изменение на
мярката за неотклонение на З.С. е отменено, а с Решение № 1209/16.05.2007 г. по
същото дело е отменена и присъдата на РС – **, поради съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд фактически е прехвърлил
тежестта на доказване върху жалбоподателя С.. Въззивният съд е приел, че
наложената на З.С. ефективна присъда не отговаря нито на тежестта на
престъплението, нито на степента на обществена опасност и на посочените причини
за нейното налагане, а неоправданата емоционалност в обосновката на съда и
пристрастието, демонстрирано от **, дават основание за самоотвод на същия.
На 04.06.2007 г. ** по н.о.х.д.№
1130/2006 г. на РС – ** - Д.Г.И. е предявил обвинение от
частен характер срещу З.К.С., за което е образувано н.ч.х.д.№ 912/2007 г. на РС
– **, 7 н.с., като с Присъда № 220/14.12.2007 г. подсъдимият З.К.С. е признат
за виновен в това, че през периода 04.04.2007 г. – 02.05.2007 г. в гр. ** в
условията на продължавано престъпление, пред ОС – ** е разгласил позорни
обстоятелства срещу Д.Г.И. в качеството му на ** – ** в РС – **, по повод
изпълнение на функцията му, а именно, че: “Новият
** е мой ** и търси отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се
решава с власт и връзки, а не със закони …Тя /присъдата/ е постановена от **, който е бивш мой **. На въпрос, зададен от мен,
„**?“, отговорът е „**“ и съм му ** добър …Според мен са налице основанията за
отвод на ** по делото …имам лично взаимоотношение със състава на съда. Беше ми
отхвърлено искането и останах в ръцете на съда да ми решава съдбата.“,
поради което и на основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го осъжда на „Глоба“ в размер на
5 000 лв., както и на „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
поставяне на видно място по местоживеенето на подсъдимия.
С Решение № 28/17.03.2008 г. по в.н.ч.х.д.№ 46/2008 г. на ОС – **, 1 с.,
присъдата на първата инстанция е частично изменена, като подсъдимият З.С. е
признат за невинен и е оправдан в това, да е извършил престъпление по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26 от НК чрез разгласяване
на позорни обстоятелства срещу Д.Г.И. в качеството му на ** – ** в РС – **, по
повод изпълнение на функцията му, относно думите: “Тя /присъдата/ е постановена
от **, който е бивш мой **. На въпрос, зададен от мен, „**?“, отговорът е „**“
и съм му ** добър…Според мен са налице основанията за отвод на ** по делото
…имам лично взаимоотношение със състава на съда. Беше ми отхвърлено искането и
останах в ръцете на съда да ми решава съдбата.“.
Със същото решение присъдата е изменена и относно наложеното на З.С.
наказание глоба, което е намалено от 5 000 лв. на 2 500 лв., като
решението е влязло в сила на 17.03.2008 г.
Въз основа на влязлата в сила част от присъдата и чл. 300 от ГПК З.С. е
осъден с Решение № 72/15.10.2009 г. по гр.д.№ 1483/2008 г. на РС – ** да
заплати на Д.И. на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в леко посттравматично разстройство с хиподепресивни
елементи, причинено от разгласените от С. срещу И. позорни обстоятелства в
жалба от 04.04.2007 г. по н.о.х.д.№ 1130/2006 г. на РС – **, в размер на 1 500
лв., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2007 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 90 лв. – направени от И. съдебни разноски, и общо 117,60
лв. – такси и разноски по сметка на РС – **.
Решението е потвърдено в тези части с Решение № 362/15.03.2010 г. по
в.гр.д.№ 238/2010 г. на ОС – **.
На основание на влязлото в сила съдебно решение Д.И., като взискател, е
завел изп.д.№ ** по описа на ** Д.С.Д., рег.№ ** на **, срещу длъжника З.С., като
в изпълнителното производство е изнесен на публична продан наследствения дял на
С. от недв. имот в ***, представляващ дворно място от 650 кв.м, ведно с
построените в него паянтова жилищна сграда, стопанска постройка и
стоманобетонова конструкция (колони и плоча) на уличната регулация със
застроена площ от 22,41 кв.м, видно от съобщение изх.№ 543/06.02.2014 г.
С жалба вх.№ 18312/25.03.2008 ищецът З.С. е сезирал **, като с Решение от
12.07.2016 г. по делото „З.С. срещу Б. (II)“, влязло в сила на 12.10.2016 г., е прието, че
постановената срещу него присъда за клевета срещу ** Д.И. представлява
несъразмерна намеса в правото му на свободно изразяване на мнение, поради което
е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, а държавата е осъдена да заплати на С. обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди от подвеждането му под наказателна отговорност в
размер на 3 500 евро, ведно с лихви.
По искане на ** на РБ вх.№ 7884/11.11.2016 г. с Решение № 7/24.01.2017 г.
по н.д.№ 1299/2016 г. на **, 1 НО, наказателното производство по в.н.ч.х.д.№
46/2008 г. на ОС – ** е възобновено и влязлата в сила присъда е отменена, а
ищецът З.С. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК с твърдението си в жалбата
срещу присъдата от 29.03.2009 г. по н.о.х.д.№ 1130/2006 г. на РС – **.
Наред с това, с Решение № 67/19.01.2018 г. по в.гр.д.№
2827/2017 г. на ОС – **, 9 гр.с., осъдителното Решение № 72/15.10.2009 г. по
гр.д.№ 1483/2008 г. на РС – ** е отменено, а предявеният от Д.И. срещу З.С. граждански
иск за неимуществени вреди от деликт в размер на 1 500 лв., ведно с лихви
и разноски, е отхвърлен като неоснователен.
По делото е приета по делегация със съдебна поръчка по гр.д.№ 44358/2020
г., **, I ГО, 32 с., и повторно приета по
гр.д.№ 55505/2020 г., **, II ГО, 123 с., комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза вх.№
9006474/12.10.2020 г. по описа на **, изготвена от вещите лица **. П.М.М.,
д.м.н., ** Съдебна психиатрия в ЦЗП „**“ – **, и ** К.П.К., д.пс.н., ** в УМБАЛ
„**“ – **, която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и
неоспорена от страните.
От нея се установява, че при ищеца са налице данни за снижение на когнитивни
процеси на ниво леко когнитивно нарушение, запазено активно внимание, запазено
непосредствено и леко снижено отсрочено припомяне. По отношение на индивидуално-психологичните
особености се наблюдава личностова абнормност, с данни за повишена сензитивност
към средови фактори, нисък толеранс към стрес, с данни за нагласа, свързана с
възприятия за несправедливо третиране от другите, ригиден в следването на собствените
цели, сензитивен по отношение на другите, с данни за ограничени социални
контакт и трудности при поддържане на интензивни емоционални отношения. Всички
тези особености в комбинация с водените дела водят до интензивен хроничен
стрес, който се възприема като особено интензивен от ищеца и се трансформира в
соматизационни и хипохондрични симптоми.
Специализираните психологични
тестови методики, потвърждават че при З.С. има данни за личностова акцентуация,
но тя не достига до ниво на личностово разстройство. Той не покрива критериите
за депресивен епизод, протрахирана депресивна реакция, посттравматично стресово
разстройство в смисъла на МКБ-10, но са налице данни за личностови особености,
който го правят по-сензитивен към случващото се, като част от неговите
индивидуално-психологични особености е да търси правата си. Тези личностови
особености го правят ригиден, т.е. ограничен във възприятието му за случващото
се (водените от/срещу него дела) и водят до дистрес, тревожност,
раздразнителност, които не достигат до ниво на психично разстройство.
По делото е разпитан свидетеля С.Ч.П., показанията
на който съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях
се установява, че свидетелят се познава отдавна с ищеца, който е бил „** на училището, в което аз учих. …
1995 г. училището беше закрито. …2014 г. се свързах … с г-н С., който ме
информира, че има дела във връзка със закриването на частното училище. От този момент натам имам връзка с него.
Контактуваме много често с г-н С., да не кажа всеки ден, но през ден
контактуваме с информационни съобщения, чуваме се и по телефона всяка седмица.
Ходим заедно в планината да наливаме сребърна вода до **.
Господин С. сподели с мен, беше
много притеснен, че има възможност да остане без жилище и да го изхвърлят на
улицата. Разбрах, че има дело с негов бивш **, който е **, и по повод на тези
дела ** може да вземе жилището на г-н С. и да го остави на улицата. Той ме помоли
да му намеря една стаичка, в която да се приюти да живее. След като моята баба
почина, имахме подходящо помещение, но така или иначе не се стигна до
изгонването от жилището му и не се наложи г-н С. да дойде да живее в тази стая
на моята баба, която почина. Той беше притеснен.
Не съм сигурен, но мисля, че бившият
**, с който се съди г-н С., се казва Д.Г.и или е от **, или е от **.
Господин С. лично ми каза, че му се
вие свят, не може да ходи и това е една от причините да ходим да наливаме от
тази вода, и тъй той като няма кола, аз го карах с моята кола …Не съм виждал
г-н С. да се храни, беше ми много странно, с изключение на един единствен път,
той никога не се храни и е отказвал в мое присъствие да се храни. Предлагал съм
му, но той винаги е отказвал и това ми се стори странно. Давал съм пари на г-н С.,
тъй като понякога не му достигат за лекарства например. Предполагам, че от
притеснение му се виеше свят и беше замаян. Господин С. беше един силно притеснен
човек, защото се притесняваше, че може да остане на улицата. Мисля, че на
всеки, на който би могло да се случи такова нещо, би се чувствал по същия
начин. Той беше един смазан човек с ниско самочувствие, с наведена глава. Сега
считам, че е по-добре според мен.
Делата във връзка със закриване на
училището са предхождащи, те са от 1997 - 1998 г. Възможно е тези притеснения
да са били свързани с тези дела, но те са значително преди това във времето.
Предполагам, че делата, които г-н С.
е водил с Д.Г., са му причинили тези неудобства, проблеми, дискомфорт,
главоболие, замайване и ниско самочувствие.
Не ми е известно дали г-н С. е водил
дела с други ** през последните пет години“.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск с правно основание чл. 45 и сл. от
ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по
същество е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Хипотезата
на чл. 45 от ЗЗД предпоставя забрана да се вреди и
прогласява задължението на всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да се уважи иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва да се установят
всичките пет кумулативно дадени елемента на фактическия състав на тази норма –
наличие на извършено от ответника деяние /действие или бездействие/, противоправност
на това деяние, настъпил вредоносен резултат, причинна връзка между деянието и
вредите, като вината на дееца се предполага до доказване на противното,
съгласно оборимата законова презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния
казус е безспорно установено от събраните по делото писмени
доказателства,
че са налице описаните от ищеца деяния (действия), извършени
от ответника Д.И.:
- подаване на 04.06.2007 г. на тъжба срещу ищеца З.С., въз основа на която е
било образувано наказателно производство и той е бил осъден с влязла в сила
Присъда № 220/14.12.2007 г. по н.ч.х.д.№ 912/2007 г. на РС – **, частично
изменена с Решение № 28/17.03.2008 г. по в.н.ч.х.д.№ 46/2008 г. на ОС – **, за
престъпление от частен характер по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
54 от НК;
- предявяване на граждански иск от Д.И. срещу З.С. за претърпени от първия
неимуществени вреди, в резултат на престъпление, за което има влязла сила
присъда, като С. е осъден с влязло в сила Решение № 72/15.10.2009 г. по гр.д.№
1483/2008 г. на РС – **да заплати на И. обезщетение в размер на 1 500 лв.,
ведно със законните последици;
- подаване от Д.И., като взискател, на молба за образуване на изпълнително
производство срещу длъжника З.С., въз основа на осъдителното решение на
гражданския съд, като е образувано изп.д.№ ** на **Д.Д., в хода на което наследствения
дял на З.С. ***, е изнесен на публична продан.
Всички тези деяния на
ответника И. обаче не са противоправни, тъй като те са разрешени от закона и не
противоречат на изрични законови разпоредби. Подаването на тъжба за
престъпление от частен характер, предявяването на граждански иск и подаването
на молба за образуване на изпълнително производство са действия, които само
сезират съответния държавен орган, който в кръга на компетенциите си е
оторизиран да прецени доколко изложените от тъжителя/ищеца/ взискателя твърдения
са доказани и основателни и който решава по същество съответния казус.
При последваща отмяна
по реда на извънредните способи на влязлата в сила присъда и на влязлото в сила
решение на гражданския съд, както е в случая, ищецът има възможност да търси обезщетение
на претърпените от него неимуществени вреди от тези актове по реда на чл. 49,
вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД, но не от лицето, което е инициирало съответните
съдебни производства, а от съда, който ги е постановил, като съгласно чл. 161,
ал. 1 от НПК за престъпления от частен характер по чл. 146 – 148а от НК
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, а не от
прокурора, поради което в конкретния случай специалната отговорност на
Държавата по ЗОДОВ не намира приложение.
Ето защо, съдът
намира, че подадените от ответника Д.И. тъжба, искова молба и молба за
образуване на изпълнително производство не съставляват противоправни действия
/деяния/, поради което не е налице един от основните елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане - противоправност на извършените от ответника
действия, поради което предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД се
явява недоказан по основание и затова следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.К.С., ЕГН **********,***, срещу Д.Г.И., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, чрез адв. А.С., иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди от деликт в размер на 26 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 24.01.2017 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва
върху главницата от 26 000 лв. за периода от подаване на тъжбата срещу
него на 05.07.2007 г. до завеждане на иска на 23.04.2018 г., като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/