Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004 14.08.2020 година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО
гражданско отделение, четвърти
състав
на ………..двадесети
юли..…….…. две хиляди и двадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря…………Румяна Гигелова……………….……..….
И прокурора ………………………………………….………………..…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….…...………………………..
търговско дело ……….№
86 по описа за 2018... година…..…………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Уникредит Булбанк“
АД – С. с ЕИК ***** срещу Ф.П.Ф. *** с ЕГН ********** и ЕТ „В. – Й.. Н.“
– Хасково с ЕИК ***** – двамата ответници със съдебен адрес ***, чрез адвокат М.
А..
По реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415
ал. 1 ГПК са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове,
основани на твърдение за договорно неизпълнение по договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 171/26.06.2008 година, сключен с първия ответник Ф.П.Ф., в качеството му на кредитополучател, в
размер на 32000 евро. Ищецът
твърди, че с договора за кредит солидарно с кредитополучателя се задължили П. Г.
Ф. и ЕТ „В. – Й.. Н.“. С Анекс № 1 от 24.02.2010 година, Анекс № 2 от
31.08.2010 година и Анекс № 3 от 08.08.2011 година страните предоговорили
условията по кредита, като били въведени три дванадесетмесечни периода на
облекчено погасяване на задължението. Кредитополучателят преустановил плащането
на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 01.01.2017 година
и от тази дата изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно пет
вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода 01.01.2017 година –
01.05.2017 година, банката обявила целия кредит за предсрочно изискуем, считано
от 04.05.2017 година. Длъжниците били уведомени за това с нотариална покана, но
и след това не изпълнили задължението си по главницата и лихвите. Поради това,
по ч.гр.д. № 2668/2017 година било развито заповедно производство и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу
двамата ответници. Тъй като те подали възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, за ищеца бил налице правен интерес от установяване съществуване на
вземанията му, както следва: 30 873, 99 евро – договорна главница за
периода 01.01.2017 година до 24.10.2017 година; 1482,57 евро – договорна лихва
за периода 01.01.2017 година до 24.10.2017 година; 2903, 77 евро – обезщетение
за забава върху просрочени плащания за периода 01.01.2017 година – 24.10.2017
година; съдебни разноски в заповедното производство за държавна такса в размер
на 1379, 26 лева и адвокатски хонорар в размер на 1877,34 лева с ДДС; законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното разплащане. Прави се искане за уважаване
на предявените искове и признаване за установено, че банката-ищец има срещу
двамата ответници, в условията на солидарност (уточняваща молба вх. №
6961/10.08.2018 година), вземания в
процесния размер, както и за присъждане на деловодни разноски за исковото
производство.
В законоустановения срок ответниците
Ф.П.Ф. и ЕТ „В. – Й.. Н.“, чрез адв. А. от АК-С., подават отговор на исковата
молба, с който оспорват изцяло предявените срещу тях искове по основание и
размер. Въвеждат се възражения за недействителност на договора и анексите към
него. Така, договорът за кредит № 171 от 26 юни 2008 г. бил
недействителен поради липса на основни реквизити - съществени елементи от
предмета на договора. Й.. И. Н., в качеството ѝ на едноличен търговец и
като солидарно задължено лице не го била подписала. Двата подписа за длъжници,
в договора, съвпадали. Следователно той бил подписан или само от Ф.Ф. или само
от Й.. Н., без да е налице пълномощно за това. Ответниците настояват, че Анекс
№ 1 от 24.02.2010 година е неотносим по делото, защото от извършеното върху
него отбелязване ставало ясно, че се сключва, за да измени „Договор за банков
кредит № 54 от 27 март 2006 година. Освен това, Анексът бил подписан за
солидарен длъжник 2 Р. А. Д., която не била страна по процесния договор за
кредит. Анекс № 1 от 24.02.2010 г. отново не съдържал подпис на Й.. Н. в
качеството на ЕТ „В. - Й.. Н."- солидарен длъжник, а подписът, положен за
солидарен длъжник П. Г. Ф. съвпадал с подписа, положен за солидарен длъжник Р. А.
Д.. От там – не било ясно кой се е подписал като солидарен длъжник в Анекс № 1,
но при всички случаи това не бил солидарният длъжник ЕТ „В. - Й.. Н.".
Спорно било и подписването на Анекс № 1 от основния кредитополучател Ф.Ф..
На следващо място се въвежда
възражение за недействителност на Анекс № 1 от 24.02.2010 г. на основание чл. 26 ал.1 пр. 1 и пр.3 от ЗЗД - поради нарушение на закона и добрите нрави, във връзка с чл. 366 от ЗЗД.
Ответниците твърдят, че се касае за спогодба върху непозволен договор /с
невъзможен предмет/, доколкото в разпоредбите на чл.2.4 - 2.8 е указан завишен
размер на дълга, изчислен от банката при приложение на нищожни разпоредби от
процесния договор за кредит и в нарушение на валидните разпоредби от същия
договор. Анекс № 1 от 24.02.2010 г. бил недействителен, също така, поради
противоречие с чл.10, ал.3 от ЗЗД и Наредба № 9 на БНБ, доколкото със същия се
въвеждали утежнени условия по преструктурирания кредит, вместо твърдяното
облекчение, като в новия размер на дълга били капитализирани лихви. Същите
оплаквания се въвеждат и по отношение на Анекс № 2.
Относно Анекс № 3 от 08 август 2011 г. ответниците настояват, че не е
относим към процесния договор. Това следвало не само от отбелязване в горната
част на документа – 2006 г., но и от съдържанието на параграфи 2, 3, 5, 6, 8,
първо римско - предмет и цел на договора. Ответниците твърдят, че с
подписването на Анекс № 3 страните преуреждали договор за банков кредит № 171
от 26.06. 2006 г., сключен с Ейч Ви Би банк Биохим АД /ТБ Хеброс АД/, а не на
процесния договор от 2008 година. И този анекс не съдържал
подпис на Й.. Н. в качеството на ЕТ, като според ответниците подписът бил
положен от неграмотно лице.
Относно Анекс № 4 от 05.01.2015 г.
се твърди, че не съдържа подпис нито на Ф.Ф. като основен кредитополучател, нито
на Й.. Н. в качеството на ЕТ В. - Й.. Н."- солидарен длъжник. Подписът под
основния кредитополучател не бил положен и от пълномощника Р. Д., нито към
документите по делото било приложено цитираното пълномощно изх.№
3021/17.11.2014 г. на завеждащ консулска служба при генералното консултство на
Р.България в Мюнхен. В тази връзка ответниците оспорват правомощието на Р. Д.
да подписва от името на Ф.Ф. Анекс №4, а освен това твърдят, че подписът е
положен от неграмотно лице. Според ответниците, подписът за солидарен длъжник вероятно касаел
ЕТ „В. - Й.. Н.", но се твърди, че не бил положен от нея, а от неграмотен. Аналогични са оплакванията и
относно подписването на погасителните планове, като се акцентува върху липса на
такива към основния договор и анексите 1-3.
Следващото
възражение на ответниците е за
недоказаност на съществуването и размера на задължението.
Договорът и анексите не можели да удостоверят размера на неизпълнението и
изискуемостта на вземането, а извлечението от счетоводни книги, приложено по
заповедното производство, нямало материална доказателствена сила като документ,
който изхожда от страната, в чийто интерес е издаден. Счетоводните записвания
на Банката били нередовни и не установявали верността на твърденията в ИМ.
С
отговора си ответниците правят възражения по отношение на Общите условия и
неравноправните клаузи в договора и анексите към него, в т.ч. за липса на
приложени общи условия като тяхна неразделна част. Претендира се цялостна
нищожност на договора за кредит (респ. - нищожност на разпоредбите на чл.4.2.,
чл. 4.3 , чл.9.2., чл. 11.1.2, чл. 11.1.3, чл. 11.2, чл.11.3, чл.чл.12.5 и чл.12.6 от договора) на основание чл.26,
ал.1,пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради противоречие със закона и добрите нрави,
поради нарушение на чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ, чл.430 от ТЗ, както
и поради неравноправност, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
На
основание чл.26, ал.1,пр.1 и пр.З от ЗЗД - поради противоречие със закона и
добрите нрави, поради нарушение на чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ,
чл.430 от ТЗ, чл.366 от ЗЗД /непозволена спогодба/, и поради неравноправност, на основание чл.143 и чл.146 от
ЗЗП, се претендира нищожност на четирите анекса (респ. – следните им клаузи):
По Анекс № 1 /24.02.2010 г. - на чл.2.3,
чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6, чл.2.7, чл.2.8, чл.4„чл.4.1 .а., чл.4.2., чл.4.3, чл.
11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5, чл.12.6 (респ. цялостна нищожност на
анекса). По Анекс № 2/31.08.2010 г. – на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6,
чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1.а., чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3,
чл.11.2, чл.12.5, чл.12.6 (респ. изцяло). По Анекс № 3/08.08.2011 г. -
нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5., чл.2.6, чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1.а.,
чл.4.2., чл.4.3, чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.5, чл.12.6 (Респ.
изцяло). По Анекс № 4 / 05.01.2015 г. - нищожност на чл.2.3, чл.2.4, чл.2.5.,
чл.2.6, чл.2.7, чл.2.8, чл.4, чл.4.1., чл.5.2., чл.5.4., чл.5.5., чл.11.1.2,
чл. 11.2.1, чл.11.2.2., чл.12.8, чл. 15.4.3, чл.16.5, чл. 17.1.1 (респ.
изцяло).
В
договор за банков кредит от 26 юни 2008 г. разпоредбата на чл. 4 регламентирала
начина на формиране на ГЛП- базисен лихвен индекс по раздел 3 от ОУ. Цитираните
условия не били приложени; чл. 4.2 от Договора представлявал неравноправна
клауза, съответно нищожна и тя не пораждала правни последици за страните. Неравноправни били и
клаузите на чл. 4, 4.3, 11.1.3 и чл. 11.2 от договора. Съгласно чл. 10.1 ,
11.1,11.2 и 11.3 от анекса, ч. 16.6, т. 1 ОУ са неразделна част, но те не са
приложени. Според ответниците, договорът не отговарял на изискванията на чл.
58, ал. 2 ЗКИ и поради това също бил недействителен.
Следващото възражение против
иска е в смисъл, че претендираната сума не е изискуема, тъй като не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита и не е отнето преимуществото на уговорения
между страните краен срок за издължаване на кредита. Ответниците настояват, че
до кредитополучателя не е достигнало уведомление за предсрочна изискуемост на
цялото вземане. В тази връзка оспорват представителната власт на лицето Д. К. П.
към 07 и 11 юли 2017 г. да отправя от името на банката уведомления за обявяване
на предсрочна изискуемост по сключените договори за банкови кредити, а от там и
да упълномощава адвокати с такива права. Следователно, адвокатът, подписал от името на Уникредит Булбанк и представил пред нотариус
приложените по делото два броя нотариални покани, чрез нотариус В. М., действал
без пълномощие при обявяване на вземането на длъжника за предсрочно изискуемо.
Освен това, липсвал договор за правна защита, сключен между Д. П. и адвокатско
съдружие „Димитров и съдружници“, както и пълномощно от адвокатското съдружие в
полза на адв. Виденов да изпраща уведомления/нотариални покани до длъжниците.
Този пропуск не можело да бъде саниран, тъй като предсрочната изискуемост по
кредита настъпвала занапред, а в подаденото заявление се претендирала
дължимостта на целия дълг, не и на отделни просрочени погасителни вноски. По
отношение на приложените към исковата молба нотариални покани ответниците
твърдят, че не били връчени лично на кредитополучателя и солидарния длъжник. По
отношение на ЕТ не била направена справка в ТР и не било осъществено връчване
на адреса на управление на търговеца. По отношение на третия длъжник по
договора - П. Г. Ф. - дори не бил правен опит за връчване на уведомление за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита /по делото липсвала нотариална
покана, адресирана до нея/, като това обстоятелство представлявало
самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
С отговора се въвежда възражение, че с четирите анекса
банката-ищец е извършила недопустимо капитализиране на лихви и такси към
олихвяемата главница. В тази връзка се позовават на съдебна практика (Решение №
706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003 г„ II т. о.) и претендират – по делото да се установи
общия размер на капитализираните суми през всички години и същите да бъдат
приспаднати от претенцията, в случай, че съдът я счете за основателна.
По отношение на
разпоредбата на чл. 12.6 от Анекс № 1, ответниците считат, че е нищожна поради
противоречие със закона. Така, Наредба № 9 от 19.12.2002 г. действала до
приемането на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск
(обн. ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.). В последната въобще
липсвала възможност за капитализиране на лихвата. Тя била отменена с Наредба за
отменяне на Наредба № 9 от 2008 г. през май 2014 год. с ДВ бр. 40/13.05.2014
год. и след отмяната липсвала законова възможност за начисляване на лихва върху
лихва, не съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на
законовата делегация по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Ответниците настояват, че
подписването на процесните анекси не води до извода, че оспорените клаузи са
индивидуално уговорени, като в тази насока се позовават на съдебна практика
(Решене № 65 от 06 юли 2018 г. по ТД № 1556 от 2017 г., ВКС). Настояват и
за неприложимост на нормата на чл. 294,
ал. 2 ТЗ с оглед качеството на кредитополучател на физическо лице и потребител.
Освен това ответниците твърдят, че съгласно извлечението
сумата 1482, 57 евро представлявала общ размер на вноските за договорна лихва,
неиздължени на договорените дати или частично погасени. Сборът от тази сума +
размерът на обезщетението за забава за просрочените плащания по чл. 60, ал. 2 ,
т. 3 ЗКИ в размер на 2903, 77 евро формирал всички дължими претендирани лихви,
които възлизали на 4386, 34 евро. Т. е. сумата 1482, 57 евро била присъдена
повторно.
С тези и останалите доводи
ответниците молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените срещу тях искове и да им присъди сторените разноски.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК
банката-ищец подава допълнителна искова молба, с която поддържа всички въведени
фактически и правни твърдения, както и исканията. В допълнение изтъква, че
ответниците не могат да се ползват от защитата по Закона за защита на
потребителя, тъй като се касае за ипотечен кредит с цел придобиване правото на
собственост върху недвижим имот. Следователно, не могат да се позовават на
неравноправност на клаузите на сключения договор и да искат прогласяване на
тяхната нищожност. Ищецът настоява, че е изпълнил задължението си за обявяване
на длъжниците на предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва доводите за
нищожност на договора и анексите, като твърди, че определеният в тях БЛП е
формиран на основата на обективни критерии и предпоставки и изменението му било
извън волята на страните по договора. Ищецът намира за неоснователни и
неотносими към спора твърденията на ответниците за нищожност на договора на
основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 366 ЗЗД, доколкото договорът е с предмет –
отпускане на банков ипотечен кредит, който е бил усвоен в пълен размер.
Съгласно указанията на съда, дадени с проекта за доклад, ищецът представи
Становище вх. № 9279/04.10.2019 г., с което уточнява, че претендираната от тях
сума 2903.77 евро – обезщетение за забава, е дължимо за периода от 01.01.2017
г. до 24.10.2017 г.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК
ответниците Ф.П.Ф. и ЕТ „В. – Й.. Н. подават отговор на допълнителна искова молба.
Поддържат всички въведени от тях доводи, възражения и искания. Настояват, че
кредитополучателят Ф.Ф. като физическо лице, има качеството на потребител по
смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност,
обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото
се представя договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 171, сключен
между ищеца по делото „Уникредит Булбанк“ АД като кредитор и първия ответник Ф.П.Ф..
Видно от договора, банката е предоставила на ответника Ф. кредит в размер на
32000 евро. Страните са уговорили възнаградителна лихва, формирана както
следва: годишен лихвен процент за съответния период в размер на базов лихвен
индекс по раздел III от ОУ на банката, равен на 1 мес. EURIBOR плюс надбавка, определена
от банката. Така, според договора, годишният лихвен процент върху редовна
главница за кредитите, плащани на анюитетни по лихвен план от 27.08.2008 година
до 25.06.2028 година е както следва: базов лихвен индекс 4,465% плюс надбавка
5,035% равно на 9,50% (т. 4.1.а). Договореният годишен лихвен процент върху
просрочена главница: 4,465% плюс надбавка 7,035%, възлиза на 11,50% (т. 4.2). Освен
това, договорът съдържа клауза за годишен лихвен процент върху текущия дълг
(редовна плюс просрочена главница) при просрочия на главница и/или лихва или
главница), която според договорните условия се начислява едновременно и
независимо от лихвите върху целия дълг - редовна и просрочена главница по т.4.1а или 4.1б и т.
4.2 за срока на просрочието. Лихвата е определена на 5%. При просрочие на лихви и/или главница за срока на просрочието, целият
размер на кредита (редовен дълг по главницата и неиздължена, просрочена и
изскуема част от нея), освен с лихвата за редовна главница по т. 4,1а или 4,16
и лихвата за просрочена главница по т.4.2, се олихвява и с лихвата по т.4,3 -
т. 11.1.3 от договора.
С договора кредитополучателят е поел задължението да заплати еднократна
комисионна в размер на 2%, както и всяка година да внася по 0,1% от нея.
Дължимата по договора такса за ангажимент е 1%, а съгласно чл. 9 от договора е добавена застраховка „Кредитна
протекция” с месечна застрахователна премия в размер на 0,0343% от договорената сума по кредита 32000
евро, т.е. по 10,98 евро месечно.
Уговореният от страните
краен срок на усвояване на кредитните средства е до 27.07.2008 година, а срок
на погасяване (издължаване) съгласно двустранно подписан погасителен план – до 25.06.2028
година (240
месеца, чрез анюитетни вноски на 30 число от месеца). Месечната анюитетна вноска е дължима
на 30-то число от месеца и е вносима по посочената в договора банкова сметка.
***, солидарно с
кредитополучателя са се задължили да отговарят вторият ответник по делото ЕТ „В.
– Й.. Н.“, както и П. Г. Ф., срещу която няма насочена претенция по това дело.
С Анекс № 1 от 24.02.2010
година страните по него, включително солидарните длъжници, са се договорили за
изменение на договора в следния смисъл: страните изоставят тяхната обвързаност
с Общите бизнес условия, приложими към момента на сключването на договора и
приемат, че са приложими нови Общи условия, приети към датата на подписване на
анекса – 24.02.2010 година, в това число приемат, че клаузите на договора за
кредит № 171/26.06.2008 година изцяло се преуреждат и заменят до окончателното
събиране на вземанията на банката в пълен размер, в това число за лихви,
комисионни, такси, разноски и др. (§5). Отделно от това, с § 7 страните са изразили
съгласието си към вземанията на банката по неиздължената главница да се добавят
и вземанията по лихвите по т. 2.6 (начислена, неизискуема лихва към датата на
анекса) и по т. 2.7 (начислена, просрочена и изискуема лихва към датата на
анекса). По този начин, „редовен дълг“ по т. 2.8 се състои от редовна главница,
неиздължена просрочена и изискуема част от главницата, начислена неизискуема
лихва и начислена, просрочена и изискуема лихва – общо в размер на 32217,85
лева. Страните приемат, че определеният към
24.02.2010 година размер на дълга 32 217,85 евро се формира от сумите както
следва:
31145,07 евро - редовна главница по кредита (усвоените 32000 евро минус платени
до датата на анекса 5008,74 евро – заключение СИЕ); 156,05 евро неиздължена,
просрочена и изискуема част от главницата; 204,63 евро начислена, неизискуема
лихва към датата на анекса ; 660,98 евро - начислена, просрочена и изискуема
лихва към датата на анекса; 51,12 евро такса предоговаряне. Уговорен е, още, гратисен
срок от 12 месеца за главницата, а годишен лихвен процент (ГЛП) се променя
както следва: 9,461 % за редовна главница, определен от сумата на базов лихвен
% 4,426% (базов лихвен индекс определен съгл. Раздел III т.9.2 от ОУ на банката -1 м. юрибор и премия плюс
надбавка 5,035% за редовен дълг); 11,461 % върху просрочена главница (4,426 %
плюс 7,035% надбавка); 5% върху текущия дълг ( редовна плюс просрочена
главница)при просрочие на главница и /или лихва и главница, начислява се
независимо от другите лихви за срока на просрочието. Договорът е изменен и в
частта на срока за погасяване – 30.07.2033 година - 281 месеца ( 23 години и 5
месеца). Лихвите за просрочие не се включват при определяне на анюитетната
вноска, дължат се отделно и са незабавно изискуеми, считано от датата на забава
, към която се начисляват. След
Анекс 1 е приложен погасителен план (л. 352-355 т. II на делото).
С Анекс № 2 от 31.08.2010
година е извършено ново предоговаряне на условията по кредита: размерът на
дълга се определя на 33679,26 евро (към редовна
главница от 32217,85 евро се прибавят 8,47 евро начислена, неизискуема лихва до
31.08.2010 година; 1401,94 евро - начислена, просрочена и изискуема лихва до
31,08,2010 година и 51 евро - такса предоговаряне). ГЛП се променя - за базов
лихвен индекс, определен съгл. Раздел III т.9.2 от ОУ
на банката, е взет 3 месечен EURIBOR и определена
премия плюс надбавка за редовен дълг, които се определят за следните периоди и
размер: от 31.08.2010 година
до 30.08.2011 година - фиксиран ГЛП от 6,6%; от 30.09.2011 година до 30.07.2033
година - в размер на 9,46% ( базов 0,761 % плюс надбавка 8,699%). За просрочена
главница - 11,46% ( базов 0,761% плюс 10,699% надбавка) и отделно 5% върху
текущия дълг ( редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и
/или лихва и главница, начислява се независимо от другите лихви за срока на
просрочието. Договорен е нов срок за погасяване – 30.07.2033 година. В хода на
първоинстанционното производство банката-ищец не е представила погасителен план към Анекс № 2, нито такъв е намерен от вещото
лице при извършване на експертизата, въпреки че на банката са дадени указания
да осигури на в.л. достъп до цялото кредитно досие.
Следващият подписан от
страните Анекс е с № 3/08.08.2011 година. С него
страните са се съгласили да приемат, че редовният дълг /главницата/ по кредита
към датата на Анекса е в размер на 34 522,84 евро, като към
главницата от 33 679,26 евро се добавят 843,58 евро т.нар. реструктурирана
лихва (сбор от 55,57 евро начислена, неизискуема лихва и 788,01 евро начислена,
просрочена изискуема лихва). Съгласно Анекс № 3, ГЛП се определя по размери и
периоди както следва: от 30.08.2011 година – 30.07.2012 година - фиксирана
годишна лихва от 1 %; от 30.08.2012 година – 25.06.2028 година - годишна лихва
от 10,897% ( базов 1,537% - сбор от 3-месечен EURIBOR
и
премия плюс надбавка от 9,360%); за просрочена главница -12,897% (базов 1,537%
плюс 11,360% надбавка). Съгласно т.9.2, месечната застрахователна премия по застраховка
„Кредитна протекция” става в размер на 2,95% от договорената сума на месечната
погасителна вноска. Съгласно т. 7.2 в Анекс 3 се определят 203 анюитетни вноски
в размер на 375261 евро, от които 12 гратисни за главницата, по време на които
длъжниците са се задължили да заплатят и 843,58 евро реструктурирана лихва.
На
05.01.2015 година страните са сключили Анекс № 4. С него са
приели, че редовният дълг по главницата към 05.01.2015 година е 32000 евро.
Сумата от 2407,56 евро (начислена, изискуема и просрочена лихва до датата
на Анекса) се преоформя като реструктурирана лихва, която се разсрочва за
плащане от една година на равни вноски. ГЛП се определя като размер и за
периоди, по следния начин: 05.01.2015 година – 01.01.2016 година - фиксирана
годишна лихва от 1,21 %; 01.02.2016-01.06.2028 година - годишна лихва от 11,63%
( пазарен лихвен индекс 0,079% - 3-месечен EURIBOR към датата
на Анекса плюс фиксирана надбавка от 11,551 %); за просрочена анюитетна вноска
(главница и/ или лихва) - 10,01% обезщетение за забава, незабавно изискуемо от
датата на просрочието. Определя се срок за месечна анюитетна вноска - 1-во
число на месеца, съгласно представения по делото погасителен план, а срок на
договора се променя на период от 05.01.2015 – 01.06.2028 година.
В
подкрепа на твърденията си за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
на длъжниците, ищецът представя два броя нотариални покани, отправени от
банката до кредитополучателя Ф.П.Ф. и солидарния длъжник ЕТ „В. – Й.. Н.“. Видно
от приложените протоколи и уведомления, те са връчени на двамата ответници при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление на адрес град
Хасково, ул. „Ж.“ № 31 (това е и регистрираният в ТР адрес на управление на
едноличния търговец). При същите условия е връчена нотариална покана и на
солидарния длъжник по договора за кредит П. Г. Ф..
По
делото се представя пълномощно от Ф.П.Ф. (л. 280, т. 1), лично - в качеството
на кредитополучател по договор за банков кредит № 54/27.03.2008 година и
анексите към него, както и по договор за банков кредит № 171/26.06.2008 година
и анексите към него, както и в качеството му на пълномощник на солидарния
длъжник по тези договори ЕТ „В.-Й.. Н.“. Пълномощното е заверено от консулската
служба при Генералното консулство на РБългария в Мюнхен на 17.11.2014
година(т.е. след датата на Анекс 3) и е издадено в полза на Р. А. Д., като тя е
натоварена с правомощията да представлява Ф.Ф., респективно и ЕТ „В. – Й.. Н.“
пред Уникредит Булбанк АД във връзка с посочените по-горе два договора за
банкови кредити. Изрично ѝ е делегирано правото да подпише искания за
преструктуриране на договори за банков кредит № 54/2008 година и № 171/2008
година, както и всякакви други необходими документи за преструктурирането, да
подписва анекси за преструктуриране на договорите за кредит и да ги подписва
без негово предварително одобрение.
Видно от
материалите на приложеното ч.гр.д. № 2668/2017 година, то е образувано по
заявление на „Уникредит Булбанк“ АД, подадено на 24.10.2017 година. По заявлението е развито
заповедно производство и е издадена заповед № 1392/26.10.2017 година по чл. 417 ГПК за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу трима
длъжници: Ф.П.Ф., П. Г. Ф. и ЕТ „В. – Й.. Н.“. На длъжниците е разпоредено да
заплатят в условията на солидарност, на банката, следните суми: 30 873, 99
евро – договорна главница за периода 01.01.2017 година до 24.10.2017 година;
1482,57 евро – договорна лихва за периода 01.01.2017 година до 24.10.2017
година; 2903, 77 евро – обезщетение за забава върху просрочени плащания за
периода 01.01.2017 година – 24.10.2017 година; съдебни разноски в заповедното
производство за държавна такса в размер на 1379, 26 лева; законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното разплащане. С определение № 151/26.01.2018
година, постановено в заповедното производство, е оставено без уважение искане
на „Уникредит Булбанк“ АД за допълване на заповедта за изпълнение в частта за
разноските, представляващи адвокатски хонорар.
Издадената
по заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение е
връчена на солидарните длъжници Ф.П.Ф. и ЕТ „В. – Й.. Н.“ при условията на чл.
47 ал. 5 ГПК. Поради това банката-ищец е уведомена за възможността да предяви
иск за вземането си. Искът е предявен, в законоустановения едномесечен срок, по
настоящото дело.
Във връзка
с откритото по делото производство по чл. 193 ГПК е извършена и изслушана
съдебно-почеркова експертиза с вещо лице М.. Според експерта, всички подписи за
кредитополучател и солидарен длъжник 2 (ЕТ) в договора № 171/2008 година са изпълнени
от Ф.Ф., а за солидарен длъжник 1 – от П. Ф.. Същото се отнася и за
погасителния план към първоначалния договор – според в.л. той е подписан лично
от Ф.Ф.. Анекс № 1/24.02.2010 година и погасителният план към него (л. 352-355)
са подписани за кредитополучател от Ф.Ф., за солидарен длъжник 1 – от П. Г. Ф..
Но третият подпис, за солидарен длъжник 2 – ЕТ „В. – Й.. Н.“, според вещото
лице не е на Р. А. Д., нито в договора се указва на какво основание тя се
посочва в анекса (в раздел подписи) вместо длъжника (обсъденото по-горе
пълномощно е издадено значително по-късно, през 2014 година). В анекс № 2
всички подписи за кредитополучател и солидарен длъжник 2 са положени от Ф.П.Ф.,
а за солидарен длъжник 1 – от П. Г. Ф.. В анекс № 3 всички подписи за
кредитополучател са изпълнени от Ф.Ф., за солидарен длъжник 1 – от П. Г. Ф., а
за солидарен длъжник 2 – вероятно от Й.. И. Н.. А в погасителен план към този
анекс (л. 363-365), всички подписи за кредитополучател са изпълнени: на първи
ред от Ф.П.Ф., а на втори ред – от П. Г. Ф.. В анекс № 4 (л.369-376) всички подписи за солидарен
длъжник – едноличен търговец са изпълнени от Й.. И. Н., но останалите подписи –
за кредитополучателя и солидарен длъжник П. Ф. са изпълнени само като „Р“,
който символ не е пригоден за почеркова идентификация на изпълнителя. А в
погасителния план към този анекс (л.384-386) всички подписи за всички длъжници
са непригодни за почеркова идентификация. Вещото лице е изследвало подписите
още в два погасителни плана. Този на л.
366-368 е с начална дата 29.09.2010 година, с помощта на СИЕ не се установи към
кой анекс има отношение и дали има отношение към процесния договор като цяло.
Същото се отнася и за погасителен план на л. 387-389, с начална дата 31.01.2015
година. Освен това, досежно всички положени в последния погасителен план
подписи „Р“ и „И“ не може да бъде
установена тяхната принадлежност. Съдът намира заключението на вещото лице като
пълно, компетентно, обективно и безпристрастно. Същото не е оспорено от
страните и съдът го възприема изцяло.
По делото
е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М.Ц..
Заключението на вещото лице е задълбочено, изцяло отговаря на поставените
въпроси, компетентно и съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността
и обективността на експерта. И двете страни не са оспорили заключението и съдът
го възприема изцяло. Вещото лице обяснява, че ако се кредитират всички
представени по делото анекси, то задължението на ответниците към 25.10.2017
година ще е равно на сумата 35 260,33 евро, формирана от 30 873, 99
евро главница, изискуема към 04.05.2017 година, в това число 564,64 евро
дължима изискуема главница (неплатени 5 броя вноски от 01.01.2017 година до
01.05.2017 година), както и 30309,35 евро – предсрочно изискуема главница към
04.05.2017 година, плюс 4386,34 евро начислени дължими лихви по договор
(1482,57 евро неплатени 6 броя вноски по договорна лихва от 01.01.2017 година
до 04.05.2017 година и 2903, 77 евро обезщетение за забава за просрочените
плащания). Последните внесени суми за погасяване на тези задължения са от 15.08.2017
година – общо на сумата 229,71 евро, чрез вноски на ответниците по
разплащателната сметка. След този момент, т.е. и след 25.10.2017 година не са
установени погасявания на задължения по процесния кредит.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
В условията
на субективно и обективно кумулативно съединяване и по реда на чл. 422 вр. чл.
415 ал. 1 ГПК са предявени специални установителни искове с предмет - да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответната страна съществуването на
вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и
да се докаже неговото правно основание, произтичащо от сключен между страните
договор за банков кредит. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК на основание
извлечение от сметки, като заповедта е била издадена от РС – Хасково и е
връчена на длъжниците при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Поради това, в срока
по чл. 415 ал. 4 ГПК ищецът е предявил настоящите обективно и субективно
кумулативно съединени искове, които са допустими.
По
реда на чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК са предявени обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ
и чл. 86 ал. 1 ЗЗД. От съдържанието на уточняващата молба следва, че се
претендира солидарна отговорност на длъжниците по договора – двамата ответници.
С оглед конкретните възражения на ответниците, с
доклада по чл. 146 ГПК на ищеца бе възложена тежестта да докаже валидно
сключване на договор за кредит между страните и последващите анекси, както и
усвояването на сумата по кредита от кредитополучателя Ф., доказване относно
начина на формиране и изменение на БЛП и възнаградителната лихва по кредита и
последващите анекси. На ищеца на основание чл. 146 ал. 2 ГПК е указано, че не представя
доказателства за посочените обстоятелства. Въпреки тези указания и вмененото
задължение по чл. 190 ГПК (с определение № 449 от 20.12.2018 година), в хода на
първоинстанционното производство ищецът не представи погасителен план към Анекс
№ 2, нито приетите от банката вътрешни решения за определяне размера на
възнаградителната лихва и останалите разходи по кредита към датата на
подписването му; всички решения на банката, вземани от съответните й органи, с
които се променя /увеличава или намалява/ размера на БЛП и прилаганата от
банката възнаградителна лихва по кредита по време на действие на процесния
договор за кредит, включително Анексите към него; всички решения на банката,
вземани от съответните ѝ органи, с които се променя формулата и/или
начина /методологията/ по който се изчислява размера на БЛП за ипотечни кредити
през срока на договора; всички обявления за едностранна промяна на БЛП за
ипотечни кредити през срока на договора; всички автоматично актуализирани
погасителни планове при всяка промяна на БЛП за ипотечни кредити,
представляващи неразделна част от договор за ипотечен кредит; писмено искане от
23 февруари 2010 г, съгласно което е сключен Анекс № 1 от 24 февруари 2010 г.,
писмено искане от 20 август 2010 г., съгласно което е сключен Анекс № 2 от 31
август 2010 г. и писмено искане за промени в договор за банков кредит № 171 от
26 юни 2008 г. от 14 юли 2011 г.; всички ОУ, които са действали по време на
договора и анексите; разширен лихвен лист на Банката; подробно извлечение от
сметка с № BG98UNCR70001*********, от което да са видни всички
постъпления по сметката; Тарифа за таксите и комисионите на Банката, които са
били актуални за периода на срока на договора. Страната е била предупредена за
негативните последици по чл. 161 ГПК. Поради това съдът приема, че погасителен
план към Анекс № 2 не съществува, а изводите си досежно начина на формиране на
лихвите и др. посочено по-горе, ще базира основно на заключението на СИЕ и
останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка съдът дава приоритет
на заключението на вещото лице за това, че нито един от приетите по делото
погасителни планове не се отнасят за Анекс № 2, както и че при извършване на
експертизата такъв не е бил намерен.
На следващо място, в тежест на
ищеца бе възложено да проведе пълно и главно доказване относно достигането на
волеизявлението за обявяване кредита за изцяло предсрочно изискуем до всички
длъжници по договора и анексите към него. В тази връзка, на основание чл. 190 ГПК ищецът бе задължен да представи решение на банката, с
което обявява процесния договор за ипотечен кредит за предсрочно изискуем.
Решението не е представено и съдът приема, че не съществува решение на банката
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по заявения с исковата
молба начин – считано от 04.05.2017 година. Тук е необходимо да се отбележи, че
с представените пълномощни ищецът доказва успешно представителната власт на
адвокат Виктор Виденов, представлявал банката-ищец при отправянето на
нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на
длъжника Ф.Ф. и солидарния длъжник 1 ЕТ „В.-Й.. Н.“.
С отговора
на исковата молба, т.е. своевременно, ответникът ЕТ „В. – Й.. Н.“ е релевирал
правоизключващо възражение за нищожност на договор № 171//26.06.2008 година,
поради обстоятелството, че не го е подписал лично или чрез пълномощник,
респективно че не е давал пълномощия на Ф.Ф. да го представлява при сключването
на договора. Ищецът по делото е уведомен за това възражение, открито е
производство по чл. 193 ГПК по оспорване автентичността на документа, както и с
доклада по чл. 146 ГПК в негова тежест е възложено да проведе пълно и главно
доказване на валидно сключване на договора и изменението му чрез твърдените
анекси. Както бе посочено по-горе, от заключението на графологическата
експертиза е несъмнено, че подписът за солидарния длъжник – едноличен търговец
не е положен от Й.. Н., а от Ф.П.Ф.. Следователно, в тежест на ищеца бе да
докаже наличие на упълномощителната сделка между Ф.Ф. и ЕТ „В.“, по силата на
която първият да е натоварен надлежно с представителна власт да сключи процесния
договор от името на едноличния търговец. Такова пълномощно по делото не се
представя, следователно той следва да се счита неподписан от Й.. Н. като
вписаният в Търговския регистър управител на предприятието на ЕТ и е
непротивопоставим на същия. Тук следва да се отбележи, че в договора изрично е
изписано, че ЕТ „В. – Й.. Н.“ се представлява от законния му представител Й.. И.
Н.. Няма отразени данни за представителство по пълномощие. И това е още един
аргумент в полза на извода за липса на надлежно учредено пълномощно в полза на Ф.Ф..
В конкретния случай липсва
воля от страна на
едноличния търговец да поеме
задължение по този договор в качеството на солидарен длъжник. Липсата на
съгласие е въздигната от закона в основание за нищожност по чл. 26 ал. 2 предложение второ от ЗЗД. Съгласието в
договора е елемент на фактическия състав и след като по безспорен начин се
установи, че ЕТ „В.
– Й.. Н.“ не е имал воля да се
задължи по договора за банков кредит, то съдът приема, че по отношение на него не е имало и правна сделка, т.е. липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал.
2 предложение второ от ЗЗД. Следователно, възражението е основателно и
процесният договор е недействителен спрямо ответника ЕТ „В. – Й.. Н.“. От тук е
изводът, че искът срещу втория ответник, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен изцяло. Последващото сключване на анекси не може да заздрави този
порок, тъй като те представляват съглашения за изменение на недействителен
спрямо ЕТ „В. – Й.. Н.“ договор и съответно също са недействителни. Впрочем, от
заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че и Анекси № 1 и
№ 2, погасителният план към анекс № 1 не съдържат подпис на Й.. Н. в качеството
ѝ на ЕТ „В.“ . По отношение на Анекс № 3 съществува само вероятност да
има подпис на това лице, а погасителният план не съдържа такъв. На фона на
липса на други доказателства за изразено волеизявление на Й.. Н. да встъпи в
чужд дълг, съдът приема за основателно възражението на ответниците за липса на
съгласие от страна на ЕТ за сключване и на Анекс № 3.
На същото
основание е недействително съглашение по Анекс № 4 и погасителен план към него
спрямо посочените в него кредитополучател Ф.Ф. и солидарен длъжник П. Г. Ф.. И
в тази част заключението на графологическата експертиза за непригодност на
изписаната буква за почеркова идентификация на изпълнителя остана необорено.
Поради това съдът приема, че Анекс № 4 и погасителният план към него не са
подписани за тези две лица от сочената като пълномощник Р. А. Д.. Следователно, първият ответникът не
се е задължил валидно по него и постигнатите клаузи не го обвързват.
От заключението на
извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, а и от клаузите на
договора и анексите към него става ясно, че с анекси № 1, 2 и 3 при изменение
на договора банката е прибавяла просрочените задължения за лихви към размера на
редовната главница. Настоящият съдебен състав споделя възприетото в съдебната
практика становище (н.п. решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на
ВКС, ТК, IІ т. о.), че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Ключово за наличието на
преструктуриране по см. на чл. 13 от цитираната наредба /която е приложима и
към трите Анекса/ е даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на
невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено
финансово състояние. В ал. 2 на чл. 13 от Наредбата акцентът също е върху това,
че преструктурирането се изразява в даване на финансови отстъпки от банката,
като е налице примерното им изброяване. От него е видно, че отстъпката към
длъжника намира израз в намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в
увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за
длъжника условия (рефинансиране) и други. В нито една от разпоредбите на чл. 13
от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради
което Наредба № 9 от 03.04.2008 г. (отм.) не се явява наредба на БНБ по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не
представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати
бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл. 13 от Наредбата, е с
преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се
направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото
състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които
от своя страна се начислява възнаградителна лихва.
Съобразно устните
обяснения на вещото лице, по анекс № 1 и
по анекс № 2 към олихвяемата главница е включена капитализирана лихва, която е
станала олихвяема сума и върху нея е започнала да се начислява лихва за
последващ период. Това обстоятелство се установява и от съдържанието на самите
анекси – олихвяемата главница е приблизително равна на първоначалния размер на
кредита 32000 лева, въпреки че от заключението на в.л. е ясно, че са извършвани
плащания по главницата (в състава на анюитетните вноски). Общият размер на
капитализираните суми е 2534,19 евро, които са станали олихвяеми главници. При
анекс № 3 и № 4 няма капитализация, но
тези лихви, които са начислени и невнесени към датите на анекс № 3 и анекс № 4,
които се реструктурират в новия период, се дават като задължения за внасяне,
разсрочени на 12 равни вноски, без да се олихвяват. Но вещото лице изразява
мнение и съдът го споделя, че с тези увеличени суми също се увеличава дългът,
защото сумите са начислени и неплатени лихви от предишния период и влизат в
стойността на остатъчната главница на дълга към анекс 3 и анекс 4. Нарастването
на дела на лихвите в анюитетната вноска и, съответно, намаляване на дела на сумата,
отделяна за погасяване на главницата, също е видимо от приложените погасителни
планове. Друг е въпросът, че към анекс № 2 въобще не съществува погасителен
план, а още след първата анюитетна вноска по договора от 26.06.2008 година,
банката е изоставила подписания от длъжника такъв и е приложила друг, различен
план, с който е събирала задължения в
разрез и в повече от уговореното (добавила си е недоговорена премия – според устните
обяснения, дадени от банковите служители на в.л. при извършване на експертизата).
Също, според вещото лице, представеният по делото погасителен план към анекс №
3 изобщо не съответства на клаузите по анекс № 3. Освен това, банката е
начислявала и събирала освен лихвите за
просрочие на компонентите на анюитетните вноски и още една лихва за просрочие в
размер на 5%, но върху цялата стойност на дълга. Т.е., положението на длъжника
е било утежнено дваж - веднъж с увеличаване на общия размер на лихвоносна
главница и втори път – с облагане на цялата стойност на задължението, включваща
и вече начислените лихви за просрочие (в състава на анюитетната вноска) с още 5
% лихва. В с.з. вещото лице обяснява още, че прилагайки собствени погасителни
планове, различни от тези предоставени на длъжника, при формиране на
анюитетните вноски банката е прилагала допълнителна премия както следва: 1% до
09.03.2009 година, като още в падежа на вноската през месец февруари е сложена
2% премия. През месец март има добавена премия 1%, а след един месец тя се
покачва отново на 2%. През месец април на същата година тя става 3%, а след
това 3,18 %. А вноската от месец май 2019 година вече става 4%. Банката не е
представила нито на вещото лице за целите на експертизата, нито на съда,
въпреки изричното указание, методика за изчисляване на тази премия, а единствено
се е позовала на теоретичните постановки на БНБ. Според в.л. освен тази премия,
банката е работила и с някаква добавка – варираща и определяна по усмотрение на
банката, по обяснение на банковите служители – за защита от кредитния риск.
Освен това, при проследявания на прилагания лихвен процент вещото лице е
констатирало неговата изменчивост и несъответствия. При консултации за
причините за това вещото лице е установило, че се прилага добавка, която е
завоалирана и необяснима. И за това на вещото лице, както и на съда не бе
предоставена методология на банката, която да обясни кои обективни пазарни
фактори и индекси участват във формулата за изчисление на лихвата и какво е
индивидуалното тегловно участие на всеки включен от банката обективен пазарен
фактор или индекс. На база тези констатации вещото лице по няколко от
поставените задачи стига до изводите, че ако не бяха тези отклонения от
формално видимите условия по договора и анексите, то щеше да се достигне до
внасяне в повече от дължимите анюитетни вноски. Нямаше да има неплатен остатък,
а дори надвзети суми. Или с други думи, при хипотетично прилагане на
първоначалния погасителен план и то такъв, който е бил подписан от
кредитополучателя при сключването на договора, би се достигнало до предплащане
на няколко вноски напред към датата на обявената предсрочна изискуемост или би
се постигнал остатък.
Неоснователно
е възражението на ищеца за това, че първият ответник Ф.Ф. не може да се ползва
от специалната закрила, предвидена в закона за потребителите. Съгласно легалната дефиниция, дадена със ЗЗП,
както и в Директива 93/13 на ЕС, „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност и всяко лице, което като страна по този
договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. За
да се прецени дали договорът е сключен с потребител, меродавно е качеството,
респективно дейността на кредитополучателя, тъй като стоката/услугата е предназначена
за него. В случая единствен
кредитополучател е Ф.Ф. – физическо лице, като няма данни, нито твърдения
кредитът да е бил предназначен или отпуснат за
негова търговска или професионална дейност (както и въобще той да е
търговец). Неправилно е разбирането на банката-ищец за това, че след като
кредитът е обезпечен с ипотека, то това изключва Ф. от кръга на лицата,
ползващи се от потребителска защита. Напротив, видно от постигнатото от
страните съглашение с договор № 171, кредитът е целеви – за закупуване на
еднофамилна жилищна сграда, т.е. насочен е за задоволяване на потребителските
нужди на физическото лице.
Поради гореизложеното,
съдът дължи проверка по направеното от ответника Ф., а и служебно, възражение
за неравноправност на клаузи от процесния договор за кредит и анексите към
него, на основание чл. 143 вр. чл. 146 от ЗЗП:
В съдебната практика се приема трайно и непротиворечиво, че една
договорна клауза е неравноправна при наличието на предпоставки: клаузата да не
е индивидуално уговорена; да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя.
Основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които
не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 ЗЗП,
тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от
неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на
този критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл. 143 ЗЗП,
те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най–уместния начин. Във формираната постоянна практика е прието, че
уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за
едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в
самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с
обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна с оглед общата дефиниция. Т.е., за да не е неравноправна клаузата
относно метода на изчисляване на съответния лихвен процент, тя трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. А разпоредбата на чл. 144 ал. 2
ЗЗП не може да бъде приложено в случаите, когато не е указано нито в договора,
нито в общите условия как и поради какви причини, стоящи извън контрола на
банката, тя има право да увеличи базовия лихвен процент, когато липсват
критерии, по които банката да увеличава възнаградителната лихва. Посочването
като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които
цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение
на банката, произтичащо от текста на чл. 147 ЗЗП.
Съдът намира за основателно възражението на ответниците за това, че
банката не е предприела въобще доказването за наличието на индивидуално
договаряне на клаузите от договора и анексите
№ 1,2 и 3 към него. Не са представени на кредитополучателя ясно
разписани правила било в договора, било в ОУ, които да обясняват и гарантират
на потребителя движението и размера на месечните му вноски, оскъпяването на
кредита. Въпреки вмененото на банката задължение, тя не представя общите
условия, релевантни към момента на сключването на договора – 26.06.2008 година
и анексите № 1, 2 и 3. Единствените представени ОУ са тези в сила от 23.04.2014
година. Т.е. те са приложими само към Анекс № 4, но както вече бе посочено
по-горе, този анекс е нищожен и поради това не създава задължения за ответниците.
Съдът приема, че клаузите в договора и анексите към него за начина на формиране
на ГЛП върху редовна главница, просрочена главница и „годишен лихвен процент
върху текущия дълг“ са неравноправни и от там – нищожни. Както вече бе посочено по-горе, при
обстоятелствен анализ и извършени консултации с банковите служители, в.л. Ц. не
е успяло да установи по категоричен и недвусмислен начин начина на формиране на
възнаградителната лихва и методиката, по която се оскъпява кредита. Приложени
са завоалирани добавки и премии, които не могат да се обяснят с договорните
клаузи. Един месец след сключването на договора, подписаният от
кредитополучателя погасителен план е изоставен и изчисляването на вноските е ставало по
известни само на банката правила. Погашенията по Анекс № 1 са също в отклонение
на договорения между страните погасителен план. Към анекс № 2 въобще няма
погасителен план. А погасителен план към анекс № 3 напълно несъответства на
фактически предприетите от банката действия при теглене на парични средства от
разплащателната сметка на ответника Ф.. Като резултат – банката едностранно е
извършила промяна на лихвения процент, излизаща извън предмета на договаряне
съгласно чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Макар че на пръв поглед, в съдържанието на анексите такава промяна няма, а ако
има – то е минимална и в полза на длъжника, то фактически и по начина, разкрит
от вещото лице, благодарение на скрити добавки, премии и повторно олихвяване (с
5 % върху целия дълг, включително лихви) се е достигнало до значително
оскъпяване на кредита, намаляване на дела на погашенията по редовната главница
в състава на анюитетната вноска и така – значително по-бавното нейно издължаване.
Това, от своя страна, ежемесечно е водило до просрочие на редовната главница,
увеличаване на просрочената такава, а от там и до увеличаване на размера на
лихви за просрочие. В случая е неприложимо изключението на чл. 144, ал. 3, т.
1 ЗЗП, предвид необявените предварително и невключени, като част от
съдържанието на договора условия за изменение на ГЛП. Към датата на сключване
на първия анекс, с който е извършено преструктуриране на дълга, размерът на
същия е бил определен на основа на едностранно определени от банката лихвени
проценти, добавки и премии, които не са били договорени между страните, поради
което са нищожни. При сключване на анекс № 2 на кредитополучателя не е бил
предоставен погасителен план, който е част от задължителната договорна
информация. Отделно от това, за анекс № 2 и анекс № 3 са относими доводите за
неравноправност и нищожност, идентични с тези за анекс № 1. Клаузите им са
изготвени едностранно, в ущърб на кредитополучателя и при липса на сведени до
негово знание ясни правила относно оскъпяването на кредита ( в тази насока –
аргументете на в.л. относно увеличаването на дълга и оскъпяването на кредита и
по анекс № 3). Налице е несъобразяване с разпоредбите на чл. 143, т. 10,
т. 11 и
т. 19 ЗЗП.
Клаузите от приложените три анекса са неравноправни по смисъла на посочените
по-горе разпоредби и засилената потребителска защита, предвидена в ЗЗП. Те не
са индивидуално договорени или кредиторът не установява положително този факт;
нарушават принципа на добросъвестност и създават значително неравновесие в
правата и задълженията на страните; сключени са във вреда на потребителя. Не са
събрани, а и не се твърдят от ищеца никакви външни, обективни причини, които да
налагат този начин на процедиране на банката, респ. до изменение в цената на
кредита, а същевременно е налице увеличаване на размера на просрочения дълг за
сметка на по-бавното издължаване на редовната главница, в резултат увеличаване
дела на лихвите, надбавките, премиите и неясния начин на формиране на лихвения
процент и месечната вноска. Банката не е съумяла да установи предпоставки от
обективен характер, които са повлияли вземането на решение за прилагане на тези
добавки, премии и увеличаване на БЛП, съгласно заключението на вещото лице.
Произтичащата от чл. 146
вр. чл. 143 ЗЗП
нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит и/или Общите
условия, както и в анекси към договора, даваща право на банката - кредитор да формира
едностранно лихвата по кредита на база неясни за другата страна (а и за съда и
вещото лице) критерии, принципно не обуславя нищожност и на уговорката в същата
клауза за дължимост на договорната лихва, която се явява възнаграждение на
кредитора по договора за кредит за ползване на кредитния ресурс. С оглед на
това, дължимите от кредитополучателя суми за главница, възнаградителни лихви и
такси следва да бъдат определени по първоначалния погасителен план към договора
за кредит от 26.06.2008 година и то този, подписан от ответника Ф. и представен
по делото, а не служебно изготвен и ползван от банката (закл.в.л.).
При преценка основателността на иска съдът
следва да извърши преценка и относно условията за обявената предсрочна
изискуемост. Претенцията на банката се основава на осъществена хипотезата на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ и т. 21. 1 от Общите условия на банката. Съгласно законовата
разпоредба, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 418 ГПК
въз основа на извлечение от счетоводните си книги. В случая се твърди наличие
на неизпълнение/забава и уведомяване на длъжника за промяна в договора с
отнемане преимуществото за погасяване с анюитетни вноски. Съгласно т. 17 от договора,
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при неплащане на
което и да е задължение по кредита. Както вече бе посочено по-горе, вещото лице
установи, че при спазване на договорните условия от 26.06.2008 година относно
начисляване на договорна лихва, изтегляните от банката средства от
разплащателната сметка на кредитополучателя Ф. не само щяха да бъдат достатъчни
за регулярно и пълно покриване на редовните анюитетни вноски, включващи
редовната главница и възнаградителната лихва, но и щеше да се формира остатък.
Следователно, към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не
са били налице материално-правните предпоставки за това, тъй като не е била
налице забава от страна на кредитополучателя Ф. по смисъла на т. 17 от договора.
От заключението на
изслушаната СИЕ се установява, че последните внесени по кредита суми са от дата
15.08.2017 година – общо в размер на 229,71 евро. След тази дата плащанията
(респ. теглене от разплащателната сметка на ответника Ф.) е спряно. Т.е. считано
от 30.09.2017 година се констатира забава в изпълнение на което и да е
изпълнение по договора, с което формално е осъществено основанието на т. 17 от
договора. В същото време, в тежест на банката е да докаже кумулативното наличие
както на предпоставката по т. 17 от договора към датата на отнасяне в
просрочие, така и връчване на уведомлението за това на длъжника съгласно т. 18
от ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. Волеизявлението може да е обективирано
не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. В
настоящия случай банката не може да се позовава на обявяването на предсрочната
изискуемост, извършено чрез приложените по делото нотариални покани. Това е
така защото поканата следва да се счита връчена (при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК) на длъжника Ф. на 11.08.2017 година – момент, към който нито е имало
действителна забава при плащането на анюитетнине вноски по договора, нито,
съответно, банката е имала основание за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Поради това съдът приема, че не е извършено редовно връчване на
уведомление на длъжника Ф. за отнасяне на кредита в просрочие и обявяване на
предсрочната му изискуемост.
В същото време,
съгласно разясненията, дадени с ТР № 8/02.04.2019 година по тълк.дело № 8/2017
година на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на сила на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Това правило намира
приложение в настоящия случай. Както вече бе казано по-горе, считано от 15.08.2017
година изпълнението на договорното задължение за връщане на главницата по
кредита и заплащане на възнаградителна лихва, е било преустановено от
кредитополучателя Ф. (съдлъжникът ЕТ „В.“ не се обсъжда поради извода за
нищожност на договора и анексите спрямо него). Поради приетата по-горе нищожност
на анексите към договора, както и клаузите по договора в частта възможността на
банката едностранно и по свои критерии, несъобщени на другата страна, да прилага
лихвите, надбавките и премиите, съдът намира, че размерът на задължението
следва да бъде изчислен по първоначалния погасителен план. В тази насока е
релевантно заключението по т. 2 от СИЕ (л. 508-510): Според вещото лице, при
условие, че през целия период от „живота“ на кредита приложимата
възнаградителна лихва е тази по чл. 4.1а от договора – 9,5%, без зачитане на
приложените по делото погасителни планове, които не носят подписа на
длъжниците, без зачитане и четирите анекса към договора, при дължими месечни
погасителни вноски на 30-то число всеки месец, то размерът на дълга ще бъде в
размер, изчислен по таблица-приложение 2. Така, видно от таблицата, към
30.07.2017 година остатък по главницата е в размер на 22209,70 лева. Този извод
се налага както от таблицата, така и от обсъдения по-горе извод на вещото лице,
че при последното плащане на 15.08.2017 година, ако се „движим“ по подписания
от Ф. погасителен план към договора, то не само няма закъснение по главницата и
лихвите, но и дори се получава надвнасяне в размер на 229,71 евро.
Следователно, изчислен по същата таблица размер на падежиралото задължение на
ответника Ф. по процесния кредит за периода от 01.08.2017 година до 30.07.2020
година, е както следва: 36 анюитетни
вноски на обща сума 10 817,08 евро. От последната сума, падежиралите
вноски по главницата са в размер на 5 077,62 евро. Падежиралите вноски по
възнаградителна лихва – 5739,46 евро и 79 евро – такси по договор от 26.06.2008
година. Надвнесената сума в размер на 229,71 евро, констатирана от в.л., следва
да се отнесе за сметка на погасяване на главницата. Следователно, за периода 01.08.2017
година – 30.07.2020 година общият размер на падежиралото и неизплатено
задължение по кредитната главница е в размер на 4847,91 евро.
С исковата молба се претендира главница по
договора в глобален размер 30 873,99 евро. Този иск се явява основателен и
доказан за сумата 4 847,91 евро – част от падежиралите анюитетни вноски,
представляваща вноски за погасяване на главницата по кредита, за периода
01.08.2017 година – 30.07.2020 година. В останалата част, за разликата до пълния
предявен размер искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ищецът
заявява в петитума на ИМ друг период, за който е дължима главницата –
01.01.2017 година до 24.10.2017 година. Но тъй като той претендира цялата
договорна главница и се позовава на предсрочната изискуемост на кредита като
цяло, то ограничаването на периода до 24.10.2017 година (датата преди подаване
на заявление по чл. 417 ГПК) и непосочването на конкретните падежирали вноски
по главницата е без правно значение и произнасянето няма да бъде „свръх петитум“
(в този смисъл т. 2 от ТР № 8/02.04.2019 година на ВКС по т.д. № 8/2017 година,
ОСГТК).
Банката-ищец
претендира възнаградителна лихва в размер на 1482,57 евро за периода 01.01.2017
година – 24.10.2017 година. Както вече бе посочено по-горе, за периода до 15.08.2017
година няма неразплатени забавени плащания по целия дълг и дори са надвнесени
229,71 евро. От тук следва, че до изследвания от в.л. момент са били изпълнени
изцяло и задълженията по възнаградителната лихва. Надвнесената сума 229,71 евро
съдът отнася за частично погасяване на редовната главница за периода 01.08.2017
година – 30.07.2020 година. Следователно, след 15.08.2017 година няма вноски за
покриване на дължимото по първоначалния договор и погасителен план
възнаграждение на кредитора по договора. Съдът прие, че към момента на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и съобщаването ѝ на
кредитополучателя Ф., не са били налице материално-правните предпоставки за
това, тъй като не е била налице забава от страна на кредитополучателя Ф. по
смисъла на т. 17 от договора. Поради това съдът се отказа от обследване на
въпроса – дали обявяването на предсрочната изискуемост на длъжниците е
извършено надлежно. С оглед извода, че банката не е имала основание за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем към претендираната от ищеца дата –
04.05.2017 година, то договорът за кредит е продължил действието си до края на
периода, за който банката претендира възнаградителната лихва – 24.10.2017
година. С оглед констатациите на вещото лице и данните по таблица-приложение 2
съдът приема, че възнаградителната лихва е дължима за периода 15.08.2017 година
– 24.10.2017 година общо в размер на 346,78 евро. От тук, искът за
възнаградителната лихва е основателен и доказан до размера на сумата 346,78
евро, а в останалата част до пълния предявен размер 1482,57 евро и за периода
01.01.2017 година – 15.08.2017 година следва да бъде отхвърлен.
Претендираното
договорно „обезщетение за забава на просрочени плащания“ сочи на клаузата по т.
4.2. Искът по това перо е за 2903,77 евро, отново за периода 01.01.2017 година
до 24.10.2017 година. За периода до 15.08.2017 година няма забава, следователно
за този период искът е неоснователен. За периода след 15.08.2017 година до края
на периода на тази искова претенция, тя не е в противоречие с ТР № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 2 дотолкова, доколкото до 24.10.2017 година не е било съобщено
на длъжника обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Следователно,
до края на ищцовата претенция договорът е действал, а с него и всички валидни
клаузи за лихви. Тъй като в тази част СИЕ не прави конкретни изчисления, съдът
определя размера, до който искът следва да се уважи, на основание чл. 162 ГПК,
на база собствени пресмятания и прилагайки уговорения от страните в т. 4.2 от
договора лихвен процент 11,50%. За периода 15.08.2017 година до края на исковия
период 24.10.2017 година размерът на лихва/обезщетение за забава върху
просрочената главница по две анюитетни вноски е в размер на 39,87 евро.
Следователно, искът се явява основателен и доказан само за сумата 39,87 евро и
така следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния предявен размер –
отхвърлен.
Клаузата по т. 4.3 за прилагане на дублираща
лихва върху целия дълг (редовна плюс просрочена главница) има санкционен характер.
От така формулирания петитум следва, че претенция за санкционна лихва не е
заявена (търси се само обезщетение за забава върху просрочени плащания – т. 4.2),
ето защо съдът не дължи произнасяне по нея. Само за пълнота следва да се каже
следното: Съдът намира разпоредбата за противна на добрите нрави и несъобразена
с потребителската защита по чл. 143
и чл. 146 ЗЗД
доколкото предвижда като основа за изчисление на мораторна неустойка целият
остатък на дълга (редовна плюс просрочена главница), а не просрочената главница,
както и доколкото крайният срок за начисляване на санкционната лихва е
предоставен изцяло в усмотрение на банката. От клаузата следва, че
начисляването ѝ предхожда обявяването на предсрочната изискуемост на
дълга.
Основателно е
искането за присъждане на законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата датата на подаване на заявлението за издаване на заповед въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
Разноските за
заповедното производство се дължат съразмерно на уважената част от исковете:
заповед по чл. 417 ГПК е издадена за обща сума 35 260,33 евро и в заповедното
производство са направени разноски за сумата
1379,26 лева. Предявените в настоящото производство специални
установителни искове на кредитора за съществуване на вземанията му, за които е
издадена заповед по чл. 417 ГПК, се уважават в общ размер 5234,56 евро.
Следователно, дължимите в пропорционално съотношение разноски на
банката-кредитор за заповедното производство се равняват на 204,82 лева
Неоснователна е претенцията на банката и ищец за присъждане на направените в
заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Тези разноски
не са приети от заповедния съд, в който смисъл е влязло в законна сила
определение № 151/26.01.2018 година по ч.гр.д. № 2668/2017 година на
РС-Хасково.
С оглед на решаващите
правни изводи на съда, следва да бъдат разпределени сторените от страните разноски
за настоящото исково производство. Ищецът заявява претенцията си за разноски с
исковата молба, в това число заплатената от него държавна такса в размер на
1447,34 лева, както и договорен адвокатски хонорар в размер на 3118,67 лева. По
делото е налице платежен документ, потвърждаващ внасянето на държавната такса в
посочения размер, от банката-ищец, поради това в тази част претенцията е
основателна. Освен това ищецът е направил разноски за експертиза в размер на
300 лева. Ищецът по делото представя няколко на брой пълномощни, но никое от
тях не обективира в себе си разписка, от която съдът да изведе, че той
действително е заплатил претендираното адвокатско възнаграждение. Поради това
претенцията за възстановяване на адвокатския хонорар се явява недоказана. Съразмерно
на уважената част от исковете, ответникът Ф. следва да възстанови на
банката-ищец сумата 259, 48 лева.
Ответникът по делото
е внесъл депозит за възнаграждение на вещото лице-икономист в размер на 300
лева. На 16.10.2019 година е заплатил още 300 лева за депозит на СИЕ и 300 лева
депозит за почеркова експертиза. Ответникът Ф., чрез адв. А. представя списък
за разноски и претендира да му бъдат възстановени общо 900 лева. Не прави
искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, нито представя
доказателства за сторени такива. Съдът счита, че на основание чл. 78 ал. 3 ГПК
банката-ищец следва да заплати на ответника Ф.Ф. деловодни разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете, а именно сумата 765 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени по реда на
чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, с правно основание вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление град С., район В., пл. „С. Н. № 7, със съдебен адрес *** срещу Ф.П.Ф. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адресат – адв. М.
А., че ответникът Ф.П.Ф. дължи на „Уникредит Булбанк“ АД, сумите, произтичащи
от договор за банков кредит № 171/26.06.2008 година, както следва:
-
Главница – 4 847,91 евро, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.10.2017 година до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главницата в останалата част до пълния предявен размер 30873,99
евро, като неоснователен;
-
Възнаградителна лихва за периода
15.08.-24.10.2017 година в размер на сумата 345,78 евро, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния
предявен размер 1482 евро и за периода 01.01.-15.08.2017 година, като
неоснователен;
-
Обезщетение за забава на просрочени
плащания по т. 4.2 от Договора за периода 15.08. – 24.10.2017 година в размер
на сумата 39,87 евро, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер 2903,77 евро и за периода 01.01.-15.08.2017 година, като
неоснователен,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1392/26.10.2017 година и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2668/2017 година по описа на Районен съд -
Хасково.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление град С., район В., пл. „С. Н. № 7, със
съдебен адрес *** срещу ЕТ „В. – Й.. Н.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление град Хасково, ул. „Ж.“ 31, със съдебен адрес ***, адресат – адв. М.
А., искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, за признаване за установено че ответникът ЕТ „В. – Й.. Н.“ дължи на „Уникредит Булбанк“ АД, сумите,
произтичащи от договор за банков кредит № 171/26.06.2008 година, както следва:
-
Главница в размер на 30873,99
евро;
-
Възнаградителна лихва в размер на
1482 евро за периода 01.01.-24.10.2017 година;
-
Обезщетение за забава на просрочени
плащания по т. 4.2 от Договора в размер на 2903,77 евро за периода 01.01.-24.10.2017
година,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 1392/26.10.2017 година и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 2668/2017 година по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА
Ф.П.Ф. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
адресат – адв. М. А. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление град С., район В., пл. „С. Н. № 7, със съдебен адрес *** деловодни
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 2668/2017 година по описа на РС-Хасково
– 204,82 лева, като отхвърля
искането в останалата му част до пълния предявен размер на държавна такса 1379,26
лева и за целия адвокатски хонорар в размер на 1877,34 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление град С., район В., пл. „С. Н. № 7, със
съдебен адрес *** срещу ЕТ „В. – Й.. Н.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град
Хасково, ул. „Ж.“ 31, със съдебен адрес ***, адресат – адв. М. А. да заплати на деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 2668/2017 година по описа на РС-Хасково, както и за исковото производство
пред ХОС.
ОСЪЖДА Ф.П.Ф. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адресат – адв. М. А. да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район В.,
пл. „С. Н. № 7, със съдебен адрес *** деловодни разноски за исково
производство по т.д. № 86/2018 година по описа на ХОС, съобразно уважената част
от исковете, в общ размер 259,48 лева.
ОСЪЖДА
„Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С.,
район В., пл. „С. Н. № 7, със съдебен адрес *** да заплати на Ф.П.Ф.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адресат – адв. М. А., деловодни разноски за исково
производство по т.д. № 86/2018 година по описа на ХОС, съобразно отхвърлената
част от исковете, в общ размер 765 лева.
ОСЪЖДА
„Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С.,
район В., пл. „С. Н. № 7, със съдебен адрес *** да заплати по
депозитната сметка на ХОС дължимата за изплащане на вещи лица, но невнесена от
страните сума - 648 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Пловдивския апелативен съд, чрез ХОС.
СЪДИЯ: