Решение по дело №72/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от „Шевица БГ“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление град Перник, представлявано от управителя М. Д. Х., чрез адвокат А.Т. при САК, срещу Решение № 1/02.01.2024 г. по АНД №1127/2023 г. по описа на Районен съд град Шумен.

В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди, че в атакувания съдебен акт решаващият съд не е изложил конкретни факти и правни изводи по отношение на процесното нарушение, като са изложени бланкетни мотиви с цитирани законови разпоредби, включително не е извършил проверка за наличие на допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Твърди се, че не са налице доказателства, установяващи че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, като са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Като е приел обратното, според касатора, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон и на тези основания се моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение на РС град Шумен и да отмени НП №27-2300042/26.04.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Шумен, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на Дирекция “ИТ”- град Шумен, редовно призована, не изпраща представител, но депозира писмено становище от юрисконсулт Д.В., с което се оспорва касационната жалба като неоснователна и се моли да бъде оставено в сила решението на РС- Шумен като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде оставено в сила Решението на Районен съд- Шумен, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: С атакуваното решение Районен съд- Шумен е потвърдил НП №27-2300042/26.04.2023 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на касатора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция, за извършено нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, в размер на 1500.00лв. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-2300042/23.03.2023 г. от длъжностно лице при Д ”ИТ” град Шумен.

За да достигне до този правен извод, решаващият съд е приел за безспорно установено, с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, че лицето С. В. С. към момента на извършване на проверката на 14.03.2023 г. в обект– шивашки цех, находящ се в град Шумен, ул. Цар Освободител №130, е извършвала дейност като „шивач“, без трудов договор с писмена форма. Въз основа на това и доколкото към момента на извършване на проверката между дружеството и работникът не е бил подписан трудов договор в писмена форма, съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, въззивният съд е приел, че касаторът като работодател е нарушил посочената разпоредба и правилно му е ангажирана административнонаказателна отговорност по реда на чл.414 ал.3 от КТ.

Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, и от там до законосъобразни правни изводи, които изцяло кореспондират с материалния закон.

Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд, че установените факти по делото безспорно установяват наличие на трудово правоотношение между лицето С. и касатора като работодател. Мотивите на съда са обстойни и изцяло са изградени въз основа на събраните доказателства по делото и кореспондират с тези факти. Безспорно са установени елементите на трудовото правоотношение – вида на работата /шивачка/, работно време, почивки, размер на възнаграждението. В този смисъл и при тези факти се налага изводът, че лицето на 14.03.2023 г. на процесния обект е полагала труд, а именно извършвала шивашка дейност, без да има сключен трудов договор в писмена форма, какъвто изисква разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ. Извършваната дейност от работника не може да се квалифицира като гражданскоправни отношения между работника и работодателя, каквито твърдения има в тази насока в касационната жалба, тъй като възложената работа не е с еднократно изпълнение и за определен период. Следователно, в настоящата хипотеза работникът е престирал своя труд по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ.

Противно на твърдението в касационната жалба, касационната инстанция установи, че решаващият съд е изложил подробни мотиви в атакуваното решение за установените факти по делото и за състава на нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. Решаващият съд е обсъдил всички релевантни за спора доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и въз основа на тях е извел законосъобразен правен извод за правилност на процесното НП.

Касационната инстанция констатира, че за първи път пред нея са наведени твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП, което е недопустимо. Касационният контрол се осъществява по отношение на атакуваното съдебно решение, а не по отношение на НП. Нито във възивната жалба, нито в хода на съдебното производство санкционираното дружество е навеждало твърдения пред решаващия съд в тази насока, още по-малко за некомпетентност на органа, съставил АУАН и издал НП.

Неоснователно се явява и твърдението на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН. В КТ и в частност разпоредбата на чл.415в изрично са посочени хипотези, при които законодателят е въвел възможността за приложение на института за маловажен случай, както и решаващият съд е посочил. Нарушението по чл.62 ал.1 от КТ е изключено и по отношение на него не може да се прилага този институт.

Обстоятелството, че на дружеството са били издадени три броя НП за идентични нарушения по никакъв начин не обосновава несъразмерност на наложената санкция. В ЗАНН е налице забрана за кумулиране на наказанията – чл.18.

С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че изводите на решаващият съд за наличие на трудово правоотношение и приемането на работа на работник без сключен трудов договор от страна на работодателя в настоящата хипотеза са правилни и не противоречат на материалния закон, поради което атакуваното Решение на Районен съд град Шумен следва да бъде оставено изцяло в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 80.00 лв.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 1 от 02.01.2024г., постановено по АНД №1127/2023г. на Районен съд град Шумен.

Осъжда „Шевица БГ“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление град Перник, ул.Б. Г., бл.66, вх.А, ап.32, представлявано от управителя М. Д. Х., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв. за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.