Р Е Ш Е Н И Е
№............../…..…..2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 10.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 8723/2018 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД, от ищеца А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК: *** против ответника Н.Г.А., ЕГН: **********, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 657.63 лв. -
главница, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 152.94
лв. - договорна лихва за периода 25.05.2017 г. до 10.12.2017 г., дължими по
Договор за стоков кредит № ***/14.05.2017 г., сключен между „Б***" ЕАД и Н.Г.А.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от „Б***" ЕАД н.А.з.к.н.п.з."
ООД, по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 29.09.2017 г., като сумите са присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3230/2018 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Същата била връчена на Н.Г.А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат
на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищецa възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията
си. Твърди, че обстоятелството въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № ***/14.05.2017 г., между „Б***"
ЕАД, като кредитор, и Н.Г.А., като кредитополучател. С подписването на договора
кредитополучателят удостоверил, че е получил и приел Общите условия. Бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
29.9.2017 г., между "Б***" ЕАД и „А.з.к.н.п.з." ООД, и
Приложение № 1.1 към него от 10.12.2017 г, по силата на които вземането било
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД. Съгласно Договора за стоков
кредит № *** от 14.05.2017 г., кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 657.63 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги,
продавани от „Т***ис България" ЕАД, на обща
стойност 619 лева, както и за сключване чрез „Б***" ЕАД на застраховка с
еднократна застрахователна премия в размер на 38.63 лева. Сумата по кредита
била усвоена еднократно, безкасово, по сметка на „Т***ис
България" ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката в
размер на 60.79 лева, била усвоена еднократно, безкасово, по сметка, посочена
от застрахователите. Кредитът следвало да бъде върнат на 11 месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, 10 от които в размер на 72.48 лева, а
остатъкът в размер на 54.09 лева се дължал с последната вноска, съгласно
уговорения между страните погасителен план. В чл. 6 от Договор за стоков кредит
страните уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на
договора бил 40,25% годишно или 0,1118% на ден. Н.Г.А. не била извършвала
никакви плащания по Договора за стоков кредит № ***.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
В проведеното открито съдебно заседание на 10.04.2019 г. ответницата направи
признание на иска, както искане за разсрочване на изпълнението.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване
на заповед за изпълнение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 3230/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено длъжникът да заплати на „Агенция за събиране на
вземания" ООД сумата от 657,63
лева, представляваща главница по Договор за
стоков кредит № *** от 14.05.2017 г., сключен между Н.Г.А. и „Б***“ ЕАД, като вземането по договора
е прехвърлено по силата Приложение № 1.1 от 10.12.2017 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г. от страна на „Б***"
ЕАД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 152,94 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 25.05.2017 г. до 10.12.2017 г., сумата от 23,11 лева, представляваща мораторна лихва върху непогасената главница, за периода
от 25.05.2017г. до 23.02. 2018 г. Заповедта за изпълнение е връчен на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, като заявителят е бил уведомен за възможността да предяви иск на 02.05.2018 г. Настоящият иск за установяване съществуването на вземането
е предявен на 04.06.2018 г., тоест в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От приложените по делото договор за стоков кредит № *** и погасителен
план се установява, че на 14.05.2017 г., в гр. Варна, между „Б***" ЕАД
и Н.Г.А., е сключен договор, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер
на 657.63 лева, за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Т***ис България" ЕАД. Кредитът следвало да бъде върнат на
11 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 10 от които в размер
на 72.48 лева, а остатъкът в размер на 54.09 лева се дължал с последната вноска.
Страните уговорили
фиксиран лихвен процент от 40,25% годишно
или 0,1118% на ден, с ГПР от 48.66 %, общо дължими месечни вноски от 778.89
лв.
Към договора са подписани погасителен план, общи условия, представени са и служебни
бонове. От представените рамков договор за покупко-продажба на вземания от
29.09.2017 г. и приемо-предавателен протокол от 12.12.2017
г. се установява, че „Б***" ЕАД е прехвърлило н.А.з.к.н.п.з.“
ООД вземанията, произтичащи от договори за стокови кредити, в
това число и вземането към Н.Г.А.. По делото е представено потвърждение от „Б***" ЕАД, на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД, както и уведомление за извършеното
прехвърляне.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
От приетите писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за
претендираните суми, връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, както
и че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен
в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството
и правния интерес от воденето
му за ищеца.
Предмет на установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, представляват предявените чрез заявлението по чл. 410 ГПК притезания, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно
заявения по чл. 410 ГПК размер, вид
и основание (фактически обстоятелства) на предявеното материално право в
заповедното производство, като исковете се считат за подадени от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (арг. чл. 422,
ал. 1 ГПК). Следователно, с този иск се цели да се установи
дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, респ. дали е
спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила заповедта за изпълнение.
По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установи, че
е налице облигационна връзка между ответникът, в качеството му на
кредитополучател по процесния договор за стоков кредит, и кредитодателя
„Б***" ЕАД. Процесният договор за стоков кредит е сключен
в писмена форма и ответникът е получил стоката. Установи се, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора като е заплатил стоката, за която е
отпуснат кредита.
В съдебно заседание ответникът направи признание на изложените в исковата
молба твърдения, като призна иска по основание и размер.
От представения рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 29.09.2017 г. и приемо-предавателен протокол от 12.12.2017 г. се установи, че „Б***" ЕАД е прехвърлило н.А.з.к.н.п.з.“
ООД вземанията си към ответника.
По делото е представено потвърждение от „Б***" ЕАД, на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, както и уведомление за извършеното прехвърляне и пълномощно. Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3 вр. ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния
кредитор. По делото не са представени доказателства, обективиращи изявление на
цедента по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на
длъжника. Депозирането на искова молба от цесионера обаче, придружена с
документи, обективиращи цесията, се счита за съдебна форма на предявяване на
цесията спрямо длъжника. Налице е валидно съобщаване, както когато то е
направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от
цедента лице, като няма пречка това лице да е и цесионерът. В случая, като
приложение към исковата молба е приложено и връчено уведомление за извършената
цесия от страна на цесионера, пълномощно, както и потвърждение от цедента за
извършеното прехвърляне на вземането, и ответникът е надлежно уведомен, на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (Решение № 123/24.206.2009 г. по т.д. № 12/2009
г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І
т.о. на ВКС).
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са основателни и
следва да бъдат уважени, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 657.63 лв. - главница, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението в съда – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 152.94 лв. - договорна лихва за периода 25.05.2017 г. до
10.12.2017 г.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищцовата страна сторените в
настоящото производство разноски в размер на 225 лв. (75 лв. - държавна такса, и
150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП), и в заповедното производство разноски в
размер на 75 лв. (25 лв. - държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 26 от
НЗПП (ТР № 4/18.06.2014 г.).
По
искането на ответницата за разсрочване
на изпълнението, съдът намира
същото за неоснователно, доколкото страната нито навежда твърдения
досежно своето имотно състояние
(което е определящо за уважаване на искането), нито представя доказателства, имащи отношение към преценката
на съда по въпроса за разсрочване
на изпълнението по реда на
чл.
241 от ГПК. Следователно искането за отсрочване на изпълнението следва да се остави без уважение, като недоказано.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.Г.А., ЕГН: **********, дължи н. „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: *** сумата от 657.63 лв. - главница, ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.03.2018 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 152.94 лв. - договорна лихва за периода 25.05.2017 г. до 10.12.2017
г., дължими по Договор за стоков кредит № ***/14.05.2017 г., сключен между „Б***"
ЕАД и Н.Г.А., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от „Б***"
ЕАД н. „А.з.к.н.п.з." ООД, по силата на Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г., като сумите са присъдени в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3230/2018 г.
на ВРС.
ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН: **********, да заплати н. „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: *** сумата от 300 лв., представляваща
направени разноски в настоящото и
заповедното производство, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: