Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2104 27.12.2016 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На пети декември две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Анелия Такова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 4820/2016г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба на ”Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.С, община К, ул.”” , ЕИК *********, представлявано от Г. Х. Б, против М.К.М., ЕГН **********, с адрес ***
за приемане за установено по отношение на ответника съществуването в полза на
ищеца на вземане, представляващо стойност на незаплатена топлоенергия в размер
на 821.53 лева за периода м. март 2013г. – м. април 2015г., ведно със законната
лихва от подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът
твърди
в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение против
ответницата за сумата от 1069.66 лева главница, дължима за потребена топлинна
енергия за периода от март 2013г. до април 2015г., сумата от 144.56 лева
мораторна лихва за периода от 30.04.2013г. до 23.03.2016г., сумата от 64.25
лева за разпределение на топлинна енергия и сумата от 12.96 лева мораторна
лихва за периода от 30.04.2013г. до 23.03.2016г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане. След връчване на заповедта ответницата заплатила част
от сумите на обща стойност от 527.57 лева, които са погасили разноските за
държавна такса от 25.83 лева, лихвата за забава от 157.52 лева, законната лихва
от 31.84 лева и част от главницата от 312.38 лева. Остатъкът от задължението
възлиза на 821.53 лева главница. Ищецът твърди, че ответницата в качеството й
на титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдяван обект е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Ето защо между ищеца и ответницата
са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия
за жилище на адрес гр. С, жк.” ”, бл. вх., ет.. За процесния период ищецът е
начислил посочените суми за топлоенергия. Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни общи условия. В чл.33 от общите условия е записано, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия
през периода от март 2013г. до април 2015г. На основание чл.139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите на етажната собственост
се извършва по системата за дялово разпределение. В случая етажната собственост
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с ”Техем сървисис” ЕООД. Сумите за процесния период са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите. За имота на ответника са
издадени изравнителни сметки, които доказват, че сумите за топлинна енергия са
начислени по действителен разход. С тези мотиви ищецът счита претендираните
суми за главници за дължими и изискуеми и моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е
представила отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че исковата молба е
недопустима, понеже между страните не са проведени надлежни преговори, както
изискват Общите условия. Претендираната сума от 821.53 лева е неправилно
разпределена между нея като носител на право на ползване и собствениците на
имота. Собствеността върху апартамента е на двете й дъщери. Ответницата не е
ползвала имота за процесния период, а дъщерите й работят и имат средства,
поради което не следва от нея да се изисква да заплаща цялата сума. Тя дължи
заплащане само съразмерно на собствената си част, като чл.153 ЗЕ предвижда
режим на равнопоставеност на собствениците и носителите на вещно право на
ползване. Ето защо ответницата не трябва да заплаща цялата сума, а следва да
заплати само 1/3 от 853.53 лева, т.е. 284.51 лева. Твърди, че са извършени
следните плащания: на 17.08.2016г. на сумата от 127.73 лева по банков път, на
13.09.2016г. на сумата от 118.04 лева по банков път и на 28.10.2016г. на сумата
от 325 лева по банков път. Ответницата не възразява относно направените
изчисления за калкулация на изразходваната ТЕ. С тези мотиви моли исковете да
се отхвърлят.
Предвид заявената позиция на ответницата в
отговора, съдът намира, че не се оспорва наличието на облигационни отношения
между страните по предоставяне на топлинна енергия и съществуването на
претендираните вземания за главници за процесния период и техният размер.
С определението по
чл.140 ГПК съдът е конституирал третото лице ”Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
********* като помагач на страната на ищеца.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните
фактически и правни изводи:
Искът е частично основателен.
Била е издадена заповед за изпълнение № 1966/28.06.2016г. на БРС по ч.гр.дело № 3669/2016г. в полза на
Топлофикация София ЕАД против М.К.М. за сумата от 1133.91 лева главница за
доставена топлинна енергия за периода от 03.2013г. до 04.2015г., сумата от
157.52 лева сборна мораторна лихва за периода от 30.04.2013г. до 23.03.2016г.,
ведно със законната лихва от 05.04.2016г. до окончателното изплащане.
След подадено възражение е предявен настоящият иск, който обаче е за
суми, по-малки по размер от тези по заповедта за изпълнение. Претендират се
само 821.53 лева за главница, тъй като според признанията на самия ищец, след
образуване на заповедното дело са извършени частични плащания на 12.05.2016г. и
на 29.07.2016г. на обща стойност 527.57 лева.
С молба от 23.11.2016г. ищецът е заявил, че към този момент са платени
общо 1098.34 лева, с които са заплатени част от главницата от 883.15 лева,
мораторната лихва от 157.52 лева, държавна такса по заповедното дело от 25.83
лева, и част от законна лихва от 31.84 лева. Заявено е, че остават неплатени
юрисконсултското възнаграждение в заповедното дело, държавната такса от 25 лева
в исковото дело, остатък от главница в размер на 250.76 лева, както и законната
лихва до погасяването на дълга.
Заявеното от ищеца е признание за неизгоден за него факт, поради което
съдът е обвързан от него и следва да приеме, че към приключване на устните
състезания остават дължими само посочените суми.
Предвид заявената позиция на ответницата
в отговора, съдът намира, че не се оспорва наличието на облигационни отношения
между страните по предоставяне на топлинна енергия и възникването на
претендираните вземания за главници за процесния период и техният размер. Видно
от представения нотариален акт № 117/17.02.1994г., том 15, дело № 2949/1994г., С. С. М, и М.К.М.
/ответницата по делото/ са дарили на дъщерите си С. Ст. М. и С. Ст. М.
процесния апартамент, като дарителката М.К.М. си е запазила право на
безвъзмездно и пожизнено ползване на дарявания имот. Следователно ответницата е
носител на ограничено вещно право на ползване върху имота. Според чл.153, ал.1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно законът
предвижда, че абонати на Топлофикация са два вида лица – собствениците на имота
или носителите на вещно право на ползване върху същия.
Видно от цитирания
нотариален акт, ответницата е титуляр на правото на ползване върху целия
апартамент. Спорът по делото е правен и се отнася до възражението на
ответницата, че имотът има двама собственици и че сумите следва да се
разпределят между собствениците и ползвателя.
Районният съд не
възприема тази теза. Законът в чл.153, ал.1 посочва кой е клиент на топлинна
енергия – това е собственикът и ползвателят на имота. Разпоредбата следва да се
тълкува в смисъл, че абонат може да бъде или лице, което е собственик, или
лице, което е ползвател на имота. И двете лица имат вещни права върху имота,
поради което с тях може да възникне облигационна връзка. В общите условия от
2008г. тази законова постановка е доразвита, като в чл.3 е изрично записано, че
купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване. Според
чл.60, ал.1 от общите условия от 2013г. при подаване на заявление за откриване
или промяна на партида клиентът следва да представи на продавача документи,
легитимиращи заявителя като клиент, в това число документ за
собственост/документ, удостоверяващ правото на ползване върху имота.
Следователно и според общите условия абонат може да бъде както собственикът,
така и ползвателят.
В случая явно
партидата се води на името на ответницата, която е ползвател на имота и в нейна
тежест се начисляват сумите за потребена топлинна енергия. Няма законово
основание да се приеме, че абонати са както тя, така и двете й дъщери. Те
действително са собственици, но ищецът има правото да открие и води партида и
само на името на ответницата, която е ползвател на целия имот и която също може
по смисъла на закона и на общите условия да е абонат. Ето защо правомерно й е
открита партида.
Откриването на партида
на нейно име значи, че облигационната връзка е между нея и Топлофикация С, ЕАД.
По тази причина е нейно задължението да заплаща всички суми за потребената
енергия и няма основание дългът да се разделя на три части.
Ответницата не оспорва
дължимостта на сумите по основание и размер. Не се оспорва и начина и
поредността на погасяване на част от дълга с извършените плащания. На основание
чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземат предвид и погасяванията, извършени до
приключване на устните състезания.
Следователно трябва да
се постанови решение, с което се приеме за установено, че М.М. *** ЕАД сумата
от 250.76 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. В останалата част, за горницата над
250.76 лева до целия търсен с иска размер от 821.53 лева, искът трябва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Сумите, с които
частично е погасено задължението, са били платени от ответницата след завеждане
на заповедното дело, респ. след завеждане на исковото производство. Следователно
тя е дала повод за предявяването на претенцията по съдебен ред и следва да
понесе отговорността за това, като дължи разноските, присъдени със заповедта за
изпълнение и тези, сторени в хода на настоящото дело. От признанията на ищеца е
ясно, че към момента остават неизплатени присъденото в заповедното дело
юрисконсултско възнаграждение от 300 лева и таксата по исковото дело от 25
лева. Ето защо трябва с решението да се осъди ответницата да заплати на ищеца
посочените суми.
С исковата молба се
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което също следва да се присъди в
размер от 300 лева, доколкото ответницата е дала повод за завеждане на делото
като не е плащала дължимите суми.
Искането на
ответницата за разноски следва да се остави без уважение по горните
съображения.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ”Топлофикация София”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С, община К, ул.”” , ЕИК *********,
представлявано от Г. Х. Б, сумата от 250.76 лева /двеста и петдесет лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща
стойност на незаплатена топлоенергия за периода м. март 2013г. – м. април 2015г.,
ведно със законната лихва от подаване на молбата за издаване на заповед за
изпълнение – 05.04.2016г. до окончателното погасяване на задължението, което
вземане е част от сума, присъдена със заповед за изпълнение № 1966/28.06.2016г.
на БРС по ч.гр.дело № 3669/2016г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 250.76 лева до целия претендиран размер от 821.53 лева
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”Топлофикация София”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С, община К, ул.”, ЕИК *********,
представлявано от Г. Х. Б, сумата от 300 лева /триста лева/ съдебно –
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело, сумата
от 25 лева /двадесет и пет лева/
съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса в исковото
производство и сумата от 300 лева /триста
лева/ съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата М.К.М., ЕГН **********
за
присъждане на разноски в нейна полза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Решението е
постановено при участието на ”Техем сървисис” ЕООД, ЕИК ********* като помагач
на страната на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/Иван Дечев
Вярно с оригинала: З.М.