№ 208
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IX ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.Г.М
при участието на секретаря Е.Д.Н
в присъствието на прокурора Д. М. М.
като разгледа докладваното от А.Г.М Частно наказателно дело №
20241800200308 по описа за 2024 година
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание и като взе предвид искането
на прокуратурата, становището и доводите на страните и след анализ на
събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, обяви на страните
публично следното от фактическа и правна страна.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 64 от НПК.
Образувано е по искане на СОП за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, спрямо обвиняемия Т. С. П..
Прокурора поддържа направеното искането в съдебното заседание,
защитника на обвиняемия адв. Бастрев го намира за неоснователно,
обвиняемия поддържа защитника си.
Съдът намира искането за процесуално допустимо и по същество
намира следното:
Законодателят в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК е установил
фактическите и юридически предпоставки за първоначално вземане на мярка
за неотклонение, а именно:
1. За престъплението да се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ или по-тежко наказание.
2. Да съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление.
3. Да може да се направи обосновано предположение за авторството
на деянието в лицето именно на обвиняемия.
Във връзка с последното закона говори все пак за предположение,
макар и обосновано, в тази насока степента на доказване в настоящото
1
производство, не може по никакъв начин да се обвърже с внасяне на
обвинителен акт в съда, а още по-малко с доказаност на обвинението по
несъмнен и категоричен начин, като условие за постановяване на осъдителна
присъда.
Т. С. П. е привлечен в качеството на обвиняем по съответния ред с
постановление от 04.05.2024г. за това че на 03.05.02024 в село С. общ. Б.
област Софийска направил опит умишлено да умъртви Н. Т.К. от село С.,
като опита е останал недовършен поради независещи от него причини, което е
престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
За същото престъпление закона е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ от 10 (десет) до 20 (двадесет) години.
Съдът намира, че е налице първата предпоставка, визирана в чл. 63, ал.
1 от НПК - престъплението е наказуемо с „лишаване от свобода“, нещо
повече - по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, същото е тежко умишлено, тъй като
се предвижда повече от 5 (пет) години „лишаване от свобода“.
ОТНОСНО ОБОСНОВАНОТО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ ЗА
АВТОРСТВОТО НА ДЕЯНИЕТО - събрани са по делото доказателства, от
които не може на „пръв поглед“ разумно да се предположи, че вероятно
обвиняемия П. е извършител на престъплението, в което е обвинен от СОП. В
подкрепа на този извод са следните доказателства и доказателствени
средства:
Протоколи за оглед на местопроизшествие придружени с фото албуми,
протоколи за доброволно предаване (лст. 19 -22 ДП), протокол за доброволно
предаване с диска запис от камери, протокол за огледи ВД, експертна справка
(лист 50) от което е видно че на видеозаписа се наблюдава лице с кирка и
удря три пъти друго лице първия удар в областта на седалището, вторият удар
в горната част на гърба, третия удар в задната част на главата, етапна
експертиза УМБАЛ „Света Анна“ в гр. София в която е констатирано локален
статус наличие на порезна рана около 5 см, в областта на кръста, друга
порезна рана 3 см дясно бедро, порезна рана около 6 см окципитално,
разскъсно-контузна рана в областта на ляв лакът, свидетелските показания на
М.А, Л.М, М.Я, С.П, Г.К,Ц.К, както и от обясненията на обвиняемият дадени
на ДП (лист 36), в които обвиняемия е заявил „…Н. се насочи към мен с
бухалката и замахна да ме удари и поради тази причина аз ударих Н. два пъти
в гърба с кирката….“
На този етап, обаче, съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 16 от
НПК и чл. 6, т. 2 от Европейската конвенция, не може по никакъв начин да
вземе отношение по вината на лицето, базирайки се на презумпцията за
невиновност и изискването за провеждането на справедлив процес.
ОТНОСНО ОПАСНОСТИТЕ ОТ УКРИВАНЕ ИЛИ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, настоящия съдебен състав, намира, че има реална
опасност от укриване и от извършване на престъпление от обвиняемия П..
2
Налице е презумпцията на чл. 63, ал. 1 т. 2 тъй като наказанието предвидено в
което е обвинен П. е лишаване от свобода от 10 – 20 години т.е. не по – малко
от 10 години лишаване от свобода. Относно другата опасност - от извършване
на престъпление, съдът отбелязва, че за тази опасност, не може да се съди
само по размера на предвиденото наказание, произтичащо от повдигнатото
обвинение от прокуратурата. Тази реална опасност, следва да се преценява
след разглеждането на редица други фактори, които могат да потвърдят
съществуването на такава опасност, респективно да сочат на нейния
интензитет.
Налице е комплекс от елементи, които следва да бъдат преценявани, а
именно - обществена опасност на деянието, характеристиката на обвиняемия,
съдебното минало на лицето, като в настоящия случай - лицето не е осъждано,
което обаче, от своя страна не е индиция за липса на възможност за проява на
актуална криминална активност, свързана с разследването по делото.
Следва да се преценяват също и конкретното участие на обвиняемия в
самото престъпление, неговия морал, неговия начин на живот, включително и
здравословното му състояние, семейното му положение, както и рисковете за
осъществяване на правосъдието.
ДОВОДИ И ВЪЗРАЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ.
Обобщено от събраните по делото до този момент доказателства, а
именно данни на етапната епикриза, където е отразено, че се касае за порезни
рани в областта на кръста, областта на дясно бедро и окципитално, разскъсно-
контузна рана в областта на ляв лакът, от обясненията на обвиняемия П.
които съдът приема като доказателствено средство е видно че „….ударих Н.
два пъти в гърба с кирката…“.
От заключението на приложената по делото експертна справка (лист 49
от ДП), където е отбелязано че на записа от камерата се наблюдава лице,
което носи кирка и удря три пъти друго лице в областта на седалището
горната част на гърба и задната част на глава. Заключението на тази справка
не води до еднозначен извод, че лицето нанесло тези удари с кирката е
именно обвиняемият Т. П..
Противоречието между това за нанесени удари с кирка, според
експертната справка и идентификацията на същото, както и от етапната
епикриза приета в днешното съдебно заседание и отразено че става въпрос за
наличие на порезни рани в областта на кръста, дясното бедро, порезна рана 6
см окципитално и разскъсно-контузна рана в областта на ляв лакът.
От горното е видно, че констатираните порезни рани не могат
обективно да бъдат причинени с кирка, за да се приеме, че автор на деянието
е именно обвиняемият П..
От горе изложеното е видно, че липсват достатъчно доказателства
които да водят до еднозначен извод за авторството на деянието в лицето на
3
обвиняемият Т. С. П.. Макар и в самото начало да е разследването по делото
следва да има достатъчно данни, от които може да се направи предполагаем
поне извод, че вероятно обвиняемият П. е автор на деянието в което е
обвинен от прокуратурата, в изпълнение на правомощията по чл. 127 от
Конституцията на Република България.
При установената от доказатствения материал, на този етап поне
предполагаема вероятност автор на деянието да е обвиняемият П. съдът
намира, че представените доказателства не са достатъчни да формират
вероятен извод за авторството на деянието на този етап. Наличието на
останалите две дадени в алтернативност предпоставки за вземане на МНО,
респективно задържане под стража, а именно опасностите от укриване или
извършване на престъпление, съдът намира, че липсва фактически състав за
вземане на най – тежката мярка за неотклонение на обвиняемия П., така както
е поискано от прокуратурата, при липсата на първата предпоставка свързано с
авторството на деянието на този етап, но тъй като разследването е в самото
начало и с оглед по - пълното разкриване на обективната истина съдът намира
за необходимо спрямо обвиняемия Т. П. да бъде постановена мярка за
неотклонение „Подписка“, която на този етап е най - съответна и
пропорционална съобразно събрания по делото доказателствен материал.
Съобразявайки всичко гореизложено, както и факторите от кръга на
тези, посочени в чл. 56, ал. 3 от НПК и целите на мерките за неотклонение по
чл. 57 от НПК, намира за най-подходяща мярка, спрямо обвиняемия Т. С. П.
на този етап, мярката за неотклонение „Подписка“ чийто гаранционни
функции биха спомогнали най-пълно за разкриването на обективната истина
по делото и за провеждане на наказателното производство в разумен срок.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА искането на СОП за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, спрямо обвиняемия Т. С. П. с ЕГН: ********** по
ДП № 141/24г. по описа на РУ - Б., пр.пр. № 1350/24г. по описа на СОП.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Подписка“, която да се изпълнява на
адрес село С., общ. Б. ул. „О.“ № ** телефон **********, спрямо обвиняемия
Т. С. П. с ЕГН: ********** по ДП № 141/24г. по описа на РУ - Б., пр.пр. №
1350/24г. по описа на СОП.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението подлежи на обжалване/протестиране пред Софийски
апелативен съд в тридневен срок от днес.
В случай на постъпила частна жалба и/или частен протест, насрочва
съдебно заседание на 14.05.2024 г. от 10:00 часа, за която дата страните са
4
уведомени от днес.
Препис от определението да се изпрати на Началника на Следствения
арест при ГД “ИН“, ул.„Майор Г. Векилски“ № 2, за сведение и изпълнение.
Лицето да бъде освободено незабавно, ако не се задържа на друго
правно основание.
Съдебното заседание приключи в 15:53 часа.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5