ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. Силистра, 17.03.2021 г.
Административен съд – Силистра, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
разгледа ЧАНД № 19 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 229 и сл. АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.)
С определение № 31 / 15.02.2021 г. по АНД № 624 / 2020 г. Силистренският районен съд (СРС) е оставил без разглеждане искането за изменение на решение № 342 / 23.12.2020 г. по АНД № 624 / 2020 г. на СРС в частта за разноските.
Постъпила е частна жалба от Т.Е.И., чрез неговия процесуален представител, с която се оспорва законосъобразността на гореспоменатото определение.
Съдът прие за установено следното:
СРС е оставил без разглеждане искането за изменение на горепосоченото въззивно решение с два аргумента: 1/ институтите на ГПК са неприложими в процеса по ЗАНН; 2/ недопустимо е да се иска изменение на съдебното решение в частта за разноските, след като не е представен списък по чл. 80 ГПК.
Мнозинството от настоящия състав счита обжалваното определение за неправилно. 1/ Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.) предписва, че присъждането на разноски във въззивното административнонаказателно производство се извършва по реда на АПК. Последният препраща за неуредените въпроси към ГПК (чл. 144 АПК). Следователно чл. 248 ГПК е приложим по отношение на решенията, с които приключват производствата по чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.). 2/ Списъкът на разноските „[...] съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила [...]“ (тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6 / 2012 г., ОСГТК). Следователно разпоредбата на чл. 80 ГПК се прилага, ако по делото са направени разноски. В случая обаче не става дума за вече направени разноски, а единствено за възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, които съдът тепърва следва да определи. Ето защо в тази хипотеза списък на разноските не е необходим.
С оглед на гореизложеното, оспореното определение на въззивния съд се явява неправилно, а частната жалба – основателна, поради което, на основание чл. 235, ал. 1 АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.), съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 31 / 15.02.2021 г. по АНД № 624 / 2020 г. на Силистренски районен съд.
ВРЪЩА делото на Силистренски районен съд за произнасяне по искането за изменение на решение № 342 / 23.12.2020 г. по АНД № 624 / 2020 г. на Силистренски районен съд в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. (о.м.) 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия-докладчика:
На първо място, настоящият състав се е произнесъл, без да събере дължимата държавна такса по чл. 235а АПК, който – за разлика от 227а, ал. 5 АПК – не изключва възникването на задължение за такса по ЗАНН. Навярно се касае за нормативен пропуск, но този пропуск не може да се отстрани по пътя на тълкуването.
На второ място, в ЗАНН законодателят е избрал една твърде спорна правотворческа техника на препращане към АПК и НПК, което създава множество неясноти. Добавянето на ГПК към списъка на гореспоменатите кодекси е неуместно както от гледна точка броя на кодификациите, към които се препраща (с три субсидиарно приложими процесуални кодекса неяснотите биха нараснали още повече), така и в аспекта на концептуалната несъвместимост на ГПК спрямо повечето институти на административнонаказателния процес. Аргумент в полза на тезата, че ГПК е неприложим в съдебните административнонаказателни производства, може да се почерпи и от мотивите на тълкувателно решение № 2 / 03.06.2009 г. на ВАС по тълк.д. № 7 / 2008 г., ОСК, които съдържат следната мисъл: „[...] в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН [...] не се прилага препращането по чл. 228 АПК към първоинстанционното производство по АПК“. Следователно, както препратката в ЗАНН към касационното производство по АПК трябва да изключи верижното препращане от самото касационно производство към други производства (това верижно препращане би обусловило най-накрая прилагането на ГПК по силата на чл. 144 АПК), така и препратката на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.) трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага субсидиарно само АПК, но не и законите, към които АПК препраща.
Съдия-докладчик: .......................................