Определение по дело №8/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 81
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20221700500008
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 81
гр. Перник, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500008 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков
Казанджията” №4-6, етаж 6, представлявано от Р.И.М. - Т.. ЕГН ********** чрез адв.
П.В. В. – *** против разпореждане № 7898, постановено на 09.11.2021 г. по ч. гр. дело
№ 5304/2021 г. на PC Перник, с което съдът е отхвърлил заявление, с рег.
№527/08.09.2021г., подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК: *********, и със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.
„Райчо Петков-Казанджията“ за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. К. Ц., с ЕГН: **********, за сумата 1000.00 лева,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта ***, ***, *** от
***, сумата от 1902.07 лева - договорна лихва за периода от *** до *** и законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както
и разноски в размер на 50 лева- юрисконсулстко възнаграждение и 58.09 лева-
държавна такса.
В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на
РС: сочи се, че исканите уточнения от съда предполагали специални знания и умения в
областта на счетоводната отчетност и финансовата дейност, а именно как са
разпределени погасяванията по пера на задължението, как е формирана лихвата по
задължението и за какъв период е начислена последната и върху какъв размер на
лихвения процент. Подобни изчисления не попадали в компетентностите на заявителя,
а за тях е било нужно съдействие на вещо лице - експерт. При нужда, в евентуален
исков процес, би могло да се търси отговор на така поставените въпроси, като се
изготви съдебно-счетоводна експертиза по въпросите от експерт. С тези доводи се
1
моли да се отмени атакувания съдебен акт и да се върне делото на на делото на
Районен съд - гр. Перник за продължаване на съдопроизводствените действия с
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд при въззивна проверка на обжалваното
разпореждане, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема
следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Ч. гр. д. № 5304/2021 г. на PC Перник, е било образувано по заявление, с рег.
№527/08.09.2021г., депозирано от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков
Казанджията” №4-6, етаж 6, представлявано от Р.И.М. - Т.. ЕГН ********** чрез адв.
П.В. В. – ***, с което по реда на чл. 410 ГПК е било поискано съдът да издаде заповед
за изпълнение за следните суми: за сумата 1000.00 лева, представляваща главница по
договор за издаване на кредитна карта ***, ***, *** от ***, сумата от 1902.07 лева -
договорна лихва за периода от *** до *** и законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 50
лева- юрисконсулстко възнаграждение и 58.09 лева- държавна такса. Заявлението е
било изцяло отхвърлено от РС по подробни мотиви, изложени в разпореждане на съда
от 9.11.2021 г., атакувано понастоящем пред ПОС.
Видно от делото се установява, че с разпореждане № 6547/13.10.2021 г. по
делото пред ПРС, съдът е оставил без движение производството, като на заявителя са
дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
разпореждането да отстрани констатираните в заявлението нередовности като уточни:
има ли плащания от страна на длъжника и какви суми от главницата са погасявани с
тях, за какъв период е дължимата главница и от какви суми е формирана; как е
формирана сумата, посочена в заявлението като договорна лихва - върху каква
главница и за какъв период е начислена и какъв е размера на лихвения процент, като
съдът го е предупредил, че в противен случай заявлението ще бъде отхвърлено на
основание чл. 411, ал. 2, т.1, вр. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 128,т.2 ГПК.
В указания срок по делото пред ПРС е постъпила молба, с вх. № 9819/05.11.2021
г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. П.В., с която са били представени извлечения
от банката по партида на кредитополучателя, в която се твърди, че е инкорпорирана
исканата информация.
Съдът намерил, че дадените с разпореждане № 6547/13.10.2021 г. указания не са
изпълнени, тъй като заявителят не е посочил, за какъв период е дължимата главница и
от какви суми е формирана; как е формирана сумата, посочена в заявлението като
договорна лихва - върху каква главница и за какъв период е начислена и какъв е
размерът на лихвения процент.Поради това подаденото заявление е било изцяло
отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т.1, вр. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 128,т.2 ГПК.
Настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че
разпореждането в за правилно и законосъоразно, а разглежданата жалба е
неоснователна, по следните съображения:
2
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че съдът следи, както за формалната
редовност, така и е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на
закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е
налице обоснована вероятност за това. В т.9 и т.12 от заявлението заявителят е
посочил, че паричното вземане произтича от договор за издаване на кредитна карта
***, ***, *** от ***, за следните суми: за сумата 1000.00 лева, представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта ***, ***, *** от ***, сумата от
1902.07 лева - договорна лихва за периода от *** до *** и законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 50 лева- юрисконсулстко възнаграждение и 58.09 лева- държавна такса.
Правилно съдът е счел, като първа инстанция, че така посочените данни не сочат на
достатъчна индивидуализация на вземането и е оставил производството без движение
като е дал правилни и законосъобразни указания на заявителя да посочи претенциите
си, а именно да отстрани констатираните в заявлението нередовности като уточни :
има ли плащания от страна на длъжника и какви суми от главницата са погасявани с
тях, за какъв период е дължимата главница и от какви суми е формирана; как е
формирана сумата, посочена в заявлението като договорна лихва - върху каква
главница и за какъв период е начислена и какъв е размера на лихвения процент, като го
предупреждава, че в противен случай заявлението ще бъде отхвърлено на основание
чл. 411, ал. 2, т.1, вр. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 128,т.2 ГПК.
В указания срок по делото е постъпила молба с вх. № 9819/05.11.2021 г. от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. П.В., с която се представят извлечение от банката по
партида на кредитополучателя, в която се твърди, че е инкорпорирана исканата
информация, като обаче указанията на съда не са изпълнение, а само към молбата са
представени цял набор от писмени доказателства, без посочване какво се уточнява със
същите. При запознаване с тази молба и представените към нея извлечения, съдът
изцяло е отхвърлил заявлението, като е счел, че указанията му не са били изпълнение в
срок, като следва да се посочи, че изрично са били указания на заявителя и
последиците от неизпълнението на така дадените указания. Такива мотиви са били
изложени и в отхвърлителното разпореждане на съда от 9.11.2021 г., атакувано
понастоящем пред ПОС.
При тези данни, ПОС намира, че правилно ПРС е отхвърлил заявлението,
като е изложил мотиви, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност на
искова молба. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за
несъответствие на заявлението с изискването за редовност на искова молба. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и ал.3 ГПК, т.е. на изискванията за редовност на искова молба. В случая
заявлението не съдържа фактически твърдения относно настъпването
на правопораждащите спорното право факти и предпоставящи преценката на съда
за ликвидността и изискуемостта на претендираното вземане. Задължението, чието
изпълнение се претендира в настоящото заповедно производство, следва да е
установено с всички индивидуализиращи белези - по основание и размер, както
относно главната, така и относно акцесорната претенция, каквито указания е дала и
първата инстанция в горепосочения смисъл, като ПОС не намира, че за същите е нужен
експерт, както се твърди в жалбата или специални знание, при положение, че
кредиторът е този, който следва да може да индивидуализира вземането си, както по
основание, така и по размер. В случая от страна на заявителя е направено искане за
3
издаване на заповед за изпълнение за дължима обща главница, без да са изложени ясни
фактически твърдения относно основанието/основанията за възникване
на твърдяното вземане, както и относно изискуемостта, същото се касае и за
прекомерното общото посочване на лихвата. Индивидуализацията на вземането
съществуването, ликвидността и изискуемостта му не може да бъде извлечена от
вписаните обстоятелства в т. 9, т. 11 и т. 12 от заявлението, при наличие дори и на
противоречие между т. 11 и т.12. Необходимо е заявителят да посочи ясно, конкретно и
пълно юридическият факт, от който възниква вземането, както и всички съществени
елементи на правоотношението.
Съобразно приетото в т.1 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по ТД
№4/2013г., заповедният съд не е длъжен при констатирана нередовност на заявлението
по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 ГПК,
да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на
указания на заявителя се дължи само в изрично уредената хипотеза в чл.425, ал.2 ГПК,
както и при невнесена в пълен размер ДТ за заявлението.
Независимо от така дадените за съдилищата задължителни указания, към
момента на подаване на настоящото заявление и постановяване на обжалваното
разпореждане, е вече настъпила законодателна промяна в приложимия за казуса
процесуален закон, като с изменение, обнародвано в ДВ № 86/27.10.2017 г., е изменена
разпоредбата на чл. 411,ал.2,т.1 ГПК и е предвидено задължение на съда да предостави
на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението, в
случаите, когато то не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и да го отхвърли едва
след като заявителят не отстрани тези нередовности в срок.
В случая районният съд е предоставил възможност на заявителя да
приведе заявлението си в съответствие с изискването на чл. 410, ал. 2, вр. с чл. 127,
ал.1, т. 4 ГПК, като едва при неизпълнение на указанията правилно и в съответствие с
цитираните по-горе разпоредби е отхвърлил заявлението, което е в унисов на новата
редакция на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и прави обжалваното разпореждане
законосъобразно и правилно.
Ето защо разпореждането на първоинстанционния съд следва да се потвърди
изцяло като правилно и законосъобразно.
,По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 7898, постановено на 09.11.2021 г. по
ч. гр. дело № 5304/2021 г. на PC Перник, с което съдът е отхвърлил заявление, с рег.
№527/08.09.2021г., подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК: *********, и със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.
4
„Райчо Петков-Казанджията“ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу Р. К. Ц., с ЕГН: **********, за сумата 1000.00 лева, представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта ***, ***, *** от ***, сумата от 1902.07
лева - договорна лихва за периода от *** до *** и законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 50 лева-
юрисконсулстко възнаграждение и 58.09 лева- държавна такса.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5