№ 35
гр. Тетевен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100148 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск ,с посочено основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК,в-ка с
чл.240 от ЗЗД,в-ка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът излага,че с разпореждане по ч.гр.дело №576/20г по описа на РС-Тетевен е
отхвърлено заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК,поради което са му дадени
указания за предявяване на осъдителен иск срещу ответника. Твърди,че по договор за
потребителски кредит пот 10.01.2020г,със срок от 24 месеца,до 01.02.2022 година,е
предоставен на ответника паричен заем за закупуване на стока в размер на 506.60
лева.Стоката е закупена на изплащане,съгласно погасителен план,включващ падежните дати
на месечните погасителни вноски,размер на вноската и оставащата главница.Съгласно
условията на договора за ответника възниква задължение да погаси заема на 24 вноски,всяка
в размер на 30.08 лева,които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,ведно с
оскъпяването и,съгласно годишен лихвен процент и годишен лихвен процент.
Длъжникът е преустановил плащането на 01.03.2020година и от 01.04.2020г е
настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане.
Моли да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: главница в размер на
506.60 лева,възнаградителна лихва в размер на 215.32 лева за периода от 01.03.2020г до
01.02.2022 година,мораторна лихва в размер на 17.10 лева за периода от 01.04.2020г до
16.09.2020г,ведно със законната лихва върху главницата и разноските по заповедното и
исковото производство.
Позовава се на писмени доказателства.
1
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
От приложените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,изготвена от вещото лице Р.Х.,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за потребителски кредит ххсключен между страните на
10.01.2020г,съглансно който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 506.60
лева.Страните уговорили кредитът да бъде издължен на 24 месечни вноски,всяка в размер
на 30.08 лева,с общ размер на плащанията от 721.92 лева. Крайната падежна дата на
задълженията по договора е 01.02.2022 година.Приложен е погасителен план по договора,в
които са отразени 24 месечни вноски,всяка в размер на 30.08 лева,включваща главница и
възнаградителна лихва.
Приложена е фактура от 10.01.2020г за закупуване от ответника на стока-пералня,на
стойност 425.00 лева и начин на плащане-превод по сметка.
Съгласно чл.3 от условията по договора,при просрочие на две или повече месечни
вноски,считано от падежната дата на втората вноска,вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер,включително всички определени в договора
надбавки.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
на дата 29.09.2020г.,за вземането,предмет и на осъдителния иск,като по образуваното
ч.гр.дело №576/2020г по описа на РС-Тетевен,разгледано и решено от настоящия решаващ
състав/факт,служебно известен на съда/,с разпореждане от 15.10.2020г,/влязло в сила/съдът
е отхвърлил изцяло заявлението,като е приел,че не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането на заявителя,поради невръчване на изявлението му за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.79,ал.1 от ЗЗД,е допустим и
частично основателен.
От представените писмени доказателства се установява твърдения факт на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните,с източник приложения договор
за стоков кредит.В договора е посочено,че кредитът се отпуска за закупуване на стока-
посочен модел пералня,като в приложената фактура фигурира подпис на получател-
изписани са имената на ответника.При тези данни съдът приема,че ищецът е изпълнил
задължението си за реално предоставяне на парични средства на ответника,в размер на
2
сочената главница от 506.60 лева.
От приложения погасителен план се установява,че срокът за възстановяване на ищеца
на предоставената сума от ответника е 24 месеца,на равни вноски от 30.08 лева,като
последната падежна дата е 01.02.2022 година.Твърдението на ищеца,че е налице пълно
неизпълнение на задълженията на ответника по договора,не се опровергава от
последния,чиято е доказателствената тежест за установяване изпълнението на своите
насрещни задължения по договора.
С оглед клаузите на договора-чл.3,на дата 01.04.2020г е настъпило основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем от ищеца.Последният обаче не е изпълнил
това си задължение/следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т.
18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.
Както се приема в трайната практика на ВКС обаче,ищецът може да обяви
предсрочната изискуемост на вземането си по договора за кредит и в хода на исковото
производство,с връчване на исковата молба на ответника и този факт следва да бъде
съобразен от съда,като настъпил след предявяване на иска и като факт,от значение за
спорното право,съгласно чл.235,ал.3 от ГПК.В случай исковата молба е връчена на
ответника лично,на дата 14.03.2021 година,поради което съдът приема,че освен са
настъпили визираните в договора за кредит основания за предсрочна изискуемост на цялото
задължение на кредитополучателя,то и изявлението на кредитора/ищеца/ за обявяване на
предсрочната изискуемост е узнато от ответника.
С оглед изложеното осъдителният иск се явява основателен и доказан за главницата
в размер на 506.60 лева.
По отношение на възнаградителната лихва: След като предсрочната изискуемост е
настъпила на 01.04.2020г,макар и обявена в хода на исковото производство,то след тази дата
ищецът не може да претендира заплащане на договорна/възнаградителна/лихва,такава след
настъпване на предсрочна изискуемост не се дължи/по този въпрос ТР №3/2017г на ОСГТК
на ВКС.С оглед изложеното и в предвид приложения погасителен план,ответникът дължи
уговорената възнаградителна лихва само да датата на предсрочната изискуемост и същата е
в размер на 24.95 лева.За разликата до сумата от 215.32 лева искът за мораторна лихва
следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
3
Ответникът дължи заплащане на ищеца и на обезщетение за забава за изпълнение на
паричното си задължение/за връщане на главницата,за периода от 01.04.2020г до
16.09.2020г,която съобразно и заключението на съд.-счетоводната експертиза е в размер на
17.10 лева.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски
в настоящето и в исковото производство,които възлизат в размер на 300 лева/в т.ч.
определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лева в исковото
производство и държавна такса за двете производства в общ размер на 100 лева,както и
възнаграждение за вещо лице в размер на 150.00 лева/.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ОГН. Й.,ЕГН:********** от село Златна Панега,Лов.обл.,да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“-С.А.,Париж,Франция,действащ чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България-гр.София,ж.к.Младост 4,Бизнес Парк София,сгр.14,
Булстат: *********,представляван от Димитър Тодоров Димитров,чрез пълномощника по
делото юрисюрисконсулт В.Г.,следните суми: Сумата от 506.60/петстотин и шест лева и
шейсет ст./лева,представляваща непогасена главница по договор за стоков кредит CREX-
17611714/10.01.2020г,ведно със законната лихва върху сумата,начиная от 29.09.2020г. до
изплащане на вземането,сумата от 24.95/двадесет и четири лева и деветдесет и пет ст./лева-
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020г до 01.04.2020г,като за разликата до
претендираната сума от 215.32 лева,отхвърля иска за възнаградителна лихва,като
неоснователен и недоказан,сумата от 17.10/седемнадесет лева и десет ст./лева-мораторна
лихва за периода от 01.04.2020г до 16.09.2020 година.
ОСЪЖДА Д. ОГН. Й.,ЕГН:********** от село Златна Панега,Лов.обл.,да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“-С.А.,Париж,Франция,действащ чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България-гр.София,ж.к.Младост 4,Бизнес Парк София,сгр.14,
Булстат: *********,представляван от Димитър Тодоров Димитров,чрез пълномощника по
делото юрисюрисконсулт В.Г., сумата от 300/триста/лева,представляваща сторени разноски
по делото,както и по ч.гл.дело №576/2020г по описа на Рс-Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4