№ 169
гр. Ловеч, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200611 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3225087 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
ЮР. Д. М. от гр.Д., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят М., който го е обжалвал. В
жалбата се позовава на изтекла погасителна давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради липсата
на данни кога е бил съставен електронния фиш. Твърди, че не е превишавал разрешената в
участъка скорост, противно на посоченото във фиша.
На следващо място, в жалбата се акцентира, че обжалвания ЕФ не съдържа
изискуемите по закон реквизити, а именно : не е ясно кой, кога и по какъв начин е установил
твърдяното нарушение, кога е бил издаден фиша и кое е длъжностното лице, което го е
съставило и в този смисъл липсва издател.
Наведено е и възражение, че му е бил връчен само фиша, без каквито и да било други
документи или писмени доказателства.
Моли електронният фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят М. не се явява.
Представил е писмено становище, в което поддържа направените с жалбата възражения. В
допълнение навежда доводи за това, че не са били изпълнени изискванията на Наредба №
1
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, като не са били попълнени всички реквизити на протокола
– приложение към чл.10, ал.1 от наредбата. Изтъква, че липсват каквито и да било данни и
доказателства относно това кой и кога е разположил АТСС на контролирания участък от
пътя. Твърди, че е налице пълно несъответствие между изложеното в обстоятелствената част
на обжалвания ЕФ и представения от въззиваемата страна снимков материал. Развити са
подробни доводи в тази насока с направени изчисления относно разположението на АТСС,
пътния знак въвеждащ ограничението на скоростта и данните от вещественото
доказателство. Сочи също така и че липсват доказателства, че АТСС е преминало
технически преглед и дали е работело в срока на валидност на този преглед. Наведени са и
възражения относно реквизитите на протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. на МВР.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН относно претендираните разноски в случай, че
жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 02.11.2019 г. в 14:30:11 часа, на първокласен път І-4, при км 23+383, в землището
на с.С., област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в
посока гр.В., със скорост от 101 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Видно от
схемата за организация на движението на път І-4, в участъка от км.23+000 до км 23+600, в
който попада и км 23+383 /л.11/, имало въведено със знак В26 ограничение на скоростта от
60 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0050987 /л.13/ установили, че засечената в 14:30:11 часа на 02.11.2019 г. скорост от
101 км/час била от лек автомобил „*************” с рег.№ ** **** **. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването
на скоростта, наказуемата такава била определена на 98 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.17/ било установено, че собственик
на автомобила е „*********** ЕООД – гр.София, а ползвател е ЮР. Д. М. от гр.Д..
2
Въз основа на така констатираното нарушение, на 06.12.2019 г. /справка на л.14 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3225087 /л.12/ срещу ЮР. Д. М. от гр.Д..
Така издаденият ЕФ бил връчен на Ю.М. на 24.06.2021 г. /справката на л.14 от делото/.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
М. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед твърдението на жалбоподателя М., че фишът му е бил връчен на 24.06.2021
г., която дата кореспондира и с отразеното в АИС АНД на „Пътна полиция“ /л.14/, и
съответно когато жалбата е била изпратена до наказващия орган ОД на МВР Ловеч –
30.06.2021 г. /разписка от куриер на л.6 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в
срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна,
доколкото именно ЮР. Д. М. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради
което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата и писменото
становище възражения касаещи датата на издаване на фиша, липсата на имената и
длъжността на лицето издало фиша.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като
задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може
да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената
разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден
на 06.12.2019 г. /л.14/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
3
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
дата на издаване на електронния фиш, както и неяснотата за издателя му са неоснователни.
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове
– аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП. В тази връзка не могат да бъдат
споделени и доводите относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са
давностни и касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателно постановление, но са неприложими при санкционирането на
нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно
електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да
съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към
наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила – чл.189,
ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете
за оспорването им.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено,
че на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и доказателства, които
потвърждават нарушението, в т.ч. снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът не
вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен
единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5,
изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното
нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл и в контекста на по-
гореизложеното досежно възражението за липса на дата на издаване на фиша, в
съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават
нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на
наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
4
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във фиша е
било описано и мястото, където е извършено, както и че скоростта на движение там е била
ограничена до 60 км/ч с пътен знак В26. Повече от това наказващият орган е нямало какво
да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.10/ и от
протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.9/, системата за контрол на скоростта е
имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е била
преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила ползван от жалбоподателя М.. На вещественото доказателство -
разпечатка /статично изображение/ от видеоклипа /л.13/ ясно се вижда единствено
автомобила ползван от жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното
техническо средство е работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта
на превозните средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е и
представената на л.16 от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, №
11743с0, от която е видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал
автомобила на жалбоподателя.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– статично изображение от видеоклип № 11743С0/0050987 /л.13/, заснет от системата за
видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда
автомобилът ползван от жалбоподателя, регистрационният му номер, като измерената от
радара скорост е 101 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е
засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH
CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и
автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за съответния
участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от
5
административнонаказващия орган. Следва да се отбележи, че техническите параметри на
мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 са такива, че не
позволяват манипулации и намеса в автономността на работата . Видно от протокола–
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.15/, на деня
02.11.2019 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на
жалбоподателя е бил контролиран за времето от 14:20 до 17:10 часа, като установените от
системата нарушения на скоростния режим са били общо 156 броя.
Във връзка с горното, не могат да бъдат споделени наведените с жалбата и писменото
становище възражения относно опорочената доказателствена стойност на протокола–
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.15/.
От съдържанието на протокола се установява, освен мястото на което е бил
извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е
работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил
стационарен, както и че посоката на задействане на АТСС е била насочена към
приближаващия трафик. При това положение, отразените в протокола по чл.10, ал.1 от
Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на
службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от „Пътна
полиция“, който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е
вписал името и фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен
№ 906р-7602/04.11.2019 г., поради което и няма съмнение кой е неговия автор. Този факт
удостоверява и обстоятелството, че въпросният полицейски служител е преминал обучение
за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е било
извършено заснемането.
Безспорно е, че в протокола за използване на АТСС изрично са означени
обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на
превозните средства, обхващайки приближаващия трафик, като надлежно е отбелязано и
неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен“ режим
на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство /л.13/ - 14:30:11 попада в периода, през който системата е
ила експлоатирана – 14:20 до 17:10 часа. Ето защо, наведеното в този смисъл в писмените
бележки от жалбоподателя възражение не може да бъде споделено.
Не могат да бъдат споделени и доводите относно непопълването на протокола в
частта, отнасяща се до приемането на протокола, съответно удостоверяваща свалянето на
6
статичните изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване къде се
съхранява свалената информация от използваната АТСС. Съдът счита това за несъществен
пропуск, тъй като е била извършена последваща проверка от съответното структорно звено
– в настоящия случай от Николай Недялков – началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Ловеч.
Не могат да бъдат кредитирани доводите и изчисленията на жалбоподателя относно
мястото, където е било позиционирано АТСС и мястото, където е била засечена скоростта
на автомобила. Сравнявайки данните от протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата,
вещественото доказателство (статично изображение № 11743С0/0050987 /л.13/) и схемата на
организацията на движението на републикански път I-4, от км 23+000 до км 23+600 /л.11/ се
установява следното :
Съгласно схемата за организация на движението, въвеждащия ограничението на
скоростта от 60 км/час пътен знак В26 е разположен на км 23+278 (посока гр.В.), а в
протокола по чл.10, ал.1 е отразено, че АТСС е разположено на 130 метра от него, по посока
гр.В., т.е. АТСС е било позиционирано на км 23+408. От данните на вещественото
доказателство /л.13/ е видно, че скоростта и заснемането на автомобила е започнало на 113
метра от АТСС, т.е. на км 23+295 (408-113) или засичането на скоростта и заснемането на
автомобила е започнало 17 метра след навлизането му в зоната на ограничение на скоростта
(295-278). Тук следва да се имат предвид и техническите характеристики на системата ARH
CAM S1, която след засичане на скорост по-висока от зададеното ограничение, започва да
заснема и превозното средство от която е тази скорост, като този процес продължава 4
секунди (видеоклип), обективирано в 4 поредни статични изображения. Следва да се има
също така предвид, че от законите на физиката, автомобил движещ се със 100 км/ч, за 1
секунда изминава 28 метра разстояние. В настоящият казус, при тези обективно установени
данни и принципни положения това означава, че след като засичането на скоростта и
заснемането на автомобила е започнало 17 метра след знак В26, т.е. на км 23+295, то до км
23+383 (посочен във фиша, като място на извършване на нарушението) автомобилът се е
движел 88 метра със скорост от 101 км/ч. На км 23+383 е било началото от 4-тата секунда,
когато е направено последното статично изображение от 4-ри секундния клип (3 s х 28 метра
= 84 метра плюс още 4 метра, тъй като скоростта е била 1 км над 100). Всички тези
изчисления идват да покажат, че нарушението е било довършено на км 23+383 и коректно и
правилно именно той е посочен в обжалвания фиш, като мястото на извършване на
нарушението, а в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата като мястото на контрол с АТСС.
Предвид на изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР данни следва да се приемат за доказани.
В обжалвания електронен фиш изчерпателно и точно са описани нарушението, датата
и мястото му на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата
разпоредба, която е била нарушена. Посочени са ЕГН и адрес на жалбоподателя.
Изчерпателно е индивидуализиран и автомобила, който е бил заснет от техническото
средство. Повече от това няма какво да се добави, като се има предвид и че процедурата по
7
чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение
с тази по ЗАНН. Ясно е посочено във фиша, че вмененото нарушение се изразява в
управление на лекия автомобил извън населено място, в участък от пътя с въведено с пътен
знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час, като засечената скорост е била 101 км/ч (98
км/ч след приспаднатия толеранс от 3 %). По никакъв начин не може да се приеме, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, в частност да узнае в извършването на
какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв
следва добре да познава правилата за движение по пътищата.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя ЮР. Д. М., тъй като, както се посочи по-горе, същият по регистрация е
ползвател на автомобила и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДвП,
като такъв му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В тази връзка,
следва да се отбележи, че във фиша името на М. е изписано срещу графата „Собственик, на
когото е регистрирано МПС, ползвател :“. След като е знаел, че не е собственик на
въпросния автомобил, то съвсем ясно му е било, че е санкциониран в качеството му на
ползвател и в този смисъл по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят Ю.М. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в
електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Същата предвижда, че когато стойността на скоростта е различна от посочената в ал.1, то
това се сигнализира с пътен знак. Ето защо, дадената цифрова квалификация на
нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се,
като обжалвания ЕФ следва да се потвърди.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3225087 на
ОД на МВР Ловеч, с който на ЮР. Д. М. от гр.Д., ул.”***************************, ЕГН
: **********, му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева на
основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9