Присъда по дело №6895/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 144
Дата: 16 април 2014 г. (в сила от 3 октомври 2014 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20135330206895
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2013 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер 144                     Година 2014                           Град ПЛОВДИВ

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                               ІІ наказателен състав

на шестнадесети април                        две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КАЦАРЕВ

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.КАТЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                           2.ЕЛИСАВЕТА ТОДОРОВА

 

                                   

СЕКРЕТАР: Величка Илиева

ПРОКУРОР: Магда Симеонова

Сложи за разглеждане докладвано от СЪДИЯТА

наказателно ОХ дело номер 6895 по описа за 2013 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.01.2013 г. в гр.П., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо нето тегло 20,968 гр. /двадесет грама и деветстотин шестдесет и осем хилядни от грама/, със съдържание на активно вещество амфетамин 4,0 % /съгласно протокол №13/НАР-707 от 09.08.2013 г. на ЦЕКИИ към НИКК-МВР за извършена физикохимическа експертиза/ на стойност 629,04 лева /шестстотин двадесет и девет лева и четири стотинки/, съгласно Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл.354А, ал.3, т.1 вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

          На основание чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното и наложено на подсъдимия П.Г.К. наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното и наложено на подсъдимия П.Г.К. наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан на основание чл.63 от ЗМВР и по реда на чл.64, ал.2 от НПК, считано от 08.01.2013 г. до 12.01.2013 г. включително.

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – празни опаковки, находящи се на л.71 от досъдебното производство, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – остатъчно наркотично вещество, на съхранение в ЦМУ гр.София, обект на изследване по протокол № 13/НАР-707 от 09.08.2013 г. на ЦЕКИИ към НИКК-МВР ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на държавата, след което да се УНИЩОЖИ по предвидения от закона ред.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия П.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС направените по делото разноски в размер на 125,05 /сто двадесет и пет лева и пет стотинки/ лева.    

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1. /п/

 

 

                                                                                                      2. /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.

 

 

                                               

 

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда по НОХД № 6895/2013г. по

описа на ПРС, II н.с.

 

               Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу П.Г.К. ***, ЕГН ********** и го е предала на съд за това, че на 08.01.2013 г. в гр.П., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо нето тегло 20,968 гр. /двадесет грама и деветстотин шестдесет и осем хилядни от грама/, със съдържание на активно вещество амфетамин 4,0 % /съгласно протокол №13/НАР-707 от 09.08.2013 г. на ЦЕКИИ към НИКК-МВР за извършена физикохимическа експертиза/ на стойност 629,04 лева /шестстотин двадесет и девет лева и четири стотинки/, съгласно Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

              Представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло обвинението, поради безспорна доказаност на същото. Счита, че по делото е установена фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Според представителя на обвинението, от събраните по делото доказателства се доказа авторството на подсъдимия относно престъплението предмет на настоящето дело – държане на наркотично вещество.  Моли  подсъдимият К. да  бъде признат  за виновен  по повдигнатите  му  обвинение. По отношение на наказанието  което следва съдът да наложи, пледира на подсъдимия К. да бъде наложено наказание при превес на отекчаващите отговорността обстоятелства, в размер към максималния предвиден в закона. Счита, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, като не съществуват условия за отлагане на същото по реда на чл.66, ал.1 от НК и в предвид предишните му осъждания, както и да се наложи кумулативно предвидената глоба в размер над средния определен в закона.

              Подсъдимият П.К. участва лично в съдебното заседание и с назначения му от досъдебното производство служебен защитник. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения. В същите поддържа фактологическа версия, че не знае кога и кой е поставил наркотичното вещество в колата му. При последната си дума отново направи изявление за невиновността си, и поиска от съда да бъде оправдан.

               В съдебно заседание  служебно  назначения защитник на подсъдимия К. *** изразява становище, че подзащитният му не следва да носи отговорност за държането на наркотични вещества и моли съдът да признае подсъдимият за невиновен за притежанието на амфетамини, тъй като по делото не са налице категорични и безспорни доказателства, сочещи, че тези наркотични вещества са негова собственост и е упражнявал владение върху тях. Ад.П. в пледоарията си направи и алтернативно искане към съда за налагане на минимално предвидено от закона наказание при признаването на подзащитния му за виновен по предявеното му обвинение.

              Съдът след преценка на доказателствата по делото прие за установена следната фактическа обстановка:

               Подсъдимият П.Г.К. е роден на *** ***, адресно регистриран и живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

               От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия К. съдът намира като установено, че към инкриминираната дата същия е бил осъждан 9 /девет / пъти с влезли в сила съдебни актове, с които за извършени престъпления от общ характер му са били наложени различни наказания, включително и лишаване от свобода за повече от една година, както и че е търпял ефективно наказания лишаване от свобода. Осъжданията на подсъдимия К. посочени в справката му за съдимост не са определящи за правната квалификация на престъплението предмет на разглеждане по настоящето дело.

               Подсъдимият П.Г.К. *** и притежава лек автомобил марка „Ауди” с рег. № ****, закупен чрез нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 12.11.2012г. /  До инкриминираната дата - 08.01.2013г. – договора за покупко – продажба не е бил представен в сектор „ПП” гр.Пловдив за регистрация съгласно законовите изисквания, както и в Община Пловдив с платен данък по Закона за местните данъци и такси. Автомобила чийто собственик е подсъдимият К. е модел „Купе 90” / с две врати/, с централно заключване, което едновременно с вратите заключва и капак / вратичка / над капачката на резервоара. Към инкриминираната дата не се установи   подсъдимият да е предоставял на други лица ключове за автомобила за неговото ползване.

               Подсъдимият П.Г.К. и свидетел Д.Т.Т. били в приятелски отношения и често се срещали. Свидетел Т. предоставял на подсъдимия квартирата си, находяща се в гр.П., ул.”Д.” № **  за осъществяване на срещите му със свидетелката Н.М., с която подсъдимия към инкриминираната дата имал връзка. Подсъдимият предоставял на свидетел Т. да ползва личния му автомобил „Ауди”, с рег. № № **** при срещите му със свидетелката М..

               На 08.01.2013 година, вечерта, около 21 часа в гр.Пловдив полицейските служители при III РУП Пловдив – свидетелите С.Х.А., К.Г. и В.Д., във връзка с получена информация за отдаване на стаи под наем на лица от криминалния контингент в жилищна кооперация, находяща се ул.”Д.” № **  посетили адреса за извършване на проверка.  В една от стаите на посочения адрес, свидетел А. установил че се намира  подсъдимият П.Г.К., който служебно познавал като криминално проявен. Свидетел А., служител от сектор „Криминална полиция” провел разговор с подсъдимия относно местонахождението на наемателя на квартирата Д.Т.Т. и за когото подсъдимият отговорил, че е отишъл до магазина.  Докато чакали идването на Т., свидетел А. продължил разговора си с подсъдимия, при който  забелязал видима промяна и смущение у подсъдимия, след като му бил зададен въпроса има ли забранени вещества в себе си. Въпреки отрицателния отговор от страна на подсъдимия, свидетел А. решил да направи запитване до колегите му по управление относно подсъдимия. От управлението свидетел А. получил информация, че подсъдимият се движи с автомобил „Ауди 90”, както и че има вероятност с автомобила да се пренасят наркотични вещества. Първоначално подсъдимия не потвърдил идването си до квартирата на Т. с автомобил. Но след като свидетел А. заявил, че автомобила ще се потърси, подсъдимия потвърдил идването си с автомобил, както и посочил,  че същия е паркиран  встрани от сградата в която се намирали. Свидетелите А., Г. и Д., заедно с подсъдимия отишли до автомобила на К.,***. По време на отиването подсъдимият заявил на свидетел В.Д., полицейски служител от сектор „Охранителна полиция” при  III РУП Пловдив,  „ че каквото има в колата отговаря за него, но ако има нещо извън колата, не отговаря за него, защото може някой да му го е оставил” / лист 71 от наказателното /. При установяване местонахождението на автомобила, в присъствието на подсъдимия у когото били ключовете за автомобила, както и на свидетелите Г. и Д., свидетел А. направил проверка на автомобила дали са заключени вратите и вдигнати прозорци. След като установил че автомобила е заключен, свидетел А. потърсил за съдействие и помощ свидетел К.Д. – полицейски  служител от сектор „Криминална полиция” при управлението, както и информирал оперативно – дежурната част /ОДЧ/ на управлението относно местонахождението си и за необходимост от сформиране на следствено оперативна група, за извършване на оглед на автомобила на подсъдимия.  След пристигането на групата, при условията на неотложност, в присъствието на две поемни лица - свидетелите Г.Ч. и С.М., в присъствието на подсъдимия и след като същия дал ключовете на автомобила, бил извършен от разследващ полицай при посоченото полицейско управление оглед на лек автомобил „Ауди”, модел „ Купе 90” с рег.№ *****, / със собственик и ползвател подсъдимия /, паркиран зад жилищен блок, находящ се в гр.П., ул.”Б.” № **.  Действията на полицейските служители и на разследващите органи били наблюдавани от разстояние от свидетелката Н.М., която била заведена на мястото от свидетел Д.Т., който също така наблюдавал. След кратък престой свидетелите Т. и М. напуснали мястото, без да бъдат забелязани от другите лица присъствали при огледа на автомобила.

              При извършения оглед и претърсване били открити и иззети вещи, явяващи се предмет на престъпление, а именно: под капака на резервоара на автомобил, около отвора за гориво, разположен в задната дясна част на лекия автомобил били намерени и иззети 3 броя черни на цвят полиетиленови топчета, като всяко от трите съдържащо бяло прахообразно вещество с характерен мирис. Трите броя полиетиленови топчета били поставени в найлонов плик с клипс, който бил поставен в бял хартиен плик подписан от поемните лица, запечатан с червен восъчен печат с надпис „РДВР-Пловдив-025”.  

              Резултатите от огледа били отразени в протокол за оглед на местопроизшествие / лист 6 – 7 от досъдебното/, който протокол, ведно с изготвен фотоалбум / лист 8 – 12 от досъдебното / бил представен на съдия при РС гр.Пловдив в законоустановения срок.

              С Разпореждане на съда по ЧНД № 135/2013г. по описа на ПРС- XI н.с. / лист 15 от досъдебното / бил одобрен протокола за извършеното действие по разследването.                

              От извършената в хода досъдебното производство дактилоскопна обработка и изследване на 20 броя парчета полиетилен, черни на цвят, с неправилна форма / лист 25 от досъдебното/ е било установено не наличието на дактилоскопни следи по тях.

              Според заключението на вещо лице от НИКК – МВР гр.София по назначената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза  / Протокол № 13/НАР-707 от 09.08.2013 г.  на ЦЕКИИ към НИКК-МВР гр.София /, прочетена и приета по наказателното дело,  при изследването на иззетите от автомобила на подсъдимия К. вещества / обособени като обект № 1 - бяло прахообразно вещество, поставено в номериран с „1” прозрачен полиетиленов плик с цип, Обект №2-бяло прахообразно вещество, поставено в номериран с „2” прозрачен полиетиленов плик с цип и Обект № 3 - бяло прахообразно вещество, поставено в номериран с „3” прозрачен полиетиленов плик с цип, всички обекти, поставени в запечатан бял хартиен плик /  имат нето тегла както следва:

              - Обект № 1 - 4,794 грама, Обект № 2 - 10,007 грама, Обект № 3 - 6,167 грама, както и че те са сходни по външен вид и химически състав и в тях се доказва наличие на смес от амфетамин и кофеин. Съдържанието на амфетамин в обектите е 4,0 %.

              Съгласно заключението Амфетаминът е поставен под контрол според, съгласно чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

              Заключението на вещото лице В.М.Н. по назначената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза   като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се кредитира  изцяло  от съда и се взе предвид при постановяването на своя акт. 

              Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, общата стойност на намереното и иззето количество високорисково наркотично вещество – амфетамин възлиза на 629,04 лв.

               Привлечен като обвиняем в досъдебното производство П.К. е заявил че разбира в какво е обвинен, но не е взел становище по въпроса за вината.

               След приключване на досъдебното производство, на основание внесен в съда обвинителен акт е образувано и се проведе настоящето наказателно производство.

                За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

             Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: обясненията на подсъдимия П.К. в кредитираната им част, от показанията на свидетелите С.Х.А., Л.К.Д., Г.С.Ч., С.Х.М., В. Е. Д. и К.Г.Г. които съдът кредитира изцяло, както и от показанията на свидетелите Д.Т.Т. и Н.П.М. в кредитираната от съда част, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него / лист 6 – 12 от досъдебното/, разпореждане на съдия при ПРС с което е одобрено извършено следствено действие / лист 15 от досъдебното/,  експертни справки / лист 23 и 25 от досъдебното/, договор за покупко – продажба на МПС / лист 29 от досъдебното/, справка съдимост на подсъдимия / лист 38 – 39 от досъдебното/, характеристична справка на подсъдимия / лист 40 от досъдебното/, заключение на вещо лице – Протокол № 13/НАР-707 / лист 58 – 60 от досъдебното/.

              Относно обясненията на подсъдимия П.К. при кредитирането на  тяхната достоверност, съдът взе предвид че освен средство за защита същите са и доказателствено средство, както и че за да бъдат обясненията на подсъдимия преценени като достоверни, законът не изисква те да се подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено да не се опровергават от тях.

              Относно обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие съдът намира, че същите са дадени в обем пожелан от самия подсъдим, както и съдържат факти и обстоятелства които същия е преценил че следва да бъдат изложени. С оглед на посоченото по горе, съдът кредитира достоверност на посоченото от подсъдимия относно неговите отношения със свидетел Т., и със свидетелката М., както и относно повода за неговото присъствие в квартирата на свидетел Т..  

            Съдът не кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия в частта относно извършен обиск в квартирата на свидетел Т., тъй като от всички приети по делото доказателства, включително и гласни, включително и показанията на свидетелите Т. и М. не се потвърди  да е бил извършван обиск в квартирата на свидетел Т..

            От показанията на свидетелите А., Д. и  Г. съдът намира потвърждение на посоченото от подсъдимия че са били проведени от полицейските служители телефонни разговори, при които е била поискана информация относно подсъдимия, както и че е била получена такава, включая и факта че същия е бил разпознат от полицейските служители като ползвател на лек автомобил, чието присъствие е било установявано в района.

              От приетите по делото доказателства, включително и от показанията на свидетелката М. / лист 45 втора страница и лист 46 първа страница от наказателното/  съдът намира като установено, че поради настъпилата тъмнина огледа на автомобила управляван от подсъдимия е бил извършен при ползването на осветителни тела притежавани от свидетелите Д. и Г., както и от допълнителни такива доставени на място от следствено оперативната група при нейното пристигане. От приетите по делото доказателства, включително и фотоалбум,  съдът намира като установено, и че преди започването на огледа на автомобила ключовете за автомобила са били у подсъдимия и същите са били дадени на полицейските органи при пристигането на следствено оперативната група и поемните лица – свидетелите Ч. и М., както и че следственото действие – а именно огледа на автомобила на подсъдимия е бил извършен по реда и съгласно изискванията на НПК. Във връзка с така установеното съдът не кредитира достоверност в обясненията на подсъдимия дадени в съдебното следствие в частта им, в която описва извършването на огледа на автомобила а именно че е извършен от свидетел А. и свидетелите Д. и Г., както и за техническа възможност капачето на капачката над капачката на гърловината на резервоара може да се отваря дори и при работещо централно / общо / заключване на автомобила.  Както се посочи и по горе, при модела на автомобила ползван от подсъдимия, капачката над гърловината на резервоара се заключва също така от централното, тъй като самата капачка на гърловината не притежава заключващо устройство не позволяващо нерегламентиран достъп до резервоара, без знанието на собственика или ползвателя на автомобила.  От приетите по делото доказателства съдът намира като установено, не наличието на увреждания около капачето над резервоара, както и възражения или изявления от страна на подсъдимия по време на огледа за наличие на увреждания или повреди по капачката.

    Във връзка с така изложената по горе фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, включително и гласни такива, като за  постановяването на своя акт  кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Х.А., Л.К.Д., Г.С.Ч., С.Х.М., В. Е.Д. и К.Г.Г.,  като счита че те са непротиворечиви, взаимодопълващи се и водят до един единствен правен извод. Показанията на тези свидетели, които се възприемат от съда изцяло, са логични, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване, като всеки от тях описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Свидетелите С.Х.А., Л.К.Д., В. Е. Д. и К.Г.Г. са полицейски служители, като от приетите по делото доказателства не се установи да са предприемали каквито и действия при изпълнение на служебните си задължения спрямо подсъдимия, както и че имат някакво друго отношение към него. От установеното по делото съдът намира, че при посочените свидетели са получили полицейска информация относно подсъдимия, не са имали до инкриминираната дата други срещи с него, поради което и в показанията им липсва предубеденост относно подсъдимия.  Свидетелите Ч. и М. са служители на СОТ и като такива не са имали до инкриминираната дата срещи с подсъдимия, същите са се явили на мястото където е бил паркиран автомобила на подсъдимия и са присъствали на огледа като поемни лица. Поради изложеното съдът кредитира и техните показания изцяло поради тяхната непротиворечивост, като взаимодопълващи се, като дадени от лица не заинтересовани от изхода на делото и при не наличието на предубеденост по отношение на подсъдимия.

                Съдът намира, че показанията на свидетел Д.Т. следва да се кредитират само в частта им относно отношенията му със подсъдимия, както и относно причините за предоставянето на квартирата му на подсъдимия. В останалия им обем показания относно обстоятелствата от значение по делото съдът намира, че същите представляват такива по чл.121 от НПК за които свидетелят не е задължен да дава показания, поради което и не ги взе предвид при постановяването на своя краен акт.

   Свидетелката Н.М. е била приятелка на подсъдимия към инкриминираната дата, като съдът намира, че нейните показания следва да бъдат кредитирани тъй като описват застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, а именно че подсъдимия е бил непосредствено, отстрани,  до автомобила си при извършения оглед, че за извършването на огледа са били ползвани и помощни осветителни средства на улицата, както и че подсъдимия е отстъпвал автомобила си на свидетел Т. докато те са били в квартирата му.

   Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото  писмени доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, Протокол № 13/НАР-707 от 09.08.2013 г.  на ЦЕКИИ към НИКК-МВР гр.София, характеристична справка, справка за съдимост, експертни справки.

                При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият П.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.3,  т.1 от НК а именно, че на 08.01.2013 г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - амфетамин с общо нето тегло 20,968 гр./двадесет грама и деветстотин шестдесет и осем хилядни от грама/, със съдържание на активно вещество амфетамин 4,0 % /съгласно протокол № 13/НАР-707 от 09.08.2013 г. на ЦЕКИИ към НИКК-МВР за извършена физикохимическа експертиза/ на стойност 629,04 лева   /шестстотин двадесет и девет лева и четири стотинки/ съгласно Постановление на МС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

              От обективна страна подсъдимият е държал високорисково наркотично вещество амфетамин. В съдебно заседание подсъдимият и неговия защитник адв.П., изразяват твърдение че изпълнителното деяние държане не е налице, предвид  не установената собственост наркотичното вещество, подминавайки факта относно реално установеното по надлежния ред неговото наличие в кухината около гърловината на резервоара, на автомобил собственост и ползван само от подсъдимия в този ден – а именно на 08.01.2013г.  Съдът не споделя това становище, защото като форма на изпълнителното деяние единственото, което се изисква от дееца е да упражнява фактическата власт върху наркотичното вещество и да съзнава този факт, независимо от времетраенето на държането.  От приетите по делото доказателства, включително и показанията на свидетелите А. и Г., съдът намира като единствен възможен извод именно че подсъдимия К. е знаел за наркотичното вещество намиращо се около гърловината на резервоара на автомобила който е негова собственост и в този ден е ползвал само той. Именно това знание е предизвикало промяна в поведението му при срещата с полицейските служители, както и е предизвикало репликата му пред свидетел Д.  че каквото има в колата отговаря за него, но ако има нещо извън колата, не отговаря за него, защото може някой да му го е оставил.  Налице е и обективният съставомерен признак - липса на надлежно разрешително. Подсъдимият е държал наркотичното вещество без лиценз или съответно разрешение.

                 Предмет на престъплението е наркотичното вещество амфетамин.  Амфетамин е вещество, което е включено в Списък І на наркотичните вещества, в който са включени растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина. В този списък са включени растения и вещества, за които забраната за приложение е пълна, т.е. вредните последици от тяхното прилагане и употреба са най-тежки.  По отношение на процентното съдържание на активнодействащия компонент е установено че и в три обекта той е един и същ а именно 4 %, както и че амфетамина и в три обекта е в смес с кофеин. При  амфетаминовата  зависимост  се  развива  висок  праг на поносимост, т. е.  повишаване  на приеманата  доза  за  постигане на желания  ефект.

             От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият К.  е  лице което ползвал амфетамин , съзнавал е  че веществото, което държи е наркотично, че прави това без да има разрешение и макар да е общественоопасно по характер  е искал настъпването на общественоопасните последици, свързани с високата степен на риск за здравето.

              При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П.К. съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидуализация. Съгласно първия принцип (законосъобразност), разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до шест   години и глоба в размер от две хиляди до десет хиляди лева. При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като намира че следва да приложи разпоредбата на чл.54 от НК при баланс на определящите отговорността обстоятелства.  Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете сравнително младата възраст при извършване на деянието, а като отегчаващо обстоятелство – предишните осъждания на подсъдимия. В конкретния случай съдът определи наказание лишаване от свобода в размер към минималния определен от законодателя в разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК а именно две години лишаване от свобода, което предвид предишните осъждания на подсъдимия П.К. следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.  Наред с това съдът постанови на основание чл.59  от  НК да се приспадне от определеното наказание времето, през което подсъдимият К. е бил задържан под стража, считано от 08.01.2013г. до 12.01.2013г.

            По отношение на комулативно предвиденото наказание глоба съдът съобразявайки семейното и имотното състояние на подсъдимия К. прие че следва да му наложи такава в размер на 2000 / две хиляди / лева, наред с наказанието лишаване от свобода.

            Предмет на престъпленията по чл.354а НК са наркотичните вещества или техни аналози - в случая наркотичното вещество амфетамин. На общо основание, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от НК  те подлежат на отнемане в полза на държавата.  По отношение на наркотичните вещества и аналозите им законодателят е предвидил специална норма - чл.354а, ал.6  от НК, която следва да се приложи. С оглед на това съдът отне в полза на държавата веществените доказателства наркотични вещества: Обект № 1 - 4,794 грама, със съдържание на амфетамин  4,0 %;  Обект № 2 - 10,007 грама, със съдържание на амфетамин 4,0 %  и  Обект № 3 - 6,167 грама със съдържание на амфетамин  4,0 %.  Тези веществени доказателства са надлежно иззети, като в момента са на съхранение в Агенция „Митници” ЦМУ  гр. София и след влизането на присъдата в законна сила следва да бъдат унищожени.

             По делото като ВД са приложени празни опаковки в които са били държани и съхранявани установените количества наркотично вещество, и които съдът постанови да бъдат унищожени като вещи без стойност поради отпаднало основание за тяхното съхранение, след влизане в сила на присъдата.

              Съдът осъди подсъдимия П.К. да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 125, 05 лева / сто двадесет и пет лева и 5 стотинки/ по сметка на ПРС.

               Причини за извършване на престъплението – ниско правно съзнание,  слабите морално волеви задръжки у подсъдимия К..

 

                Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.