№ 32
гр. Враца, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500009 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6165 от 25.10.2022г., подадена от
адв. Н. И. П. от АК-Враца, в качеството му на особен представител на М. Б.
К., ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра, ***, против Решение №
260035/03.08.2022 год. по гр. дело № 126/2021 год. на Районен съд-Мездра, с
което е признато съществуване вземането на “Водоснабдяване и канализация“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано
от А. П. – управител, по отношение на него за сумата 3 401.43 лв. главница за
неплатени ВиК услуги за периода 07.01.2019 г. до 10.12.2019 год., сумата
260.29 лв. лихва за забава за периода 06.02.2019 г. до 21.09.2020 год., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 05.10.2020 год. до
окончателното изплащане, и е осъден да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ООД направените по делото разноски в заповедното
производство в размер 123.23 лв. и в исковото - в размер 740 лв.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като изявлението на
ищеца не е достигнало до длъжника и не е надлежно връчено чрез пощенска
пратка-писмо за известие с обратна разписка преди подаване на заявление по
чл.410 от ГПК. Поддържа, че по делото не е представен писмен договор
между ищеца и ответника, че всички писмени документи са съставени от
ищеца, без да са спазени правилата на чл.21, ал.4 в представените „Общи
1
условия на услугите на ВиК”, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
019/09.06.2006 год., за отчитане на водомерите в присъствието на потребителя
или негов представител, или отчета да се подпише от свидетел. Посочва, че в
представената Справка - извлечение 1335 е нанесена сума от 3350.35 лева без
да е ясно това задължение за кой предишен период е и дали не е изтекла
давност за това вземане. Изтъква, че районният съд не е изследвал дали
процесните общи правила не съдържат неравноправни клаузи, което е
нарушение на правилата за съставяне на отчети, предвид действието на чл.6,
параграф 1 от Директива 93/ЕИО на Съвета. Моли съда да отхвърли
предявения иск и да отмени решението на Мездренски районен съд, както и
да му присъди възнаграждение като особен представител за изготвяне на
въззивна жалба и участие в съдебно заседание.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна “Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК ***, гр.Враца, чрез юрк. А. Г. Б., е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита
наведените в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност
на първостепенния съдебен акт за необосновани, а решението на Районен съд
- Мездра за правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че събраните
по делото доказателства доказват по несъмнен начин, че през исковия период
между ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги, от една
страна, и „В и К“ ООД, гр. Враца, от друга, е съществувало облигационно
отношение, че в изпълнение на задълженията си на оператор - доставчик на В
и К услуги, през процесния период дружеството лоялно е доставяло такива до
водоснабдения имот в обем, количество и цена, съгласно представената по
делото справка за задълженията на ответника. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение, като неоснователна, а атакуваното съдебно
решение, съответно да остави в сила, като правилно и законосъобразно, с
всички законни последици, като му присъди направените пред въззивната
инстанция съдебни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение
в размер 300,00 лв.
С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени
искания, респ. във въззивното производство не са събирани нови
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят М. Б.
К. не се явява и не се представлява; същият поддържа подадената жалба в
депозирана по делото от особения му представител писмена защита, а
въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, чрез
процесуалния си представител, оспорва същата.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Въз основа на подадено на 05.10.2020г. от "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр. Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в РС-Мездра е образувано ч.гр.д. № 1036/2020 г. по описа на
съда, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №
260034 от 06.10.2020г., по силата на която длъжникът М. Б. К., ЕГН
********** от с.***, общ.Мездра, ***, е осъден да заплати на заявителя
сумите: 3 401.43 лв. главница за неплатени ВиК услуги за периода от
07.01.2019 г. до 10.12.2019 год., сумата 260.29 лв. лихва за забава за периода
от 06.02.2019 г. до 21.09.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 05.10.2020 год. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер 73.23 лв. държавна такса и 50,00
лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което по указания на съда
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК
едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове против
длъжника по делото.
В исковата молба, с която са предявени тези искове, се твърди, че
ответникът М. Б. К. е абонат на ищеца "Водоснабдяване и канализация" ООД,
гр. Враца и потребител на вода и други услуги, предвидени в Закона за
водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ,,В и К” ООД - Враца за
предоставяне на В и К услуги за недвижим имот на адрес: с.***, общ.Мездра,
***. Поддържа се, че за потреблението през периода от 07.01.2019 г. до
10.12.2019 год. на ответника-потребител са издадени 4 броя фактури /описани
в приложената справка-извлечение/ за изплащане на общо дължимите 3
401.43 лева - главница, и начислената лихва върху главницата за периода от
06.02.2019 г. до 21.09.2020 год. в размер 260.29 лева, които не е заплатил.
Посочва се, че е била изготвена покана за доброволно изпълнение с
приложена справка за дължимата сума, но абонатът не бил открит на адреса
за връчването й, че поради тази причина се е снабдил със заповед за
3
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС-Мездра по ч.гр.д. № 1036/2020
г., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което е получил указания на съда на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК за
предявяване на иск, което определя интереса му да иска установяване на
вземането си със съдебен акт. Иска се от съда да признае съществуването на
вземането на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца срещу М. Б. К.
в размер 3 401.43 лева - главница и 260.29 лева лихва, заедно със законната
лихва върху главницата от 05.10.2020г. до окончателното изплащане, като
претендира и разноските.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът М. Б. К., чрез
назначения му особен представител, е оспорил предявените искове, като
неоснователни. Заявява, че не е ясно на какво основание ищцовото дружество
претендира сумите, след като между страните не е сключен договор.
Поддържа, че има качеството потребител, поради което съдът служебно
следва да извърши проверка дали процесните Общи условия на ищеца не
съдържат неравноправни клаузи, съгл. чл.143 ЗЗП. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
производството доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Нотариален акт № 63, том I, дело № 163/1981 г. на
Мездренския районен съдия, на 16.04.1981 г. Б. А. К. е закупил правото на
собственост върху недвижим имот – парцел XIV, пл. № 33 в кв. № 9а, заедно
с намиращата се в него жилищна сграда по плана на с. ***, община Мездра.
От писмо от 25.02.2022г. /л.61/ и удостоверение от същата дата /л.66/, и двете
на Община Мездра, се установява, че посоченият имот е с административен
адрес с.***, общ.Мездра, ***.
От представените по делото удостоверение за съпруга и родствени
връзки на М. Б. К. от 16.03.2022г. на община Мездра и удостоверение за
наследници на Б. А. К. от 21.03.2022г. на кметство с.***, се установява, че Б.
А. К. е починал на 26.06.1992г. и е оставил наследници М. Б. К. – син, и деца
на починалия на 18.07.2002г. син А. Б. К..
От служебно извършената справка от ЕИСС се установява, че
ответникът М. Б. К. има регистриран постоянен и настоящ адрес с.***,
общ.Мездра, ***.
От приложения по делото заверен препис от карнетна книга за отчитане
на доставената вода до имот с адрес: с.***, ***, водена на името на М. Б. К.
(л.7 по делото), се установи, че в периода от 06.03.2018г. до 04.07.2018г. не е
извършвано реално отчитане на водомера; на 03.07.2019г. са отчетени 1565
куб.м. вода като има положен подпис на абонат и отбелязване, че имотът е
необитаем.
Видно е също от представената справка – извлечение № 1335 за
дължимите суми към "Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към
дата 21.09.2020 г. на абонатен номер 131092, на името на М. Б. К. с адрес:
4
с.***, *** (л.6 по делото), че ищецът е издал 4 броя фактури за отчетен
период от 07.01.2019 г. до 10.12.2019 год., като е начислил сумата от общо 3
401.43 лева - главница и общо 260.29 лева лихва. Справката е подписана от
изготвилото я лице и главния счетоводител на ищцовото дружество.
С покана № 102125 за доброволно изпълнение от 25.02.2020 г. (л.8 по
делото) адресатът М. Б. К. е уведомен, че в качеството си на абонат на "В и К"
ООД, гр.Враца и потребител на вода и други услуги, дължи на
водоснабдителното дружество конкретно посочени суми за главница и лихва
и е поканен в срок от 30 дни да плати дължимата сума. Към поканата е
приложена счетоводна справка № 102125/25.02.2020 г., подписана от
служител на ищцовото дружество (л.9). Върху самата покана е записано
„писмо PS31000053UНС/25.02.20. Към поканата не е представено посоченото
в нея писмо, нито пък друг документ, удостоверяващ надлежното й връчване
по пощата, по куриер или др.
В доказателствената съвкупност са приложени и Общи условия за
получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД
/действали към процесния исков период/, одобрени от КЕВР на основание чл.
6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. При извършената
служебна справка на интернет страницата на ищцовото дружество, се
установи, че е публикуван пълният текст на приложимите в случая Общи
условия, одобрени от ДКЕВР, като представеното по делото заверено копие
от тях съответства на публикувания текст.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Т. Н. И., който работи в ищцовото дружество като заместник-ръководител на
обособено производство район Мездра.
От показанията на този свидетел се установи, че водомерният възел на
ответника М. Б. К. е сезонен /през летните месеци отчитането на водомера се
извършва ежемесечно, а през зимните - през няколко месеца/. През м.юни
2019 год. свидетелят отишъл на проверка в с.*** и проверил около
половината от абонатите на ***; в имота на ответника свидетелят намерил
жена и отчел голямо количество вода - 1506 куб.м. Свидетелят информирал
жената и тя се подписала в карнета, че е съгласна с показанията на водомера.
Според свидетеля имота на ответника се обитава частично. Свидетелят
установи също, че в следващите няколко месеца след посоченото отчитане,
имота на ответника се обитавал, имало консумация на вода, но поради
обстоятелството, че абоната не е заплатил количествата изразходвана вода
през м.септември 2020 год. прекъснали водоснабдяването на имота. От
показанията на свидетеля се установи също, че при проверката водомера в
имота на ответника бил пломбиран и видимо не развален.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, в чиято обективност не
намира основание да се съмнява, въпреки че свидетеля е служител при
ищцовото дружество. Показанията му са обективни, преки и непосредствени
и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
За заплащане на сумите по фактурите по делото не са представени
5
никакви доказателства от ответната страна.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд е приел, че по силата на Общите условия за
получаване на услугите на ВиК на ищцовото дружество между страните е
налице облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги при общи
условия и че ответникът има качеството на потребител на доставени му от
ищеца ВиК услуги. Приел е също, че ищцовото дружество е отчело,
начислило и остойностило потребеното количество вода в размерите,
посочени в издадените фактури и че ответника не е заплатил стойността на
същите в срока, посочен в Общите условия, поради което дължи изцяло
претендираните суми за главница и лихва.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните
фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ, в тежест на ищцовото дружество е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника,
възникнала от сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи
условия, респ. качеството „потребител“ на ответника за процесния период;
реално доставяне на ВиК услуги в имота на ответника в посочения период и
тяхното количество, както и стойността на същите; спазване на правилата за
измерване на отчетеното количество вода.
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията към ищеца.
Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно
доказване на основанието и размера на иска си за главница по следните
съображения:
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по
смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на обл.Враца. Между
страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че Общите
условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация"
ООД са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение
№ ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани във в-к "Новинар" в броя му от
20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г., както и са
поместени на интернет страницата на дружеството на адрес:
www.vik.vratza.eu., поради което същите обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
6
По делото е безспорно установено също, а и от представените
Нотариален акт № 63, том I, дело № 163/1981 г. на Мездренския районен
съдия, писмо от 25.02.2022г. и удостоверение от същата дата, и двете на
Община Мездра, удостоверение за наследници на Б. А. К. от 21.03.2022г. на
кметство с.*** и справка от ЕИСС, се установява, че ответникът М. Б. К. е
собственик по наследство на процесния имот и има регистриран постоянен и
настоящ адрес в този имот, както и че имотът е присъединен към
водопреносната система, стопанисвана от ищеца, като за имота е открита
партида на негово име за извършвани от дружеството ВиК услуги, свързани с
имота.
Установи се също, от показанията на свидетеля Т. Н. И., че в процесния
период имотът на ответника е бил обитаван и в него са ползвани ВиК услуги.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на
качеството му на потребител на ВиК услуги и на облигационна връзка между
страните по спора.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Следователно ответникът, като собственик на посочения имот,
има качеството "потребител" на услугите на ищцовото дружество за този
имот. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е
достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между
ищцовото дружество и ответника за предоставяне на ВиК услуги, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика и от Наредба №
4/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл.8 от цитираната наредба, получаването
на услугите ВиК се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от ВиК оператора и одобрени от държавния регулатор, в лицето
на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Предвид
констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора - "ВиК" ООД, гр. Враца са общоизвестни и
публикувани в посочените печатни издания и на сайта на дружеството в
интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на
дружеството, съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Поради изложеното
съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника е съществувало
облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги за посочения в
исковата молба период, регулирано от Наредба № 4/2004 г. и "Общите
условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация"
ООД".
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на виззивника
за наличие на неравноправни клаузи в "Общите условия за получаване на
услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД", тъй като при
извършената служебна проверка такива клаузи не бяха открити.
7
Оплакванията във въззивната жалба обобщено се свеждат до въпроса
дали събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
установяват, че за абоната е възникнало задължение за претендирания период
и в претендирания размер, което той следва надлежно да изпълни. Това е и
основния спор между страните.
Неоснователен е довода на жалбоподателя, че представените по делото
документи не установяват по категоричен начин негови задължения към
оператора на ВиК услугите. Представените доказателства са достатъчни да
обосноват извод, че отчетените и осчетоводени количества вода са реално
доставени.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните
отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава
за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите
суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 -
чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер
на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път.
По делото е представено заверено копие от карнета за отчитане на вода,
воден на името на М. Б. К., от който се установява, че за измервателния уред
/водомер/ в имота на ответника на адрес с.***, общ.Мездра, ***, за периода
07.01.2019 г. до 10.12.2019 год. е отчетено потребление от 1565 куб.м. вода,
като на 03.07.2019г. е извършен реален отчет, за който е поставен подпис на
абоната.
Едно от основните възражения, които ответникът прави с отговора на
исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се свежда до това, че
от представения карнет не се установява, че именно той е получател и
потребител на евентуално предоставена от ищеца услуга.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване
в карнета съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява
нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на
частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните
данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така
и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискване за
упълномощаване на този представител води до извода, че карнетът може да
бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
8
водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на
родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя
по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което
обитава имота на някакво фактическо или правно основание, а също и
собственик на съседен имот. Подписването на карнета от такова лице не води
до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила.
Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов
представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в
чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по
правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.
Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на
възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с
отчетеното до тази дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в
ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца /ал.1/. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на
предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление /ал.2/.
Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на
отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно
ОУ или договора /ал.3/. При невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане
/ал.4/. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел /ал.5/. От горното следва, че
потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера, като
дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода
или такова, с което същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок
следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. На
основание чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест
месеца от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че
ответникът не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на
потребено количество вода, включително и извършения реален отчет на
9
показанията на водомера и служебно начисляване, така както е отразено в
представените копия от карнетите.
Въз основа на изложеното се налага извода, че при отчитането,
извършено на 03.07.2019г., е отразено реално показанието на индивидуалния
водомер на потребителя, като за абонат е положен подпис на негов
представител /лице, което се е намирало в имота/, с което последният е
удостоверил верността не само на текущото, но и на всички предходни
отчитания, както и на факта, че в предходен момент потребителят не е оказал
нужното съдействие за предоставяне на достъп до измервателното средство.
Положеният в карнета подпис "за абонат" не е оспорен от ответника и в този
смисъл документът се ползва с формална доказателствена сила относно
авторството на изявлението. Карнетите, като частни свидетелстващи
документи, се ползват с формална доказателствена сила относно авторството
на изявлението. Доколкото, същите удостоверяват и неизгодни за
потребителите факти, то се ползват и с материална доказателствена сила
относно обстоятелството, че отразеното в тях отговаря на действително
доставеното количество вода и факта, че в предходен момент потребителят не
е оказал нужното съдействие за предоставяне на достъп до измервателното
средство. Ето защо съдът не възприема изложените от особения представител
на жалбоподателя доводи относно верността на посочените в карнета данни
за потребление в месеците през процесния период.
Предвид горното, настоящият състав намира за доказано, че начинът на
отчитане на потребената в имота на ответника вода през исковия период е в
съответствие с правилата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съответства на
действителното фактическо положение и че фактурираното количество ВиК
услуги в процесния период са реално доставени и потребени.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установено отчитане на доставяните от въззиваемото дружество ВиК
услуги в имота на въззивника за процесния период, както и че въз основа на
тези отчети дружеството на основание чл. 31, ал. 1 от ОУ правилно е издавало
фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни въззивникът да е
подал предвидените в чл. 32 от ОУ възражения против фактурите, поради
което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във
фактурите стойност на потребените услуги. Въззивника не твърди и не
ангажира доказателства за заплащане на тези услуги, поради което искът за
главница е доказан по основание.
От представената справка – извлечение № 1335 за дължимите суми към
"Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към дата 21.09.2020 г. на
абонатен номер 131092, на името на М. Б. К., се установява, че за отчетен
период от 07.01.2019 г. до 10.12.2019 год. въззивника дължи сумата от общо 3
401.43 лева - главница.
За този размер и период искът за главница следва да се уважи. Сумата
се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението - 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
10
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск за
главница за посочената сума и период, районният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в частта за
главницата.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба в частта, касаеща иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ, за неоснователна.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск изисква ищецът да установи наличието на
главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на претендираната лихва за забава. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ,
потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл. 42 от ОУ,
при забава в плащането на ползваните услуги, потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа до датата на плащане на дължимата сума.
От представената справка – извлечение № 1335 за дължимите суми към
"Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към дата 21.09.2020 г. на
абонатен номер 131092, на името на М. Б. К., се установява, че за отчетен
период от 07.01.2019 г. до 10.12.2019 год. въззиваемото дружество е издало 4
броя фактури на обща стойност 3 401.43 лева – главница, върху която сума е
начислило и лихва за забава в размер 260,29 лева за периода от 06.02.2019 г.
до 21.09.2020 г.
За този размер и период искът за обезщетение за забава е основателен и
следва да се уважи.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск за
обезщетение за забава за посочената сума и период, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден в частта за обезщетението за забава.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба в частта, касаеща иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, ЗЗД,
за неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на
въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер 100, 00 лева,
определено съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и сумата 500 лева за възнаграждение
на особения представител на въззивника.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260035/03.08.2022 год. по гр. дело №
11
126/2021 год. на Районен съд-Мездра.
ОСЪЖДА М. Б. К., ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя А. Ц. П.,
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер 100, 00 лева -
юрисконсултско възнаграждение и 500 лева за възнаграждение на назначения
му особен представител.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12