О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435/27.10.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 345 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от К.Т.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Бойчиновци при затвора Враца, съдържаща искане с правно основание чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС съдът да разпореди на органа по изпълнение на наказанията в лицето на началника на затвора Враца прекратяване на незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се в неоснователно изземване на разрешени лични вещи, конкретно малка машинка за подстригване/тример с приставки/, както и да разпореди нейното връщане, т.к. със същата е влязъл в затвора на 01.08.2017 г. и не носи вина, че не му е издадена служебна бележка за нея.
Жалбоподателят твърди, че на 08.08.2022г., непосредствено преди конвоирането му от затвора Враца в ЗОЗТ Бойчиновци, служители от надзорно-охранителния състав са извършили проверка на личния му багаж и са иззели визираната по-горе машинка за подстригване/ малка по-скоро тример с приставки/, като не са разрешили да я вземе със себе си. За действията по изземването бил съставен протокол № 222/08.08.2022 г. Според твърденията на К. служителите при проверката неправомерно са иззели машинката за подстригване, т.к. същата е разрешена вещ и той я има още с постъпването през 2017 г., не може да носи отговорност, че няма служебна бележка за нея, т.к. такава не му е била издадена. Жалбоподателят посочва, че с описаните действия и бездействия се нарушавали законните му права и интереси в по-голяма степен от предвиденото в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като в този смисъл е погазена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Той самият е ползвал редовно, а също така я използвал и при работата си като бръснар в затвора, за което всички знаели, че е негова лична. Липсата на същата причинява неудобства и в този смисъл търсената с искането защита попадала в обхвата на защитата по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС.
В хода на съдебното производство лишеният от свобода представя справка за наложените му наказания, от която е видно, че при предходни проверки не е посочено да притежава неразрешена вещ.
С разпореждане в хода на съдебното дирене съдът в с.з. на 19.10.2022 г. е дал указания на страните да ангажират доказателства относно спора. От представените писмени доказателства безспорно се установява, че на л.св.К. няколко пъти е разрешавано първоначално да внесе, а впоследствие да получи машинки за подстригване, като съгласно представените доказателства всички те са били бракувани по негова молба/л.45-70 от делото/. Не се спори и, че при проверка на личните му вещи при преместването от затвора Враца в ЗОЗТ Бойчиновци на 08.08.2022 г., съгласно протокол № 222, е иззета машинка за подстригване с приставки, като посочените вещи са иззети от служители при затвора Враца и са предадени за съхранение във вещеви склад/л.18 от делото/.
В проведеното открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят – редовно и своевременно призован се явява лично, като се поддържа изцяло направеното с жалбата искане.
Ответникът - началник на затвора Враца, се представлява от юрк.Х., която оспорва основателността на направеното искане.
Встъпилият в производството прокурор от ОП Монтана в писмено заключение излага становище за неоснователност на искането.
След като се запозна с приложените по делото доказателства, с исканията и обясненията на страните и след извършен анализ на предпоставките по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, съдът приема за недопустимо направеното искане по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по част Шеста от закона, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г. / осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя цялото многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.
За да е допустимо едно искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, то трябва да е насочено срещу фактическо действие, а не срещу правно такова, обективиращо властническо волеизявление на административен орган и оттам представляващо индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, респективно действие по изпълнение на административен акт или на закона. Допустимостта на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС е обусловена и от това твърдяното фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, т. е. защитата по този ред е само срещу фактически действия и то такива в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС.
С оглед установените по делото факти, на първо място следва да се отбележи, че в отправеното от лишения от свобода искане не са изложени никакви твърдения, че при извършване на проверка/претърсване и обиск/ на 08.08.2022 г. спрямо него са извършени действия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 93 от същия закон.
На второ място, изземването на вещи от осъдени лица от администрацията на затвора, не може да се определи като умишлено деяние по см. на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като се касае за упражняване на предвидено в закона правомощие.
От една страна и съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Съгласно, ал. 2, първо изречение от същата разпоредба, предметите и парите, държането на които не е разрешено, или не е установено чия собственост са, се изземват. По смисъла на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС собствеността им се отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ със заповед на началника на затвора, която подлежи на обжалване.
За пълнота в конкретния случай следва да ес посочи, че същите са оставени за съхранение в склада на затвора, т.е. при доказване на собствеността същите ще бъдат върнати на собственика.
В допълнени следва да се посочи, че дори да приемем, че при постъпването през 2017 г. администрацията е бездействала, като не е издала служебна бележка за внесената малка машинка за подстригване, в настоящото производство през 2022 г. не е възможно съдът да постанови да се прекрати така твърдяното бездействие преди повече от пет години.
Във всички случаи действията по претърсване, обиск и изземване на вещи, чието притежание, ползване и пренасяне е забранено от закона или от компетентен административен орган, както и отнемането на собствеността им са нормативнорегламентирани и се обективират в съответен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. В този смисъл посочените действия на 08.08.2022 г. се явяват правни такива, следващи се по силата на самия закон и следователно не представляват умишлени деяния по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
В конкретния случай е безспорно, че спрямо лишения от свобода е упражнено само правомощието за лишаване от държанието /владението/ върху конкретни лични негови вещи, но не се е стигнало до отнемане на собствеността върху тях, чрез постановяване на конкретен административен акт – заповед по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, като независимо, че по делото не се установява наличието на подобен акт, действията по претърсване, обиск и изземване са правни действия, регламентирани от закона. В тази връзка претенциите на жалбоподателя са насочени изцяло към законово упражнените правомощия от страна на затворническата администрация, като искането не се отнася за фактически действия, които не са предвидени в закона. Касае се за упражняването на предвидено правомощие, свързано с ограничение на правото на собственост - правото на всяко лице да се ползва мирно от собствеността си, а не се касае за неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като примерно изброените по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, което изключва приложението на последната разпоредба.
По тези съображения, предявеното искане по реда на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС не следва да бъде разгледано по същество, тъй като не се отнася за неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, а за право, свързано със собствеността върху движими вещи и допустимите ограничения върху него. Обискът, претърсването и изземването, осъществени на 08.08.2022 г., не могат да се характеризират като незаконосъобразни фактически действия, а представляват нормативно регламентирани правомощия на органите по изпълнение на наказанията, законосъобразното осъществяване на които се контролира по друг процесуален ред.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.10.2022 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на К.Т.К. изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ Бойчиновци при затвора Враца, на основание чл. 276 от ЗИНЗС да бъде разпоредено прекратяване на незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се в неоснователно изземване на разрешена лична вещ – машинка за подстригване, както и съдът да разпореди нейното връщане на лишения от свобода.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 345/2022 г. по описа за Административен съд Монтана.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на Административен съд Монтана.
Административен съдия: