№ 215
гр. Перник, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. П. М. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за неустойка при непредставяне на
поръчител, уговорена в чл. 6.2 от Договор за паричен заем № ******/16.03.2022 г., както и
осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумите,
платени по нищожната клауза в размер на 15,96 лева (след допуснато изменение на иска).
Ищецът твърди, че страните са обвързани от договор за паричен заем №
******/16.03.2022 г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем парична сума в
размер на 550 лв., без посочен месечен лихвен процент, подлежаща на връщане на 3
месечни вноски. С чл. 6.1 от Договора било уговорено същият да бъде обезпечен с гарант –
физическо лице поръчител, отговарящо на определени условия или банкова гаранция.
Твърди се, че още със сключване на договора на кредитополучателя била начислена
неустойка в размер на 225,90 лв., заради непредставяне в срок на надлежно обезпечение.
Поддържа се, че сумите за главница и неустойка били погасени от ищеца в цялост.
Изложени са подробни правни съображения на нищожност на договора за потребителски
кредит, алтернативно – на клаузата за неустойка, поради сумата от 225,90 лв. – неустойка, е
получена от ответника без правно основание.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен. Не
се оспорват твърденията, че е сключен договор за предоставяне на парична сума в размер на
550 лв., която е била предоставена на потребителя. Изложени са подробни съображения, че
договорът съответства на императивните норми на закона и същият е действителен, в
частност – и клаузата за неустойка. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Между страните са безспорни обстоятелствата относно сключването на договор за
паричен заем № ******/16.03.2022 г., с посочените в исковата молба параметри и клаузи,
както и предаването на заемната сума. Спорните между страните въпроси са с правен
характер и се отнасят до действителността на клаузите за договорна лихва и неустойка,
респ. възможността същите да бъдат източник на права и задължения за страните.
От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит се установява, че
процесният казус се отнася до права и задължения, произтичащи от двустранна, възмездна,
консенсуална, формална и реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на
определена парична сума заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация
цената за това под формата на възнаградителна лихва, поради което и с оглед качеството на
страните по него, в контекста на дефиницията на чл. 9, ал. 1 ЗПК приложение намират и
специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит относно неговото съдържание.
В представеното копие на договора за кредит – неподписано от страните, се
установява, че същият е с предмет отпускане в заем на сума в размер на 550 лв., платима на
3 равни погасителни вноски по 195,70 лв. – първо плащане на 18.04.2022 г. и последно
плащане на 16.06.2022 г., уговорен е ГПР 47,14%, ГЛП 40,05%, като общият размер на
сумата за плащане възлиза на 587,10 лева (формирана от главница 550 лв. и лихва 37,10 лв.).
Съгласно чл. 6.1 от Договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, отговарящо на чл. 33, ал. 3 на
Общите условия – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 6.2 при неизпълнение на
горното задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 225,90 лева,
която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписване на договора „заемателят
се счита уведомен за нейното начисляване“ и същата се заплаща разсрочено, съгласно
погасителния план.
Съгласно заключението на ССчЕ, кредитирано от съда като изготвено компетентно и
обективно, на 23.03.2022 г. Б. П. М. е направил към „Сити Кеш“ плащане чрез системата
Easy Pay – в размер на 569,81 лева с основание за плащане „пълно погасяване“. Соченото
плащане, съгласно данните на вещото лице, е било отнесено за погасяване на 550 лв.
главница, 3,85 лева договорна лихва за периода 16.03.2022 г. до 23.03.0222 г., както и
неустойка 15,96 лева за периода от 16.03.2022 г. до 23.03.2022 г. Формиран е извод, че
неустойката в размер на 225,90 лв. не е включена и взета предвид при изчисляване на ГПР –
ако същата се вземе предвид, както и с оглед извършеното плащане, ГПР би възлизал на
532,85%
В процесния случай ищецът е приложил копие на договора за кредит, което не носи
нито неговия подпис, нито подписа на кредитора. Липсват представени и подписани от
потребителя Общи условия, макар такива да се цитират като неразделна част от договора в
заключителната му част. Въпреки указанията до ответника да докаже валидно правно
основание – годен юридически факт като източник на права и задължения, не са ангажирани
доказателства за обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствена тежест.
Признанието на страните, че са сключили договор, не освобождава страната да установи, че
същият съответства на императивните правила на ЗПК за неговата действителност, в
частност – писмена форма на съгласието (подпис) и писмено приемане на общите условия.
За пълнота, следва да се посочи, че са основателни въведените основания за
нищожност на клаузата на чл. 6.2 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен – и на добрите нрави.
2
Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при липса на
доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде
удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация. Задължението за
учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се отразява върху основното
задължение на заемополучателя – да върне заетата сума. Само по себе си непредставянето
на обезпечение не води до претъпяването на вреди за кредитора, който следва да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към
датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита (арг. чл. 16 ЗПК). При договора за потребителски кредит вредите за кредитора са
свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за ползването на заемната сума и направените разходи по
събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на
вредите, т. е. тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на поетото от ответника
задължение за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда, която да подлежи на
обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка. При неизпълнение на
задължението за връщане на дадената в заем сума и уговореното възнаграждение за
ползването й, кредиторът, с оглед чл. 133 от ЗЗД, има право да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение. В случая неустойката не е
уговорена с оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта й е предвидена
кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично задължение на
кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали изобщо е налице неизпълнение
по договора от кредитополучателя.
Поради изложените съображения, освен заобикалянето на императивни правила на
закона, уговорената такса излиза и извън пределите на нравствената допустимост, тъй като
създава условия за неоснователно обогатяване на кредитодателя и значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не съответства на изискването
за добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.
Неустоечната клауза в чл. 6.2 от договора е в отклонение от основния принцип за
добросъвестност и справедливост в търговските отношения и като накърняваща добрите
нрави се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради което и на
основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД и тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне
на обезпечение. Следователно отрицателният установителен иск за прогласяване
нищожността на сочената клауза е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно данните на ССчЕ, с направеното плащане частично е било погасено
вземането за неустойка – в размер 15,96 лева за периода от 16.03.2022 г. до 23.03.2022 г. При
извод за нищожност на неустоечната клауза, същата не би могла да бъде валиден източник
на права и задължения. При неустановяване на годно правно основание за имуществено
разместване – от правната сфера на ищеца към патримониума на ответника, се налага
изводът, че сумата е платена при липса на валиден източник на права и задължения за
страните, т.е. при начална липса на основание и подлежи на връщане.
Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца доказване на обстоятелствата,
за които му е разпределена доказателствена тежест, исковете са основателни и следва да
бъдат уважени в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски.
Основателно е въведеното възражение за прекомерност на същите, претендирани от ищеца
за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1000 лв. (по 500 лв. на иск), поради което
3
при съобразяване момента на уговаряне на правната помощ и депозиране на исковата молба
– преди измененията в размера на възнагражденията в Наредба № 1/2004 г., предмета на
делото и сложността на действително извършената работа, предвид практиката на СЕС,
обективирана в 2 български дела С-427/16 и С-428/16, съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде редуцирано до общо 360 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 6.2, вр. чл. 6.1 от Договор за
паричен заем № ******/16.03.2022 г. за неустойка при непредоставяне на обезпечение, по
предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД от Б. П. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., кв. ***** – чрез адв. Б. З., срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от Н. П..
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на Б. П. М., ЕГН ********** сумата от 15,96 лева, като недължимо платена при
липса на основание – по нищожна клауза на чл. 6.2, вр. чл. 6.1 от Договор за паричен заем №
******/16.03.2022 г.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Б. П. М., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски пред Районен съд Перник за сумата от
360,00 лева – адвокатско възнаграждение, 100,00 лева – държавна такса, както и 100,00
лева - разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4