Решение по дело №1390/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 346
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20192150201390
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 346                                      06.12.2019г.                                         гр.Н.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД                               НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на четвърти ноември                                 две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.У.

Секретар:  А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Е.У.

административно наказателно дело № 1390 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба /наименована възражение/ на „Н.- С.“ ЕООД ЕИК: ****,седалище и адрес на управление:*** чрез  Н.Т.Г. Управител против  Наказателно постановление № 404034-F394764 от 11.01.2019., на началник на отдел „Оперативни дейности“- Б.в ЦУ на НАП., с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на търговеца-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В съдебно заседание управителят на търговеца не се явява.Не се сочат нови доказателства.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Б.в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Ангажира доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 12.07.2018г. в търговски обект - автомивка „S.“, находящ се в гр. Н., к.к. С.б., до хотел „К.Г.“ и стопанисван от „Н.С.“ ЕООД е установено, че в издаден фискален бон №0004420/12.07.2018г. от фискалното устройство за извършена контролна покупка на 1 бр. външно измиване на автомобил на стойност 7.00 лв., не се съдържа наименование на закупената стока/услуга. на разглеждане в настоящото производство по делото.

Фактически жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението, като твърди, че не е било негово задължение да разпределя услугите в групи, а на техническата фирма, която обслужва касовия апарат.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

             При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че „Н.С.“ ЕООД е извършил нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: т.4 издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. По силата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т.7- наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. 
             По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил продажба на услуга-външно измиване на автомобил на 7,00 лв., за което е издал фискална касова бележка № 0004420/12.07.2018 г./стр.33 от делото/ Същата не съдържа вида на услугата , както и посочена група и обща сума,, каквото е императивното изискване на чл.26 ал.1 т.7 от горепосочената наредба. В подкрепа на констатациите от акта и постановлението са и показанията на актосъставителя, от които се установява, че във фискалната касова бележка е била посочена единствено обща сума. С оглед гореизложеното съдът приема, че като не е посочил вид и количество на услугата в издадената от него фискална касова, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.26  ал.1  т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
               Съгласно чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: т.4 издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. По силата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т.7- наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. 

          Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН . Наложената санкция кореспондира на релевантните към нарушението обстоятелства. Размера на наложеното наказание, е в минималния размер, поради което не стои въпросът  за евентуално изменение размера на санкцията.

 
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Н.ският районен съд 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 404034-F394764 от 11.01.2019., на началник на отдел „Оперативни дейности“- Б.в ЦУ на НА., с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Н.- С.“ ЕООД ЕИК: ****,седалище и адрес на управление:***, представлявано от  Н.Т.Г.-управител е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.

                       

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: