РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. К., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
в присъствието на прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600181 по описа за 2022 година
С Присъда № 45/08.06.2022 г., постановена по НОХД № 331/2022 г., К. районен съд е
признал подсъдимата С. З. Я. от с.М. б, обл.Х. за виновна в това че на **.**.****г. на път I-*
при КПП „Ч.“ в землището на с.Ч., общ.К. без надлежно разрешително по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорискови наркотични
вещества коноп(марихуана, канабис): коноп с нетно тегло 0,53 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент 9,9 тегловни процента; коноп с нетно тегло 0,63
грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 10,4 тегловни процента;
коноп с нетно тегло 0,24 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
8,0 тегловни процента, поради което и на основание чл.354а, ал.3 т.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК
й е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на основание чл.66
ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години и
„глоба” в размер на 2000лв. Подсъдимата е осъдена да заплати и направените по делото
разноски. С присъдата съдът се е произнесъл относно веществените доказателства, като е
постановил на основание чл.354а, ал.6, вр. с ал.3 от НК, отнемането в полза на държавата на
остатъка след извършения анализ на наркотичното вещество- коноп с нетно тегло 1,40г.,
предаден на съхранение в Агенция „Митници” при МФ- С. с Приемателно- предавателен
протокол №***** от 17.03.2022г.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимата С. Я. – адв.М. Р. от АК - Х., в която се твърди, че първоинстанционната
1
присъда е постановена в нарушение на материалния закон. В обвинителния акт не била
посочена стойността на предмета на престъплението – наркотичното вещество, което
съставлявало неясното на обвинението и невъзможност подсъдимият да узнае точно в какво
се обвинява, като съдът не приел тези доводи заявени на разпоредителното заседание, за
основателни, с което допуснал нарушение на закона в резултат на допуснато процесуално
нарушение. Този стойностен критерий бил решаващ при определяне на правната
квалификация при преценката на „големи размери“, „маловажни случаи по ал.3 и ал.4“,
обикновени и привилегировани състави на престъплението. В случая, стойността на
предмета на престъплението, както и неговото количеството, били пренебрежимо малки,
установено било, че наркотичното вещество било единствено за лична употреба, от което
следвало, че с деянието не са били застрашени охраняваните от закона обществени интереси
– здравето на гражданите. Подсъдимата била личност, която досега не била извършвала
антисоциални и престъпни действия. Описаното показвало, че макар извършеното от подс.С.
Я. да имало белезите на престъпление, поради липсата на обществена опасност, то не
представлявало такова по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Районният съд не бил споделил изложените доводи и осъдил подсъдимата за
престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като по този начин нарушил закона.
Моли, първоинстанционната присъда да бъде отменена и с приложението на чл.9, ал.2
от НК, подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.354а, ал.3 от НК
или алтернативно се иска, присъдата да бъде изменена, като деянието бъде
преквалифицирано в престъпление по чл.354а ал.5 от НК и на основание чл.78а от НК да
бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно
наказание „глоба”.
В съдебно заседание подсъдимата лично и чрез защитника си, поддържат въззивната
жалба и молят същата да бъде уважена. В последната си дума подс.Я. заявява, че съжалява за
случилото се и че това повече няма да се повтори.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. изразява становище, че въззивната жалба
подадена от защитника на подсъдимия е основателна в частта й, с която се иска промяна на
правната квалификация на деянието, за което е осъдена Я.. Счита, че съобразно вида и
количеството на наркотичното вещество, както и събраните доказателства за личността на
извършителя, покривали белезите на по-леко наказуемия състав на това престъпление, а
именно маловажен случай на държане на наркотични вещества по смисъла на чл.354а, ал.5
от НК. В тази връзка предлага да се измени присъдата, като подсъдимата се оправдае по
първоначалното обвинение и да се признае за виновна по чл.354а, ал.5 от НК и да се
приложи разпоредбата на чл.78а от НК. Относно искането за приложението на чл.9, ал.2 от
НК и оправдаване на подсъдимата, счита, че събраните доказателства не сочат на такива
белези и тази разпоредба била неприложима в конкретния случай.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната
2
присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се
във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице – упълномощен защитник
на подсъдимата, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в
законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата се явява частично основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване
на обстоятелствата по предявеното на подсъдимата С. Я. обвинение, като е събрал
необходимите, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на
доказване по чл.102 от НПК, поради което във въззивното производство не се е наложило
извършването на процесуално - следствени действия в тази връзка. Въз основа на събраните
на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства, от фактическа страна се установява следното:
Подсъдимата С. З. Я., родена на **.**.****г. в гр.Х., живуща в с.М. б, обл.Х.,
българска гражданка, неомъжена, със средно образование, работи, неосъждана, с ЕГН
**********.
На **.**.****г. следобед свидетелят С.Х. решил да се разходи с приятели и познати
от гр.Х. до гр.К. с личния си лек автомобил марка „М. Е***” с peг. № РВ **** TP. В
автомобила му освен него като водач имало и четирима пътници. Свидетелят П.С. седнал на
предната седалка до водача, а на задната седалка били две момчета и подсъдимата Я., която
се намирала зад водача. Така всички потеглили към гр.К. и движейки се по път I-* при
преминаването им покрай КПП „Ч.” автомобилът управляван от свидетеля С.Х., бил спрян
за проверка от служители на РУ- К., тъй като водачът извършил неправилно изпреварване.
На всички лица пътуващи в спряното МПС, които били четирима мъже и една жена, била
установена самоличността чрез личните им документи. Поради наличие на
криминалистична регистрация на един от пътуващите, свидетелят К. решил да се извършат
лични обиски по ЗМВР и на петте лица пътуващи с автомобила. Първоначално бил
извършен обиск на четиримата мъже, при които не били открити никакви вещи, забранени
от закона. След това била извършена и проверка на спряното превозно средство, в което
участие взели служители на РУ- К., измежду които и свидетелите Е.Ю., Н. К. и П.К.. По
време на нея свидетелят Н. К. забелязал на задната седалка отворена дамска чанта, вътре в
която се виждало топче от станиол. Полицейските служители, участващи в проверката,
попитали чия е чантата, при което подсъдимата С. Я. отговорила, че е нейна.
При така установеното, действието по ЗМВР по отношение на автомобила било
прекратено, МПС- то заключено и за видяното докладвано на дежурния. Така
местопроизшествието било запазено до идването на оперативната група и служители, които
да извършат обиск на подсъдимата Я.. Не след дълго на мястото били изпратени служители
от РУ- К. от женски пол, измежду които и свидетелката Ж.И.. Преди започване на обиска на
подсъдимата била установена самоличността й след справка с лична карта, след което била
поканена да вземе личните си вещи от автомобила и да влезе в будката на КПП, където да й
3
бъде извършен обиск по Закона за МВР. Подсъдимата С. Я. взела чантата си от автомобила,
в който пътувала, държейки в ръката си топче от станиол с неправилна форма. Свидетелката
Ж.И. я попитала какво държи, при което тя отговорила, че не знае. Тогава първата
забелязала, че по пръстите на ръката, в която подсъдимата Я. държала топчето, имало
полепнали кафяво-зеленикави частици. При обиска у С. Я. в носената от нея чанта били
намерени цилиндрична кутийка с надпис „У.”, в която също било установено наличие на
кафяво-зеленикава листна маса, както и част от цигара, по която имало също такава кафяво-
зеленикава листна маса. На съдържанието на описаните три обекта били извършени полеви
наркотестове, които реагирали на марихуана.
При извършения оглед на веществените доказателства веществото, съдържимо в
установената цилиндрична кутийка с надпис „У.”, било претеглено с аналитична везна,
която отчела количество от 0.588 грама и обозначено като Обект № *, веществото,
съдържимо в станиолово топче, било с тегло от 0.655 грама и обозначено като Обект № *, а
част от цигара (угарка) съдържимото вещество било измерено на 0,237 грама и обозначено
като Обект № *.
Видно от заключението на назначената по делото физикохимическа експертиза, която
е приобщена към доказателствения материал на съдебното следствие, в представения за
изследване Обект № * представлява 0,53 грама коноп (марихуана, канабис) със съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,9 тегловни проценти;
представения за изследване Обект № * представлява 0,63 грама коноп (марихуана, канабис)
със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10,4
тегловни проценти; и представения за изследване Обект № * представлява 0,24 грама коноп
(марихуана, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 8,0 тегловни проценти.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена по
несъмнен начин на база на: свидетелските показания на Е.Ю., Н. К., П.К., Ж.И., С.Х. и П.П.,
както от писмените доказателства- Протоколи за обиск на лице от **.**.****г., Протокол за
оглед на веществени доказателства от 01.02.2022г. и фотоалбум към него, писмо изх. № 66-
00- ***/09.02.2022 г. на Министерство на здравеопазването, както и заключението на вещото
лице Цветелина Танева по извършената физико- химическа експертиза № Х-**09.02.2022 г.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
квалифицирал деянието, извършено от подс.С. Я., като осъществяващо от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК - на **.**.**** г.
държала инкриминираното наркотично вещество – коноп (марихуана, канабис), а именно:
коноп с нетно тегло 0,53 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
9,9 тегловни процента; коноп с нетно тегло 0,63 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент 10,4 тегловни процента и коноп с нетно тегло 0,24 грама
със съдържание на активен наркотично действащ компонент 8,0 тегловни процента, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
поради което и е признал за виновна. Съдът е приел също, че в случая наказанието следва
4
да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - наличие на многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, като е определил наказание под
минималния размер на предвиденото в закона, а именно - наказание „лишаване от свобода”
за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години на основание
чл.66 ал.1 от НК, както и е наложил на подсъдимата Я. и кумулативно предвиденото
наказание „глоба” в размер на 2 000 лв.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел, че всички събрани
по делото доказателства са еднопосочни и изграждат една безспорна и логична житейска
ситуация, която кореспондира и със самопризнанието на подс.Я.. Последната, макар да не е
дала подробни обяснения, се е признала за виновна, като е заявила, че съжалява за случилото
се, и че това няма да се повтори.
По делото няма спор относно така установената фактическа обстановка, както няма
спор и относно авторството на деянието на подсъдимата, времето, мястото и начина на
извършването му, както и относно формата на вината при осъществяването му. Както е
посочил и първоинстанционният съд, по делото няма доказателства или обстоятелства,
които да внасят съмнение или да разколебават доказаността на обвинението по процесното
деяние.
Настоящата инстанция намира, че от установената фактическа обстановка по делото е
безспорно установено наличието на обективния елемент от разглеждания престъпен състав
– държане на високорисково наркотично вещество – коноп, подробно описан по вид и
количество, от страна на подсъдимата С. Я., на въпросните дата и място, без същата да е
имала надлежно разрешително за това по ЗКНВП. В тази връзка, въззивният съд споделя
изцяло коментираните от районният съд обективни признаци на описаното деяние, както и
безспорно установената субективна съставомерност на деянието – извършването на същото
от подсъдимата от субективна страна, при форма на вината - пряк умисъл, поради което не е
необходимо преповтарянето им.
Предвид данните по делото, въззивният съд обаче счита, че направеното оплакване
във въззивната жалба на защитника на подсъдимата - че извършеното от последната деяние
представлява „маловажен случай”, е основателно. Аналогичен довод – за това, че
осъщественото от подс.Я. деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.354а,
ал.5 от НК, е бил правен от защитника на подсъдимата и пред първоинстанционния съд,
който го е отхвърлил със слените съображения: предвид всички относими към деянието и
дееца обстоятелства, а именно: обществената опасност на престъплението не била по-ниска
в сравнение с другите такива престъпления, поради количеството на намереното наркотично
вещество, което надвишавало значителното за еднократна доза, както и факта, че били
намерени три обекта от инкриминираното вещество у подсъдимата. Поради изложеното,
районният съд е приел, че деянието не е съставомерно по ал.5 на чл.354а от НК.
Настоящата инстанция намира, че изложените съображения в тази връзка от
първоинстанционният съд и направените изводи относно липсата на предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 354а ал.5 от НК, т.е. за приложението на закон за по-леко
5
наказуемо престъпление, представляващо „маловажен случай”, са необосновани и
незаконосъобразни. Това е така, по следните съображения:
Съгласно правната теория и съдебната практика, „маловажен случай” по смисъла на
разпоредбата на чл.93 т.9 от НК е налице тогава, когато извършеното престъпление, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При тази преценка,
правният извод на съда трябва да има комплексен характер. Следва да бъдат отчетени
механизма на извършеното престъпление, липсата или незначителността на вредните
последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца при извършване на деянието, вида и
стойността на предмета на престъплението, отражението и последиците от поведението на
дееца за обществото, както и личните му характеристични данни.
Престъпленията, регламентирани в разпоредбата на чл.354а от НК, имащи за предмет
рискови и високорискови наркотични вещества, са считани като такива със завишена степен
на обществена опасност, с оглед обекта на защита - обществените отношения, свързани с
общественото здраве, както и с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на
престъпните прояви и в насоченост към лица в незряла възраст и на общественоопасния
резултат, които обстоятелства законодателно са отчетени с предвидените за тези
престъпления нелеки санкции. В тази връзка не могат да бъдат споделени изводите на
първоинстанционния съд относно количеството на държаното от подс.С. Я. наркотично
вещество, което значително надвишавало това за една доза и факта, че били намерени три
обекта от инкриминираното вещество. Това е така, тъй като макар откритите обекти с
наркотичното вещество да са три, то всеки от тях е с количество по-малко от един грам –
съответно от 0.53 грама, 0.63 грама и 0.24 грама, като общото количество е в размер на 1.40
грама, което отново е изключително малко. Следва да се посочи, че в теорията и практиката
няма прието количество за една доза, поради което и посочената констатация в мотивите на
първоинстанционния съд, че количеството „надвишава значителното за еднократна доза“, се
явява необоснована и произволна. Количеството на наркотичното вещество от общо 1.40
грама коноп, следва да се отчете като изключително смекчаващо отговорността на
подсъдимата обстоятелство, занижаващо съществено обществената опасност както на
деянието, така и на дееца. Следва да бъде отчетено също така и видът на наркотичното
вещество, което представлява „мека дрога“, макар законът да не прави разграничение на
базата на вида на високорисковото наркотично вещество, предмет на престъплението и да
не го третира по различен начин.
Настоящата инстанция намира, че в разглеждания случай, с оглед незначителността
на вредните последици и многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, както и
липсата на отегчаващи такива, извършеното от подсъдимата С. Я. деяние представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид – противоправно държане на високорисково наркотично вещество.
Инкриминираното високорисково наркотично вещество е изключително малко като
6
количество – едва 1.40 грама коноп (марихуана, канабис), а безспорно в случая определящо
за правната квалификация на деянието е количеството на предмета на престъплението, като
един от обективните белези на деянието.
С оглед изложеното, изводът направен от първоинстанционният съд - че изложените в
мотивите към присъдата и посочени по-горе обстоятелства не позволявали да се направи
извод, че извършеното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид, е неправилен и
необоснован. Установените обстоятелства от значение за определяне на обществената
опасност на подсъдимата – младата й възраст; чистото й съдебно минало; факта, че работи;
приобщената характеристична справка за Я., в която е отразено, че няма данни същата да е
извършвала криминални прояви или нарушения на обществения ред, както и нямало данни
да злоупотребява с алкохол или упойващи вещества, води до извод за изключително ниска
степен на обществена опасност на дееца. Преценката на обществената опасност на деянието,
в случая изключително малкото количество на държаното наркотично вещество и неговия
вид, а именно – коноп, с нетно тегло от общо 1.40 грама, прави и обществената опасност на
деянието изключително ниска, т.е. незначителна, като наред с всички останали
обстоятелства, описани по-горе в решението, респ. липсата на отегчаващи отговорността на
подсъдимата такива, налагат извода, че извършеното от подсъдимата С. Я. деяние
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Или, настоящият състав
намира, че като е квалифицирал извършеното от подсъдимата Я. деяние по чл.354а ал.3 т.1
от НК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което следва
да бъде отстранено от настоящата инстанция в изпълнение на правомощията й на втора
инстанция по същество, като деянието бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо
престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК. При това положение, наложените
наказания на подсъдимата С. З. Я. - „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца и „глоба” в
размер на 2 000 лв., макар и определени към минималните законови размери на същите, са
незаконосъобразни, противоречащи на материалния закон, тъй като не са предвидени в
санкционната част на посочената по-горе законова разпоредба на чл.354а ал.5, във вр. с ал.3
т.1 от НК.
Настоящият съдебен състав, намира за неоснователен довода на защитата, че е
допуснато нарушение на закона от районния съд, който не приел за основателно
твърдението за допуснатата неяснота в обвинителния акт, изразяваща се в непосочването на
стойността на предмета на престъплението, нито в обстоятелствената част, нито в
диспозитива на същия. Стойността на предмета на престъплението безспорно е от значение
при преценката за определяне дали случаят е „маловажен“ по смисъла на чл.354а, ал.5 от
НК, но не е единственият критерий при тази преценка. За последната са от значение също
така и количеството и вида на наркотичното вещество, както и съдържанието на активния
наркотично действащ компонент. Стойността на предмета на престъплението, за този вид
престъпления, не е част от съставомерните му признаци, поради което непосочването й, не
прави обвинението неясно и непълно, поради което по този начин не се нарушава правото
7
на подсъдимия да узнае в какво се обвинява, тъй като са посочени вида, количеството и
съдържанието на активния наркотично действащ компонент, при това за всеки от
инкриминираните обекти.
С оглед изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че по отношение на
осъщественото от подсъдимата С. Я. деяние са налице всички необходими предпоставки на
чл.78а ал.1 от НК – за извършеното умишлено престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3
т.1 от НК законът предвижда наказание, по-леко от 3 години лишаване от свобода –
наказание „глоба” до 1 000 лв.; подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер
и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК; и от осъщественото от нея престъпление
няма причинени имуществени вреди, които не са възстановени. Същевременно, не са налице
пречките за приложение на чл.78а ал.1 от НК, визирани в ал.7 на същият член, което прави
освобождаването на подсъдимата С. Я. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание императивно. Посоченото налага да бъде постановено решение,
с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която подсъдимата С. З. Я. е
била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което с
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъдена на наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок
от 3 години, както и на наказание „глоба” в размер на 2 000 лв., като деянието й следва да
бъде преквалифицирано в престъпление по чл.354а ал.5, във вр.с ал.3 т.1 от НК, за което и
на основание чл.78а ал.1 от НК следва подсъдимата да бъде освободена от наказателна
отговорност и да й бъде наложено административно наказание „глоба” от 1000 до 5000 лева.
При определяне на конкретния размер, въззивният състав съобрази следното:
отчетените и от двете съдебни инстанции смекчаващи отговорността на подс.Я.
обстоятелства, посочени по-горе в мотивите при обосноваването на случая като
„маловажен” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, респ. липсата на отегчаващи такива, а също и
имотното състояние на подсъдимата; както и разписаното ограничение в разпоредбата на
чл.78а, ал.5 от НК, че когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба (както е
в настоящия случай) или глоба и по-леко наказание, административното наказание не може
да надвишава размера на тази глоба, който съгласно предвиденото в нормата на чл.354а,
ал.5 от НК е до 1000 лева. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че на подс.Я.
следва да й бъде наложено административно наказание към минималния размер на
предвиденото в закона административно наказание, а именно: „глоба” в размер на 1 000 лв.
Настоящата инстанция намира, че административно наказание в посочения размер,
освен, че е единствено възможното, то е справедливо и достатъчно за постигане на целите
на личната и генералната превенция на наказанието, посочени в чл.36 от НК, по отношение
на подсъдимата - да се поправи и превъзпита същата към спазване на законите и добрите
нрави; да се въздейства предупредителновъзпиращо спрямо нея, както и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
След преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление, подс.С. Я.
8
следва да бъде призната за невиновна и оправдана по първоначално повдигнатото й
обвинение за извършено по-тежко наказуемо престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
В останалата част, извън посочените наложителни изменения, първоинстанционната
присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и не са налице основания за
нейното изменяне или отменяне, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й
част.
С оглед описаното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на
защитника на подсъдимата, последната да бъде оправдана, като се приеме, че извършеното
от нея деяние макар да има белезите на престъпление, поради липсата на обществена
опасност, то не представлява такова по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно визираното в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК- не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Характерът на обществената опасност на деянието се определя от
спецификата на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите
от последното обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена
опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и
значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху
което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане. В този
смисъл, деянието извършено от подс.Я. не се отличава с липса или явна незначителност на
обществената опасност на конкретно извършеното от нея деяние, която да изключва
противоправността и на това основание деянието да е несъставомерно. Престъпленията от
този вид – държане на високорискови наркотични вещества, принципно както бе посочено и
по-горе в решението, са с висока степен на обществена опасност, предвид изключително
широкото им разпространение, при това основно сред младите хора в обществото, в която
категория попада и подсъдимата, и пагубните последици за здравето им в резултат на
тяхната употреба. В случая, ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, както и
малкото количество и ниската стойност на предмета на престъплението не са достатъчни, за
да се обоснове приложението на визираната разпоредба. Разпределението на процесната
марихуана в три отделни обекта, единият от които част от цигара, високото съдържание на
активния наркотичнодействащ компонент, запълват с необходимото съдържание престъпния
характер на извършеното деяние по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК, съобразно изискуемия
критерий относно степента на обществена опасност, която не само е налице, но не е явно
незначителна.
Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1 т.2 и т.4 и
чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ Присъда № 45/08.06.2022 г., постановена по НОХД № 331/2022 г. по описа
на К. районен съд в частта й, с която С. З. Я. от с.М. б, обл.Х., с ЕГН **********, е призната
за виновна в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК и е осъдена с
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3
години, както и на наказание „глоба” в размер на 2 000 лв., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
деянието от престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, в по-леко наказуемо престъпление по
чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, и на основание чл.78а ал.1 от НК я освобождава от
наказателна отговорност и й налага административно наказание „глоба” в размер на 1 000
/хиляда/ лева, както и я признава за НЕВИНОВНА и я ОПРАВДАВА по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10