№ 2506
гр. С,,,, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110119650 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Е. К. срещу П.РБ..
Ищцата твърди, че по повод семейни имуществени отношения в периода 2006 г. -
2007 г. леля й Е.А. К. подписала общо девет броя документа, озаглавени запис на заповед,
които предала на ищцата до 2010 г. Посочва, че документите били написани на пишеща
машина и носели подписа на Ева К.. Ищцата сочи, че през 2017 г. решила да се ползва от
издадените в нейна полза записи на заповед и се снабдила със заповеди за незабавно
изпълнение и изпълнителни листи по реда на чл. 417, т. 9 ГПК. В пет от документите
липсвало означението „запис на заповед“, поради което заявленията били отхвърлени, но в
четири от тях такава грешка нямало и тя и съпругът й се снабдили със заповеди за незабавно
изпълнение. Посочва, че през 2019 г. образувала изп. дело № 20198510400357 по описа на
ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, който наложил запори на банковите сметки на Ева К. и
изпратил покана за доброволно изпълнение. Сочи, че Ева К. подала възражения по чл. 414
ГПК и сигнал до прокуратурата, че използваните записи на заповед били неистински
(„фалшиви“).
Ищцата поддържа, че по подадения от Ева К. сигнал било образувано досъдебно
производство по пр. пр. № 36216/2019 г. по описа на СРП. Посочва, че за досъдебното
производство разбрала, когато през 2019 г. била призована да даде показания като свидетел.
Оказала пълно съдействие, като очаквала, след като експертиза потвърди, че документите са
автентични, делото да бъде прекратено. Давала показания през 2019 г. и 2020 г., а през 2020
г., с протокол за доброволно предаване от 12.02.2020 г., за нуждите на експертизата по
1
наказателното дело, ищцата предала 5 броя записи на заповед на разследващия полицай
(тези, по които били отхвърлени заявленията по чл. 417 ГПК). Твърди, че по пр. пр. №
36216/2019 г. по описа на СРП била приета първоначална експертиза от Националния
институт по криминалистика, според която подписите върху оспорените документи от Ева
К. са положени от нея, както и повторна тройна комплексна експертиза, която потвърдила
изводите на първоначално приетата в досъдебното производство. Сочи, че към датата на
исковата молба наказателното производство продължава да е висящо и не е прекратено,
въпреки данните, че няма извършено престъпление.
Ищцата твърди, че на 06.04.2022 г. била призована на трети разпит, на който й било
предоставено разрешение от Софийски районен съд за претърсване и изземване в дома й,
както и в кантората на един от адвокатите й и на един от адресите на леля й, като с него се
целяло установяването и изземването на пишеща машина и празни листове с подписи на Ева
К.. На 08.04.2022 г. било извършено претърсване в притежаваното от ищцата жилище, като
в хода на това действие не били открити нито пишещи машини, нито празни листове с
подпис на Ева К.. Ищцата твърди, че всички тези действия се отразили много зле на
здравословното й състояние. Сочи, че се почувствала изключително засрамена на 08.06.2022
г., тъй като съседите били приканени да станат поемни лица, а освен това се почувствала
набедена в престъпление, за което имало данни, че не е извършила. Твърди, че въпреки, че
не била привлечена като обвиняем процесуално-следствените действия се извършвали
срещу нея, т. е. имала качеството на „заподозряно лице“, но не разполагала с никакви права
– делото й да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, да бъде информирана за
характера и хода на разследването, да участва в процесуално-следствените действия,
извършвани по делото, нямала право на искания и на ефективни средства за защита. Счита,
че с извършените спрямо нея процесуално-следствени действия и с бездействието на
ответника да прекрати досъдебното производство при липса на данни за извършено
престъпление са нарушени правата й по чл. 6, § 1 и § 3, б. „а“ и б. „d“ и чл. 13 КЗПЧОС и чл.
47 ХОПЕС, от което претърпяла неимуществени вреди - душевни болки и страдания, стрес,
срам, чувство на несправедливост. С оглед гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди П.РБ. да й заплати обезщетение в размер на 5001 лв., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането, поради допуснато
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, причинило й болки и
страдания, както и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск. Счита, че искът е недопустим, доколкото не попада в приложното поле на
никоя от хипотезите на ЗОДОВ. Оспорва процесуалната легитимация на ищцата. Оспорва
претенцията по основание като счита, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 2в
ЗОДОВ за уважаване на иска. Оспорва наличието на причинна връзка между претърпените
от ищцата неимуществени вреди и поведението на ответника, оспорва претенцията и по
размер с доводи, че претендираното обезщетение е завишено. Оспорва претенцията за
законна лихва. Моли за отхвърляне на иска.
2
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и
юридическите лица правото да претендират вреди от дейност на правозащитните органи,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за
обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е
извършено от прокуратурата, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу
П.РБ., от чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите. Този извод
относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл. 2в ЗОДОВ следва
недвусмислено от разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 7 ЗОДОВ. Общностното право не
поставя конкретни изисквания относно пасивната легитимация, извън принципите на
ефективността и еквивалентността (в този смисъл е определение № 1500/28.03.2024 г. по ч.
гр. д. № 638/2024 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90
и C-9/90 Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съединени дела C-46/93 и C-
48/93 Brasserie du Pеcheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 Gerhard
Kobler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 Berlington Hungary и др.) фактически състав
на извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 ДЕС за
вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1). нарушение на общностна
,,ма, която предоставя права на частноправни субекти; 2). нарушението следва да е
достатъчно съществено и явно - такова ще е налице не само в случаите, когато не е
приложена относима общностна ,,ма, но и когато същата е тълкувана в противоречие с
постановената практика на СЕС по нейното приложение и основополагащи принципи на
общностното право, както и когато се претендира отговорност поради решение на
национален съд от последна инстанция, който не е изпълнил задължението си по чл. 267, ал.
3 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване и 3). наличие на пряка причинно-
следствена връзка между нарушението и вредите. Посочените материалноправни
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата.
Квалификацията „достатъчно съществено“ предполага явно и значително неспазване
от държава членка на границите, които са предоставени в нейното право на преценка.
Факторите, които следва да се вземат предвид са: степента на яснота и прецизност на
нарушената правна ,,ма; обхватът и свободата на преценка, която нарушената ,,ма
предоставя на националните органи; извинимият или неизвиним характер на нарушение или
причинени увреждане и дали вредата е причинена умишлено или не. За отговорността по
ЗОДОВ вината е без правно значение, т. е. отговорността за вреди е обективна. Когато
нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е
3
достатъчно то да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“, но това не означава,
че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата.
При преценка на дължимостта на претендираното обезщетение съдът следва да
прецени дали нарушението е явно, а то е явно, когато е нарушена ясна материалноправна
разпоредба на правото на ЕС (решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 Gerhard Kobler) или
явно не е съобразена установената съдебна практика на СЕС.
Правото на ЕС не съдържа процесуалните правила, които да се приложат при
разглеждането на иск за обезщетяване на вреди. Тук действа принципът на процесуалната
автономия на държавите-членки. Съгласно този принцип, изведен отново в практиката на
Съда, вътрешният правен ред на всяка държава-членка следва да определи компетентните
юрисдикции и процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да
гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, като
все пак държавите-членки носят отговорността за осигуряването на ефективна защита на
тези права във всеки отделен случай.
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или
общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския
процесуален кодекс, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според
посочената ,,ма, искът за обезщетение се предявява пред съда, по мястото на увреждането
или по настоящия адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2,
ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ето защо
и с оглед твърденията за извършено нарушение от страна на П.РБ., изразяващо се в
противоправно бездействие - непрекратяване на досъдебното производство, както и
нарушаване на права на ищцата в хода на проведените в същото процесуално – следствени
действия и действия по разследването, пасивно легитимиран да отговаря по иска е именно
П.РБ..
В настоящия случай ищцата поддържа нарушение на ,,ми на правото на ЕС, които
според нея й предоставят права, като твърди, че това нарушение е достатъчно съществено и
че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната за
претърпяна от нея вреда. В нейна тежест е да докаже основателността на тези свои
твърдения и да докаже размера на претърпените вреди.
Съгласно чл. 6, § 1, изр. 1 КЗПЧОС – право на справедлив съдебен процес - „всяко
лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или
основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“. Чл. 6, § 1 включва „право на съд“,
един от аспектите на което е правото на достъп, тоест правото на иницииране на
производство пред съд по гражданскоправни въпроси (Golder v. the United Kingdom, § 36).
Правото на съд безспорно включва правото да се инициира производство, но също и правото
на разрешаване на спора от съд (Kutic v. Croatia, § 25 и § 32 във връзка със спиране на
4
производството; Acimovic v. Croatia, § 41; Beneficio Cappella Paolini v. San Marino, § 29,
относно отказ от правосъдие). Правото на достъп до съд е нарушено, когато пред лицето се
поставят правни и практически пречки, поради които не може да отнесе делото си за
разглеждане до независим и безпристрастен съд, който отговаря на изискванията на чл. 6.
Съгласно чл. 6, § 3, б. „а“ и б. „d“ КЗПЧОС, „всяко лице, обвинено в извършване на
престъпление, има следните минимални права: a) да бъде незабавно и в подробности
информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него
език; d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелствуващи
против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се
извършват при същите условия“.
Съгласно чл. 13 КЗПЧОС - право на ефективно средство за защита - „всеки, чиито
права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни
правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и
нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции“.
Разпоредбата на чл. 13 не представлява отделно право, а е обща разпоредба относно
упражняването и закрилата на правата и свободите. Същата изисква осигуряването на
вътрешно правно средство за защита, като не е задължително това да е съдебен орган.
Съгласно чл. 47 ХОПЕС - право на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес – „всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на
Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да
бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
предварително създаден със закон“. Правото на ефективен достъп до правосъдие и до
ефективна съдебна защита – или право на справедлив съдебен процес, прогласено
с чл. 47 ХОПЕС, чиито еквивалент е чл. 6, § 1 КЗПЧОС, включва няколко основни права –
право на достъп до съд; право на независим и безпристрастен съд; право на публично
гледане на делото; право на справедливо правораздаване и право на гледане на делото в
разумен срок. Визираните разпоредби установяват процесуални гаранции за страните по
делата. Тези гаранции предполагат всяка страна да може да представи твърденията си и да
ангажира доказателства; да се противопостави на доводите на другата страна и да оспори
неблагоприятните за себе си доказателства. Съгласно чл. 51 ХОПЕС разпоредбите на хартата
се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на
принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат
правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават
тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените
в Договорите компетенциите на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото
на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава нови компетенции или задачи за Съюза
и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите.
Правата, защитавани в Хартата и КЗПЧОС са идентични като съобразно чл. 53
ХОПЕС никоя разпоредба на Хартата не трябва да се тълкува като ограничаваща или
5
накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета
са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните
конвенции, по които Съюзът или всички държави - членки са страни и по-специално от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което сочи, че
тълкуването на правата по КЗПЧОС, дадено с решения на ЕСПЧ е приложимо и по
отношение на правата, предвидени в ХОПЕС. Цитираните по-горе принципи следва да са
гарантирани предимно на национално равнище.
По делото е безспорно между страните, а и от събраните в настоящото исково
производство писмени доказателства се установява, че по сигнал на Е.А. К. – леля на
ищцата, по повод използвани от ищцата записи на заповед, носещи подпис за Ева К., които
се твърди от последната да са неистински, е образувано ДП № 230 3МИП-15268/2019 г. по
описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 36216/2019 г. по описа на СРП, пр. пр. № 17558/2022 г. по
описа на СГП на 19.08.2019 г. за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК – срещу неизвестен извършител за това, че в периода между неустановена дата от
началото на 2017 г. до неустановена дата през 2018 г. в гр. С,,,, в условията на продължавано
престъпление, били съзнателно ползвани пред СРС, ГО, неистински частни документи, на
които бил придаден вид, че били записи на заповед, подписани от Е.А. К. в лично качество и
като управител на „Елон“ ООД, и че следвало да плати на Е. Е. К. и Ц.М.М. различни по
размер парични суми, като от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. В хода на досъдебното производство ищцата Е. Е. К. е разпитана няколко пъти
като свидетел, видно от Протокол за разпит на свидетел от 29.01.2020 г., проведен от
разследващ полицай при 06 РУ-СДВР, на основание чл. 117 и чл. 139 НПК, който разпит е
проведен в присъствието на адв. В. В. – пълномощник на ищцата; Протокол за разпит на
свидетел от 12.02.2020 г., проведен от разследващ полицай при 06 РУ-СДВР, на основание
чл. 117 и чл. 139 НПК, който разпит е проведен в присъствието на адв. В. В. – пълномощник
на ищцата, в който разпит ищцата е заявила какви документи предава съгласно приемо-
предавателния протокол от същата дата; Протокол за разпит на свидетел от 08.04.2022 г.,
проведен от разследващ полицай при 06 РУ-СДВР, на основание чл. 117 и чл. 139 НПК,
който разпит е проведен в присъствието на адв. В. В. – пълномощник на ищцата. В хода на
разпита от 08.04.2022 г. на ищцата е предявено определение за претърсване и изземване в
собственото й жилище в гр. С,,,, ул. „Е.Й.“ № 83, вх. А, ет. 3, ап. 6, с цел издирване на:
пишеща машина, писмена кореспонденция от Дж. Адамс с изискване за полагане на подпис
на празен лист, оригинал на предоставени копия по досъдебното производство на писмена
кореспонденция от Дж. Адамс до „,,а“.
Представен е и Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от
08.04.2022 г. (определение от 01.04.2022 г. по ч. н. д. № 4134/2022 г. по описа на СРС, НО, 6
състав), от който се установява, че на посочената дата е извършено претърсване и изземване
в дома на Е. К., находящ се на адрес: гр. С,,,, ул. „Е.Й.“ № 83, вх. А, ет. 3, ап. 6, от
разследващ полицай при 06 РУ-СДВР М. В., в присъствието на две поемни лица, младши
експерт и инспектори при 06 РУ-СДВР, на ищцата, на нейния съпруг Ц.М.М., на адв. В. В. –
6
с пълномощно за досъдебното производство и на Е.Д.К. – ползвател/живущ на адреса. В
протокола е отразено, че не са намерени и иззети предмети и книжа, които имат значение
към воденото досъдебно производство № 15268/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР. Протоколът
съдържа направени искания, бележки и възражения от пълномощника на ищцата и е
подписан от присъстващите, като е отразено, че действието по разследването е започнало в
13:45 часа и е завършило в 15:10 часа. Претърсването и изземването са извършени във
връзка с искане на прокурор при СРП от 01.04.2022 г. за разрешаване по реда на чл. 161, ал.
1 НПК за извършване на претърсване на четири жилища, включително на Ева К., с цел
изземване на предмети и вещи, които могат да бъдат от значение за досъдебното
производство.
В хода на досъдебното производство са изготвени множество експертизи за
установяване истинността на ценните книги, за което са съставени: Протокол за извършена
тройна комплексна (техническа и почеркова) експертиза № 20-ДОК-71 от 13.03.2020 г.,
назначена с постановление от 21.11.2019 г. на разследващ полицай при 06 РУ-СДВР за
изследване на девет броя записи на заповед от 17.05.2007 г., от 20.12.2007 г., от 19.12.2007 г.,
от 06.01.2010 г., от 07.06.2006 г., според която ръкописните имена на латиница „Eva K.“ в
графа „издател“ в оригиналите на записите на заповед са изписани от Е.А. К., не са
установени признаци на механични и химични въздействия, дописване на текст, преправка
на буквени/цифрови знаци, няма изменения в първоначалното съдържание на документите,
не може да се установи каква е последователността на нанасяне на напечатания текст и
ръкописно изписаните на латиница имена, поради липса на пресечни участъци между тях;
Протокол за извършена повторна тройна комплексна (техническа и почеркова) експертиза от
18.03.2021 г., за изследване на записи на заповед от 19.12.2007 г., от 20.12.2007 г., от
06.01.2010 г., от 07.06.2006 г., според която името „Eva K.“ в графа „издател“ в оригиналите
на записите на заповед са изписани от Е.А. К., не са установени заличавания, добавки на
текст и други изменения в първоначалното съдържание на текста, не може да се установи
каква е последователността на нанасяне на машинописния текст и ръкописно изписаните на
латиница имена, поради липса на пресечни точки между тях, особеностите и
необичайностите при изпълнение на някои от реквизитите в записите на заповед са
характерни за изготвяне на документи по способа на т. н. „кражба на подпис“, но същите не
са достатъчни за категоричен извод в тази връзка; Протокол за извършена повторна тройна
комплексна (техническа и почеркова) експертиза от 18.03.2021 г., за изследване на записи на
заповед от 19.12.2007 г., от 20.12.2007 г., от 06.01.2010 г., от 07.06.2006 г. и Протокол за
извършена комплексна (техническа и почеркова) експертиза от 22.12.2021 г., за изследване
на записи на заповед от 17.05.2007 г., според които името „Eva K.“ в графа „издател“ в
оригиналите на записите на заповед е изписано от Е.А. К., не са установени заличавания,
добавки на текст и други изменения в първоначалното съдържание на текста, не може да се
установи каква е последователността на нанасяне на машинописния текст и ръкописно
изписаните на латиница имена, поради липса на пресечни точки между тях, особеностите и
необичайностите при изпълнение на някои от реквизитите в записите на заповед са
характерни за изготвяне на документи по способа на т. н. „кражба на подпис“, но същите не
7
са достатъчни за категоричен извод в тази връзка.
Установява се също, че по досъдебното производство е изготвен обвинителен акт от
19.01.2023 г., с който е повдигнато обвинение срещу Е. Е. К. за извършено престъпление по
чл. 316, вр. чл. 315, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и срещу Ц.М.М. за
извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 315, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК – че съзнателно са се ползвали от документи, съставени чрез попълване на лист,
носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалия –
общо 9 броя записи на заповед в периода от 13.04.2017 г. до 10.04.2019 г., делото е внесено в
СРС на 19.01.2023 г., като е образувано НОХД № 953/2023 г. по описа на СРС, НО, 100
състав. С протоколно определение от 12.10.2023 г. по НОХД № 953/2023 г. по описа на СРС,
Но, 100 състав на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 5 НПК е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на констатирани съществени
процесуални нарушения.
В хода на настоящото производство е разпитан свидетелят М. Валериева В. -
разследващ полицай при 06 РУ-СДВР, която заявява, че е получила материалите от
Софийска районна прокуратура с приложено към същите разрешение за претърсване и
изземване на различни адреси и те били извършени в изпълнение на указанията на СРП и
съгласно разрешението на съда. Извършила претърсване на жилището в присъствието на Е.
К., както и я разпитала като свидетел 2022 г., пролетта. Присъстващите лица не
възпрепятствали разследването и действията на разследващите органи.
В хода на настоящото производство е разпитан свидетелят Ц.М.М. – съпруг на
ищцата, който споделя за претърсване в наследствен апартамент на ищцата през април 2022
г., в което те не живеели. Ищцата била много изненадана и психически се сринала, било
голям срам, пред хората, пред съседите, тъй като били третирани като престъпници. Освен
психически, това се отразило и на здравето й, преживяла много тежка коремна операция,
самоизолирала се, не искала да се среща с хора, изпаднала в психическа криза.
В хода на настоящото производство е прието заключение на съдебно-психологична
експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че в психичното състояние на
ищцата се установяват ясни симптоми, припокриващи критериите на тревожност и
безпокойство във високите граници на ,,мата. Водеща емоция е страхът от несправедливото
обвинение и изходът му. Налице са паника, отчаяние, срам, безизходица, страх от забавяне,
неизвестност на съдебните решения и манипулиране на съдебния процес. Според вещото
лице това страдание е в пряка причинно-следствена връзка с извършения обиск в жилището
на ищцата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични,
последователни и отразяващи непосредствените им възприятия, включително след преценка
по реда на чл. 172 ГПК на показанията на свидетеля Младенов, както и кредитира
заключението на съдебно – психологичната експертиза по реда на чл. 202 ГПК относно
здравословното състояние на ищцата.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
8
предпоставките на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. В
конкретната хипотеза, представените по делото доказателства не обосновават извод за
допуснато от ответника очевидно и достатъчно съществено нарушение на общностното
право - чл. 6, § 1 и § 3 КЗПЧОС, чл. 13 КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС.
Първият елемент от фактическия състав за възникване отговорността на държавата е
нарушената правна ,,ма на Съюза да предоставя на частноправните субекти определени
права. Безспорно посочените от ищцата ,,ми на ХОПЕС, респ. КЗПЧОС предоставят права
на частноправните субекти.
Визираните от ищцата действия и бездействия на Прокуратурата не могат да бъдат
квалифицирани като нарушение на посочените ,,ми от правото на ЕС и като „явно“ или
„достатъчно съществено“ такова в аспекта на разясненията на СЕС, цитирани по-горе.
Наказателното производство включва две фази – досъдебна и съдебна. Органи на
досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи, а на съдебното
производство - съдът и прокурорът. Държавният орган, който е оправомощен да повдига и
поддържа обвинение по наказателни дела от общ характер, е прокурорът - това му
правомощие е конституционно установено в разпоредбата на чл. 127, т. 3 от Конституцията
на Република България и развито в НПК. Съгласно чл. 46, ал. 1 НПК прокурорът повдига и
поддържа обвинението за престъпления от общ характер като съгласно ал. 2 в изпълнение на
тази задача той ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за
законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор. Според
практиката на СЕС разследването трябва да бъде, задълбочено, безпристрастно и
внимателно. При разследването на престъпление се конкурират два легитимни интереса:
този на обществото - да бъде разкрито престъплението и наказан деецът, от една страна, и
този на частните лица - да бъдат зачитани техните права при осъществяването на
процесуалните действия, които ги засягат. Колкото по-високо в йерархията на ценностите
стои засегнатото частно право и колкото по-силно и по-продължително е наложеното
ограничение върху него, толкова по-голяма трябва да е била очакваната ефикасност на
наложената мярка и нуждата от защита на интереса от борбата срещу престъпността и по-
специално толкова по-тежки следва да са били разследваното престъпление, очакваната
наказателна санкция и силата на уликите за вина. Една е мярката за пропорционалност,
когато процесуална принуда се осъществява по отношение на заподозрения и друга, когато
принуда (напр. претърсване и изземване) се осъществява по отношение на трети
незаподозрени лица. Неприемливо е прилагането на дадена разследваща мярка, когато е
невъзможно да се предвиди убедително нейната ефикасност, т. е., в случаите, когато
вероятността за нейния успех не се базира логично върху конкретни емпирични данни, а
когато мярката засяга трети незаподозрени лица – без разграничаване на подозренията (така
решение № 16/02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о).
Действително, ищцата е разпитвана като свидетел няколко пъти в хода на
досъдебното производство, както и е извършено претърсване и изземване в жилището й.
При тези действия по разследването обаче не са допуснати съществени нарушения на
9
правото на Европейския съюз, същите са извършени от компетентните органи и по
законоустановения ред, както и отговарят на установения в Европейското (а и в
националното) право принцип на пропорционалност, съгласно който предприетата
ограничителна мярка по своето съдържание трябва да е годна да постигне преследваната
законова цел, да е необходима за нейното постигане и да е пропорционална, т. е. не засяга
правната сфера на адресата в по-голяма степен от необходимото за постигането на целта,
който принцип, като един от общите принципи на правото на Европейския съюз (неговото
първично право), има за цел предоставянето на права на частноправни субекти. Според
настоящия съдебен състав наложените ограничителни мерки на ищцата са пропорционални
на престъплението, което се разследва, на предполагаемата връзка с разследваното
престъпление, с тях не са накърнени права на ищцата, при съобразяване на факта, че
гражданите са длъжни да оказват съдействие на Прокуратурата при разследване на
престъпления, включително като дават показания като свидетели.
Извършените действия с участието на ищцата не са прекомерни и не може да се
считат като явно и значително неспазване от българската прокуратура на границите, които
са наложени на нейната свобода на преценка при осъществяване на дейността й по
разследване на престъпления от общ характер. Не се установява действията по
разследването на Прокуратурата да са в противоречие с общностното право или да не са
съобразени с практиката на СЕС. Същите са насочени именно към разкрИ.е на обективната
истина с цел – извършване на преценка от прокурора дали са събрани необходимите
доказателства за повдигане на обвинение пред съда или има основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство, тъй като единствено Прокуратурата може да
прецени дали да повдигне обвинение на дадено лице за престъпление от общ характер, и то
когато са събрани достатъчно данни, че това лице е извършило престъплението. От
ангажираните по делото доказателства - част от приобщените такива по досъдебното
производство, се установява, че към датата на разпитите и претърсването не са били събрани
достатъчно данни, че ищцата е извършила престъпление – разпит и претърсване и изземване
са извършени и спрямо Е.А. К., като тези действия са били необходими за разкрИ.е на
обективната истина – чл. 13 НПК. Тези действия са насочени да обезпечат и „правото на
справедлив съдебен процес“ по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, включващ и правото на
достъп до съд – отнасяне за разглеждане на делото до независим и безпристрастен съд. В
случая ищцата по никакъв начин не е била лишена от това право – извършените действия в
хода на досъдебното производство са насочени именно към установяване на факта на
извършено престъпление, издирване на извършителя на престъплението и повдигане на
обвинение срещу него, съответно пренасяне на спора пред съда и обезпечаване на правото
на справедлив съдебен процес, с правата на обвиняемия, произтичащи от чл. 6, § 3, т. „а“ и
„d“ КЗПЧОС. С извършените действия и към момента на тяхното извършване ищцата не е
била лишена от ефективни средства за защита, с оглед качеството, в което е участвала в
досъдебното производство, нито това би довело до влошаване на положението й в
качеството й на обвиняемо лице.
10
В хода на разпита на ищцата същата е представлявана от пълномощник, който е
присъствал и на претърсването и изземването, проведено по реда на НПК и след разрешение
от съдия. Към датата на тези действия ищцата не е била привлечена като обвиняема, а както
се посочи, предвид наличието на противоречие в събраните по делото доказателства, не е
била и уличено лице, поради което не са били нарушени правата й по чл. 6 КЗПЧОС и чл. 47
ХОПЕС, независимо какви са били субективните възприятия на ищцата, че делото се „води
срещу нея“, че е била третирана като „заподозряно лице“. Освен това, съгласно решение от
07.09.2023 г. на СЕС по дело С-209/22, т. 2, чл. 8, параграф 2 от Директива 2012/13 и чл. 12,
параграф 1 от Директива 2013/48, в светлината на чл. 47 и 48 ХОПЕС, трябва да се тълкуват
в смисъл, че допускат национална съдебна практика, според която съдът, сезиран по силата
на приложимото национално право с искане за последващо одобряване на извършени в
досъдебната фаза на наказателно производство личен обиск и последвалото от него
изземване на забранени от закона вещества, не е компетентен да проверява дали правата на
заподозряното или обвиняемото лице, гарантирани от тези директиви, са били спазени при
тези действия, стига, от една страна, това лице да може впоследствие да поиска от съда,
който разглежда делото по същество, да установи евентуално нарушение на произтичащите
от посочените директиви права, и от друга страна, този съд тогава да е длъжен да изведе
последиците от такова нарушение, по-конкретно що се отнася до недопустимостта или
доказателствената стойност на събраните при тези условия доказателства. В разглежданата
хипотеза, в хода на съдебната фаза на наказателното производство ищцата ще има
възможност на упражни правата си, включително да иска поправяне на незаконосъобразно
извършените действия по разследването и отстраняване на съществени процесуални
нарушения. Върху законосъобразността на извършеното претърсване и изземване се
осъществява косвен контрол от съда, разглеждащ наказателното производство в съдебната
му фаза, който следва да извърши преценка относно това допуснати ли са съществени
процесуални нарушения при събирането на доказателства и ако такива са допуснати, да не
ги цени, изключвайки ги от доказателствената съвкупност. Ето защо фактът, че ищцата е
участвала в действията по разследването, без да е била привлечена като обвиняема (която
преценка – дали е следвало да бъде привлечена като обвиняема не може да се извърши от
настоящия състав), не може да обуслови извод за допуснато достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС от страна на ответника. Не се установява по делото и
твърдяната злоупотреба с процесуални правомощия на прокурорите, на които е възложено
ръководството на досъдебната фаза на наказателния процес. Няма основания или
доказателства, от които да се внася съмнение относно независимото и безпристрастно
разглеждане на сигнала и провежданото разследване.
Твърдението на ищцата, че досъдебното производство е следвало да бъде прекратено,
тъй като „няма как да бъдат събрани доказателства за извършено престъпление от общ
характер“ на първо място не се подкрепя от доказателствата по делото (видно от които
обвинение все пак е повдигнато, а експертизите относно истинността на записите на заповед
не подлежат на изследване в настоящото производство), на следващо място дали са били
налице предпоставките за прекратяване на досъдебното производство е въпрос, който не е от
11
компетентността на гражданския съд. Съгласно чл. 242, ал. 1 НПК правомощията на
прокурора след приключване на разследването за конкретно деяние са да прекрати или спре
наказателното производство, да внесе предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за
решаване на делото или да повдигне обвинение с обвинителен акт, ако са налице
основанията за това. Всеки конкретен случай подлежи на преценка по вътрешно убеждение
на водещия разследването прокурор. Неотносими, в аспекта на предявения иск по чл.
2в ЗОДОВ, са възраженията, че вреди са настъпили и от бездействието на органите на
прокуратурата, да прекратят наказателното производство. Това е така, тъй като в случая не
се изследва дали посочените действие и бездействия са законосъобразни, а дали със същите
са нарушени посочените от ищцата ,,ми от правото на Европейския съюз, като настоящият
съдебен състав приема, че те не са били нарушени.
По изложените съображения, тъй като не се установява нарушение на ,,ма от
общностното право, предоставяща на ищцата права - право на ефективни правни средства на
защита пред независим и безпристрастен съд, което нарушение да е „явно“ или
„достатъчно съществено“, не следва да се обсъждат останалите елементи на фактическия
състав на иска по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, а именно – причинените вреди и причинната им
връзка с твърдяното нарушение на правото на Европейския съюз.
Поради изложеното, искът по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква за ответника, който обаче не е
сторил такива, поради което съдът не присъжда разноски с решението си.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С,,,, район „О.“, ул.
„Е.Й.“ № 83, вх. А, ет. 3, ап. 6, срещу П.РБ., с адрес: гр. С,,,, бул. „В.” № 2, осъдителен иск с
правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 5001 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, стрес, срам, чувство на несправедливост, вследствие от нарушение на
правото на Европейския съюз от страна на ответника във връзка с извършени разпити на
ищцата като свидетел на 29.01.2020 г., на 12.02.2020 г. и на 08.04.2022 г. и претърсване и
изземване от 08.04.2022 г. в жилището на ищцата по досъдебно производство № 230 3МИП-
15268/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 36216/2019 г. по описа на СРП, пр. пр. №
17558/2022 г. по описа на СГП, и вследствие от бездействието на ответника да прекрати
досъдебното производство при липса на данни за извършено престъпление, ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
12
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13