Р Е Ш Е Н И Е
№256/10.6.2020
г. 10.06.2020 година град
Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На
двадесет и девети май две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Г. Георгиев
при
секретаря Т. К.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 4542 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Г.Д.Ж.,ЕГН ********** ***3,чрез пълномощник ***, съдебен адрес ***,офис ***,чрез
***. В. М.-САК, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от *** -
*** Н. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за
заплащане на сумата от 1200.00 лева,
представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
– общо 250.00 часа, положен за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 27.12.2019г. до окончателното й
изплащане, както
и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата от
120.00 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя
суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по
отчетни периоди, от момента на забавата – 27.12.2016 година до датата на
подаване на исковата молба – 27.12.2019 година. Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че през периода от
27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. ищецът е работил като „ ***“ при РС“ПБЗС“ гр.Я.,на
структурно подчинение към ГД“ПБЗН“ гр.С.
и съгласно ЗМВР същият е със статут на
държавен служител. Твърди се, че през посочения по – горе времеви период
работата в системата на ГД“ПБЗН“ била организирана на смени от по 24 часови
непрекъснати денонощни дежурства,по предварително утвърдени графици за смените.
През периода 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. изпълнявал служебните си
задължителни смени,всяка от която включвала полагането на нощен труд в часовия
интервал от 22.00 ч. до 06.00 ч. на следващия ден,както общо за посочения
период от време отработил 50 нощни смени.С оглед положения от него нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143 на дневен труд,като преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до
положен извънреден труд от 250 часа за периода, който не му е бил заплатен от
ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.186, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което
и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1200.00
лева. Ищецът твърди, че върху посочената сума му се дължи
и лихва за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер на
120,00 лв., начислена
от момента, в който ответникът е изпаднал в забава - от последно число на
месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаване на исковата
молба в съда– 27.12.2020 г. Във връзка с горното се твърди, че ответникът е изпаднал в забава с
оглед нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР с
изтичането на тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено
работното време на държавните служители.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от процесуалния
представител на ищеца предявените искове се поддържат по основание. Досежно размерът им, в хода на провелото се на
29.05.2020 г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото
лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3
от ГПК е допуснато по искане на процесуалният представител на ищеца изменение в
размера на предявените искови претенции, както следва: увеличаване на размера
на главния иск от 1200,00 лева на 1982,70 лева и увеличаване
на размера на предявения акцесорен иск за лихви за забава от 120,00 лева на 257,74 лева. В
представена по делото писмена защита се излагат подробни съображения за
доказаност на предявените искове както по основание, така и по размер. Претендира се присъждане
и на направените разноски в процеса.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от
***- *** Н. Н., чрез процесуалния си представител – *** Т. С., е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените
искове са оспорени по основание и размер. Изложени са съображения, че НСОРЗ се
прилага за работници и служители по трудово правоотношение във всички
предприятия по смисъла на § 1,т.2 от допълнителните разпоредби на КТ,независимо
от формата на собственост и източните на финансиране,с изключение на
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,за които се
прилагали чл.107а КТ.Ищецът бил държавен служител и неговото служебно
правоотношение било уредено в специалния ЗМВР.Съгласно цитирания специален ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР бил
8 часа дневно и 40 часа седмично при пет дневна работна седмица/чл.187,ал.1 ЗМВР/. Съгласно ал.3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 ч.-06.00 ч.,като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,от което
следвало,че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8
часа,като не била налице празнота на правната уредба.Съгласно чл.187,ал.3 ЗМВР
регламентирала осем часова продължителност на нощния труд за лицата,назначени
по ЗМВР и работещи на смени,което било недопустимо и противоречащо с принципа
на йерархия на нормативните актове. Извършването на преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни такива с коефицента посочен в исковата молба и получен от
съотношение на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния
труд,регламентирана в КТ и приложима за лица работещи по трудово
правоотношение,означавало с неприложим към материата подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законова норма. Твърди се,че в посочения от ищеца
период е действала Наредба №*** г. за реда за организация и разпределянето на
работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работа извън
работното време,режима на дежурство,време за отдих и почивка на държавните
служители в МВР обн.ДВ,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г. В чл.3,ал.3
от посочената Наредба било регламентирано,че за държавните служители в МВР било
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч.-06.00 ч.,като работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,което
съответствало на регламентацията на този въпрос в чл.187,ал.3 ЗМВР. Съгласно
същия законодателя определил продължителност на нощния труд от 8 часа,като
считат,че не е налице празнота,като ималоспецифична законова уредба,която била
различна от общата и с която било допуснато продължителност на нощния труд от 8
часа.Твърди се,че за държавните служители,чиито служебни правоотношения били
уредени от ЗМВР,какъвто бил случай и с ищеца,когато положения нощен труд бил в
рамките на 8 часова продължителност,той не се трансформирал в дневен такъв,като
се заплащал по смисъла на Заповед № *** г. на Министъра на МВР по 0,25 лв. на
час.Също така се твърди,че за около девет месеца който бил извън процесния
действала Наредба № *** г. обн. В ДВ,бр.69 от 19.08.2014 г. в сила от
19.08.2014 г. където се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни с коефицент 0,143,която Наредба не била в съотвествие със
ЗМВР,но това несъответствие било поправено с Наредба № *** г.,като същия подход
билвъзприет и при създаването на Наредба № *** г. Счита се,че претенцията на
ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на спора били несъстоятелни и искът
му бил неоснователен.Също така неоснователна била претенцията на ищеца за
заплащането на нощния труд,като извънреден такъв. В чл.176 ЗМВР било изрично
посочено,че възнагражденията на държавните служители в МВР се състояло от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 ЗМВР били
посочени допълнителните възнаграждения които се заплащали на служителите,като
сред тях и в т.3 било посочено и възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР
правило ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане
на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл.179,ал.1 ЗМВР. В ал.2 било посочено,че размерът на допълнителните възнаграждения за
нощен труд се определяли със Заповед на Министъра навътрешните работи,като
размърет на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в
чл.187,ал.6 ЗМВР. В ал.5 на същата рабпоредба било изрично посочено,че
извънредния труд представлявал работа извън редовното работно време до 280 часа
годишно,което за служителите от категорията на ищеца-служители,работещи на
смени,се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.В заповед на Министъра на
вътрешните работи № ***г. в т.1 било посочено,че за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22.00 ч.-06.00 ч. на държавните служители се
изплащало допълнително възнаграждение за нощен труд вразмер на 0.25 лв. Иска се
отхвърляне на исковете,като се претендира се
юрисконсултско възнаграждение.Прави се искане,че в случай размерът на
адвокатското възнаграждение бил по висок от този определен в Наредбата на
минималните размери на адвокатските възнаграждения,на основание чл.78,ал.5 ГПК
правят възражение за неговата прекомерност.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се
явява,като не се явява и процесуалният му представител –ст. юрисконсулт
Т.Стойкова. С молба от процесуалния представител на ответникът заявява, че поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и
размер. Прави се искане за постановяване на решение, с което исковите претенции
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143.
Съдът, като
съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период –
27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. ищецът Г.Д.Ж. е бил със статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 ЗМВР, като е заемал длъжността
„***“ при РС „ПБЗН“– Я, на структурно подчинение към ГД „ПБЗН“ гр. С. Предвид
на това ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно
правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се установява от
неоспорената част на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, че за периода от 27.12.2016 година до 27.12.2019 година ищецът
е положил 209 дежурства с продължителност 24 часа,включващи и времето от 22.00
ч. до 06.00 ч. Общият брой на часовете извънреден труд,положен от
ищеца,включващ и часовете ношен труд,трансформиран в дневен с коефицент 1.143,за периода
27.12.2016 г. -27.12.2019 г. бил 319 часа/подробно описани в колона 11 от
Таблица № 1/.Паричната равностойност на положения извънреден труд за периода
27.12.2016 г.-27.12.2019 г./посочени в колона 11 от Таблица № 1/-319
часа,включващ и часовете нощен труд,трансформиран в дневен с коефицент
1.143,изчислен на база основно месечно възнаграждение,увеличено с 50 %,съгласно
чл.187,ал.6 ЗМВР бил в размер на общо 2365,30 лв./колона 15 от Таблица № 1/.
Изплатеното възнаграждение по перо „извънреден труд-дежурства,при сумарно изчисляване
на работното време“ за периода 27.12.2016 г.-27.12.2019 г.,за 55 часа бил в
размер на общо 382,60 лв. Неизплатеното възнаграждение на ищеца за извънреден
труд,представляващ часове нощен труд,трансформиран в дневен с коефицент
1,143,за периода 27.12.2016 г.-27.12.2019 г.,за 264 часа бил в размер на
1982,70 лв. /Таблица № 2/.Общия размер на обезщетението за забава,изчислено
върху неплатената главница,за периода от първо число на месеца,следващ
тримесечието ,в което бил положен трудът,до датата на завеждане на исковата
молба-27.12.2019 г. бил вразмер на 257,74 лв.
От така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира
предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове, както
следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР за
заплащане на сумата от 1982,70 лева, представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със
законната лихва върху сумата от 1982.70 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.12.2019г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск
с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 257,74 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане
до датата на подаване на иска в съда – 27.12.2019г.
Предявените в обективно съединяване искове са
процесуално допустими, като подадени
от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на
настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
В настоящият случай не се спори между страните, че
отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби
регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя
/чл.176 ЗМВР/,
продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, установено в
разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно
чл. 143, ал. 1
от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВР). Издадените от
министъра на вътрешните работи и действали наредби, в рамките на процесния период от 27.12.2016г. до 27.12.2019г., които са относими към спора са, както
следва: Наредба №***.,
Наредба №***г. и
Наредба №***г. Наредба №***г. е била отменена с Решение №*** г. на ВАС по адм.
д. № *** г.
(влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №***г. е била отменена Наредба №*** г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № ***г. е била отменена
с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № ***г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на
чл.3, ал.3 от Наредба ***г., Наредба №***г. и Наредба №***г. са аналогични и гласят, че за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В
Наредба № ***г. и Наредба №***г. обаче липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №*** г., съгласно който при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В
разпоредбите на чл. 31 от Наредба №***г. и Наредба №***г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилни
са изводите
на районния съд, че субсидиарно
приложение следва да намери НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Неоснователно е разбирането на ответника, че по
отношение на държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния
закон, тъй като законодателят не е целял да постави една група обществени отношения и
работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата
на МВР, в по-лошо положение от това на останалите работници и служители.
Изрично разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от
тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време. На следващо място, Конституцията на РБ
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава
като основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага
труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване
на принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово
правоотношение. Именно защото основният закон гарантира равенство на
лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при
еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по
служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа
през деня,
логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната
организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Както се посочи, размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра
на вътрешните работи,следва извода, че нормативната празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище, както се посочи, би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Неоснователни са възраженията на ответника, че
продължителността на дневното и нощното работно време на служителите в МВР е
една и съща, което изключва получаването на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, което не изключва приложението на общите правила, както и
приравняването на нощния труд към дневния и съответно не изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд,
тъй като при сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното
време на конкретния работник или служител в края на отчетния период.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд
за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана и по размер с приетата по делото
и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, която се
кредитира от настоящия съдебен състав. От експертизата е установено, че за процесния
период от време ищецът е положил 209 дежурства с продължителност 24 часа,включващи и времето от
22.00 ч. до 06.00 ч. Общият брой на часовете извънреден труд,положен от
ищеца,включващ и часовете нощен труд,трансформиран в дневен с коефицент 1,143
за посочения период възлиза на 319 часа и се отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена. Изрично в
заключението си вещото лице е
посочило, че
изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд, възлиза на сума в размер на 1982,70 лева. Тази сума е
дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен
извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен
с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, която сума следва да бъде присъдена на ищеца, в какъвто размер е и
заявената претенция по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, а исковата молба има характер на покана, поради
което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото се възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 27.12.2016 година до 27.12.2019 година в размер на 1982,70
лева, следва да бъде уважена, считано от датата на подаване на исковата молба-
27.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид
акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на
главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за присъждане
на мораторна лихва - обезщетение за забавено
изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно
отчитане на работното време
по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3 ЗМВР. По делото не се доказа
ответникът да е престирал точно и платил на ищеца дължимото се допълнително
възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи го в забава. При уважаване на иска за главница, с оглед заключението на
ССЕ следва да бъде уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД за сумата 257,74лв. след направеното изменение
по реда на чл. 214 ГПК.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски.При този изход на делото ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата инстанция разноски.
Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и същото
следва да се намали до минималния размер, установен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № ***г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, след изменението на
Наредбата с Решение №419 на ВАС на РБ - ДВ бр. 45 от
2020г. в сила от 15.05.2020г. Съобразно представените доказателства за
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер – 274,43лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от
ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Я. дължимата държавна такса
върху уважените искове в размер на 129,31лева,
както и направените по делото разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в
размер на 150,00 лева или в общ размер на 279,31лв.
Воден от гореизложеното, Ямболският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ «Пожарна безопасност и
защита на населението” към МВР-гр.С.,
със седалище и адрес на управление
– гр.С.,***, представлявана от *** - *** Н. н., да заплати на
Г.Д.Ж.,ЕГН ********** ,
съдебен адрес ***,офис ***, ***. В. М.-САК, на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1982,70 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г.
вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата
молба- 27.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ «Пожарна безопасност и
защита на населението” към МВР-гр.С.,
със седалище и адрес на управление
– гр.С.,ул.***, представлявана от *** - *** Н. Н., да заплати на
Г.Д.Ж.,ЕГН ********** , съдебен
адрес ***,офис ***, ***. В. М.-САК, на
основание чл.86
ал.1 ЗЗД сумата от 257,74 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1982,70 лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на
иска в съда - 27.12.2019г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ «Пожарна
безопасност и защита на населението” към МВР-гр.С., със
седалище и адрес на управление – гр.С.,ул.***, представлявана от *** - *** Н. Н., да заплати
на Г.Д.Ж.,ЕГН **********, съдебен адрес ***,офис ***, ***. В. М.-САК,
на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски в съдебното производство в размер на 274,43лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ «Пожарна
безопасност и защита на населението” към МВР-гр.С., със
седалище и адрес на управление – гр.С.,ул***, представлявана от *** - *** Н. Н.,, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Я. държавна
такса върху
уважените искове върху уважените искове в
размер на 129,31лева, както и направените по делото разноски във връзка с
назначената по делото ССЕ в размер на 150,00 лева или в общ размер на 279,31лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ пред ЯОС чрез ЯРС в двуседмичен срок,
считано от 12.06.2020 г.- датата на
обявяването му в регистъра на съдебните актове по смисъла на чл.315 ал.2 от ГПК.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Георгиев/