№ 9
гр. *****, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 22-0324-000524 от
19.08.2022 г. издадено от началник група в ОДМВР гр. *****, РУ-*****, с
което на М. С. М., ЕГН: ********** са били наложени административни
наказания, както следва: „глоба“ в размер от 2000 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС‘‘ за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева и на основание Наредба №Iз-
2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят чрез адв.С. Т. от АК-***** обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че
неправилно неговият доверител е бил санкциониран за това, че е отказал да
бъде изпробвам за употреба на наркотични вещества, доколкото се е явил и е
дал кръвна проба. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание не се явява и не взема становище по основателността на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество, разгледана по същество същата е частично основателна.
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 01.06.2022 г. в 10,05
часа в гр.*****, обл.***** на ул.“***“ до кръстовището с ул.“****“ в посока
гр.****, управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с регистрационен номер
*****, собственост на Г.Ф.Б., ЕГН ********** от гр.*****, като отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
DRAGER DRUG TEST 500 с фабричен номер: ARMF-0094. Издаден му бил
талон за изследване с номер“133022. Същият не представил СУМПС и
Контролен талон към СУМПС.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С. И. Р.
от чийто показания става ясно, че на посочената дата в АУАН и обжалваното
НП е бил на смяна и извършвал контрол по ЗДвП. Спрял автомобила на
въззивника за проверка и извършил проверка в системата. Установило се, че
всичко е наред. Водача бил изпробван за употреба на алкохол, като резултата
бил отрицателен. Поканен бил да бъде изпробван и за употреба на наркотични
вещества и след като се замислил, че преди известно време е пушил трева,
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. В тази връзка
му бил съставен АУАН за отказ и му бил издаден талон за медицинско
изследване.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Р., като
последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
В съдебно заседание, проведено на 01.11.2022г. процесуалния
представител на въззивника е направил искане да сее изиска от
МБАЛ“Царица Йоанна“-гр.***** от 01.06.2022г. с посочен час на явяване
11,20 часа, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози
на въззивника.
С писмо с вх.№6607/16.11.2022г. по описа на ПРС е изпратен въпросния
протокол от който е видно, че въззивника е посетил въпросното здравно
заведение на 01.06.2022г. в 11,20 часа. Видно от талона за медицинско
изследване, същият е бил връчен на водача на 01.06.2022г. в 10,40 часа, от
което следва, че същият е посетил МБАЛ“Царица Йоанна“-гр.***** след 40
2
минути.
Резултатът от извършената му проверка е отрицателен, което е отразено в
съответния протокол.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
В конкретния случай на дееца е вменено извършването на нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП .
За да е налице състав на това нарушение следва да са налице
кумулативно следните две условия: а именно лицето да е отказало да бъде
изследвано с техническо средство и след това лицето да не се е подложило на
изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба
за химическо изследване.
В АУАН са изложени факти само за наличието на първото условие, като
в обжалваното наказателно постановление е добавено, че липсват данни
лицето да е дало кръвна проба.
По делото, обаче са налице обстоятелства, които оборват второто
условие, тоест деянието, описано в АУАН се явява несъставомерно по чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
Видно от изисканата информация от МБАЛ“Царица Йоанна“-гр.***** се
установява, че жалбоподателят се е явил в предоставения му от полицейския
служител срок и е дал кръвна проба за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
3
Ето защо, се достигна до извод, че липсва състав на извършено нарушение,
доколкото била постигната целта на закона и лицето се е явило и е дало
кръвна проба.
Това представлява и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление по отношение на нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, въззивинка
не е възразил и поради тази причина съдът не счита, че следва да излага
доводи в тази насока.
Съгласно чл.18 ал.2 и ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за
процесуално представителство по административнонаказателно дело се
определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията.
Последната предвижда възнаграждение от 300лв. при защита при материален
интерес до 1000лв. На жалбоподателят следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 360 лв., предвид наличните по делото доказателства.
Фактическата и правна сложност на делото и явяването на процесуалния
представител в две съдебни заседания обуславят присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на искания, който се явява към минималния.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0324-000524 от 19.08.2022 г.
издадено от началник група в ОДМВР гр. *****, РУ-*****, с което на М. С.
М., ЕГН: ********** е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер от 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 24
месеца за извършено от него нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и на
основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са му отнети 12 контролни
точки.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0324-000524 от
19.08.2022 г. издадено от началник група в ОДМВР гр. *****, РУ-*****, с
което на М. С. М., ЕГН: ********** за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено
4
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР ***** да заплати М. С. М., ЕГН: **********
разноски по делото в размер на 360/триста и шестдесет/лв, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
***** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5