№ 4124
гр. Варна, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502676 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 293315/06.07.2021 г. , от „ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Люлин“, ул. „Търново“, бл. Срещу бл. 817 срещу Решение №
262019/21.06.2021 г., постановено по гр.д. № 9026/2020 г., на ВРС, XXXV с., с което е
прието за установено, че в полза на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков", № 22, съществува вземане в размер на
721.32 лв., произтичащо от Договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между „КНМ Груп"
ЕООД, ЕИК ********* и „Интейк" ЕООД, ЕИК *********, по иска на „ИНТЕЙК" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков", № 22
срещу „ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Люлин", ул. „Търново", бл. срещу бл. 817 и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга", № 31, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК. Решението е постановено при участието на подпомагаща ищеца страна –
„Енегро-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* и подпомагаща ответника страна – „КНМ
Груп“ ЕООД, ЕИК *********.
Въззивникът счита атакуваното решение за недопустимо, в условията на
евентуалност неправилно. Счита се, че претендираното вземане е съдебно установено и
признато на кредитор с влязло в сила решение по гр.д. № 12809/2014 г., на ВРС, по което е
издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп" ЕООД. Счита, че „титулярство на
вземането“ не сред фактите, подлежащи на установяване чрез предявения иск. Излага, че
липсва правен интерес от предявения иск, тъй като той произтича от самото качество на
ищеца като страна по договор, а в настоящия случай липсва правоотношение между ищеца
и ответниците. Поддържа се възражение за недопустимост на иска поради едностранното
1
извънсъдебно разваляне на процесния договор, като се излага, че действието на
правопораждащия юридически факт, от който ищецът черпи правата си, е прекратено.
Посочва, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно
е прекратил или развалил договора, не може да бъде предмет на установителен иск и е
недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй
като по този начин съдът го санира, независимо от това дали прекратяването е правилно или
не. По отношение оплакването за неправилност на обжалваното решение излага, че в
мотивите му погрешно е прието, че меродавна за титулярството на вземането, е датата на
уведомлението за извършената цесия. Посочва, че уведомлението за цесия е частен
документ и като такъв не обвързва с достоверна дата въззивника, а също така и че то не е
елемент от фактическия състав на цесията и е предвидено само с цел защита интересите на
задълженото лице като цедираното вземане се прехвърля в момента на сключване на
договора. По същество, моли за обезсилване на решението като постановено по недопустим
иск, а в условията на евентуалност последният да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Интейк" ЕООД, депозира отговор, с
който се излагат съображения за допустимост на обжалваното решение. Въззиваемият
обосновава правния си интерес от подаване на установителния иск с установяване на
титулярството на спорно между трима цесионери вземане и излага, че в настоящия случай
се цели установяване на право, а не на факт. Посочва, че постановеното решение по спора
между цедента и длъжника се ползва със сила на пресъдено нещо за дълга спрямо
ответника, но въпросът за титулярството между субституента и правоприемниците не е
разрешен предвид това, че никой от тях не е предприел заместване на праводателя си като
поради това и приключилият с участието на субституента спор не е процесуална пречка за
разглеждане на иск за титулярство. Счита, че поведението на взискателя „Пи Маркет" ЕООД
по образуваното изпълнително дело било индиция за оспорване на вземането и обуславяло
интерес от установяването му със сила на пресъдено нещо. По оплакването за
неразглеждане на релевираното възражение за разваляне на договора сочи, че въззивникът
не е страна по договора за цесия, който се твърди да е бил развален, поради което и това
оплакване не подлежи на разглеждане. Счита за правилен извода на ВРС, че изявлението за
разваляне не е породило целените правни последици. По отношение правилността на
решението излага, че съобщаването на извършената цесия от цедента на длъжника е
меродавният момент за пораждане на правните последици на цесията по отношение на
длъжниците и третите лица, а така също и за установяване на титулярството на вземането.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата.
Претендират се съдебни разноски.
Подпомагащата въззиваемия страна „Енерго - Про Продажби" АД, изразява
становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Излага виждането
си какви изводи се налагат от хронологията на извършените съобщавания на длъжника на
всяка от извършените цесии. По същество моли за потвърждаването на атакувания съдебен
акт.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото,
не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя
възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане като допустима и редовна въззивна жалба вх. №
293315/06.07.2021 г. , от „ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Люлин“, ул. „Търново“, бл. Срещу бл. 817 срещу Решение №
262019/21.06.2021 г., постановено по гр.д. № 9026/2020 г., на ВРС, XXXV с., с което е
прието за установено, че в полза на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков", № 22, съществува вземане в размер на
721.32 лв., произтичащо от Договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между „КНМ Груп"
ЕООД, ЕИК ********* и „Интейк" ЕООД, ЕИК *********, по иска на „ИНТЕЙК" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков", № 22
срещу „ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Люлин", ул. „Търново", бл. срещу бл. 817 и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга", № 31, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК. Решението е постановено при участието на подпомагаща ищеца страна –
„Енегро-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* и подпомагаща ответника страна – „КНМ
Груп“ ЕООД, ЕИК *********.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 22.12.2021 г., 13:30 ч., за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчат и
преписи от отговорите на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3