№ 1995
гр. Бургас, 30.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Недялка П. Пенева
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501233 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на П. Т. З. от гр.*, против Разпореждане
№1966/20.07.22г., постановено по ч.гр.д.№786/22г. на Районен съд Несебър , с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Община Несебър,
за сумата от 2 лв., представляваща недължимо внесена такса във връзка с поискана по чл. 24,
ал. 2 от ЗДОИ обществена информация, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на заявлението, както и сумата от 528 лв. – направени по делото разноски, от
които 26 лв. – държавна такса за образуване на делото, 500 лв. – адвокатско възнаграждение
и 2 лв. – пощенски марки и писма.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Несебър на 20.07.22г. е подадено заявление по чл.410 ГПК от
П. Т. З., ЕГН **********, с адрес в гр. *, ** срещу Община Несебър заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 2 лв., представляваща недължимо
внесена такса във връзка с поискана по чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ обществена информация, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението, както и сумата от
528 лв. – направени по делото разноски, от които 26 лв. – държавна такса за образуване на
делото, 500 лв. – адвокатско възнаграждение и 2 лв. – пощенски марки и писма. Заявителят
основава претенцията си на нищожността на разпоредбата на чл. 119 от Наредба № 11
ОАМТЦУТОН, като излага съображения, че с оглед нищожността на посочената разпоредба
сумата от 2 лв. е заплатена от него без основание и на основание чл. 55 от ЗЗД Община
1
Несебър е длъжна да я върне.
С тук обжалваното разпореждане, Районен съд Несебър е отхвърлил заявлението.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че разпореждането е правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде
потвърдено, като изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат потвърдени на осн.
чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: Доколкото (предвид неговите твърдения),
заявителят се е насочил по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като е предявил иск пред
Административен съд Бургас за сумата, предмет на настоящото заявление, предявяването на
иск по чл.55 ЗЗД съставлява повторна претенция за същата сума, пред друг орган на
съдебната власт. Обстоятелството, че (съобразно твърденията на заявителя), производството
по този иск е висящо пред ВАС, създава потенциалната възможност за неоснователно
обогатяване, чрез присъждане на сумата както от ВАС, така и от гражданския съд. За
настоящото производство е без значение резултата по други идентични дела, водени от
заявителя; важно е наличието на висящ процес за същата сума пред друг съдебен орган.
Поради изложените съображения разпореждането, с което заявлението е
отхвърлено в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1966/20.07.22г., постановено по ч.гр.д.
№786/22г. на Районен съд Несебър.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2