№ 343
гр. Стара Загора, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530202871 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № F **** от ******
година на Заместник директор на ТД на НАП – град Пловдив, с което на Г. Т.
Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.16, ал.1, т.4, във връзка с
чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, във връзка с чл.74, ал.1,
предложение първо, от Закона за счетоводството.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, но се моли съда същото да бъде
отменено изцяло.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема
становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
становищата, и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Г. Т. Т. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 15.02.2021 година за това, че Т. в качеството си на управител на
„Феникс фууд” ЕООД – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството
и търговец по смисъла на Търговския закона, като е бил задължен, не е
публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019 година в
1
Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Т. е била длъжна да
заяви за вписване и да представи за обявяване в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията ГФО на дружеството в законоустановения срок –
до 30 септември на следващата година, с оглед измененията по силата на
наложилата се пандемична обстановка в страна и света. Дружеството е
извършвало дейност през отчетния период 2-19 година, видно от подадената
Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с входящ № 2400И0385239
от 14.02.2020 година и приложения към нея годишен отчет за дейността.
Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи от
продажби за 2019 година са в размер на 19 175.13 лева. Нарушението е
извършено на 01.10.2020 година в град Стара Загора и е установено на
14.12.2020 година – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по
вписванията, във връзка с писмо изходящ № 12-00/14.12.2020 година на ЦУ
на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх.№ 04-01-208/05.02.2021 година.
Нарушението е извършено на 01.10.2020 година в град Стара Загора.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството, във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството.
Жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително
и от това визирано в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението, констатирано при извършената проверка е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.74,
ал.1 от ЗСч, е наложено административно наказание – „глоба”в предвидения в
закона минимален размер от 200 лева.
За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни
доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Административното нарушение е установено във връзка с писмо
изх.№ 12-00-14.12.2020 година на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП
Пловдив с вх.№ 04-01-208/05.02.2021 година, като се установило, че Г. Т. Т. в
качеството си на управител на търговското дружество не е изпълнила
задължението си да публикува годишен финансов отчет за 2019 година на
дружеството, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския
регистър, в законоустановения за това срок, а именно до 30.09.2020 година.
Преценявайки, че по този начин, с това свое бездействие в
периода до 30.09.2020 година Т., е извършила нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството, на 15.02.2021 година свидетеля В.И. Узунова -
Костова съставила акт за установяване на административно нарушение, с
който формирала административното обвинение срещу жалбоподателя Т. за
нарушение на посочена законова разпоредба.
2
В срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на ******
година Зам. Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази описана в АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството, наложил на Т. административно наказание „глоба” в размер
на 200 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на
свидетелите по делото.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира
показанията на свидетелите като последователни, логични и най - важното
подкрепени от събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тях се установява, че не само към датата 30.09.2021
г. жалбоподателят Т. в качеството си на управителна дружеството не е
изпълнила своето задължение, предвидено в чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството, да публикува годишния финансов отчет на дружеството за
2019 г., чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, но
до края на календарната година не е сторила това, а едва по късно през
началото на 2021 година е сторила това.
На практика това обстоятелство не се оспорва от самият
жалбоподател.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
На първо място, съдът не установи в рамките на извършената
служебна проверка в хода на административно - наказателното производство
да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото
наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58,
ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото
във вина на жалбоподателя Т. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството предприятията са длъжни да публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма в
срок до 30 юни на следващата година /респективно 30.09.2020 година
съобразно законовите изменения/, като за търговците това задължение се
3
изпълнява чрез заявяване, вписване и представяне за обявяване в Търговския
регистър.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по
безспорен начин се установи, че дружеството не е публикувало своя годишен
финансов отчет за 2019 г., чрез заявяване и представяне за обявяване в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
Следва да се отбележи, че това задължение е предвидено за
всички търговски дружества, независимо от тяхната правно - организационна
форма. На практика е съвсем безспорно обстоятелството, че дружеството е
търговец по смисъла на Търговския закон и за него съществува задължение
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството до 30 септември
на следващата година да бъде публикуван годишния финансов отчет чрез
заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. Нормата
на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството посочва предприятията, които
имат задължение да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото
събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. В т. 1
на ал.1 на този член изрично е посочено, че всички търговци по смисъла на
Търговския закон следва да изпълнят това свое задължение чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни
на следващата година. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за
счетоводството допълва, че ръководителят на предприятието отговаря за
съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по този закон. В конкретният случай това
качество има жалбоподателят Г. Т. Т., поради което и съвсем правилно е била
ангажирана именно неговата административно - наказателна отговорност за
извършеното нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
За по - голяма пълнота на мотивите, съдът би желал да отбележи,
че в процесния случай не е приложима разпоредбата на чл. 28, буква "А" от
ЗАНН, поради следните съображения: На първо място прави впечатление, че
закъснението за публикуването на годишния финансов отчет на дружеството
не е рамките на няколко дни, а близо четири месеца след изтичане на
крайния срок, не е изпълнено задължението, предвидено разпоредбата на чл.
38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството. Още повече, че липсват
доказателства, а още повече не са наведени някакви твърдения, които
евентуално да обосноват извод за по - ниска степен на обществена опасност
на самото деяние. От друга страна следва да се има предвид, че задължението
за публикуване на годишен финансов отчет не е обвързано от наличието на
приходи и най - общо казано развиването на стопанска дейност. То е вменено
от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и
търговци, доколкото публикуването на отчетите дава възможност за
информиране за финансовото състояние на търговеца, поради което и съдът
застъпва категорична позиция, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 28, буква "А" от ЗАНН.
4
Административно - наказващият орган е наложил на
жалбоподателя Т. административно наказание „глоба” в минимален размер,
поради което и пред съда не стои въпроса за нейната завишеност и евентуална
несправедливост.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид претенцията на представителя на въззиваемия за
присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение към минималния предвиден размер от 100 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F **** от
****** година на Заместник директор на ТД на НАП – град Пловдив, с което
на Г. Т. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба”
в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.16, ал.1, т.4, във връзка с
чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, във връзка с чл.74, ал.1,
предложение първо, от Закона за счетоводството, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. Т. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на
НАП – град Пловдив, ЕИК ********* сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване в съдебно
заседание на процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5