Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година 2022 град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд девети касационен състав
на
седемнадесети февруари година две хиляди двадесет и втора
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав
Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Станислава Стоева
секретар
Ангелина Георгиева
прокурор
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №183 по
описа на съда за 2022 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на “Балин Билд” ЕООД, чрез адв. П., срещу Решение №
1039/08.12.2021 г., постановено по НАХД № 2005/2021 г. по описа на Районен
съд-Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-013134/28.10.2020
г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Варна, като е намален
размера на наложеното на “Балин Билд” ЕООД – Бургас административно наказание
“имуществена санкция” от 3000 лв. на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като НП е
потвърдено в останалата част, на осн. чл.63 ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАНН.
С решението е
осъдено “Балин Билд” ЕООД – Бургас да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”
– Варна сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт, на осн. чл.143 ал.3 от АПК.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че
неправилно нито АНО, нито въззвиният съд са възприели фактическата обстановка.
Излагат се твърдения, че санкционираното нарушение не е било извършено.
Настоява се за приложение на чл.28 от ЗАНН. Молбата към съда е за отмяна на
атакуваното решение и НП.
В съдебно заседание касатора редовно призован, не се
явява. Не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява.
Процесуалният му представител оспорва жалбата. Молбата към съда е за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства, следва
да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка,
въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на
въззивното производство. Въззивния съд е установил, че през м. октомври 2020 г.
касатора „Балин Билд“ ЕООД стопанисвало хотел „Вива Клуб“, намиращ се в гр.
Варна, к.к. „Златни пясъци“ и хотелски комплекс в гр. Обзор, м-т „Боаз“. За
изпълнение на дейността си и във връзка със стопанисваните обекти дружеството
ангажирало по трудов договор работници, сред които и лицето Г Я Я . С него бил сключен Трудов договор №96
от 08.10.2020 г., по силата на който П Я приел да изпълнява длъжността общ работник,
строителство на сгради, считано от съответната дата, на която му бил проведен
начален инструктаж по безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана и
бил насочен да изпълнява задълженията си по договора през този ден към обекта -
хотел „Вива Клуб“, но не му било връчено регистрирано в ТД на НАП уведомление
по чл.62, ал.3 КТ. На същата дата свидетелите М Д и К Д -
инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в хотел „Вива Клуб“, при която
установили, група работници, сред които и Г. Я , да разтоварват шезлонги от
товарен автомобил и да ги внасят в хотела. При запитване, лицата отговорили, че
работят за „Балин Билд“ ЕООД, след което проверяващите им връчили за попълване
декларации. В представената от лицето Г. Я декларация същият отразил, че работи за
въззивното дружество на длъжност общ работник от 08.10.2020 г., както и че има
сключен трудов договор като посочил час на попълването 11.00 ч. При приключване
на проверката на присъстващ работник С К , била връчена призовка за
работодателя „Балин Билд“ ЕООД за явяване на 13.10.2020 г, в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна с указания за
представяне на документи, сред които заверени копия от трудови договори. Сред
представените от работодателя документи фигурирал Трудов договор №96 от 08.10.2020
г. с работник Г. Я за длъжност „общ
работник“. Чрез служебно изготвена справка в системата на НАП, било установено,
че за работника Г. Я бил регистриран
трудов договор за длъжност „общ работник“ при въззивното дружество към 11.17 ч
на 08.10.2020 г. При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН
№03-013134 от 20.10.2020 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на
08.10.2020 г. в обект хотел „Вива Клуб“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни
пясъци“, и изразяващо се в допускане до работа на Г Я Я , ЕГН **********, на длъжност „общ
работник, строителство“, преди да му е представен екземпляр от сключен трудов
договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.
На 28.10.2020 г. наказващият орган издал процесното
НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и
наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена
санкция в размер 3000.00 лв.
За да измени атакуваното пред него НП, въззивния съд е
приел, че нарушението е доказано по безспорен начин, но поради своевременното
отстраняване на нарушението и обстоятелството, че нарушението е констатирано в
първия ден от действието на трудовия договор, е намалил санкцията на 1500 лв.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно
липсата на нарушения на материалния и процесуалния закон при реализиране на
административнонаказателната отговорност на ответника, които настоящата
инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря.
Чл.63, ал.2 от КТ изрично забранява на работодателите
да допускат до работа работници и служители, на които не им е връчено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Като е допуснал Я да изпълнява трудовите си правоотношения без
да е изпълнил това свое задължение, работодателя е допуснал вмененото му
нарушение.
Обстоятелствата, че има сключен трудов договор и
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е изпратено в НАП след като е била извършена
проверката, не могат да доведат до извода нито за липса на нарушение, нито за
наличие на факти и обстоятелства, които да мотивират извод за малозначителност
на извършеното нарушение.
Не се споделят и възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения. Никъде в ЗАНН не е въведено изискване в АУАН да се
посочва точният час на извършване на нарушението. В чл.42, ал.1 т.3 от ЗАНН
/визиран в касационната жалба/ е посочено изискване АУАН да съдържа дата и
място на извършване на нарушението. Що се отнася до часа на извършване на
нарушението, той е установен от декларацията подписана от Я и предхожда часа на изпращане на
уведомленитето за сключеният му трудов договор към НАП. Същото се отнася и до
твърденията за нарушение на чл.57 от ЗАНН.
Неоснователно е и последното касационно оплакване, че
към случая не е приложен чл. 28 ЗАНН. Фактът, че трудовият договор е бил
подписан в деня на проверката, а уведомлението е регистрирано в ТД на НАП
непосредствено след проверката не обуславя сам по себе си извод за маловажност
на нарушението. Ако законодателят приемаше, че отсъствието на предоставено на
работника заверено от НАП уведомление по чл. 62 ал. 3 КТ преди допускането му
до работа не е от категорията на особено обществено опасните деяния,
респективно, че е с незначителна степен
на обществена опасност, той нямаше да предвиди в чл. 415в КТ, че за този вид
нарушения е неприложим институтът на маловажността. Като специалната норма,
тази на чл. 415в КТ изключва приложението на общата по чл. 28 ЗАНН.
Що се отнася до факта, че от нарушението не са
настъпили вредни последици и че няма данни за влезли в сила наказателни
постановления срещу дружеството за извършено от него други нарушения на
трудовото законодателство, районният съд правилно е приел, че той е от значение
за определянето на размера на наказанието като обуславя налагането на по-лека
по размера си имуществена санкция в параметрите, установени с чл. 414 ал. 3 КТ.
Този извод следва от разпоредбите на чл. 27 ал. 1 – 3 ЗАНН.
В тази връзка настоящия състав не намира основания да
приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за
необоснованост или незаконосъобразност на въззивното решение.
Съобразно изхода на спора, явява основателна
претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1039/08.12.2021 г., постановено по НАХД № 2005/2021 г. по описа на Районен
съд-Варна.
ОСЪЖДА “Балин Билд” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от
управителя Х Д А , да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сумата
от 80/осемдесет/лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.