№ 18
гр. Търговище, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.А Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от М.А Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20243500900042 по описа за 2024 година
Иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по исковата молба на С. Т. Б.,
ЕГН ********** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” с
ЕИК ************ с която е предявен иск за сумата 30 000 лв. –
претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 28.12.2023 г. до окончателното заплащане, за
които вреди ищецът твърди, че са му причинени в резултат на ПТП, настъпило
на 09.06.2022 г. на територията на община Търговище, в проход „Боаза“, по
вина на Х.С.Ч. като водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. № Т **** ТН, застрахован
по застраховка „ГО“ при ответното дружество. Посочена е банкова сметка за
плащане, съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК (л. 17).
В постъпилия в срок писмен отговор ответникът оспорва изцяло
твърденията на ищеца относно механизма на произшествието и наличието на
всички елементи от фактическия състав на деликта; твърди, че събитието е
случайно деяние (чл. 15 НК); оспорва доводите на ищеца за допуснати от
водача на „Мерцедес“ рег. № Т****ТН нарушения на правилата за движение
по пътищата; оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял цитираните в ИМ телесни повреди по вид и степен; прави
възражение за съпричиняване от пострадалия ищец, който в качеството си на
1
водач на „Мерцедес“ рег. № Т **** КК, е управлявал лекият автомобил с
превишена скорост, без поставен предпазен колан, противоправно навлязъл
частично в пътната лента за насрещно движещите се МПС, с което до голяма
степен е допринесъл за увреждането си, оценено от ответника на 50%;
възражение за прекомерност на претенцията, възражение, че не дължи лихва
върху обезщетението, съответно възражения за датата, от която се дължи
обезщетението, съобразно чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ.
В допълнителната ИМ и отговор по нея страните са заявили, че
поддържат исканията, респ. възраженията и становищата си по спорните
факти. Ищецът е оспорил случилото се ПТП да е случайно деяние по смисъла
на чл. 15 НК, с ДИМ е пояснил механизма на ПТП, както и извършените от
водача на МПС, застраховано при ответника, нарушения по ЗДвП – чл.6, т.1
вр.с чл. 63, ал.2, т.1; чл. 16, ал.1,т.1 и чл. 20 ал.2, изр.2-ро от ЗДвП. Ответникът
поддържа възраженията си, в т.ч. за съпричиняване, поради нарушение от
ищеца на чл. 15, чл. 20, ал.2 и чл. 21, чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Прекратеното на осн.чл.343, ал. 2 от НК (по молба в о.с.з. на 09.11.23 г.
на пострадалия С. Т. Б., конституиран като частен обвинител) НОХД №
419/2023 г. по описа на РСТ е приложено.
В о.с.з. страните поддържат своите становища и възражения.
Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Претенциите за обезщетение са обосновани с обстоятелството, че на
09.06.2022 г. около 23.30 ч. по път ПП І-4, в района на „Боаза“,
общ.Търговище, в посока от гр. Търговище към гр. Омуртаг, управлявайки
л.а. „Мерцедес“ рег. № Т **** КК, около 08:30 ч., ищецът е пострадал при
пътен инцидент, след сблъсък с л.а. „Мерцедес“, с рег. № Т **** ТН,
управляван от Х.С.Ч. застрахован по застраховка „ГО“ при ответното
застрахователно дружество, с твърдения, че вина за настъпилия удар има
водачът Ч. сочейки следния механизъм на ПТП: Излизайки от последния
завой на прохода „Боаза“ (ляв за него, последван от прав участък), ищецът
видял куче в своята пътна лента, предприел действия по заобикалянето му,
настъпвайки осевата линия, след което се върнал отново в своята лента.
Същевременно водачът на насрещния „Мерцедес“ – Х.Ч. предприел маневра и
навлязъл в насрещната пътна лента, в която към онзи момент се намирал
2
ищецът, след което последвал удар между двете коли. Според ищеца вината за
ПТП е на водача Ч. нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1 ЗДвП вр. с чл. 63, ал. 2
,т. 1 от ППЗДвП; чл. 16, ал.1,т.1, чл. 20,ал.2,изр.2 от ЗДвП. В резултат на
пътния инцидент ищецът получил описаните в ИМ увреждания: мозъчно
сътресение, разкъсно- контузна рана на дясната китка, счупване на голяма
пищялната кост на дясната подколенница в областта на десния глезен; след
проведени медицински интервенции по време на болничен престой от седем
дни, изписан на 16.06.22г. с гипсова имобилизация, ищецът продължил с
домашно лечение, около 4-5 месеца не можел да се обслужва сам, влошеното
му физическо състояние се отразило и на психиката му, преживявал
изключително голям стрес при пътуване с автомобил, които неимуществени
вреди, оценени на 30 000 лв. заявил за обезщетяване пред ответника-
застраховател на 28.12.2023г., но такова не последвало.
Възраженията на ответника по съществото на иска са за липса на
предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност, посочени
по-горе, съпричиняване от страна на ищеца; възражения за прекомерност,
както и относно началната дата на претенцията за лихви.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно представените писмени доказателства, в т.ч. и по приложеното
НОХД, протокол за оглед на местопроизшествие; албум със снимки от
местопроизшествие; заключението на САТЕ по настоящото дело, епикризи на
ищеца; на 09.06.2022 г., около 23.30 ч., при сухо време, в тъмната част на
денонощието и нормална видимост за това време на денонощието, в проход
„Боаза“, на разклона за с. П., л.а. „Мерцедес“, на пътно платно с две пътни
ленти, разделени с единична бяла непрекъсната линия между тях и при
максимално разрешена скорост на движение 60 км/ч в двете посоки
(ограничена с пътен знак „В 26“ и надпис „60“) и забрана за изпреварване и в
двете посоки, лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № Т **** ТН, управляван от
Х.Ч., се движи в посока от гр. Омуртаг към гр. Търговище, в дясна пътна
лента със скорост около 78,59 км/ч. В същото време, по същия път, в обратна
посока (от Търговище към Омуртаг) се движи л.а. „Мерцедес“ с рег. № Т ****
КК, управляван от ищеца С. Б., който навлиза в зоната на ляв завой със
3
скорост на движение около 105 км/ч. Ищецът навлиза в насрещната пътна
лента, като левите гуми на управлявания от него автомобил стъпват в лентата
за насрещно движение и след това се връща в своята пътна лента. Водачът на
л.а. с рег. № Т **** ТН-Х.Ч. възприема като опасност навлезлият в неговата
пътна лента л.а., управляван от ищеца, отклонява автомобила си наляво в опит
да избегне удара и навлиза в пътната лента на л.а. с рег. № Т **** КК. В
същото време ищецът се връща в своята лента за движение (не изцяло), където
настъпва удар между двете МПС-та. Ударът е челен кос. Предна челна дясна
част на л.а. рег.№ Т ****ТН е контактувал с предна челна лява част на ла. с
рег. № Т **** КК, двете ППС взаимно са приникнали едно в друго и са се
деформирали масивно(облицовки и основи, предни брони, фарове, предни
калници и др. Вследствие на удара, ищецът, съгласно заключението на
назначената и приета без възражения от страните съдебно-медицинска
експертиза, получава: разкъсно-контузна рана на челото при данни за загуба
на съзнание, разкъсно-контузна рана на дясна китка и десен глезен и фрактура
на десен глезен; непосредствено след ПТП транспортиран в „МБАЛ
Търговище“ АД, приет на 10.06.2025г. с травматичен шок, с проведено
медикаментозно лечение; с отслабено везикуларно дишане двустранно,
поставен на неинвазивна белодробна вентилация в продължение на два дни.
Разкъсно-контузните рани са обработени и са наложени шефове от ортопед.
Поставена е гипсова имобилизация на десен глезен. На 13.06.22 г. изписан от
ОАИЛ в задоволително общо състояние, преведен в ОТО на същата болница,
където е извършена закрита репозиция на фрактурата на глезена и е поставена
нова имобилизация. Изписан на 16.06.22г. с препоръки за домашно лечение,
щадящ режим на крайника и ЛФК (л. 9). Според СМЕ липсват медицински
данни за травми от предпазен колан при ПТП-то, поставянето на такъв, според
медицинския експерт, вероятно би предотвратило контузионните огнища в
двата бели дроба, описани при компютърно-томографското изследване. По
отношение на останалите наранявания и фрактури вещото лице заявява, че не
може да даде категорично становище, поради повече от една възможност за
механизъм на травмите.
При липсата на влязла в сила присъда по образуваното досъдебно
производство, установяването на всички елементи от фактическия състав на
претендираното непозволено увреждане подлежат на доказване пред
гражданския съд.
4
В тази връзка, предвид твърденията и възраженията на страните, са
събрани относимите писмени и гласни доказателства. Съгласно приетата по
делото съдебна авто-техническа експертиза, предвид разрешената скорост в
района на ПТП – 60 км/ч, пътно платно от две ленти (ширина на дясна пътна
лента 5,1 м, а на лявата – 4.95 м), разделени помежду си с непрекъсната осева
линия, превишаване на скорост за движение и от двамата водачи, съответно за
водача на л.а., застрахован при ответника – около 78, 59км/ч, а за ищеца –
около 105 км/ч, предвид мястото на удара (подробно описан в отговора на
трета задача от САТЕ) – по широчината на пътното платно – около 7,1 м до 7,3
м вляво от дясната граница на платното за движение /ОР2/, считано по посока
на огледа (към гр. Търговище), в пътната лента за движение, полагаща се на
л.а. Мерцедес“ рег. № **** КК с водач ищецът; установените деформации при
огледа на двете МПС-та, поведението и на двамата водачи е довело до
настъпилото ПТП: Ищецът губи контрол над автомобила и навлиза в
насрещната пътна лента, след това се връща в своята, като с това действие
застрашава останалите участници в движението. Водачът на л.а. рег. № ****
Х.Ч., възприема л.а. рег.№ **** като опасност, но не преценява технически
правилно пътната обстановка, отклонява своя л.а. наляво и навлиза в лентата
за движение на л.а., управляван от ищеца. И двамата водачи са нарушили
правилата за движение (отговор на въпрос 7 от САТЕ). Според САТЕ
техническите причини за настъпване на ПТП-то са: Навлизането на л.а.
Мерцедес, рег. № Т **** ТН, управляван от Х.Ч., в лентата за движение на л.а.
Мерцедес с рег. № Т **** КК, поради неправилно разчитане на пътната
обстановка; Загубата на контрол от ищеца над управлявания от него
автомобил и навлизане в насрещната пътна лента, с което си действие ищецът
застрашава останалите участници в движението, като техническата причина за
загубата на контрол е движението с технически превишена скорост и
навлизането на водача в зоната на левия завой със скорост, по-висока от 104.47
км/ч, която скорост е критична за странично плъзгане в левия завой при
конкретната пътна обстановка.
При изслушването на САТЕ, в публичното с.з. автоекспертът пояснява,
че при конкретната ситуация, в случай, че водачът на л.а. рег.№ Т****ТН Чауш
не беше навлязъл в отсрещната пътна лента, а беше се отклонил леко надясно
в порядъка на 2-3 градуса в своята пътна лента, тогава двата автомобила биха
се разминали безопасно. А ако беше намалил скоростта и без да се отклонява
5
надясно, предвид габаритните размери на двата автомобила и разстоянието на
двете пътни ленти, вероятно при задействане аварийно на спирачната система,
удар не би настъпил, тъй като автомобил рег. № Т**** щеше да се върне
тогава в своята пътна лента, тъй като широчината на двете пътни ленти е
достатъчно голяма и могат да се разминат безопасно. На въпрос на ответника
№1 от писмената становище, вещото лице отговори, че ако л.а. рег.№ Т ****
не е бил навлязъл в насрещната пътна лента, автомобилите са щели да се
разминат безаварийно, тъй като водачът на л.а.рег. № Т **** не би предприел
маневрата навлизане в насрещната за него пътна лента.
Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), вследствие
на описаното по-горе произшествие на ищеца са причинени: разкъсно-
контузна рана на челото при данни за загуба на съзнание, разкъсно-контузна
рана на дясна китка и десен глезен и фрактура на десен глезен. Приет в ОАИЛ
в тежко общо състояние, контактен, адекватен, с отслабено везикуларно
дишане двустранно, с данни от компютърния томограф на цяло тяло за
контузионни огнища в двата бели дроба. Относно травматичния шок, според
епикриза от ОАИЛ (л.5) е поведено медикаментозно лечение, като според
вещото лице, предвид описаните витални показатели, не са налице
категорични данни за травматичен шок, но може да са предшестващи
развитието на такъв. Разкъсно-контузните рани са хирургично обработени, с
шевове от ортопед. В представената документация присъства една
консултация с хирург по време на хоспитализацията в ОАИЛ, който
констатира рана на десен глезен. Поставена е гипсова имобилизация на
глезена, на 13.06.22 г. ищецът е изписан от ОАИЛ в задоволително общо
състояние и преведен в ОТО, където му е извършена закрита репозиция на
фрактурата (наместване на костните фрагменти, без разрез на кожата, ръчно,
под рентгенов контрол), поставена нова имобилизация, изписан на 16.06.22г.
Възстановителният период е определен от вещото лице в рамките на 10-15 дни
за разкъсно-контузните рани (10 дни на главата, крайници – приблизително 14
дни) и около 60 дни за фрактурата на глезена. Започването на нормална
походка и последващо спортно натоварване е възможно да отнемат 4-5
месеца. Липсват данни за контролни графии при контролните прегледи,
отнемащо възможността за евентуална последваща интервенция или нова
репозиция. При извършения преглед на ищеца вещото лице-ортопед е
установило, че към момента десният глезен е с ограничение в обема на
6
движение и болезнен по предната повърхност, от направената актуална
рентгенография (от 13.01.25г. –л.153) е установено срастване на фрактурата в
патологично положение, при което предния ръб на големия пищял е по-ниско
разположен, което нарушава ставната повърхност и ограничава повдигането
на дясното ходило. Последиците от това са органичение на движението с 15
градуса, което не нарушава походката, но зоната е болезнена при натиск, може
да води до периодични подувания и болки при натоварвания и да ограничава
движенията при спорт. Последваща оперативна интервенция би подобрила
състоянието му (в ос.з. в.лице пояснява, че по негово мнение - лапароскопия,
при която няма да се поставя имплант, а част от предната фрактура да се
изсече и в последствие с по-продължителна рехабилитация – поне месец, за
възстановяване в пълен обем). По медицински критерии, според експерта,
фрактурата на глезена на ищеца, определена по тежест, е лека фрактура,
защото не предполага трайно нарушаване на походката, т.е. не затруднява
движението на пациента в последствие, в сравнение с други по-тежки такива
фрактури, с оглед на превеждане на последваща рехабилитация, спазване на
назначения режим от пациента, контролни прегледи и др. В случая причината
за по-продължителния период на болки (при обичайно 4-5 месеца за
възстановяване) е начина, по който е зарастнала фрактурата – предният ръб на
големия пищял, вследствие на срастването, ограничава движението на глезена,
нарушава повърхността на ставата, като причината за това срастване е самата
фрактура. На въпрос на ответника относно проведени рехабилитационни
процедури и тяхното значение, вещото лице е пояснило, че в предоставената
му документация няма данни за проведени такива процедури, а те биха
спомогнали ищецът доста по-бързо да проходи, по-рано да има максимален
обем на движение в глезена и съответно последващите, защото при прегледа е
констатирал, че периодично има болки и подуване.
От показанията на св. Т. К. (баща на ищеца) се установява, че ищецът
живеел заедно с родителите си, бил ученик, последна година. Видял сина си
още в линейката, непосредствено след инцидента състоянието му било много
тежко, в ОАИЛ изпаднал в тежка депресия, след преместването му в ОТО
медицинските работници помолили майка му да остане при него, защото
много буйствал, искал да скача през прозореца, не давал на майка си дори до
тоалетна да излезе от болничната стая. След изписването му от болницата
(общ болничен престой около седмица) бил с гипсиран крак около 40-50 дни,
7
поради което се налагало да му помагат и свидетелят, и съпругата му – до
тоалетна, да се изкъпе, да се облече. Първоначално бил с патерици, заради
гипса, като след свалянето му, продължил да ги полза още около 10-15 дни,
защото нямал сила в крака. През цялото време, докато бил с гипса, пиел
болкоуспокояващи. Преди инцидента дълги години тренирал волейбол, но
след това спрял, сега накуцвал и още се възстановявал. Много тежко
психически го преживял и сега, при пътуване с кола не искал да се вози отзад,
защото не вижда пътя и изпада в паника; сега вече шофира. Според свидетеля
по лицето му останали белези, както и белег долу над ходилото – около 10 см.
След излизането му от болница, провеждал консултации по телефона с
позната на майка му психоложка – десетина дни си говорили с нея. От
показанията на св. П.Сотиров (съсед и приятел на бащата на ищеца) се
установява, че същият е видял за първи път ищеца след като го извели от
операционната в болницата, имал шевове по краката, на челото, на ръката;
виждал го е в тях с гипса, движел се с патерици, основно родителите му
помагали (да го изкъпят, да слезе по стъпалата на първия етаж), но също и той
и приятели – да се качва по стълбите, в колата, като ходи до болницата и на
други места. Тъй като ищецът се бил уплашил с карането/возенето, ходел по
болници, по превръзки, свидетелят знаел, че е ищецът е правил консулти с
близки на майка му психолози. Били му необходими около 4-5 месеца,
половин година, докато „влезе в час“ – да започне да се движи сам, да се
престраши да кара кола, отново да навлече в нормалния живот, да излиза, да е
сред хора. Свидетелят често говорел с ищеца, който му се оплаквал от крака
при по-студено време; знаел, че пие някакви хапчета-обезболяващи; преди
ПТП играел волейбол, но след инцидента вече не играе, прекратил със спорта.
Докато бил с гипса, спрял да ходи на училище. Сега учи задочно в
университет.
От приетата СПЕ се установява, че след инцидента ищецът е изпаднал в
делириум (остро объркване), често срещано при тежки травми, операции,
прием на медикаменти. Според вещото лице-психолог, по-скоро става въпрос
не за тежка депресия, а за остра стресова реакция: силна уплаха след
катастрофата, силно чувство на вина и страх, признак че е преживял психо-
емоционална трамма, като има вероятност ПТП-то да е предизвикало силен
психологически шок; работата с психолози по телефона за два месеца е довела
до подобрение. Не може да се говори за перманентно увреждане на
8
психиката, тъй като ищецът е успял да се възстанови до известна степен след
оказаната му помощ. Участва активно в живота си – учи, ходи на фитнес, което
показвало, че е възстановил функционалността си; липсата на консултация с
психиатър или дългосрочна терапия не изключва вероятността от остатъчни
ефекти, като повишена тревожност или несъзнавани страхове. Симптомите са
били най-интензивни през първите няколко месеца след катастрофата;
възстановил е нормалните си дейности (учене, работа, социални контакти,
фитнес) и може да се предположи, че психотравмата до голяма степен е
отшумяла в рамките от 6 до 12 месеца; към настоящия момент е в добро
психическо състояние, функционален, интегриран в обществото, ходи на
фитнес – признак за грижа както за физическото, така и психическото здраве,
възстановил е социалните си контакти, среща се с връстници, има приятелка.
Проявените от ищеца по време на психологическото изследване
раздразнителност и припряност при обсъждане на катастрофата, според
вещото лице, са индикатори на непълно преодоляване на травмата, вероятно
под формата на остатъчни симптоми, като повишена възбудимост,
емоционална нестабилност и избягване на темата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че са
налице, като доказани, всички предпоставки на чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 45 и
52 от ЗЗД, обуславящи основателност на исковата претенция: виновно
противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС,
вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от ищеца неимуществени вреди, валидно застрахователно
правоотношение, отказ на застрахователя по извънсъдебната застрахователна
претенция/уведомление до ответника от 28.12.2023г. (л.15,16).
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован – делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
9
Видно от заключението на вещото лице, изготвило приетата САТЕ, и
поясненията, дадени в съдебно заседание, ударът настъпва в пътната лента,
полагаща се на ищеца, по широчината на пътната платно – около от 7.1 до 7,3
вляво от дясната граница на платното за движение, считано по посока към гр.
Търговище. Липсата на точна преценка на пътната обстановка и адекватна
реакция, е довела до процесното ПТП – водачът на застрахования при
ответника л.а. е нарушил правилата за движение, не толкова, че е управлявал с
превишена за мястото скорост (около 78 км/ч при разрешени 60 км/ч), а най-
вече поради нарушаване от Чауш на правилата за движение по чл. 20, ал.2,
пр.2-ро ЗДвП, изразено в нарушение на задължението му, като водач на МПС,
да направи всичко възможно при поява на опасност на пътя, в случая
навлизането на л.а., управляван от ищеца в неговата пътна лента, да
предотврати ПТП. Цитираната разпоредба задължава водачите на МПС да
намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи,
когато възникне опасност. Както вещото лице е посочило в о.з., в случай, че
водачът Ч. вместо да навлезе в насрещната пътна лента, беше се отклонил леко
надясно в порядъка на 2-3 градуса в своята пътна лента, тогава автомобилите
биха се разминали безопасно; както и че вероятно при задействане аварийно
на спирачната система на този автомобил, удар не би настъпил, тъй като
автомобилът, управляван от ищеца щеше да се върне тогава в своята пътна
лента, доколкото широчината на двете пътни ленти е достатъчно голяма и
автомобилите могат да се разминат безопасно. Предвид и обстоятелството, че
макар и навлязъл в насрещната лента, ищецът много бързо е успял да се върне
в своята пътна лента, макар и частично, не изцяло, предвид установеното
място на удара и определеното разположение на двата автомобила към
момента удара, спрямо констатациите в протокола за оглед, деформациите по
колите и изчисленията на вещото лице. Неоснователно е възражението на
ответника за наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, с
единствен формален довод, че за водача Х.Ч. „не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите“,
предвид изложените по-горе изводи относно поведението на този водач.
Случайното събитие е такова обстоятелство, което е непредвидимо и
непредотвратимо по своя характер, какъвто не е настоящия случай. Безспорно
е установено по делото, че процесното ПТП е можело да бъде избягнато, ако
водачът на застрахования при ответника автомобил, е боравил правилно с
10
органите за управление и е запазил движението в собствената си лента за
движение, без да навлиза в насрещната. Изложеното ангажира отговорността
на застрахователя да покрие претърпените вреди.
В същото време обаче именно поведението на ищеца – навлизането в
насрещната пътна лента, е създало въпросната опасна ситуация, поради което
и основателно се явява възражението на ответника за съпричиняване във
вредоносния резултат. Първопричината за пътното произшествие е
поведението на ищеца, поради загуба на контрол върху л.а и навлизане в
лентата за движение на л.а. Мерцедес Т****ТН. Недоказано в процеса остана
твърдението на ищеца за възникнала внезапна опасност – поява на куче в
лентата му за движение (ищецът се отказа от искането си за разпит на
допуснатия свидетел за механизма на ПТП), други доказателства в подкрепа
на тази теза също не бяха ангажирани от ищеца. Това му твърдение дава
единствено възможност за предположения/вероятности, но не и за правен
извод за липсата на съпричиняване, поради поведението му на пътя и
движение със скорост над разрешената, предвид и отговора на вещото лице
автоексперт и поясненията, дадени в с.з. за причината за навлизането в
насрещната лента, а именно загубата на контрол от страна ищеца.
По отношение размерът на дължимото обезщетение, което следва да
бъде присъдено:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Според постановките на ППВС № 4/1968 г., т. II, незагубили действието
си и към настоящия момент, напълно споделяно в практиката на ВС и ВКС,
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като това понятие, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението и които подлежат на доказване за всеки конкретен
случай – обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и степента на болките, както по време на
11
произшествието, така и по време на болничния престой и след това,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната, съобразено с
времето на настъпилото увреждане (в случая през м.06.2022 г.) и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Съобразявайки тези критерии, съотнесени към установените по делото
факти и обстоятелства от заключението на СМЕ, писмените медицински
доказателства, както и свидетелските показания, които съдът кредитира,
съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, като непосредствени, от близки
на ищеца лица, а и съответстващи на останалите доказателства по делото,
съдът определя на 27 000 лв. – съобразявайки интензивните болки,
непосредствено след ПТП - при постъпване в ОАИЛ, ищецът е бил в тежко
общо състояние, контактен, с разкъсно–контузна рана на челото, с данни за
загуба на съзнание, тежко, най-вече психически, преживял 3-дн.престой в
ОАИЛ, наложило непрестанни грижи от страна на майка му след
превежданено му и при 4-дневния престой в ОТО на същото лечебно
заведение. Касае е се за няколко увреди: разкъсно-контузна рана на челото
(възстановяване около 10 дни) и на крайниците (възстановяване около 14
дни), с липса на усложнения в оздравителния период; фрактура на глезен
(възстановяване около 4-5 месеца), като ищецът все има още остатъчни болки
и подуване, поради начина на срастване на фрактурата, водещо до
необходимостта от последваща оперативна интервенция, придружена с по-
продължителна рехабилитация – поне месец, за възстановяване в пълен обем.
Претърпени болки и страдания, физически и психичен дискомфорт от
наложилия се леглови покой, необходимост от чужда помощ в болничното
заведение и при домашното лечение, раздразнителност; установеното от СПЕ
първоначално състояние на делириум (остро объркване), остра стресова
реакция, получена психо-емоционална травма, до голяма степен отшумяла в
рамките на 6 до 12 месеца. Настъпилата промяна и в спортната активност на
един много млад човек, който преди ПТП е тренирал/спортувал волейбол,
докато след инцидента това му е невъзможно, все още накуцва, макар и с
възможности за други физически активности, с които ищецът е заменил
12
волейбола-фитнеса (съгласно СПЕ). От друга страна, най-сериозната увреда
от ПТП-то: фрактурата на глезена е определена от в.л., изготвило СМЕ, като
лека фрактура, тъй като не нарушава трайно походката; провеждани
рехабилитационни процедури (за каквито не са представени медицински
документи) биха улеснили зарастването и по-бързото възстановяване;
останалите увреждания са възстановени за около 10-15 дни, останалият белег
по предната повърхност на подбедрицата от около 2-4 см е определен от в.л.
като видим, а дали е загрозяващ е „много естетически въпрос“ (в.л. в осз -
л.180); установеното от СПЕ, че към момента ищецът е в добро психическо
състояние, предвид активния му живот, макар и с констатирани индикатори
за непълно преодоляване на психологическата травма, което вещото лице-
психолог отдава на непотърсена специализирана психиатрична оценка и
помощ; както и свидетелските показания за отшумелия страх от управление
на ППС.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
Съгласно правната теория и съдебната практика, съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на
ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата.
Както бе по посочено по-горе в мотивите, с поведението си ищецът е
станал първопричина за ПТП, поради което и съдът намира за основателно
това възражение на ответника, като предвид мястото на удара, в лентата на
ищеца, както и възможността на насрещният л.а. да избегне ПТП при спазване
задълженията си по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съдът определя това
13
съпричиняване на 15 %.
За неоснователно съдът приема възражението на ответника за принос на
ищеца във вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан. В
тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е
установяването на това обстоятелство. Действително СМЕ посочва, че няма
медицински данни за поставен колан, но дава заключение, че такъв вероятно
би предотвратил описаните контузионни огнища в двата бели дроба, което
увреждане обаче не е посочено като предмет на исковата претенция. САТЕ
дава заключение, че вероятно ищецът е бил без поставен предпазен колан, по-
точен и компетентен отговор би могла да даде СМЕ, като от техническа
гледна точка правилно поставен колан от ищеца би ограничило получените по
главата увреждания. В същото време СМЕ, в отговор по въпрос 13, е дала
заключение, че относно „другите наранявания (бел.съда – освен
контузионните огнища в белите дробове) и фрактурата“ не може да даде
категорично становище, поради повече от една възможност за механизма на
травмите. В случая, дори и да се приеме твърдяното от ответника, то липсват
доказателства това нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, да е способствало за
вредоносния резултат, респ. да е довело до увепичаване на размера на
вредите.
При горните констатации, обезщетението, което следва да се присъди
на ищеца, предвид приетото съпричиняване, е 22 950 лв., в какъвто размер е
основателен предявеният иск и следва да бъде уважен, съответно – отхвърлен
за горницата над 22 950 лв. до предявения размер от 30 000 лв.
По искането за присъждане на лихви за забава:
По отношение на това от коя дата следва да се присъдят лихвите. В
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и 3 от КЗ:
(2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: 1.пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане;2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.(3) Лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
14
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма доказателства дали застрахованият е уведомил застрахователя
си и кога. Отговорността на ответното дружество е производна гражданската
отговорност по чл. 45 от ЗЗД на водача на л.а.“Мердецес“ Т **** ТН, поради
което претенцията за обезвреда следва да бъде уважена ведно със законната
лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя от ищеца
28.12.2023 г. – чл. 429, ал. 3 от КЗ.
По разноските: Ищецът е заплатил разноски в общ размер 5505 лв.,
съгласно представени документи (1200 лв.д.т., 805лв.-за експертизи, 3500
лв.адв.възн.), ответникът – 4525 лв.(805 лв. за експертизи и 3720 лв.адв.възн.с
ДДС), като посочените в списъка по чл. 80 ГПК 30 лв. за свидетел не са
заплащани. Съобразно уважената част от иска на ищеца се следват разноски в
размер 4 211.33 лв., а на ответника, съобразно отхвърлената част от иска –
разноски в размер 1063.38 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ************ гр. София, р-н
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С. Т. Б. с ЕГН **********
от гр. Омуртаг, ул. „Г. № 22, вх. Г, ет.5, ап. 13 сумата от 22 950 лева
(двадесет и две хиляди деветстотин и петдесет лева) – представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени и търпени
болки, страдания и други негативни изживявания от: разкъсно-контузна рана
на челото, с данни за загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на дясна
китка и десет глезен и фрактура на десен глезен, както и психологичен стрес,
които вреди са настъпили в резултат на ПТП на 09.06.2022г. на територията на
общ. Търговище, по ПП І-4, в проход „Боаза“, км 215+600, предизвикано от С.
Б. при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. № Т **** КК, настъпило и по вина
на Х.Ч. при управление на л.а.“Мерцедес“ с рег. № Т **** ТН, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“
АД – на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15
28.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, на осн.чл. 429, ал. 3
КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 22 950 лв. до предявения пълен размер от
30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ************ гр. София, р-н
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С. Т. Б. с ЕГН **********
от гр. Омуртаг, ул. „Г. № 22, вх. Г, ет.5, ап. 13, сумата 4 211.33 лв., съдебни
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска – на осн.чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. Б. с ЕГН ********** от ГР. Омуртаг, ул. „Г. № 22, вх. Г, ет.5,
ап. 13, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ************ гр. София
сумата 1063.38 лв. – съдебни разноски по делото, съобразно с отхвърлената
част от иска, на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд-гр.Варна
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
16