Р Е Ш Е Н И Е № 509
гр. Монтана, 12 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 30 10 2020 г., АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
участието на секретар: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 446 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от М.П.М. против Решение № 260013 от 08.09.2020 г. по АНД 905/2020 г. по описа на
Районен Съд Монтана, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2182881 на ОД
на МВР Монтана за наложеното му, в качеството на представител на „Адвокатско
дружество „М.М. и съдружници” административно наказание за нарушение на чл. 21
от ЗДвП.
В жалбата си, касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, поради което моли да се отмени. Счита, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен. При издаването
му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. В обжалвания електронен фиш липсва посочен издател - имена и заемана
длъжност на служителя, издал фиша, което не дава възможност да се прецени
компетентността на издателя. В тази връзка се позовава на легалното определение
на понятието „електронен фиш", съдържащо се в § 6, т. 63 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП и член 4 от ЗЕДЕП, според които текстове електронният фиш е
електронно волеизявление на конкретно физическо лице – административен орган. На
второ място липсват достатъчно данни/координати за мястото, където е установено
нарушението, респ. липсва пътен знак, въвеждащ ограничението на скоростта,
поради което издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТС, не е съобразен с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, което
представлява съществено нарушение на материалния закон, явяващо се основание за
отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен. На следващо място, от
издадения електронен фиш не става ясен начинът, по който е установено твърдяното
нарушение. При описанието на нарушението е посочено, че същото е установено с
АТС, но не и какъв вид е въпросното АТС - стационарно или мобилно, като по -
надолу бланкетно е посочено, че извършеното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 003059047B8D. Автоматизираното
техническо средство е уред, който самостоятелно и автоматично заснема извършено
нарушение, за разлика от мобилната радарна система, която установява
извършването на нарушение в присъствието на контролен орган, който управлява
процесът й на работа, което е съществено и води до невъзможност да се прецени
спазен ли е процесуалният ред за определянето и налагането на административно
наказание.
Съгласно чл.11 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, за
измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или
мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток, или работещи на място за
контрол. Съгласно ал.2, в случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение, нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателна
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС
във време на движение, електронни фишове не се издават. По аргумент от
посочената разпоредба следва извод, че с подзаконовия нормативен акт е
регламентирана възможност, при установяване на нарушения с мобилно АТСС, което
работи на място, да бъде издаден електронен фиш, тъй като забраната се отнася
само до констатирани нарушения, установени от мобилно АТСС във време на
движение.
Съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат: стационарни /прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган/ и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Самата дефинитивна норма предполага установяване на нарушението в
присъствието на контролен орган при използване на мобилна видео-радарна
система. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Налага се извода, че само и
единствено в случаите на отсъствие на контролен орган, е процесуално
законосъобразно прилагането на специалния ред за установяване на нарушението и
налагане на наказание чрез електронен фиш, като при присъствието на контролен
орган по време на установяването му, включително и чрез автоматизирани
технически средства и системи, какъвто би следвало да е конкретния случай. Съпоставката
на чл.189 ал.4 от ЗДП, според който електронен фиш се издава при констатирано с
АТСС нарушение в отсъствие на контролен орган, с разпоредбата на § 6, т. 65, б.
„б" от ДР на ЗДП, според която мобилните системи установяват нарушение в
присъствие на контролен орган /независимо дали превозното средство, към което
са прикрепени е в движение или спряло/, следва, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо
издаване на електронен фиш, и следва административнонаказателната отговорност
да се реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. Налага се
извод, че е налице противоречие между разпоредбите на Наредбата и тези
на Закона за движение по пътищата относно възможността да бъде издаван
електронен фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни АТСС, като
според Наредбата това е възможно при монтирано върху спрял автомобил мобилно
АТСС, а според закона, това е невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното
АТСС установява нарушението в присъствие на контролен орган. В този случай
следва да намери приложение принципа в чл.15 ал.З от ЗНА за приложимост на
по-високия по степен нормативен акт, т.е. приложим е установеният със ЗДП режим. В този
смисъл е и издаденото /макар и преди изменението на ЗДП и издаването на Наредба
№ 8121з-532 /2015г./ Тълкувателно решение № 1/2014 г.на ВАС. Ето защо при установено в конкретния случай
нарушение с АТС№ 003059047B8D, е
следвало административно-наказателната отговорност да се реализира по общия ред
със съставяне на АУАН и издаване на НП.
Като допълнителен аргумент се посочва и липсата на дата на съставяне на документа, който пропуск
води до невъзможност да се прецени дали е изтекла давността и какви са били
законите, действащи към момента на вмененото административно нарушение.
Ответникът по
касационната жалба, чрез юрк Д*** оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и
като такава моли съдът да я остави без уважение, а решението на МРС да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението е безспорно установено, тъй като е
заснето със стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на
пътните нарушения. Приложен е снимков материал, койото е годно
доказателствено средство в производството. От друга страна електронния фиш,
съдържа всички реквизити на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП. При неговото
издаване не са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните
правила. Възраженията, които са изложени подробно в касационната жалба са
правени и пред РС, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, така както е поискано пред
въззивното производство, както и в настоящото производство и моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор от ОП Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана
правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш отговаря на
всички изисквания на закона. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Възраженията
направени в касационната жалба са навеждани и пред районния съд, който ги е
обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде
потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от
надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим
съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърден като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/
Серия К № 22182881 на ОД на МВР Монтана. За да постанови този правен резултат
въззивният съд приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на дата 22.05.2018 г. в 11.37 часа,
монтираната на РП 2, клас 81 при км. 96.988, стационарна видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 с ID №003059047B8D, заснела /снимка на л. 12 от делото/ лек
автомобил „Х*** И X 35", с ДК № С*** , с фиксирана и отразена скорост на
движение от 82 км/ час при максимално допустима за този участък от извън
населеното място - 60 км/ч. Собственик на автомобила е Адвокатско дружество „М.М.
***, с управител М.П.М. ***. При тази фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят
М.П.М. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.189, ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.З от ЗДвП – на съответната дата се е
движел сьс скорост над максимално допустимата, което нарушение е извършено при
пряк умисъл - съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че не следва да
го превишава, но въпреки това е управлявал автомобила със скорост над
разрешените норми.
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административно-наказателна
отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител.
В чл. 189 ал. 5 ЗДвП е предвиден 14-дневен срок, в който собственикът на МПС, с
което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, ведно с копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая
собственикът на МПС не е подал до наказващия орган доказателства, от които е
видно, че на въпросната дата, той не е управлявал лек автомобил „Х*** И X
35", с ДК № СВ 3722 МК. Въззивният съд приема, че в хода на производството
пред административнонаказващия орган не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Нарушението е установено с предвидените в закона
способи, тъй като е използван одобрен образец на електронния фиш, който
отговаря на всички изисквания за съдържание и форма дадени в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Времето и мястото на извършване на нарушението са правилно и прецизно
индивидуализирани и дават възможност на нарушителя да осъществи правото си на
защита в пълен обем. Измерващото техническо средство е преминало успешно
техническа проверка и е напълно годно да бъде използвано по предназначение,
съгласно Протокола от извършена проверка. При определяне на скоростта са взети
предвид техническите характеристики за точност на измерването и наказанието е
правилно индивидуализирано.
Настоящият
състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд и намира същите за пълни, логични и съответни
на събраните в хода на делото доказателства. Същите са в отговор на заявените в
жалбата възражения. В тази връзка
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът
препраща към мотивите на това съдебно решение.
За пълнота към мотивите на въззивното решение може да се добави, че всички въпроси по формата на електронния фиш са неотносими в това производство, включително и
за липсата на достатъчно данни за мястото на нарушението, които данни
същевременно безпротиворечиво се установяват от доказателствата, представени с
административната преписка и конкретно от представения снимков материал.
По въпроса за вида на техническото средство, следва да се има предвид,
въпреки че същият не е посочен изрично в Електронния фиш, в последния е посочен
негов номер, който номер е индивидуален и неповторим за всяко АТС и който дава
надлежна информация за неговият вид. В случая, техническото средство е
стационарна видео камера, поради което и възраженията за противоречие на
текстове от цитираната Наредба със ЗДвП, въпреки че същите принципно се
споделят от съдията – докладчик по делото, се явяват ирелевантни към настоящия
случай, именно поради обстоятелството, че АТС е стационарно или нарушението е
установено в отсъствие на контролен орган и нарушител.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на
въззивния съд за съответно на материалния закон, т.е. за правилно.
От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният
има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 260013 от 08.09.2020 г. по
АНД 905/2020 г. по описа на Районен Съд Монтана.
ОСЪЖДА М.П.М., в качеството си на
представител на Адвокатско дружество „М.М. и С***” ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Монтана сумата от 80 лева разноски
в производството, представляващи процесуална защита по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :