Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3467 17.10.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 16100 по
описа за 2016 година.
Предявен е отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците Д.Н.Г. и Н.Н.Г. твърдят, че са собственици на
общо 4/16 ид.ч. от недвижим имот придобит в СИО, находящ се в гр. Х.*************
представляващ 150/310 ид.ч. от поземлен имот № *********** по плана на града с
площ от 306 кв.м., съставляващ по отменения план на гр. Х. имот пл.№********* с
площ 310 кв.м. Твърди, се че собственици на други 150/310 ид.ч. от същия
поземлен имот, заедно с построената в лицевата му част сграда с площ 71 кв.м.
били В.Й.Д. и с. му М.И.Д.. Ищците поддържат още, че наскоро разбрали, че
ответникът И.П.Ч. е станал собственик на 18/306 ид.ч. от поземления имот по
силата на договор за дарение. Твърдят още, че те никога не са откривали данни
други лица, включително и праводателя на ответника – В.Н.М. да притежават права
на собственост върху имота. Твърдят, че те упражняват владение върху процесния
недвижим имот / без постройката в него/ и обуславят интерес от това да
придобият по давност идеалните части от имота, по отношение на които липсва
собственик. Ето защо считат, че ответникът не би могъл да придобие право на
собственост в посочените квоти и молят съда да постанови решение с което да
призна за установено, че ответникът не е собственик на 18/360 ид.ч. от
процесния поземлен имот.
Ответникът И.П.Ч., оспорва твърдението, че ищците
осъществяват фактическа власт върху целия недвижим имот. Поддържа, че те не са
манифестирали спрямо другите съсобственици, намерение да държат целия имот само
за себе си. Поради това счита, че иска е неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
С договор за дарение от 20.09.1996г. обективиран в
нотариален акт № ************* на Н. при ПРС ищецът Д.Н.Г. и Х.Н.Г. са
придобили правото на собственост върху недвижим имот представляващ 2/8 ид.ч. от
имот с пл. № ******** по плана на гр. Х., с посочена площ от 310 кв.м. / лист 10 /.
С друг договор за дарение, сключен на 21.04.2000г. с
нотариален акт № *************. на н. **********, Х.Н.Г. дарил на ищците Д.Н.Г.
и Н.Н.Г. 1/8 ид. част от правото на собственост върху недвижим имот пл.№ ********* с площ от 310 кв.м., находящ се в гр. Х. /лист 11/.
Тъй като, съгласно горните нотариални актове,
идеалните части се придобиват по равно от всяко от дарените лица, следва
фактически извод, че ищецът Д.Г. е придобил 1/8 ид.ч. или 2/16 ид.ч. по силата
на първото дарение и 2/16 от второто, а ищцата Н.Г. 1/16 ид.ч. от второто
дарение. Така общият им дял в съсобствеността възлиза на 4/16 ид.ч.
С договор за дарение от 29.10.2012г., обективиран в
нотариален акт № ***********. на н. В.Н.М. дарил на И.П.Ч. 18/306 ид.ч. от
поземлен имот №***, с площ от 306 кв.м., в УПИ ********* от кв.*** по плана на
гр. Х., целият с площ от 1156 кв.м. /
лист 6/.
Установява се от представеното удостоверение за
наследници № *********., че прехвърлителят В.Н.М. е наследник по закон /в./ на
Х.Н.М., бивш жител ***, роден на ***г., починал на 04.12.1973г. / лист 42 -43/. С нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № ***********. Х.Н.М.
и И.Н.М. били признати за собственици на недвижим имот, представляващ бивша
улица, придаващ се по регулация, бивша собственост на Народен съвет в с. Х. М.Б.,
К., с площ от 176 кв.м. която се придава към собствения им парцел ********* по
плана на с. Х. М.Б. / лист 39а –
40/. В нотариалния акт е
констатирано, въз основа на представените при съставянето му документи, че придаваната
по регулация площ е била оценена 35200 лева, която сума е била внесена в касата
на съвета срещу квитанция 326678 от 19.04.1952г.
Видно е също така, от представения нотариален акт № *********.,
че с договор за продажба от 25.12.1979г. ответникът И.П.Ч. е придобил от б. си
П.И.Ч. правото на собственост върху 161/482 ид.ч. от имот с пл. № ***, ведно с
построената в него едноетажна жилищна сграда. Видно е от експертизата, че
имотът със стар номер ***, граничи на изток с процесния имот със стар пл.номер *** / лист 48/. От своя страна П.Ч. е придобил въпросия имот от Х.М.
с нотариален акт № *************г. /лист 48/.
Съобразно заключението на съдебно-техническата
експертиза, описаното в нотариалния акт от 1952г. придаваемо по регулация място
с площ от 176 кв.м. по кадастралния и регулационен план на с. Х. от 1947
г. съставлява част от бивша улица,
преминаваща западно от поземлен имот *** за който е отреден парцел **********.
Мястото е обозначено от вещото лице с цифри 1,2,3,4,5,6,1 и оцветено в жълто на
скица №1 към заключението / лист
122/. Така заснетата площ
отговаря на описаната в нотариалния акт. В следващия кадастрален и регулационен
план, одобрен със заповед № 6360/16.12.1954г., описаната придаваема част,
включена в рамките на парцел *********, е заснета в границите на имот пл.№ *********,
като останалата част от парцела е заснета с № *** /лист 123/.
В последващия план от 1971г. територията, принадлежала към парцел ********** по
отреждането от 1947г., е заснета като имоти с номера ******** в кв.**, без
планът да предвижда урегулиране на тези имоти в конкретен парцел / приложение 3 – лист 124/. Според действащия кадастрален на гр. Х.,
одобрен със заповед № РД-02-14-2299/2000г. и регулационния план, одобрен със
заповед №РД-02-14-171/19.03.2007г. е налично заснемане на три поземлени имота с
номера ***********, като за тях е отреден общ УПИ ************** /лист 125/. Установява се
от комбинираната скица, че площта от 176 кв.м. описана в нотариалния акт от
1952 г. попада в границите на поземлен имот № ***, като е онагледена посредством
точки 1,2,3,4,5,6,1 и оцветена в жълто /лист 126/. От
допълнителното заключение към експертизата се установява, че изчислена графично
площта на предаваемото място възлиза на 169 кв.м., поради което съответствува
на описаната в нотариалния акт от 1952г.
/ лист 131/.
На 23.03.1963г. И.М. и Х.М. са продали на П.В.П. и С.П.П.
едноетажна къща от две стаи, кухня салон и изба, заедно с 150 кв.м. ид.ч. от
дворно място от парцел *********** по плана на с. Х., означен в плана с пл. № ***,
плюс ¼ ид.ч. от предадената стара улица, цялата от 176 кв.м. и без
¼ ид.ч. от продаденото от тях място за изход на Д.И.А. и Е.И.А.
Договорът за продажба е бил оформен в нотариален акт № *****************. /лист 17/.
Относно процесния имот с пл. ********* стар/ се
установява още, че с констативен нотариален акт
№ *****************. лицата Д.К.В.,
В.К.Т. и А.К.В. са признати за собственици, съответно на ½ ид.ч. за Д.В.
и на по ¼ ид.ч. за В.Т. и А.В. на 150/310 от правото на собственост /лист 16/. В последствие
– на 28.12.2012г. И.Ч. е придобил по силата на договор за продажба 150/310
ид.ч. от имота, заедно с жилищната сграда от 71 км.м. построена в лицевата част
на този поземлен имот / лист 15/. На 12.08.2018г. с договор за дарение по нот.
акт *****************. И.Ч. и с. му Р.Ч. са дарили въпросните 150 /310 ид.ч. от
имот *** на В.Й.Д. и с. му М.И.Д. /
лист 9/.
Установява се от показанията на свидетелите С.Б. и К.Т.,
че единственият достъп към улица относно имотите с номера *** и ***, както и
към сградите разположени в тях, се осигурява чрез преминаване през поземления
имот № ***. Според свидетелката Т. преминаването през имота се осъществявало
както с автомобили, така и пеш, като ищците Д. и Н. Г. не били препятствували
влизането в имота. Самите Г. били собственици на сграда построена в имот ***.
Две от помещенията в тази сграда били обособени в магазини, като входът към тях
бил откъм имот ***, като пред магазина имало изградено стъпало.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Ищците са съсобственици на имот пл. № ***, като от
събраните по делото доказателства видно, че същите, заедно с другите съсобственици
и със собствениците на сградите построени в имоти пл.№ *** и *** преминават
през имот ***. Ищците ползват имота и за достъп до магазините помещения, които
са намират в притежаваната от тях сграда, построена в имот ***. Двата входа на
тази сграда са откъм имот ***, видно от приложение №7 към допълнителното
заключение на вещото лице /лист
131/. Ищците осъществяват
фактическа власт върху имота, което не е спорно по делото. Ето защо съдът
намира, че ищците са доказали наличие на правен интерес да водят отрицателен
установителен иск за собственост. Това е така, защото те твърдят, че биха
придобили по давност права, ако отрекат правата на ответника Ч.. В този смисъл
искът е допустим съгласно указанията дадени с Тълкувателно решение №8 от
27.11.2013г. на ОСГК на ВКС.
Предвид обстоятелството, че предявеният установителен
иск е отрицателен в тежест на ответника Ч. е да докаже фактите от които извлича
правото си на собственост върху спорните идеални части. В случая той се
позовава на договор за дарение, тоест на транслативна сделка, по силата на
която придобива правата, притежавани от неговия праводател. Дарител по сделката
е лицето В.М., за който се установи, че е наследник по закон на Х.Н.М.
Последният се легитимира като собственик на идеални части от спорния имот, въз
основа на придобиване по регулация.
Придаването на частта от бивша улица към имота на Х. и
И.М. е осъществено по силата на дворищно-регулационен план одобрен през 1947 г.
Към този момент е действувал Законът за благоустройството на населените места /Обн.,
ДВ, бр. 117 от 13.05.1941 г./. Според чл.47 от този нормативен акт недвижимите
имоти, отредени, съгласно улично-регулационния план за мероприятията на
общината, държавата и обществените (автономни) учреждения, както и недвижимите
имоти, придадени към парцела на други лица по дворищно-регулационния план - се
считат отчуждени по силата на самия регулационен план. От това следва, че
правото на собственост върху придаваемата част е преминало по силата на плана,
като е придобито от М.
За да бъде формиран извод относно принадлежността на
право на собственост върху определен имот е достатъчно ищецът да докаже своето
придобивно основание, както и обстоятелството, че праводателят му е бил собственик.
В случая тези два факта се доказват от представените по делото документи. Липсват
твърдения и доказателства относно това, че праводателите на ищеца са загубили
правото на собственост върху идеалните части от процесния имот, които са извън
предмета на разпореждането извършено от М. с нотариален акт № ****************г.
Анализът на представените доказателства относно
извършените разпореждания с идеални части от имот *** води до извод, че в патримониума
на праводателите на ищеца е съществувало право на собственост върху
прехвърлените с договора за дарение 18/306 ид.ч. Следователно и ответникът Ч. е
станал техен собственик.
От изложеното следва, че предявения отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК,
ищците следва да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на 900 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д.Н.Г. ЕГН **********
и Н.Н.Г. ЕГН ********** двамата с адрес *** за признаване на установено, на
осн. 124, ал.1 ГПК, по отношение на И.П.Ч. ЕГН ********** с адрес ***, че не
е собственик на 18/306 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** с административен адрес гр. Х.*************, с площ от 306 кв.м.
в УПИ ******************, от кв.*** по плана на гр. Х.**************, целия УПИ
с площ 1156 кв.м., при съседи на поземлен имот ***: улица, поземлени имоти **************
и при съседи на УПИ *************: УПИ ***************, улица, които идеални
части са придобити от Ч. с договор за дарение по нотариален акт № *********************г.
на н. ***************************.
ОСЪЖДА Д.Н.Г. и Н.Н.Г. да заплатят на И.П.Ч., на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД