Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Балджиев | |
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. Образувано е по жалба на ТП на НОИ – РУСО – гр. В. Т. срещу решение №.... от 17.11.2009г. по гражданско дело №..../2009г., с което С. районен съд е приел за устаН.но по отношение на Национален Осигурителен Институт – РУСО, Териториална дирекция В. Т., че С. И. С. от гр. С. през периода 01.02.1977г. – 31.12.1989г. е работила в СД „Т.”, клон „О. х.” – гр. С. на длъжностите пиколо, сервитьор, барман и управител, като за този период има дванадесет години и единадесет месеца трудов стаж. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост. Отправя се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение като постанови ново, с което да бъде отхвърлен иска по чл. 1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Ответникът по въззивната жалба С. И. С., чрез процесуалния си представител заема становище относно неоснователността на жалбата и че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложените доводи и съображения и като прецени събраните доказателства съобразно чл. 235 от ГПК, намира за устаН.но следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 и 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Предмет на делото е установителен иск по чл. 1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Същият се явява допустим тъй като при повторното му разглеждане от районния съд са били изпълнени изискванията на чл. 1, ал. 2 от УУТССР. По делото е приложена служебна бележка от РПУ – гр. С. за образуването на досъдебно производство през 1995г. във връзка с извършена кражба на архива на „О. х.” ЕООД – гр. С. като не са налице данни относно разкриване на престъплението. При тълкуването й с оглед точния смисъл и целта на УУТССР се достига до извода, че при извършване на престъплението „кражба” са налице идентични последици както при изгубване архива на предприятието, тъй като и при двете обстоятелства собственика на документацията е лишен от възможността да осъществява фактическата власт спрямо нея. Обстоятелството, че служебната бележка за извършеното престъпление не е издадена от съответното предприятие, а от държавен орган свидетелства за достоверността на информацията отразена в нея. В подкрепа на гореизложеното се явява и приложеният Констативен протокол за извършена проверка през 2009г. на „О. х.” ООД – гр. С. от страна на ответника, при която е констатирано, че архивите на предприятието до 31.12.1989г. са откраднати от неизвестен извършител преди приватизацията на дружеството. От събрания доказателствен материал се установява, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. За периода от 01.08.1973 г. до декември 1989г. ищцата се е намирала в трудово правоотношение със СД „Т.”, клон „О. х.” – гр. С.. При съпоставката на приложените по делото писмени доказателства от „Н. – 2002” ООД – гр. С., явяващо се правоприемник на част от активите на СД „Т.” – гр. С., със свидетелските показания на бившите колеги на ищцата, се установява че последната е заемала длъжностите пиколо, сервитьор, барман и управител в различни обекти на държавното предприятие, намиращи се в гр. С. за претендирания период от време. В същата насока е и приложената по делото декларация съгласно чл. 7 от УУТССР. При така устаН.ната фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилния извод, че за периода от 01.02.1977г. до 31.12.1989г. С. С. е работила в СД „Т.” – гр. С. като за този период има дванадесет години и единадесет месеца трудов стаж. Приложените от „Н.– 2002” ООД – гр. С. разчетно-платежни ведомости, отговарят на изискванията на чл. 4 от УУТССР, вр. чл. 13 и 14 от Наредбата за прилагане на УУТССР, тъй като са съставени от предприятието, където е работила ищцата, отнасят се за времето на полагане на трудовия й стаж и представляват документи за изплащане на трудово възнаграждение. С оглед на това, същите установяват вероятността на трудовия стаж тъй като съдържат данни, че ищцата е постъпила на работа при посочения от нея работодател и правят допустимо събирането на свидетелски показания относно установяването на неговата продължителност. Неоснователно се явява възражението, че представените ведомости свидетелстват, че архивът на предприятието не е изгубен, тъй като те представляват само част от документацията свидетелстваща за полагането на трудов стаж и касаят някои от стопанисваните обекти от СД „Т.” – гр. С., където ищцата твърди, че е работила. След извършване на приватизацията, активите на държавното предприятие са били разпределени между „Н. – 2002” ООД – гр. С. и „О. х.” ООД – гр. С., като безспорно е установено, че за обектите включени в последното дружество липсва архивът воден до края на 1989г. В разглеждания случай е направено искане за установяване на трудовия стаж за един период от време, а не за отделни такива. С оглед на това, не е необходимо писмените доказателства по чл. 14 от Наредбата за прилагане на УУТССР да обхващат изцяло времето, което се претендира като трудов стаж, а само отделни моменти от трудовото правоотношение в каквато насока са и представените разчетно-платежни ведомости. Това прави неприложимо изискването на същата разпоредба за наличие на начало на писмени доказателства за всеки отделен период от време. От гореизложеното се достига до извода, че обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите му. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И: Потвърждава решение №...... от 17.11.2009г. по гражданско дело №...../2009г., по описа на С. районен съд. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕН.: 1. 2. |