ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 967 31.10.2019
година град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, Втори
състав
На
тридесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар
…………………………
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1522 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на И.С.В. и А.Т.В. чрез процесуалния им представител адв. А.М.
срещу отказ на съдебния изпълнител по изп. дело №1314/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И.,
рег. №765, да спре публичната продан на недвижим имот (апартамент), собственост
на длъжниците, насрочена за периода 30.09.2019 г. до 30.10.2019 г., поради
липса на основание. Считат отказа за неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. Аргументират се, че между страните са налице две висящи искови
производства, които ще установят дали длъжниците в действителност дължат
сумите, за събиране на които е образувано изпълнителното производство.
Привеждат довод за несъразмерност между изпълнителния способ и размера на
търсената от взискателя сума. Твърдят, че по изпълнителното дело ежемесечно
постъпват удръжки от трудовото възнаграждение на длъжницата В.. Молят съда да
отмени отказа на ЧСИ да спре принудителното изпълнение – публична продан, като
неправилен и незаконосъобразен и да постанови спиране на публичната продан на
основание чл. 441, ал. 2 и чл. 422а от ГПК. Алтернативно, молят съда да
постанови спиране на изпълнението до влизане в сила на решенията по висящите
граждански дела, с които ще се установи действителната дължимост на сумата по
изпълнителното дело.
Взискателят
по делото, „София Комерс Кредит Груп“ АД взема становище за неоснователност на
жалбата.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Г.И., в които се излагат
съображения за недопустимост на жалбата. Сочи се, че с нея се атакува отказ на
съдебния изпълнител да изостави изпълнението върху недвижим имот и да спре
насрочена публична продан на същия, който не попада в кръга на обжалваемите
действия съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Излага се още, че
преценката на съдебния изпълнител за несъразмерност на изпълнението с размера
на задължението не подлежи на съдебен контрол. Твърди се, че съдържащата се в
жалбата молба за спиране на принудителното изпълнение е неоснователна, тъй като
жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е процесуално недопустима.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело №1314/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И., район на действие ОС
Стара Загора, рег. №765, писмени доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство по изп. дело №1314/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И., район на действие
ОС Стара Загора, рег. №765, е образувано на 22.05.2019 г. по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. №1849/20191 г. по описа на РС Стара Загора, с който А.Т.В. и
И.С.В. са осъдени солидарно да заплатят на „София Комерс Кредит Груп“ АД сумата
659.98 евро главница, 4303.36 евро договорна лихва, законна лихва върху
главницата от 29.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, 194.15
лева държавна такса и 684 лева разноски.
В
хода на изпълнителното производство е наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжниците и ипотекиран в полза на взискателя, която е била
вписана в Служба по вписванията Стара Загора. На 28.05.2019 г. на всеки от
длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение. На 21.06.2019 г. е
извършен опис на недвижимия имот. Заключението на вещото лице за определяне
стойността на недвижимия имот е предявено на страните, които не са го оспорили
в срок. За периода от 30.09.2019 г. до 30.10.2019 г. е насрочена публична
продан на недвижимия имот. Съобщението за насрочената публична продан е връчено
лично на длъжниците на 03.09.2019 г. С молба от 09.09.2019 г. адв. А.М. като
пълномощник на длъжниците е поискал спиране на публичната продан по
изпълнителното дело. С разпореждане от същата дата ЧСИ е постановила атакувания
отказ да спре насрочената публична продан поради липса на основание.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Уредбата
на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните
възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите
за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица са изрично
посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното
производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния
изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ.
отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка
предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да
обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението
за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5.
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по
изпълнението.
В конкретния случай длъжниците обжалват отказ
на съдебния изпълнител да спре прилагането на конкретен изпълнителен способ по
отношение на конкретно тяхно имуществено право, докато съгласно чл. 435, ал. 2,
т. 6 от ГПК на длъжника е призната активна легитимация за обжалване на отказа
да бъде спряно цялото производство на принудително изпълнение. Законодателят не
е овластил длъжника да оспорва отказа на съдебния изпълнител да спре насрочена
публична продан, т. е. осъществяването на изпълнителен способ за осребряване на
конкретно имуществено право на длъжника, при висящо принудително изпълнение.
Постановеният от ЧСИ Г.И. отказ не попада в нито една от изчерпателно уредените
хипотези на обжалваеми действия на съдебния изпълнител. Подлежи на обжалване
отказът да бъде спряно самото изпълнително производство, но такова произнасяне
не е налице, като предпоставките за спиране са уредени в чл. 432 от ГПК и
визират производството като динамичен фактически състав, а не конкретно
изпълнително действие.
Възможност за спиране на изпълнението е
предвидена в нормата на чл. 438 от ГПК, съгласно която жалбата срещу действия
на съдебния изпълнител не спира изпълнението, като по изключение спиране може
да бъде постановено от съда. Съдът постановява спиране на изпълнителното
производство само в случай на допустима и основателна жалба срещу действие на
съдебния изпълнител от кръга на изброените в нормите на чл. 435, ал. 2, 3, 4 и
5 от ГПК.
Разпоредбата
на чл. 442а, ал. 1 от ГПК въвежда изрично изискване за съразмерност на
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на
задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване
води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441,
ал. 2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На
същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да релевира
несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при
установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и
по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от
незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно
чл. 441, ал. 2 от ГПК. Въпреки това нито в разпоредбата на чл. 432 от ГПК, нито
в разпоредбата на чл. 442а от ГПК, законодателят не е предвидил възможност за спиране
на изпълнителното производство поради несъразмерност на изпълнителните способи.
Преценката за съразмерността на наложените от съдебния изпълнител обезпечителни
мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението е преценка
за целесъобразност, която не е въведена в нормативно основание за спиране на
изпълнението нито от съдебния изпълнител, нито от съда.
Тъй
като в конкретния случай, съдът не е сезиран с процесуално допустима жалба, алтернативно
заявените искания за спиране са неоснователни. Изложените от жалбоподателите
доводи за наличие на висящи съдебни спорове относно дължимостта на сумата по
изпълнителното дело, биха могли да бъдат релевирани като основание за допускане
на обезпечение по реда на чл. 397 от ГПК чрез спиране на изпълнението в
образувано гражданско дело, но не обосновават допустимост на жалбата в
настоящия спор, нито пък правят основателно искането за спиране на
принудителното изпълнение по отношение на процесния недвижим имот. Що се отнася
до възражението за несъразмерност на изпълнението, то същото въобще не е
предвидено като основание за спиране на конкретно изпълнително действие или на
цялото изпълнителното производство. Предвид изложените съображения, съдът
намира, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по настоящето дело следва да бъде прекратено.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК жалбоподателят следва
да заплати на насрещната страна сторените в настоящото производство разноски в
размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на длъжниците И.С.В. и А.Т.В., срещу разпореждане от 09.09.2019 г. на ЧСИ Г.И.,
район на действие ОС Стара Загора, рег. №765 на КЧСИ, по изпълнително дело №1314/2019
г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.дело №1522/2019 г. по описа на ОС Стара Загора.
ОСЪЖДА
И.С.В., с ЕГН **********, и А.Т.В., с ЕГН **********,***, да заплатят на „София
Комерс Кредит Груп“ АД сумата 360 лева, представляващa направените разноски
пред въззивната инстанция.
Определението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: