РЕШЕНИЕ
гр.София,
13. 01. 2020 година
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, XVII-ти
въззивен
състав в
публичното
заседание на четвърти
декември
през две хиляди
и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР
САНТИРОВ
Мл.съдия:СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
участието на
секретаря Елена
Чаушева и в
присъствието
на прокурора Деян
Маринов, като
разгледа
докладваното
от съдия КОЛЕВА
ВНОХД № 3216 по
описа за 2019
год., за да се
произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на
глава ХХІ НПК
.
С
присъда от 08.05.2019
г. по НОХД №7558/19 г.,
СРС, НО, 8-ми
състав е
признал подсъдимия
И.Н.В. за
невиновен в
това,че на 04.11.2017г.,
около 12.20ч. в гр.
София, по бул.
„В. *** към бул.
„Княз
Дондуков”,
управлявал
моторно
превозно
средство -
лек
автомобил
„БМВ“ модел
„320 Д“ с peг. № *********без
съответно
свидетелство
за управление
на моторно
превозно
средство, в
едногодишен
срок от
наказването
му по
административен
ред за
управление
на моторно
превозно
средство без
съответно
свидетелство
за управление
- с
наказателно
постановление
№ 15-4332-026703/21.03.2016г.
на началник
група към
СДВР, отдел
„Пътна
полиция“ -
СДВР, влязло
в законна
сила на 17.11.2016.,
поради което
и на основание
чл. 304 НПК е
оправдан по
повдигнатото
обвинение за
извършено престъпление
по чл. 343в ал.2 вр.
ал.1 НК.
Срещу
присъдата в
законоустановения
срок е
постъпил
протест и
допълнение
към него от
прокурор при
СРП. Излагат
се доводи за
неправилност,
необоснованост
и незаконосъобразност
на
протестираната
присъда.Твърдят
се допуснати
съществени
процесуални
нарушения
при анализа
на събраните
доказателства,
както и
оценяването
им в разрез с
действителния
им смисъл,
като се сочи,
че неоснователно
първоинстанционният
съд е дал
приоритет на
едни и е
игнорирал
други доказателства.
Прокурорът е
направил
собствен
подробен
анализ на
оспорваните от
него положения
в съдебния
акт, от който
е достигнал
до извод, че
именно
подсъдимият
е лицето,
управлявало
автомобила
на
инкриминираните
време и място.
Предлага се
отмяна на
атакуваната
присъда и
постановяването
на нова
такава, с която
подсъдимият И.В.
да бъде
признат за
виновен по
повдигнатото
му обвинение.
В закрито
заседание на
18.10.2019г.
въззивният
съд по реда
на чл.327 от НПК е
преценил, че
за
изясняване
на обстоятелствата
по делото не
се налага
провеждането
на разпит на
подсъдимия,
на
свидетелите,
изслушването
на
експертизи и
ангажирането
на други
доказателства.
В
открито
съдебно
заседание
пред въззивната
инстанция
представителят
на Софийска
градска
прокуратура
поддържа
протеста и
моли същият
да бъде
уважен по
изложените в
него
съображения.
Прави се
искане първоинстанционната
присъда да
бъде отменена
и
вместо нея
да бъде
постановена
нова, с която
подсъдимият
да бъде
признат за
виновен. Излага,
че
фактическите
изводи на
първоинстанционният
съд не са
съобразени с
доказателствата
по делото и
следва да
бъде дадена
вяра не на
обясненията
на
подсъдимия, а
на спрелия го
за проверка
полицейски
служител.
Защитата
на подс. В. –
адв. К. моли да
се остави
присъдата на
СРС в сила, а
подаденият
протест да
бъде отхвърлен
като
неоснователен.Посочва
се, че
първоинстанционният
съд правилно
е анализирал
събраните в
хода на
съдебното
следствие
доказателства,
като е
направено
съпоставяне
между
показанията
на
свидетелите.
Установено е,
че същите са
еднопосочни,
като първата
инстанция е
установила,
че няма
противоречия
между заявеното
от
полицейския
служител П.и
от св. С.,
напротив
техните
показания са
в абсолютен
синхрон с
обясненията
на подс. В..
Подсъдимият
И.В. редовно
уведомен, се
явява лично
пред въззивната
инстанция и в
предоставеното
му от съда
право на
последна
дума, моли
съда да бъде потвърдена
първоинстанционната
присъда.
Софийски
градски съд,след
като обсъди
доводите в
протеста и
допълнението
към него,както
и
тези,изложени
в съдебно
заседание, и
след като в
съответствие
с чл.314 НПК
провери изцяло
правилността
на атакуваната
присъда,констатира,че
не са налице
основания за
отмяна или
изменение на
същата.Съображенията
за това са
следните:
При
преценка на
доказателствата
обсъждани от
районния съд,
въззивният
такъв не намери
основания за
промяна на
фактическата
обстановка
по делото,
която е
следната:
Подсъдимият
И.Н.В. е роден
на ***г***,
българин,
български
гражданин,
неженен, със
средно
образование,
осъждан,
работещ, с ЕГН
**********, с адрес ***-4332-026703/21.03.2016г.
на Началник
група към
СДВР ОПП,
влязло в
законна сила
на 17.11.2016г. И.В. бил
наказан по
административен
ред за извършено
от него
нарушение по
чл.150 ЗДвП, за
това че на 16.12.2015г.
в гр. София е
управлявал
моторно
превозно
средство без
съответно
свидетелство
за
правоуправление.
Свидетелят М.П.С.
и
подсъдимият В.
били
приятели.
Често
свидетелят С.
управлявал
моторно
превозно
средство л.а.
БМВ модел
„320Д“ с ДК № *********с
регистрация
за
собственост
на сестрата на
подсъдимия В..
Тъй като
подсъдимият
бил
неправоспособен
водач, а
свидетелят
имал лична
работа в района
на Сточна
гара, помолил
подсъдимия
да ползва
автомобила.
На 04.11.2017г.
подсъдимият В.
и св. С. били
заедно. С.
управлявал
посоченото
моторно
превозно средство
като около 12.20ч.
се движел в
гр. София, по
бул. „В.
Левски“ с
посока на
движение от
бул. „Сливница“
към бул.
„Княз
Дондуков“. На
предна дясна
седалка в
превозното
средство бил
подсъдимият В..
По време на
движението
св. С. и
подсъдимия
установили
наличие на
техническа
неизправност
на моторното
превозно
средство -
„прекъсване“,
която била
добре позната
на И.В. и на
самия шофьор,
тъй като се
случвала често.
Това
накарало св. С.
да подаде
повече „газ“
и на
кръстовището
преминал с
по-висока
скорост на
червен светофар.
Въпреки
предприетото
от водача
действие,
неизправността
на
автомобила
не била преустановена,
автомобилът
продължил да
прекъсва,
свидетелят
отбил в
дясно, а
двигателят
на
автомобила
угаснал.
Превозното
средство
било спряно.
Преминаването
на червен
светлинен
сигнал на
светофарната
уредба било
възприето от
св. П.,
полицейски
служител при
ОПП СДВР. Той
подал
светлинен и
звуков сигнал
и се насочил
към
автомобила.
Движел се на
разстояние
от него, като
пред
полицейския
автомобил
имало и други
превозни
средства.
Въпреки това
свидетелят
следвал движението
на
управлявания
от С. автомобил.
Когато
пристигнал
на място св. П.паркирал
превозното
средство на
няколко метра
зад спрялото
моторно
превозно
средство БМВ
„320 Д“ и по
радиостанцията
съобщил регистрационния
номер на
автомобила,
като
потърсил
съдействие
от намиращ се
в района друг
полицейски
служител - св. Н..
След това
свидетелят П.излязъл
от патрулния
автомобил,
насочвайки
се към
спрялото
моторно
превозно
средство.
Междувременно,
веднага след
спирането на автомобила,
подсъдимият
се опитал да
отстрани
неизправност
по прекъсвач,
монтиран в
автомобила,
но от мястото,
на което се
намирал, не
успял да го
стори. Затова
св. С. излязъл
от
автомобила и
се преместил
на предна
дясна
седалка, а
вътре в
превозното
средство от
дясната на
лявата
предна
седалка се
преместил
подсъдимия В..
Двамата със
св. С. при така
посоченото
позициониране
в превозното
средство се
навели
напред. На
шофьорската
врата имало
монтиран
секретен
ключ до бутоните,
като втори
допълнителен
имало поставен
и на
„парното“.
Лицата се
опитвали да
отстранят
повреда по
прекъсвач, но
не успели. Двигателят
на
автомобила
не бил
преведен в
работен
режим.
В този
момент до
предно ляво
стъкло на
моторното
превозно
средство
пристигнал
св. П.. Той
почукал на
стъклото и
след като
установил
контакт с
лицата в
автомобила
се легитимирал.
Забелязал, че
подсъдимият
и свидетелят
са наведени,
не разбрал какво
правят.
Поискал от
лицата да
представят
документи за
самоличност,
а документи да
управление
на МПС
поискал от
подсъдимият В..
Подсъдимият
и св. С.
обяснили на
св. П.случилото
се, като
посочили св. С.
да е
управлявал
автомобила.
Възникнал
словесен
конфликт по
този повод.
Лицата по разпореждане
излезли от
автомобила.
На място пристигнал
извикания
малко преди
това по радиостанцията
св. Н.. Той
заварил
отвън
спорещите
лица. Свидетелят
П.съставил
акт на И.В., тъй
като
последният
не
представил
СУМПС - същото
му било
отнето със
заповед за
налагане на
принудителна
административна
мярка.
Описаната
фактическа
обстановка е
установена
въз основа на
показанията
на
свидетелите
– Иван П./както
и
приобщените
на основание
чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2
пр.2 НПК/, Петър Н.
/ както и на
приобщените
на основание
чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.2
пр.2 НПК/ , Марио С.
и
обясненията
на
подсъдимия И.В.;
приобщените
писмени
доказателства
– АУАН № 189037/04.11.2017г. ,
Наказателно Постановление
№ 15-4332-026639/04.04.2016г.,
Наказателно
постановление
№ 15-4332-026703/21.03.2016г.,
Наказателно
Постановление
№ 16-4332-018217/04.10.2016г.,
справка
картон на
водач и свидетелство
за съдимост на
подсъдимия.
Възприетите
от първата
инстанция
фактически
отношения
относно
основните
факти са
правилно
установени,
като при
съвкупната
оценка на
събраните по
делото
доказателства
не са
допуснати
логически
грешки. Съдът
прецизно и в
съответствие
със изискванията
на
процесуалния
закон е анализирал
доказателствените
източници, като
е обосновал
съображенията
си, въз основа
на които ги е
кредитирал.
Липсват
основания,
които да
мотивират
въззивният
съд да промени
направените
в
първоинстанционния
съдебен акт
фактически
констатации,
тъй като в
мотивите му
са обсъдени
събраните по
делото доказателствени
материали и
не е
допуснато превратното
им тълкуване.
В
тази връзка е
необходимо
да се отчете,
че когато
изразява
съгласие с
доказателствения
анализ,
направен от
предходната
инстанция,
въззивният
съд не е
длъжен да
обсъжда
отново
подробно доказателствата
по делото, а
може да
анализира
само тези,
които се
оспорват, за
да отговори
изчерпателно
на
наведените
доводи в жалбата
или протеста
/р.372/01.10.2012 г. по н.д. №
1158/2012 г., ВКС, Н.К.,
ІІІ Н.О/.
При
изграждане
на
свободното
си вътрешносъдийско
убеждение
относно
фактите и обстоятелствата,
относими към
предмета на
доказване по
делото, съдът
е кредитирал
показанията
на св. С. и
обясненията
на подс. В.. При
извършена
самостоятелна
преценка за достоверност
на
показанията
на посочения
свидетел,
съпоставени
с
обясненията
на
подсъдимото
лице
въззивният
съд намира,
че в
направения
от СРС анализ
е разкрито
точното им
съдържание,
като
обосновано са
оценени като
достоверни
от съда и са
били
ползвани при
формиране на
фактическите
му изводи.От
тях се
установява
случващото
се, а именно
спирането
на
автомобила,
неуспешните
опити за
отстраняване
на повредата
по него и
последвалото
преместване
на двете лица
от местата в
автомобила.
Действително, с
основание се сочи
в
протеста, че
е налице
противоречие
относно
описания
начин от
подсъдимия и
приятеля му –
св. С. по
преместването
им в
автомобила,
но същественото
е, че
събраните
доказателства
не
опровергават
извършването
на
преместване.
И това така,
т.к. св. П., който
е възприел
движението
на посочения автомобил,
в
показанията
си пред
първия съд е заявил,
че този автомобил
е бил доста
пред него;
пред него е
имало и други
автомобили;
не е видял
кой е управлявал
МПС-то ; не
може да каже
дали до този
момент в
процесния
автомобил е
имало движение
на хора. При
тези данни,
основавайки
се на
принципа, че
обвинението
следва да е
доказано по
несъмнен
начин, а не
дали
и доколко
подсъдимият
е доказал
тезата си,
въззивният
съд прецени,
че не може да
се направи,
вън от
всякакво
съмнение,
извод че подс. В.
е управлявал
МПС.
Тези
причини
мотивираха
настоящият
съдебен
състав да
възприеме
фактическа
обстановка,
сходна с
приетата от
районния съд
и по този
начин да достигне
до същите
фактически (
респ. правни)
изводи,
каквито е
направил и
районния
съдия.
Настоящият
състав
напълно
споделя правните
изводи на СРС
относно това,
защо
описаните
действия по „ровене“,
„бъркане“,
„натискане“
под волана не
осъществяват
действия,
очертаващи
съставомерно
поведение на В.
/поради
отсъстващото
им
инкриминиране
и липсата на
данни за
осъществена
като резултат
активност от
подсъдимия/,
поради което и
не следва да
ги
преповтаря /.
При
установената
фактическа
обстановка подсъдимият
И.В. не следва
да носи
наказателна
отговорност
за
извършеното
престъпление
по чл. 343в, ал.2 НК.
По делото не
се
установява
подсъдимият В.
да е
управлявал
на 04.11.2017г.,
около 12.20ч. в гр.
София по бул.
„В. *** към бул.
„Княз
Дондуков”
моторно
превозно
средство —
лек автомобил
„БМВ“ модел
„320 Д“ с peг. № *******без
свидетелство
за
управление
на МПС в едногодишен
срок от
наказването
му по административен
ред за същото
деяние.
Действително
подсъдимият
е бил наказан
с НП № 15-4332-026703/21.03.2016г. на
Началник
група към
СДВР ОПП,
влязло в
законна сила
на 17.11.2016г. за
извършено от
него
нарушение по
чл.150 ЗДвП, за
това че на 16.12.2015г.
в гр. София е
управлявал
моторно
превозно
средство без
съответно свидетелство
за
правоуправление.
Доколкото
за
съставомерността
на деянието е
необходимо
същото да съответства
пълно и точно
с всички
обективни и
субективни
признаци на
състава на
предвиденото
престъпление,
то по
аргумент на
противното, отсъствието
на някои от
тях, означава
невъзможност
да се
ангажира
наказателната
отговорност на предаденото
на съд лице .
Ето защо и
като е
оправдал
подсъдимия
по обвинението
да е
осъществил
състав на
престъпление
по чл.343в,ал.2 от НК, Софийски
районен съд е
постановил
правилен и
законосъобразен
акт, който
следва да
бъде
потвърден.
Тъй
като при
цялостната
въззивна
служебна
проверка на
първоинстанционния
съдебен акт,
въззивният
съд не
констатира
допуснати
нарушения на
съдопроизводствените
правила,
неправилно
нарушение на
материалния
закон,
необоснованост
или непълнота
на доказателствата,
които да
налагат
отмяната или
изменението
на
атакуваната
присъда, то
съдът счете,
че същата
следва да
бъде потвърдена.
Така
мотивиран и
на основание
чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 08.05.2019г.
по НОХД №7558/18 г.,
СРС, НО, 8-ми
състав.
Решението е
окончателно
и не подлежи
на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: