Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260099 22.01.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 22.01.2021 г.
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 52 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Постъпила е жалба от Г.З.Д., в качеството му на взискател, подадена на 18.06.2020 г. по
изп.д.№ 20137570400099, чрез пълномощника адв.М.З.-М. ***, срещу Постановление от 22.11.2018г. на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757 на Камарата на ЧСИ , с което изпълнителното
производство по делото е обявено за прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че
произнасянето е неправилно, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за
прекратяване на изпълнително дело. Сочи, че по него е извършена публична продан на недвижим
имот , купувачът по която е внесъл по сметка на съдебния изпълнител сумата от
40 000 лв. на 18.05.2013 г., която и понастоящем не е разпределена и
изплатена на взискателя въпреки отправените искания. Излага също, че е налице
нееднократно, системно нарушение на задълженията на съдебния изпълнител, за
което оплакване е направено и пред
Министерство на правосъдието, където била образувана преписка по случая.
Взискателят по изпълнителното дело
– „“Д.Е.М. ГРУП 1“ ЕООД,
гр.Пловдив в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не е
подал възражение срещу жалбата.
По делото са представени мотиви на
ЧСИ Атанас Атанасов по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие от
изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените
с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изпълнителното
дело № 20137570400099
е било образувано по молба на
взискателя Г.З.Д. от 02.04.2013 г., въз основа на издаден на 17.11.2014 г. изпълнителен лист по ч.гр. д. № 4862/2013
г. по описа на ПРС срещу длъжника „Д.Е.М.ГРУП 1“ ЕООД за събиране
на вземане на стойност 195 583 лв. главница, ведно със законнат алихва от
25.03.2013 г. и сумата от 3911,66 лв. разноски.
Единственото
изпълнително действие по принудително изпълнение се състои в извършена публична
продан на недвижим имот , собственост на длъжника, приключила с Постановление
за възлагане от 19.05.2013 г. Последното е било обжалвано от взискателя пред
ПОС, като жалбата е оставена без уважение с Решение № 1098/10.06.2014 г. по
в.гр.д.№ 1463/2014 г. по описа на същия съд. Продажната цена по пубвичната
продан в размер от 40 000 лв. е внесена от купувача по специалната сметка
на ЧСИ с платежно нареждане от 18.05.2013 г. Констатира се, се тази сума не е
разпределена , съответно не е изплатена на взискателя.
Други действия по
принудително изпълнение по делото не са предприемани, нито се констатира да са
отправяни искания в тази насока от страна на взискателя. След извършването на
публичната продан по делото , в периода 2014 г.- 2016 г. , са постъпвали само
искания от Министерство на вътрешните работи, Сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ към ОД на МВР-Пловдив във връзка с досъдебно
производство ЗМ № 412/13 г., Инспекторат на Министъра на правосъдието във
връзка с образувана проверка на дейността на ЧСИ Атанасов, за информация
относно движението на делото и действията на ЧСИ.
С обжалваното Постановление от 22.11.2018
г. съдебният изпълнител е обявил изпълнителното производство за прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С молба вх.№
1808/20.12.2019 г. взискателя е поискал да бъде разпределена сумата от
публичната продан и преведена по посочена банкова сметка.
***, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е от
процесуално легитимирано лице – взискател,
срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК – прекратяване на изпълнителното производство. Същата е подадена в срок- съобщението до взискателя за обжалваното
постановление / съобщение изх.№ 2684/22.11.2019 г. на лист 109 от
изпълнителното дело/
не е връчено с отбелязване, че при трите посещения на адреса лицето не е
открито. Доколкото липсва яснота за периода, в който адресата е търсен, не може
да се установи наличие на хипотезата на чл.41, ал.2 ГПК, поради което
връчването е нередовно. Следователно срокът за обжалване за взискателя не е
започнал да тече, респ.не е изтекъл към датата на депозиране на жалбата-
18.06.2020 г.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна, поради следното:
Съгласно приетото в мотивите на т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни
действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или
са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът
на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни
способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на
активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане
до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.
В настоящия случай се установява настъпило по силата на закона
прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради
това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Срокът от две години, в който бездействието на
взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от
датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния
изпълнител да извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в
случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител
бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е
внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на посоченото от него
действие по изпълнение.
В разглеждания случай,
както се посочи, единственото принудително действие по изп.дело е проведената
публична продан на недвижим имот, от която е
постъпила сума в размер на 40 000 лв. от общото задълженение по
изпълнителното дело на стойност 200 000 лв. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е трябвало да поиска
осъществяване на ново изпълнително действие е започнал да тече най-късно от 10.06.2014
г. , когато е
постановено съдебното решение по обжалване на постановлението за възлагане. Както се посочи обаче, след тази дата взискателят не е поискал нито веднъж
от съдебния изпълнител да предприеме принудително действие за събиране на
остатъка от дълга. Действително се установява, че от ЧСИ не е извършено
разпределение на постъпилата от публичната продан сума и съответно тя не е
изплатена на взискателя, което съставлява нарушение на чл.455, ал.2 ГПК, но
дори да беше сторено, то това действие не представлява изпълнително действие и
не би прекъснало срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК , в който смисъл е цитираното
ТР№ 2/2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК. Не прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и отправените от взискателя сигнали
и жалби до съответните държавни институции във връзка с извършени нарушения от
страна на съдебния изпълнител и образуваните в тази връзка проверки на
дейността на последния. Впрочем бездействие на взискателя е налице и в периода,
в който изп.дело е поето от ЧСИ Никола Видев поради лишаването от права на ЧСИ
Атанасов за период от три години.
С оглед на това следва да се
заключи, че взискателят по процесното изпълнително дело не е проявявал активност в хода му, като не е искал от съдебния изпълнител да извършва нови действия
по изпълнението, което бездействие е продължило повече от две години- от 10.06.2014 г. до
22.11.2018 г., поради което и
са се осъществили тези
факти, при които в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона. Следователно Постановлението от 22.11.2018 г., с
което прекратяването на изпълнителното производство „ex lege“ е констатирано, е съобразено със закона и подадената жалба трябва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.З.Д., в качеството му на взискател, подадена на
18.06.2020 г. по изп.д.№ 20137570400099, чрез пълномощника му адв.М.З.-М. ***, срещу Постановление от 22.11.2018г. на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757 на Камарата на ЧСИ , с което изпълнителното
производство по изп.д.№ 20137570400099 е
обявено за прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се
изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..................
ЧЛЕНОВЕ: 1..................
2...................