Решение по дело №8/2024 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 211

гр. Видин, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и девети януари

през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Борис Борисов

при секретаря

Мария И. И.а

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

8

по описа за

2024

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин против решение № 389/ 08.11.2023г. по АНД № 887/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 2300089 от 05.07.2023г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5 вр. и чл.414,ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, които доказват безспорно извършването на нарушението, както и че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се също така, че в случая е незаконосъобразно приложението на чл.28 от ЗАНН.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде потвърдено НП. Претендират се разноски за ю.к. възнаграждение.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава. Посочва, че решението на ВРС е правилно, тъй като при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, както на процесуалния, така и на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, тъй като обжалваното решение е неправилно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

На 12.05.2023г. била извършена проверка на място на обект - кравеферма, находяща се в стопански двор на ЗП В.И.Б. в с.Слана бара, обл.Видин. Впоследствие – на 18.05.2023г. била извършена и проверка по документи на ЗП. Наказващият орган твърди, че ЗП, като работодател, е допуснал до работа лицето И. И., като общ работник, без да му бъде предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.63,ал.2 от КТ, заверено в ТД на НАП. Събрани са доказателства, че уведомлението и копие от справката на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, са предоставени на работника на 12.05.2023г., но в по – късен час, като трудовият договор с него е сключен на същата дата, отново според него той е постъпил на работа на същата дата – 12.05.2023г. Последното е видно от събраните по административната преписка писмени доказателства.

Въз основа на направените констатации на 29.05.2023г. на ЗП бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.63,ал.2 вр. с ал.1 от КТ. След това въз основа на него било издадено и НП № 05 – 2300089 от 05.07.2023г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ЗП В.И.Б., в качеството му на работодател, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева, на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно, но поради други мотиви.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно спазването на процесуалните правила при издаването на НП, както и за извършеното административно нарушение.

Според разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. А според ал.1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до ТД на НАП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно, но по съображения, различни от тези на районния съд. Според районния съд в случая наказващия орган неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при положение, че нарушението е малозначително.

Според Административния съд обаче при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си водят до незаконосъобразност на обжалваното НП.

Наказващия орган е посочил, че ответника по касация е нарушил чл.63,ал.2 вр. с ал.1 от КТ.

По делото не е категорично установено кога лицето е допуснато до работа, тъй като, че това е станало на 12.05.2023г. не е категорично установено. Твърди се, че той е бил намерен на място, но не е изяснено дали и какво е работил, от една страна. А от друга страна, видно от приложения трудов договор към преписката е, че той е сключил такъв на 12.05.2023г. На същата дата е връчено и копие от уведомлението до ТД на НАП, но в по - късен час, видно от отбелязването върху справката от ТД на НАП. В този смисъл и извършването на нарушението не е категорично доказано.

Действително към момента на проверката на място на 12.05.2023г., уведомлението не е било връчено на лицето И. И., а това е станало по – късно на същата дата, видно и от извършената проверка на документите на ЗП, когато е предоставено и самото уведомление. Видно от документите, съдържащи се в административно - наказателната преписка е, че е налице връчване, надлежно удостоверено с подпис от работника.

Дори и да се приеме, че е имало несвоевременно връчване, то е отстранено непосредствено след проверката на място и преди проверката по документи – 18.05.2023г., както и връчването му на работодателя на същата дата – 12.05.2023г..

Безспорно е, че надлежното удостоверяване на връчването е станало преди съставянето на АУАН, и е следвало да бъде взето предвид от актосъставителя при съставянето на АУАН на 29.05.2023г.

От една страна предвид недоказването на момента на започване на работа от страна на И. И., то и не може да се приеме, че нарушението е категорично доказано.

От друга страна следва да се посочи, че според разпоредбата на чл.36,ал.1 от ЗАНН административно - наказателното производство започва със съставянето на АУАН. Т.е. към момента на съставяне на АУАН не е имало нарушение, тъй като макар към момента на проверката да не е имало подпис на работника върху справката от НАП, то преди съставянето на АУАН връчването вече е било удостоверено по реда на изр.2 на чл.4,ал.3 от Наредбата - с подпис върху справката за приети и отхвърлени уведомления на НАП, респ. то е било връчено на работника. В тази връзка и издаденото въз основа на въпросния акт НП е незаконосъобразно.

Предвид горното се оказва, че ЗП, в качеството си на работодател, не е извършил вмененото му нарушение на чл.63,ал.2 и ал.1 от КТ, поради което и не следва да носи отговорността предвидена в чл.414,ал.3 от КТ. Наложената му глоба по посочения текст е незаконосъобразно наложена.

В този смисъл неоснователни са доводите, развити от касатора относно липсата на процесуални нарушения, както и безспорното доказване на нарушението. При постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е приел, че НП подлежи на отмяна.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и издадено при нарушаване на съществени процесуални правила и като такова правилно е отменено от Районния съд.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност, тъй като посоченото по – горе е достатъчно за обосноваването и. Следователно и наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното НП правилно е отменено, а решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно в крайния си резултат.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани, а решението на ВРС, като правилно в крайния си резултат, макар и по други съображения, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на ответника по касация за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като Д“ИТ“ Видин следва да бъде осъдена да заплати в полза на ЗП, сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представеният списък за разноски и договор за правна защита и съдействие в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 389/ 08.11.2023г. по АНД № 887/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 2300089 от 05.07.2023г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ЗП В.И.Б., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева на основание чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин да заплатят в полза на ЗП В.И.Б. от с.Слана бара, обл.Видин, сумата от 300 /триста/ лева, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                           2.