№ 777
гр. София, 05.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Пламен Дацов
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от
НПК.
Образувано е по частна жалба от служебния защитник на лишения от свобода А. А. З.
– адв.С.А. от САК срещу протоколно определение №2932/15.08.2022г. по ЧНД №2382/22г.
по описа на 33 състав на СГС-НО, с което е оставена без уважение молбата на З. за условно
предсрочно освобождаване (УПО). Не са представени мотиви към жалбата освен, че
жалбоподателят няма нито едно наложено наказание. Моли се за отмяна на протоколното
определение и да се уважи молбата на осъдения за УПО.
Софийски апелативен съд, след като обсъди атакувания съдебен акт и материалите по
делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд правилно е изследвал материалите по делото, като е
съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените възражения.
От една страна, правилно и законосъобразно, първостепенният съд е констатирал, че
е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като към момента на
първоинстанционния съдебен акт е изтърпяно фактически 7 месеца и 9 дни или ½ от
наказанието.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, въззивната инстанция
1
констатира следното:
На първо място следва да се съобрази, че УПО при наличните предпоставки е право
на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се
приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице.
За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме,
че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял сериозен
поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Правилно първият съд е съобразил това, че от доказателствата по делото се
установява, че е налице позитивна промяна, тъй като процесът на адаптация протича
безпроблемно и не са нарушавани режимните изисквания като към администрацията
осъденият се отнася с уважение и респект и има нагласа за законосъобразно изтърпяване на
присъдата.
От друга страна, обаче, от наличните материали се констатира, че изготвената оценка
на риска от рецидив и вреди са все още със средни към високи стойности. На следващо
място са констатирани съществуващи дефицитни зони като „отношение към
правонарушението“, „управление на финанси и доходи“, „начин на живот и обкръжение“ и
„умения за мислене“.
Прави впечатление, че жалбоподателят е освободен от работа във връзка с докладна
записка, в която е констатирано, че същият без уважителни причини не е бил на работното
си място, което е допълнително основание за извода, че работата с него в местата за
лишаване от свобода следва да продължи.
В заключение, мнението на ИСДВР - А. в приложения доклад, което се споделя и от
настоящия състав като в този смисъл правилно е възприет и от СГС е, че предвид
колебливото поведение в местата за лишаване от свобода, доказващо се от средните
стойности на риск от рецидив и продължаващите дефицитни зони, корекционната работа с
А. А. З. следва да продължи до постигането на целите залегнали в чл.36 НК. В тази връзка
настоящият състав изцяло се солидаризира с анализа и мотивите на първоинстанционния
съд като намира за безпредметно да ги преповтаря.
2
В обобщение може да се приеме като извод, че при осъдения не може да се говори за
категорично постигнати резултати.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №2932/15.08.2022г. по ЧНД №2382/22г.
по описа на 33 състав на СГС-НО.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3