№ 662
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора К. Д. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20221110200836 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Ф. М. М., редовно уведомен, явява се доведен от
следствения арест гр. София.
В залата се явява адв. П.Д. – сл. защитник на обв. М. от досъдебното
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по представен
документ за самоличност - лична карта:
Ф. М. М., роден на 12.07.1987г. в гр. Добрич, българин, български
гражданин, осъждан, неженен /живущ във фактическо съжителство/, с
основно образование, безработен, живущ в гр. София, ж.к. „Х.Д." бл.хх, ет.х,
ап.хх, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия и на останалите страни в
1
настоящето производство, включително правото им на отвод на Съда,
прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искане за отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за
отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие и за
отводи.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и на основание
чл. 276 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава докладва, че съдебното производство е
образувано по искане на прокурор при СРП на основание чл. 66 ал. 1 вр. чл.
64 НПК за изменение на изпълняваната по отношение на обвиняемия Ф. М.
М. мярка за неотклонение от „домашен арест“ в „задържане под стража“.
СЪДЪТ предостави възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да се възползвам от предоставената ми
възможност.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането затова, че съм нарушил
„домашния арест”. Искам да кажа, че се признавам се за виновен. Напуснах
жилището заради баща ми. Той е болен, с трети инсулт. Паднал е, като е
отивал в банята. Леля ми звънна, защото и тя върви едвам, че не може да го
вдигне, нищо не може да направи и аз отидох там. Закарах го до болницата,
всех му лекарства, даже четири-пет дни бяхме там и после го захарах там в
дома, където е той. Той беше отишъл при леля ми на гости и точно там
паднал. Оставих го и веднага се качих на влака и се върнах. Никога нямаше
да наруша мярката, колко време съм стоял вътре, ако съм искал отдавна щях
да се махна.
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Председател, моля да оставите искането
без уважение като неоснователно, неправилно, немотивирано, необосновано,
да не кажа и незаконосъобразно.
2
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и на основание чл.
283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и на основание чл. 286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, поддържам така
направеното искане, тъй като са налице изискуемите по чл.66 НПК,
предпоставки за това. На първо място обвиняемият е променил
местоживеенето си, без да уведоми компетентните органи, а също така е
нарушил мярката за неотклонение „домашен арест”. Същото се установява
безспорно от докладна записка, приложена по делото, от младши полицейски
инспектор К. затова, че на 04.01.2022г. обвиняемият не е установен на адреса.
Не е установен и след позвъняване на посочен от него мобилен телефон.
Същото се установява и от сведение, приложено в материалите по делото от
собственика на адреса г-н Р.В., който обвиняемият току-що посочи като адрес
на местоживеене. В това сведение г-н Вацев посочва, че на първи януари тази
година в нетрезво състояние обвиняемият е изнесъл багажа си от жилището.
Същият сочи, че е получил обаждане от познат на обвиняемия, че същият се
намира в гр.Бургас. В сведението г-н Вацов сочи, че на трети януари тази
година е забелязал обв.М. на „Женския пазар”. Поради посочените
обстоятелства обв.М. е обявен за общодържавно издирване с телеграма от
10.01.2022г., а на 18.01.2022г. е установен в гр.София, ул. „544” № 10 по
повод нарушение на нощна тишина.
Отбелязвам, че отклонението е извършено от обвиняемия, след
присъствието му на две съдебни заседания по определяне мярката му за
неотклонение, където му е било разяснено какъв е вида на мярката, нейния
характер, както и последиците от неизпълнението й. Въпреки това той е
предприел посоченото неправомерно процесуално поведение.
3
В същото време са налице предпоставки за налагане на мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Обвиняемият е привлечен за тежко
умишлено престъпление с предвиден специален минимум, като предвиденото
наказание е между две и осем години „лишаване от свобода”. Наред с това
деянието е извършено спрямо малолетно лице в светлата част на деня, на
обществено място, пред непълнолетни деца, завишавайки в съществена
степен обществената му опасност. Наред с това е налице обосновано
предположение за извършване на престъплението. На фаза досъдебно
производство се изисква предположение или съгласно Европейските
стандарти – подозрение. Следва да се отбележи, че законът не изисква
завишените стандарти на доказване, каквито се изискват в съдебната фаза на
процеса, които да водят до извода за несъмненост, категоричност, а само
заподозрение. Подозрението за авторството е направено още към момента на
привличане на обвиняемия и до настоящия момент не е разколебано.
Всъщност наколко магистрати вече са интрепетирали разпитите по делото с
различни съждения. Действително пострадалата е малолетна, което е част от
обективната страна на престъплението, и от което неминуемо следват
съществените затруднения на доказването. На следващо място останалите
свидетели - очевидци са непълнолетни и с нисък или липсващ образователен
праг. От същите не би следвало да се очаква подробен описвателен потенциал
при разказа на случая. От психологична гледна точка няма как да се очаква
различни индивиди с различно светоусещане да дават идентични
интерпретации на възприетите факти. Въпреки това обаче, при съвкупен
анализ на всички показания би се достигнало до извода за това, че обв.М. е
извършил действия с цел да възбуди полово желание, като го е извършил чрез
заплаха спрямо малолетно лице.
Наред с това е налице и следващата предпоставка, а именно опасност
обвиняемият да се укрие, всъщност тя е реализирана. Видно от гореописаните
действия след уведомяване за наложена мярка за неотклонение и след
стриктното й спазване за известен период от време обв.М. се е отклонил от
добросъвестно процесуално поведение и се е укрил. Това е наложило
обявяването му за издирване и впрягане на сериозен ресурс по неговото
установяване. Налице са данни, че обв.М. не обитава посочения от него адрес,
тъй като си е изнесъл багажа, а това се установява от сведението на
собственика на адреса. Всъщност обв.М. е установен на съвсем друг адрес по
4
повод сигнал за нарушаване обществения ред. Обвиняемият към настоящия
момент няма трайна фактическа обвързаност с даден адрес.
Намирам, че е налице и другата алтернативно предвидена предпоставка,
а именно опасност да извърши ново престъпление. Същият е бил осъждан два
пъти, включително и на „лишаване от свобода”, което наказание не е
постигнало целите по чл.36 НК. След въздействие дори и на най-тежкото
наказание не е бил превъзпитан, а е извършил настоящето деяние, а след това
е демонстрирал още по-високо незачитане на обществените интереси, като се
е укрил. С укриването си обвиняемият е доказал на практика, че направената
първоначална прогноза на СРП, а именно, че друга мярка освен „задържане
под стража” не би реализирала целите на чл.57 НПК и в частност не би
попречила обв.М. да се укрие, е правилна.
Така мотивиран, правя искане за налагане на най-тежката мярка
„задържане под стража” по отношение на Ф.М..
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Председател, от името на подзащитния
ми Ви моля да оставите без уважение искането на прокуратурата за
определяне мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съдебният
контрол, който е осъществяван от съда в досъдебното производство, има за
цел да обезпечи нормалността на досъдебното производство. Считам, че
първо предпоставките, които са визирани в чл.63 НПК, не са налице тъй като,
както представителят на прокуратурата заяви, пострадалата е малолетна, а
свидетелите - непълнолетни и малолетни. Обвинението до този момент се
крепи единствено на показанията на едно заинтересовано лице, непълнолетно,
с неукрепнала психика и на показанията на още четирима свидетели,
непълнолетни, които са особено чуствителни на темата сексуалност. Така че
може под много сериозно внимание да се поставят техните обяснения.
Не е налице и втората предпоставка, обуславяща налагане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно, че Ф.М. е
с неустановено местожителство. Имаше два инстанции, които безспорно
установиха, че местожителството му е установено и че то е именно на този
настоящ адрес, които той посочи, макар и малко неуверено, при неговия
приятел Р.В..
Не е налице и третата предпоставка за налагане на такава мярка за
неотклонение „задържане под стража”, няма опасност подзащитния ми да
5
извърши престъпление.
Защо считам така? За да се наложи тази мярка, би трябвало да е налице
опасност Ф.М. да повлияе по някакъв начин на нормалността на досъдебното
производство. Ако той се беше опитал да повлияе по някакъв начин на
свидетелите, върху които се крепи обвинението, той щеше да се свърже с тях
и да се опита по някакъв начин да ги разколебае или да ги манипулира, но той
не е направил това нещо. Отделно от това не е извършил и друго
престъпление, няма такива данни, а това, че има друго осъждане не обуславя
неговата склонност към момента за извършване на престъпление. Няма
такива предпоставки, няма такива данни, такива находки в неговото
поведение. По-скоро се касае за, не мога да кажа незачитане на закона, а на
някакво емоционално състояние, в което е изпаднал след конфликт с
приятеля, при който живее. Едно първично отношение, потребителско бих
казал, след като е изпълнил задължението син към родител и съответно най-
вероятно не са изгладени все още отношенията между него и Р.В.. Р.В. ми се
обади два пъти и изказа желание за съдействие и да помогне на Ф.М.. Всичко
това е довело до неспазване на закона. Вярно е, че незнанието на закона не го
извинява. Ако ме беше попитал, аз щях да му кажа как се процедира в такива
случаи, щяхме да пуснем една молба и да поискаме съответно разрешение за
напускане на адреса с наложена мярка „домашен арест”, за да помогне на
баща си, но явно същият е преценил да действа на своя глава.
Да не забравяме също, че и два съдебни състава по това досъдебно
производство не постановиха мярка „задържане под стража” и бяха
категорични в своите мотиви, че не са налице основанията визирани в чл.63
НПК.
Ф.М. не е сменил адреса си и не са налице основанията в искането на
прокуратурата по чл.66, ал.1 НПК, да не ги изброявам, но считам, че не са
налице.
Не на последно място считам, че Градския съд в своите правомощия е
наложил мярка и препотвърдил мярката „домашен арест” и в случая с най-
голямото ми уважение към Вас, считам, че той е съдът, който може да
промени тази мярка.
Ето защо Ви моля, да оставите без уважение искането на държавното
обвинение, като отправям и един апел за по-експедитивни действия по това
6
досъдебно производство. Нямам представа как се движи то, но пак твърдя, че
то се крепи единствено на показанията на четирима непълнолетни, меду
другото единият е малолетен, доколкото си спомням. Не виждам още какво
може да се събира по това досъдебно производство. Ако има достатъчно
основания да се прецени, че са налице предпоставките за оформяне на
обвинителен акт, ще помоля прокуратурата да приключи с това досъдебно
производство. Да не забравяме, че „домашният арест”, като репресия по своя
механизъм е мярка, която е отъждествена с мярката „задържане под стража”.
Ограничено е правото на подзащитния ми да се придвижва. Ние бяхме
замислили да искаме промяна на тази мярка, защото същият ми сподели, че с
така наложената мярка той не може да полага никакъв обществен полезен
труд, не може да реализира някакви доходи, които да бъдат полезни както за
него, така и за непълнолетната му дъщеря, за която той иска да полага
съответните грижи. В случая Ф.М. се е отклонил, за да помогне на баща си,
най-вероятно баща му е нямало на кого да разчита. Ако допуснем, че
изложеното от него е вярно, а аз нямам основания да се съмнявам в него, то
подбудите са му хуманни, човешки и от човешка гледна точка следва да бъде
разбран, ако не оправдан.
Ето защо Ви моля да не налагате най-тежката мярка за неотклонение,
защото не виждам как с най-тежката мярка може да се допринесе още повече
за нормалността на досъдебното производство. Да, най-вероятно сроковете са
нормални, законосъобразни, но не виждам по това досъдебно производство да
се работи и какво още може да се работи.
С оглед на това Ви моля да оставите без уважение искането на
прокуратурата и съответно да потвърдите наложената му първоначална мярка
„домашен арест” до приключване на досъдебното производство или до
обстоятелства, които биха довели до промяната й. В този смисъл Ви моля за
едно обективно и справедливо определение.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Какво да кажа, госпожо?! Както го каза адвокатът,
така е.
На основание чл.297, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
7
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямаше да изляза, госпожо, само заради баща ми
излязох, аз толкова време седях вкъщи.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл.66 ал. 1 във вр. чл.64 НПК. Образувано
е по искане на прокурор при СРП за изменение на изпълняваната по
отношение на обв.Ф. М. М. мярка за неотклонение от „домашен арест“ в
„задържане под стража”.
По отношение относителността на искането съдът намери следното:
С постановление от 12.11.2021г., на Ф.М. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.149, ал.2, т.1 във вр. ал.1 НК. С протоколно
определение на СРС, НО, 20 състав от 15.11.2021г., потвърдено с протоколно
определение на СГС по ВЧНД № 4557/2021г. от 23.11.2021г., по отношение
на обвиняемия М. е определена мярка за неотклонение „домашен арест”,
която да се изпълнява на адрес гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър” бл.134, вх.А,
ет.3, ап.15, жилище, собственост на сем.Вацеви. Органите на МВР са
извършвали периодичен контрол по отношение спазване задълженията от
обвиняемия, които произтичат от мярката за неотклонение „домашен арест”.
До 30.12.2021г. при посещенията на адреса Ф.М. е установяван. В
материалите по досъдебното производство са приобщени голям брой
сведения и докладни записки, от които се установява, че обвиняемият е
нарушил изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение, като трайно се е
отклонил от адреса и го е напуснал. В този смисъл са налице докладни
записки от 2, 3, 6, 7 и 8 януари 2022г. от посещения, при които обв.М. не е
бил установяван на адреса. В докладните записки е отразено, че е правен опит
да бъде установена връзка с обвиняемия на известния на органите на МВР
мобилен телефонен номер, но връзка не е осъществена. Отделно от това са
снети сведения от собственика на адреса – Р.В. от 04.01.2022г., който е
съобщил, че на 01.01.2022г. обвиняемият се е изнесъл от жилището и си е
отишъл. Вацев е съобщил, че на 02.01.2022г. се е обадил приятел на
обвиняемия и е съобщил, че обвиняемият се намира в хотел „Луксор”
гр.Бургас, а самият Вацев е заявил, че на 03.01.2022г.. е видял обв.М. на ул.
8
„Пиротска” в района на „Женския пазар”, като заявява категорично, че от
01.01.2022г. обвиняемият не живее на адреса.
Обстоятелството, че обвиняемият не е бил установен на адреса, на
който е следвало да изпълнява мярката си за неотклонение „домашен арест”, е
наложило обявяването му за общодържавно издирване с мярка
„принудително довеждане”. Обвиняемият е обявен за общодържавно
издирване с постановление от 10.01.2022г.. В крайна сметка обв.Ф.М. е
установен на 18.01.2022г. в гр.София, ул. „544” № 10, където полицейски
служители са били изпратени на сигнал за скандал. На адреса е установена
Диана Богданова, която е съобщила, че един от гостите създава проблеми.
След като полицейските служители са влезли в жилището, са установили, че
въпросният гост е обвиняемия Ф.М.. Прави впечатление, че на същия адрес е
установен и Р.В., на чийто адрес би следвало да пребивава обв.М. и чието
жилище е напуснал. Съдът намира, че тези данни са достатъчни, за да се
направи извод, че обвиняемият е нарушил взетата мярка, като при това не се
касае за инцидентно и кратковременно напускане на адреса, а същият е
преустановил да живее на адреса и за периода от 01.01.2022г. до 18.01.2022г.
местоживеенето не му е било известно на органите на МВР.
В подкрепа на твърденията, изнесени в днешното съдебно заседание от
страна на обвиняемия, че е напуснал адреса, тъй като се е наложило да се
погрижи за своя баща, чието здравословно състояние се е влошило, не са
ангажирани каквито и да било доказателства. Такива данни не се съдържат и
в сведенията, дадени от Р.В., който изрично е посочил, че не знае къде се
намира обвиняемия и не е заявил причини, поради които обвиняемият е
напуснал адреса му. На следващо място, в този период, приблизително от
двадесет дни, връзка не е осъществена с обвиняемия и на мобилния му
телефонен номер. Отделно от това и обстоятелствата по установяването на
обвиняемия - на друг адрес, където органи на МВР са изпратени по сигнал за
нарушаване на нощната тишина, в приятелска компания, не кореспондират на
изнесените от него твърдения, че е напуснал адреса, защото е бил притеснен
за състоянието на неговия баща и е следвало да се погрижи за състоянието на
своя родител.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66
НПК за изменение на изпълняваната по отношение на обв.М. мярка за
9
неотклонение „домашен арест” в по-тежка такава. Следва да се посочи, че
съдът намира за обосновани съображенията на СРП, че са налице и
останалите предпоставки по отношение на обвиняемия да се изпълнява най-
тежката мярка за неотклонение. Повдигнато му е обвинение за тежко
умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода”. Съдът намира,
че от приобщената до този момент доказателствена съвкупност се извежда с
необходимия интензитет степен на обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Обоснованото предположение се гради на показанията на
пострадалата свидетелка Т.И., на свидетелите Я.Т., А.Б., П.Г., М.А., Т.З..
Действително, пострадалата свидетелка е малолетна, но същевременно в
материалите по досъдебното производство вече е изготвена и приобщена
експертиза, която установява, че тази свидетелка има свидетелска годност.
Отделно от това макар част от свидетелите да са непълнолетни на този етап в
материалите по досъдебното производство не са събрани доказателства, които
да внасят сериозни съмнения в техните показания, а и отделно от това следва
да се посочи, че един от разпитаните свидетели е навършил пълнолетие –
М.А.. С оглед на това съдът не може да сподели доводите на защитата, че
обоснованото предположение се крепи единствено на свидетелските
показания на малолетни и непълнолетни лица.
Съдът намира, че е налице и опасност от извършване на престъпление
която е изводима от справката за съдимост на обвиняемия. Същият е
двукратно осъждан, последният постановен и влязъл в сила съдебен акт по
отношение на него е от 2018г., като се касае за престъпление по чл.198 НК, за
което му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца.
Съдът намира, че е налице и опасност от укриване предвид данните, че
обвиняемият е нарушил и трайно е пренебрегнал задълженията, които
произтичат от мярката му за неотклонение „домашен арест”. Действително
„домашен арест” е определен като най-адекватна мярка за неотклонение от
състав на СРС, произнесъл се в производство по чл.64 НПК и след това от
състав на СГС, осъществил въззивен контрол на първоинстанционното
определение, но към настоящия момент са налице новопостъпили
обстоятелства, които не са били известни при първоначалното вземане на
мярката за неотклонение, а именно - към настоящия момент предвид
10
поведението на обвиняемия са налице всички основания настоящият съдебен
състав да приеме, че друга мярка за неотклонение, различна от „задържане
под стража”, не е в състояние да изпълни целите по чл.57 от НПК.
Обстоятелствата, че обвиняемият не просто не е изпълнявал стриктно
задълженията, които следват от взетата му мярка за неотклонение „домашен
арест”, а е напуснал този адрес, че има данни, че е пребивавал на територията
на друг град в страната, установен е на друг адрес в приятелска компания,
наложило се е обявяването му за общодържавно издирване, което е
продължило за период от почти десет дни, сочат, че единствената адекватна
мярка за неотклонение се явява „задържане под стража”, тъй като очевидно
втората по тежест мярка за неотклонение не е успяла да осигури постигане на
целите по чл.57 НПК.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ изпълнявана по отношение на Ф. М. М. с ЕГН ********** –
обвиняем по досъдебно производство № 1629/2021г., по описа на 05 РУ-
СДВР, пр.пр. № 43985/2021г., по описа на СРП от „ДОМАШЕН АРЕСТ“ в
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Определението на основание чл.64, ал.5 от НПК, подлежи на незабавно
изпълнение.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест, СЪДЪТ НАСРОЧВА делото в открито
съдебно заседание пред СГС на 27.01.2022г. от 10.00 ч., за когато
обвиняемият и защитникът - уведомени от днес.
Адв.Джуров: Г-жо Председател, моля да ми бъде издаден препис от
настоящия протокол.
СЪДЪТ разпореди препис от настоящия протокол да се издаде на
адв.Джуров без нарочна молба.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.15часа.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12