Р Е Ш Е Н И Е
№1008/16.6.2020г.
Град Пловдив, 16.06.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет
и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 831 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.В.М. *** против решение
№ 176 от 03.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 7736 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-1030-008896 от 04.10.2019 г. на началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на М.В.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 250 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.1, т.1,
вр. чл.461, т.1 КЗ.
Според касатора решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна
на процесното наказателно постановление.
Ответникът не взема становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните съображения:
За да потвърди на наказателното постановление,
районният съд е приел, че от доказателствата по преписката се установява по несъмнен начин, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение изцяло се
подкрепят от събраните по делото доказателства – застрахователна полица № BG/30/119002626698 от 12.09.2019 г. и
служебна справка от гаранционен фонд. Фактите не се оспорва от жалбоподателя. Съдът
е приел за недоказани твърденията относно липса на индивидуализация на
нарушителя в акта и наказателното постановление, нечетливост на описанието на
нарушението, както и неправилна квалификация на деянието. От справката от
гаранционния фонд е установено, че към 11.09.2019 г. процесното МПС е без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която е била изтекла на
11.09.2019 г. в 00:00 часа. Според районния съд актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от заповед № 317з-3985 от 22.10.2018 г. на директора
на ОДМВР Пловдив, при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са нарушени сроковете по чл.34 ЗАНН и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Според районния съд няма основание за квалифициране на деянието
като маловажен случай, защото се касае за умишлено нарушение, чиято обществена
опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид.
Решението е правилно. Въз основа на установените
правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи,
които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Районният съд правилно е приложил материалния закон и
изводите му са обосновани от събраните по делото писмени доказателства. Не
кореспондират със съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение възраженията на касатора за липса на необходимите реквизити или
нечетлив текст (до голяма степен това е въпрос на лична и субективна преценка). Напротив, текстът в акта за установяване на
административно нарушение е четлив и позволява на извършителя на нарушението да
се запознае със съдържанието му, както изисква чл.43, ал.1 ЗАНН,, поради което
правото му на защита не е нарушено. Видно от самия акт, той е подписан от М.М.,
поради което възражението за липса на подпис е напълно несъстоятелно и
недоказано.
Следва да бъде изрично посочено, че съгласно чл.53,
ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В настоящия казус тези факти са установени по безспорен начин, поради което
наказващият орган е имал правото и задължението да издаде наказателно
постановление.
Водим от
изложеното, съдът намира, че не са налице касационни основания по чл.348,
ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като правилно, допустимо и
обосновано следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176 от 03.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 7736 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.