Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№11263 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №152019 от 26.06.2019г.,
постановено по гр.дело №19230/2018г. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, са отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани предявените иское с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1, вр.чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че И.В.К. с ЕГН********** дължи н. „А.з.с.н.в.“ЕАД с
ЕИК******** сумата от 1505,73 лева- незаплатена главница по договор за паричен
заем (кредит) №1261853/10.09.2013г. и на основание договор за цесия от 09.01.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК- 30.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 223,06
лева договорна лихва за периода от 21.06.2016г. до 09.01.2017г., сумата от 202,64
лева- мораторна лихва за периода от 21.06.2016г. до 30.08.2017г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№59798/2017г. на СРС, 74 състав. Отхвърлен изцяло е и предявения
евентуален иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждането на И.В.К. да
заплати н. „А.з.с.н.в.“ЕАД сумата от 1534,46 лева- незаплатена главница по горепосочените
договор за паричен заем и договор за цесия, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца „А.з.с.н.в.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че вземането
му е надлежно описано в представените по делото рамков договор за цесия и
приложение №1 към него. Съобщаването на цесията на длъжника било надлежно
извършено с връчване на препис от исковата молба по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира разноски.
В подадения
в срок отговор на въззивната жалба особеният представител на ответника оспорва
същата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на
обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението
е и правилно като краен резултат, но по следните съображения:
На първо място настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че не споделя посочените от първоинстанционния съд като решаващи мотиви
за отхвърляне на исковете, свързани с липсата на надлежно съобщаване на
договора за цесия на длъжника. Уведомлението от цедента (чрез надлежно
упълномощения за това цесионер) за сключения договор за цесия представлява
приложение към исковата молба, което е било надлежно връчено на ответника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК на 12.12.2018г. (с изтичане на двуседмичния срок от датата
на залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК- 28.11.2018).
Действително, назначеният от съда особен представител на ответника притежава
особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на
съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало именно след като
съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1
от ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени на самия него, а не на назначения
му впоследствие особен представител. Поради това съдът приема, че изходящото от
цедента (чрез упълномощения надлежно цесионер) уведомление, представено с
исковата молба, е достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК
връчване на съдебните книжа и съставлява надлежно съобщаване на цесията, като
по този начин поражда действие и за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
От представените по делото
доказателства обаче не може да се установи нито реалното предаване на сумата по
договора за потребителски кредит от кредитодателя на потребителя, нито
валидното прехвърляне на именно това вземане от цедента на цесионера с
представените по делото рамков и индивидуален договор за цесия. В тежест на
ищеца е да установи тези релевантни за спора факти, при условията на пълно и
главно доказване, с позволените от закона доказателствени средства. Такова
доказване и според настоящия състав не е проведено от ищеца. Представеният по
делото препис на Приложение №1 към посочените в исковата молба договори за
цесия е непълно, със заличени редове и части от съдържанието. При това
положение правилно първоинстанционният съд е преценил доказателствената му сила
с оглед разпоредбата на чл.178, ал.2, изр.1 ГПК, а други доказателства в тази
връзка липсват. Не е представено каквото и да било доказателство за реалното
предаване на сумата по договора за потребителски кредит. Съгласно условията на
договора за кредит начинът на усвояването му е „превод по сметка на клиента“,
но по делото не е представено платежно нареждане или друг документ
удостоверяващ извършването на такъв превод.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира такива.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №152019 от 26.06.2019г., постановено
по гр.дело №19230/2018г. по описа на СРС, ГО, 74 с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/