№ 59136
гр. София, 21.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110116670 по описа за 2024 година
Ищцата Л. Д. С. чрез адв. М. П. – АК-София, е предявила срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД искове за признаване за установено между страните, че същата
не дължи на ответника сумата от 2267,77 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.11.2011г.-30.04.2013г., сумата от 361,44 лева,
представляваща лихва за забава върху нея за периода 31.12.2011г.-23.05.2014г., както и
сумата от 361,44 лева, представляваща съдебни разноски, за които по гр.д. № 32004/2014г.
на СРС, 28 състав, е издаден изпълнителен лист от 23.01.2015г. Ищцата твърди, че
вземанията са погасени по давност, като образуваното за събирането им изп.д. №
20158630400504 на ЧСИ № 863 – Сия Халаджова било прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Първоначално по исковата молба е образувано гр.д. № 19618/2020г. на СРС, 165
състав, по което, след размяна на книжа, съдът е квалифицирал заявените претенции като
такива по чл. 439 ГПК /Определение № 136737/30.07.2020г., л. 19-20/, и съобразно това е
разпределил доказателствената тежест и разгледал делото. С Решение №
20000719/04.01.2021г. предявените искове са отхвърлени, като съдът изрично е посочил в
решението си /л.111/, че се касае за претенция по чл. 439, ал. 1 ГПК. Решението е оспорено
пред въззивната инстанция. С Определение № 260155/07.01.2022г. по в.гр.д. № 2494/2020г.
на СГС, ГО, III Б въззивен състав, решението е отменено. Съдът е приел, че, с оглед
изложените в него мотиви за липса на правен интерес от предявените искове, се касае
реално за определение по чл. 130 ГПК, наименовано решение, което по същество е
неправилно. В определението въззивния съд изрично е посочено, че предявените искове са
с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК /л.30-гръб, в.гр.д. № 2494/2021г. на СГС/,
като за ищцата е налице правен интерес от предявяването им, а производството не е
недопустимо, поради което делото е върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, а с Определение от 23.02.2022г. по същото въззивно дело е
разяснено, че първоинстанционният съд следва да се произнесе с решение по същество,
1
съдържащо мотиви по спора. С Определение № 20036463/17.05.2022г. по гр.д. №
19618/2020г. на СРС, 165 състав, е съставен наново доклад по делото, като исковете са
квалифицирани по чл. 439 ГПК. Делото е насрочено за разглеждане в публично съдебно
заседание. С Решение № 20048046/14.07.2022г. исковете отново са отхвърлени. На първата
страница от това първоинстанционно решение /л. 139/ изрично е посочено, че се касае
за производство по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК. Срещу решението е подадена въззивна
жалба, като е образувано в.гр.д. № 9426/2022г. на СГС. С Решение № 1124/27.02.2024г. по
в.гр.д. № 9426/2022г. на СГС, ГО, II-в възз.с-в, първоинстанционното решение е обезсилено.
В мотивите на въззивното решение /л. 36/ е счетено, че първоинстанционният съд е
приел правна квалификация на иска по чл. 439 ГПК, а е изложил мотиви за
недопустимост на спора. Малко по-надолу на същата страница обаче въззивният съд е
изтъкнал, че правилната правна квалификация на иска е по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
439, ал. 2 ГПК. По-нататък в решението си въззивният съд, аргументирайки наличието на
правен интерес от иска /л. 37/, е посочил, че ищцата има правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при отчитане
на ограничението, установено с чл. 439, ал. 2 ГПК. В заключение въззивният съд
приема /л. 37/, че районният съд е дал неправилна правна квалификация на
претенцията като такава по чл. 439 ГПК, вместо по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
и същевременно не е разгледал и релевантните за спора факти. В постановеното във връзка с
искане за корекция на индекса за резултат от инстанционен контрол Определение от
12.03.2024г. по в.гр.д. № 9426/2022г. на СГС, ГО, II-В възз.с-в, е отбелязано, че правилната
правна квалификация на иска е по чл. 124, ал. 1 ГПК при ограничението, установено с
чл. 439, ал. 2 ГПК.
При връщането за ново разглеждане на районния съд делото е образувано като гр.д.
№ 16670/2024г. на СРС и разпределено за разглеждане на 173 състав на I ГО. От изложения
по-горе начин на различно формулиране на действителната правна квалификация на иска
като цифрово изражение за настоящия съдебен състав е налице неяснота относно начина, по
който следва да изпълни волята на въззивния съд да разгледа наново производството по
делото, а именно – съобразно каква конкретна правна квалификация на иска като цифров
израз следва да стори това. Изясняването на този въпрос е важно с оглед елиминирането на
възможността да бъде постановен съдебен акт по същество на спора, който да бъде
евентуално счетен за недопустим и обезсилен поради дадена неправилна като цифров израз
правна квалификация на иска.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТПРАВЯ искане до Софийския градски съд, ГО, II-В възз.с-в, за тълкуване на
волята му, обективирана в Решение № 1124/27.02.2024г. по в.гр.д. № 9426/2022г. на
СГС, ГО, II-В въззивен състав, а именно: какъв следва да бъде правилният цифров
2
израз на правната квалификация на предявените искове – само по чл. 124, ал. 1 ГПК
или по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК / 439, ал. 2 ГПК, както и следва ли посочената
от въззивния съд норма на чл. 439, ал. 2 ГПК да присъства в правната квалификация
на иска или следва да се отчита единствено досежно преценката на съда относно
допустимостта на доказателствата и доводите и възраженията на страните в процеса.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3