Р Е Ш Е Н И Е
№ 460 25.11.2019г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на двадесет и девети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 208 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано по
исковата молба на К.А.С., ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес:***, адвокат Боян Борисов Койнов срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260.
Видно от изложеното в исковата молба и допълнителна такава, с изпълнителен лист, издаден на основание чл. 417 и чл. 418, ал. 2 от ГПК, въз основа на Заповед № 1045 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело № 1519/2013г. на Бургаския районен съд, ищецът - К.А.С. - като поръчител, наред с длъжниците „Дани-Ка 99” ЕООД- кредитополучател и Кирил Кръстев Кръстев- като съдлъжник са осъдени да заплатят солидарно на ответното дружество следните суми:
-сумата от 96 722.84 лева, представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит № Д0588/ВL 10891/18.10.2007г.
-сумата от 22 129.71 лева, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за периода от 21.12.2010г. до 26.02.2013г.
-сумата от 1 339.57 лева, представляваща такси, ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 04.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането.
На базата на така издадения в полза на ответника изпълнителен лист,
по негова молба, на 19.04.2013г. е било образувано изпълнително дело №
20138000400226 при ЧСИ - Ивелина Божилова, с район на действие: Окръжен съд
-гр.Бургас. Ищецът твърди, че в хода на
образуваното изпълнително дело № 20138000400226 при ЧСИ - Ивелина Божилова, след 26.06.2013г., когато с покана за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е
съобщил на ищеца за наложените запори върху трудовото му възнаграждение и върху
собствения му лек автомобил, в
двугодишния срок по чл. 433, т. 8 от ГПК, взискателят не е поискал извършването
и не са били извършвани други изпълнителни действия, тъй като следващото
действие по изпълнението е било предприето на 08.04.2016г., с налагането на
запор върху притежавания от ищеца лек автомобил: марка „Форд”, модел „Ескорт”. Ищецът счита, че още на 26.06.2015г. изпълнително дело
№ 20138000400226 при ЧСИ - Ивелина Божилова е било прекратено по силата на закона. Това прекратяване е настъпило с
осъществяване на описания в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК фактически състав, а
именно: изтичане на две години от последното извършено изпълнително действие.
Прекратяването е настъпило ех lege, като ирелевантно е
дали има постановено от съдебния изпълнител постановление в тази насока или пък
кога е било констатирано това, тъй като същото има само констативен характер.
Следователно, новата погасителна давност е започнала да тече от последното
изпълнително действие, което е било предприето на 26.06.2013г., като същата е
изтекла на 26.06.2018г. С оглед на което и е предявена настоящата претенция
с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, а именно да се приеме за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 120 192 лева,
която сума е присъдена в полза на ответника в заповедното производство по
частно гражданско дело № 1519/2013г. на Бургаския районен съд, тъй като е изтекла погасителна давност по
отношение на същата.
В законовите срокове е постъпил отговор от ответника и допълнителен
такъв, с които се заявява, че предявената претенция е
неоснователна, тъй като в съдебното изпълнение за извършвани редица
изпълнителни действия, като не е налице период от две години без такива
действия, което да е довело до прекратяване на изпълнението по силата на закона
и погасяване на задължението на ищеца по давност. Счита се, че с посочването на способи за изпълнение и предприемане на
различни действия с оглед на същите е налице активно действие на взискателя,
каквото е налице от ответника по образуваното изпълнително дело. Ответникът
счита, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК има стимулираща, а не санкционна същност, като
при наличието на искане от взискателя за прилагане на определен изпълнителен
способ и прилагането му, се прекъсва давността. Счита се също така, че доколкото
ищецът отговаря за установеното задължение като поръчител, то неговото
задължение е обусловено от главното задължение. В тази връзка се твърди, че
след като са предприети изпълнителни действия, то е налице прекъсване на
давността и изпълнителният титул не е отпаднал.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция е с правно
основание чл. 439, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно да се
приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 120 192 лева, представляваща
дължими суми по договор за потребителски кредит, за които суми е издадена
заповед незабавно изпълнение по ч. гр. дело номер 1519 по описа на БРС за
2013г., като
сумите са погасена по давност. Давността се счита за изтекла за периода 26.06.2013г.-26.06.2018г., след като в
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 26.06.2015г., по силата на закона, изпълнителното
дело се е прекратило.
По делото е безспорна
фактологията относно това, че в проведено заповедно производство по частно гражданско дело № 1519/2013г. на Бургаския районен съд срещу ищеца, в качеството му на солидарен
длъжник, наред с длъжниците „Дани-Ка 99” ЕООД-
кредитополучател и Кирил Кръстев Кръстев, е издадена заповед за незабавно изпълнение за следните
суми: -сумата от 96 722.84 лева, представляваща неиздължена главница по
договор за потребителски кредит № Д0588/ВL 10891/18.10.2007г.; -сумата от 22 129.71
лева, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за периода от
21.12.2010г. до 26.02.2013г. и -сумата от 1 339.57 лева, представляваща такси, ведно със законовата
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда -
04.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането. Заповедта е издадена в полза на ответника по
настоящото дело „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД. Въз основа на така издадената заповед е издаден
изпълнителен лист и по негова молба на 19.04.2013г. е
било образувано изпълнително дело № 20138000400226 при ЧСИ - Ивелина Божилова,
с район на действие: Окръжен съд -гр.Бургас срещу длъжниците, включително ищеца по делото.
Спорно по делото е, налице ли е твърдяната от
ищеца хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изтекла ли е погасителна давност по отношение
на неговото задължение към ищеца, установено в заповедното производство.
С
оглед установяване на извършените изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело № 20138000400226 при ЧСИ - Ивелина Божилова, същото е изискано и приложено в цялост по делото
в заверено копие. От така приложеното дело съдът констатира, че по отношение на
ищеца са извършвани следните изпълнителни действия:
- на 26.06.2013г.-запор на трудово възнаграждение
и запор на МПС, обективирани в покана за доброволно изпълнение;
- запор на
трудово възнаграждение от 08.12.2015г.;
- запор на автомобил от
01.04.2016г.
- възбрана на недвижим
имот от 23.04.2018г.
- възбрана на недвижим имот от 22.08.2018г.
При
така констатираните действия по изпълнителното дело по отношение на ищеца и
длъжник К.А.С., ЕГН: **********, съдът приема за доказано по
делото твърдението на същия, че по отношение на него е настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба на ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление
от съдебния изпълнител, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съдебната
практика е разширила приложното поле на тази норма, като е приела, че до
прекратяване на изпълнителното дело се стига, независимо, дали е налице изрично
постановление или не, тъй като прекратяването настъпва по силата на закона. Пак
по силата на съдебната практика е прието, че се касае непредприемане на действия
по изпълнението нито по почин на взискателя, нито по почина на съдебния изпълнител.
При отчитане на нормата на закона и съдебната практика и с оглед на това, че
делото, в резултат на което, е образуваното изпълнителното производство не
касае издръжка, съдът приема за установено, че за периода
26.06.2013г.-26.06.2015г. по отношение на ищеца не са предприемани изпълнителни
действия, следователно с изтичане на двугoдишния срок на
26.06.2017г. е настъпила перемция, а образуваното
изпълнително производство срещу ищеца се счита прекратено по силата на закона,
считано от 27.06.2017г. Несъстоятелни са възраженията на ответника, че следва
да се отчитат всички извършени по делото изпълнител действия, предприети по
почин на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител, при което ще се
констатира, че няма период на прекъсване на извършване на такива от две години
или по-дълъг. Индивидуалното изпълнително производство има самостоятелен
характер по отношение на всеки един длъжник по същото и именно заради това се
нарича индивидуално такова. Това означава, че предприетите изпълнителни
действия, тяхното спиране или прекратяване, изтичането на давностните срокове
касаят конкретното задължено лице, в случая поръчителя и ищец по настоящото
делото. Отделно от това предвид разпоредбата на чл. 148 от Закона за
задълженията и договорите, уреждаща прекъсването и отказа от давността при
поръчителството и с оглед безспорната съдебната практика в тази насока, давността
при поръчителството е относителна, т. е.
отново изтичането на този срок касае конкретното задължено лице. В тази връзка,
извършването на изпълнителни действия спрямо другите длъжници в изпълнителното
дело не води до прекъсване на давността по отношение на поръчителя и ищец по
настоящото дело. В този смисъл е постановеното по т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, което предвижда, че всяко действия, предприето във
връзка с конкретен изпълнителен способ прекъсва давността, но по отношение на
конкретен длъжник в изпълнителното производство. Пак от цитираното тълкувателно
дело е видно, че не всяко действие по изпълнението прекъсва давността. Налице е
неизчерпателно посочване на действията, които прекъсват и които не прекъсват
давността. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При така
посочените непрекъсващи дейността действия, съдът констатира, че последното
прекъсващо дейността действия по отношение на ищеца са запорите, направени на
26.06.2013г. и перемцията е настъпила на 27.06.2013г. По силата на т. 10 от
цитираното тълкувателно решение, считано от последното валидно изпълнително
действие е започнала да тече нова давност. Тъй като последното такова валидно
действие е извършено на 26.06.2013г., то петгодишната погасителна давност за
изпълнение на задължението на ищеца, съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, е изтекла на
26.06.2018г. и към датата на предявяване на настоящия иск- 15.04.2019г.
давността е изтекла. Съдът прилага тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, тъй като намира, че към момента на прилагане на
перемцията, то вече е било действащо и следователно е било изгубило действие
прилаганото по-рано Постановление № 3 от 18.XI.1980
г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС. За да приложи тълкувателното дело съдът съобразява
съдебната практика, инкорпорирана в решение
номер 170 от 17.09.2018г., постановено от ВКС по гр. дело номер 2382/2017г.,
което предвижда, че даденото в т. 10 от него тълкувателно разрешение се прилага
от датата на постановянето на тълкувателното решение и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни дела. Тълкувателното дело е постановено
на 26.06.2015г., като към този момент
образуваното срещу ищеца изпълнително дело все още не е прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като двугодишния срок изтича
на същата дата. Прекратяването е настъпило на 27.06.2015г., следователно към 26.06.2015г. изпълнителното производство
е висящо и по отношение на същото се прилага тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав
Белазелков. Съгласно
същото новата давност по отношение на ищеца е
започнала да тече от последното валидно изпълнително действие, което е с
дата 26.06.2013г. и следователно след пет години, а именно на 26.06.2018г. давността е покрила задължението на ищеца и
основателно същият претендира, че не дължи изпълнение поради изтекла в негова
полза погасителна давност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, като на ищеца
следва да се присъдят направените в
производството разноски в размер на 4 233 лева, съгласно представения списък за
разноските и доказателствата за тяхната направа.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено между К.А.С., ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, адвокат Боян Борисов Койнов и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път” № 260, че К.А.С., ЕГН: ********** не
дължи поради изтекла погасителна давност на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК: *********
присъдените в производството по частно гражданско дело
№ 1519/2013г. на Бургаския районен съд суми, а
именно: сумата от 96 722.84 лева, представляваща
неиздължена главница по договор за потребителски кредит № Д0588/ВL
10891/18.10.2007г.; сумата от 22 129.71 лева, представляваща договорна лихва върху
главницата, начислена за периода от 21.12.2010г. до 26.02.2013г.; сумата от 1 339.57 лева,
представляваща такси и законовата лихва върху главницата, считано от 04.03.2013г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път” № 260 да заплати на К.А.С., ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, адвокат Боян Борисов Койнов, направените в производството разноски в
размер на 4 233 /четири хиляди двеста тридесет и три/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: