№ 575
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100503717 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20006370 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 1481/2021 г. по
описа на СРС, 155 състав, ЗК У.“ АД е осъден да заплати на „Т.К.“ ЕООД на основание чл.
432, ал. 1 ГПК сумата от 1185,54 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на настъпило на 14.03.2020 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 12.01.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответното дружество са възложени сторените от ищеца разноски по делото в размер на 650
лв.
Срещу решението в законоустановени срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила
въззивна жалба от ответника ЗК У.“ АД. Със същата се излагат оплаквания за неправилност
и необоснованост на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че СРС неправилно е определил размера на дължимото
обезщетение, тъй като се е позовал единствено на заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, при което обаче не е отчетен коефициент на овехтяване.
Отправено е искане до въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.К.“
ЕООД, чрез адв. Д., с който същата се оспорва. Излага, че застрахователното обезщетение е
определено при съобразяване на установените средни пазарни цени за възстановяване на
1
претърпените вреди. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: валиден към
момента на деликта договор за „Гражданската отговорност“ на делинквента; настъпването
на деликта – застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен, както и
твърдените вреди да са настъпили в патримониума на ищеца и да се намират в пряка
причинно – следствена връзка със застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. В
тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по
делото погасяване на задължението си към ищеца.
С доклада по делото първоинстанционният съд е отделил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата за наличие на валидно сключено застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и собственика на лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № *******, настъпване на ПТП
на 14.03.2020 г. на автомагистрала „Хемус“, 51 км., в посока от гр. София към гр. Варна със
сочените в исковата молба участници, образувана при ответника преписка по щета №
19411640005/17.03.2020 г.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че ищецът извънсъдебно е заявил
претенцията пред застрахователя, като по образуваната щета му е изплатена сумата от
1352,66 лв.
С оглед доводите във въззивната жалба и в отговора, спорът между страните във
въззивното производство се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на
причинените имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие,
породено от виновното и противоправно поведение на делинквента, чиято гражданска
отговорност е била обезпечена през релевантния период от застрахователното дружество –
въззиваем.
За установяване размера на подлежащите на репариране имуществени вреди в
първоинстанционното производство са назначени автотехническа експертиза и
допълнителна такава, които настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202
ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвени. Съгласно заключенията
вредите, нанесени на лека автомобил „Мазда 5“ са в причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие. Вещото лице е определило, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислен на база средни пазарни цени към датата
на застрахователното събитие възлиза на 2555 лв. с ДДС, от които 1560 лв. с ДДС (1300 лв.
2
без ДДС) – стойност на нови части, подлежащи на подмяна, 701 лв. с ДДС (585лв. без ДДС)
– цена за труд за демонтаж, монтаж, възстановяване и боядисване на увредените части и 288
лв. с ДДС (240 лв. без ДДС) – боя и материали. Според експерта сумата от 2538,20 лв.
съгласно издадените от ищеца разходни документи е съобразена със стойността на
необходимия ремонт за възстановяване на процесния автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, като по силата на чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна стойност се смята стойността необходима за възстановяване на имущество
с ново от същия вид и качество, в това число присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС (решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др.)/ при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Ето защо съдът приема, че дължимото обезщетение трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние по средни пазарни цени за нови части и за труд, т. е. да се приведе увреденото
МПС в предишното му техническо състояние, поради което обезщетението следва да бъде
равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. В случай, че пострадалият
е отстранил вредите върху вещта за своя сметка и по този начин е възстановил
предхождащото увреждането състояние на вещта, то дължимото обезщетение следва да бъде
съобразено с действително заплатената сума, когато тя не надвишава средните пазарни
цени.
В случая ищецът е представил по делото доказателства за извършен ремонт на
увреденото МПС, като видно от оферта № **********/14.04.2020 г. на автосервизен център
„К.-2002“ ООД, извършените ремонтни дейности обхващат в цялост вредите на автомобила,
причинени в резултат на процесното ПТП, а тяхната стойност (вкл. труд и материали) е в
размер на 2538,20 лв. с ДДС. Описаните във офертата вреди по лекия автомобил
съответстват на констатираните при извършени при ответното дружество оглед на
автомобила във връзка с подаденото искане за определяне и заплащане на застрахователно
обезщетение по щета № 19411640005/17.03.2020 г., както и на заключението на назначената
допълнителна съдебно автотехническа експертиза. От ищеца са представени и фактура №
**********/14.04.2020 г. за сумата от 1269,10 лв. с ДДС, издадена от автосервиз „К.-2002“
ООД с посочено основание: авансово плащане за извършен ремонт на автомобила, и
фактура № **********/15.05.2020 г. за сумата от 1269,10 лв. с ДДС, издадена от „К. -2002“
ООД с основание: доплащане за ремонт на Мазда *******.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за присъждане
на обезщетение по средни пазарни цени, доколкото в случая от доказателствата по делото се
3
установява, че реално заплатената от ищеца сума за авторемонтните дейности е 2538,20 лв.
Това е и реално претърпяната от ищеца имуществена вреда, като въззивната инстанция
счита, че присъждане на сума в по-висок размер – този определен от вещото лице по средни
пазарни цени, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответното
дружество.
От тази сума следва да се приспадне заплатената от ответното дружество сумата в
размер на 1352,66 лв., или искът е основателен и доказан за сумата в размер на 1185,54 лв.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № 20006370 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 1481/2021 г. по
описа на СРС, 155 състав, следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има
право на направените в производството разноски. Пред настоящата инстанция въззиваемият
претендира разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като
представя доказателства (разписка от 29.11.2022 г.) за заплащането му в брой.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20006370 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. №
1481/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Застрахователна компания У.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4