МОТИВИ присъда № 36/ 04. 02. 2020г.
Предаден е на съд подсъдимия Л.К.Л. ***
и живущ ***, ЕГН ********** по чл. 343 ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342 НК за
нарушение на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Преди началото на разпоредителното
заседание наследникът на пострадалото лице М.
И.- Ж.Ф.М. от ********-
редовно призована чрез своя процесуален представител адв. А.- М.Ш.- не се явява без да сочи уважителни причини
за неявяването си и, въпреки изрично упоменатите и права на немски език , не предявява
искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец в наказателния
процес със съответни претенции за обезщетение за претърпени вреди.
При изслушване на страните по въпросите
по чл. 248 ал. 1 НПК подсъдимият Л. изрично заявява, че желае съдебното
производство по делото да протече по реда на
Глава Двадесет и седма- чл. 371, т. 2 НПК като не оспорва фактите,
твърдени в обвинителния акт и изразява изрично съгласие доказателствата в
досъдебното производство и направеното от него самопризнание да се ползват при
постановяване на присъдата. Признава се за виновен.
Представителят на държавното обвинение
не намира наличие на нарушения по въпросите по чл. 248 ал. 1 НПК.
След съобразяване със събраните по
делото доказателства, съдът прие, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят
от тях и на основание чл. 373 ал. 2 НПК постанови да бъде извършено съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК.
По време на изслушване на съдебните
прения прокурорът изцяло поддържа фактите в обвинителния акт- тъй както са
посочени. Пледира за осъдителна присъда по предявеното обвинение и при превес
на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
фактите в обвинителния акт и пледира за справедливо наказание. Сочи нови
писмени доказателства.
Подсъдимият Л. изтъква допълнително, че
лично той е откарал пострадалата до болница, но не оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието. Моли единствено наказанията му
да бъдат справедливи- в смисъл на минимален срок.
След преценка на събраните по делото
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност и в пределите на чл. 373 ал. 3 НПК, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :
Подсъдимия Л.К.Л.
придобил правоспособност за управление на моторни превозни средства, категория
„*ВМАМ*”, по силата на протокол №374 от 17.03.1989г. Видно от приложената
справка /л.212-215 ДП/ през периода 1999г.-2016г. той е наказван многократно по
административен ред за нарушения на ЗДвП.
В началото на месец
септември 2016г. пострадалата М.И. /по данни от ДП- *************/, родена на
***г., гражданин на *******************, пристигнала
на почивка в Република България, к.к.“Слънчев бряг“.
На 14.09.2016г., около
15,30 часа, в к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър, подсъдимият Л. паркирал лек
автомобил марка „*****”, модел „*****“, с рег.№ ********, собственост на П. С. С.- Л., на алея,
разположена между хотел „Астория“ и хотел „Роял Бийч Барсело“. Ширината на
алеята /платното за движение/ била шест метра, с тротоари за движение на
пешеходци, разположени от двете й страни, с широчина по два метра. Пътната
настилка на алеята била асфалтова, като липсвали пътни знаци и хоризонтална
маркировка.
Лекият автомобил,
управляван от Л., бил паркиран на алеята до тротоара, в края на паркинга пред хотел
„Астория“, с предната част насочен в южна посока. Автомобилът бил тип пикап —
фургон с пет врати, като три от вратите /двете странични и задната/ били
брандирани с фолио с надписи.
След няколко минути подс.
Л. привел лекия автомобил в движение и започнал извършването на маневра
движение на заден ход, придвижвайки се от края на паркинга пред хотел „Астория“
към входа на същия.
В този момент
свидетелите М. К. и Б. К. - охранители в хотел „Роял Бийч Барсело“ се намирали
до оградата на задния вход на хотела, находящ се срещу хотел „Астория“ и
разговаряли. Св.М. Х. - охранител в хотел „Астория „ се намирал на паркинга
на хотела, обърнат с лице към един от магазините, намиращи се в хотела.
Св.М.К., който се намирал с гръб към алеята, чул специфичен
звук, издаван от движещ се назад лек автомобил. Той се обърнал и видял, че лекият
автомобил, управляван от Л., е започнал движение на заден ход, с посока на движение от края на паркинга на хотел
„Астория“ към входа на паркинга.
По същото време
пострадалата М. И., като пешеходец, предприела пресичане на алеята между
хотел „Роял Бийч Барсело“ и хотел „Астория“, като слязла от тротоара пред
първия хотел и вървейки косо, по диагонал, преминала пред автомобила, движещ се
на заден ход, като продължила движението си, обърната с гръб към превозното
средство. Водъчът Л. не възприел пострадалата, която вървяла в коридора на
движение на лекия автомобил, и със задния десен ъгъл на последния ударил пострадалата
И., която в резултат на удара паднала на върху десния
бордюр на тротоара. Веднага след удара, подс. Л. предприел спиране, като
задействал спирачките на автомобила.
Свидетелите К., К. и Х. чули звуците от удара и спирачките, като св.К. веднага тръгнал към превозното средство, а подсъдимият
Л. излязъл от автомобила си. Когато приближил превозното средство, свидетелят
забелязал, че пострадалата лежи по гръб на асфалта, в безпомощно състояние, а
десния й крак се намирал под задната дясна гума на автомобила. Подсъдимият
помолил свидетеля да му помогне да освободят крака на пострадалата И. от гумата, след което св.К. избутал автомобила напред, а подс. Л. издърпал крака
на пострадалата. След това подсъдимият помолил свидетеля да му помогне да качат
пострадалата в автомобила му, за да я откара до болнично заведение. След като
двамата качили пострадалата И. в лекия
автомобил на подс. Л., св.К. се обадил в
РУ-Несебър и сигнализирал за пътно- транспортното произшествие.
Впоследствие пострадалата
М. И. била настанена
на лечение в „УМБАЛ -Бургас“ АД, а след това била транспортирана до *************** и била настанена в болница „*********“, където починала на 01.10.2016г.
Видно е от заключението
на съдебномедицинската експертиза /по писмени данни/, че пострадалата М.И. е починала в
резултат на ясно изразена посттравматична контузия на мозъка, с признаци на
рецидивиращ кръвоизлив във фронталните теменни дялове на мозъчната тъкан вляво,
със значителен мозъчен оток. Отбелязано е, че са установени и фрактура на
дясната подбедрица с дефект на меките тъкани и инфекции, които най-вероятно са
изиграли роля като причина за клинично доказано системно възпаление и са
повлияли неблагоприятно цялото състояние на организма. Според вещото лице,
всички травми и непосредствената причина за смъртта на пострадалата са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие на
14.09.2016г. /пешеходка, блъсната от автомобил/.
При извършване на
назначена в хода на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол, наркотични вещества или друго упойващо
вещество в кръвта и урината, не е доказано тяхното наличие в кръвната проба и
пробата от урина на подс. Л.Л..
Посредством протокол за
доброволно предаване от 14.09.2016г. по делото е приобщен оптичен диск,
съдържащ видеозапис от охранителна камера, поставена на хотел „Астория“. От
извършената съдебно-техническа експертиза се установява, че няма признаци за
интервенция по видеозаписите и изображението, същите са заснети от охранителни
камери, монтирани на фасадата на сграда, с относително ниска резолюция и шест
кадъра, съдържащи информация за движението на пострадалата М. И. и лекия
автомобил, управляван от подс. Л.Л., са разпечатани на хартиен носител.
Според извършената
автотехническа експертиза, преди пътно- транспортното произшествие лекия
автомобил марка „******“, модел „******“ е бил в покой, а в момента на удара скоростта му на
движение е била 13 км/ч, с опасна зона за спиране 6, 17 метра, която се
изминавала за 2,7 секунди. Вещото лице посочва, че лекия автомобил е бил спрял
пред тротоара на хотел „Астория“, а пострадалата е преминала от тротоара пред
хотел „Роял Бийч“, диагонално-косо, към тротоара на хотел „Астория“, като се
придвижила на север. След удара, автомобилът бил спрян до тротоара, след като е
оставил спирачни следи, дясна с дължина - 1,70 метра, като задната дясна гума е
била застъпила глезена на пешеходката, която паднала извън коридора на движение
на лекия автомобил. Експертизата е определила мястото на удара по находките,
намерени на мястото на произшествието, следите по пътната настилка и следите по
превозното средство. Експертното заключение приема, че първия удар на лекия
автомобил е станал със задната част на бронята и ъгъл, по тялото- дясната
половина, под центъра на тежестта на пешеходката. В резултат на удара, същата
залитнала и паднала отляво върху бордюра, където бил третия удар - в главата и
лявата ръка на пешеходката. Вещото лице приема, че е имало и трети удар, тъй
като задната дясна гума на автомобила застъпила глезена на пешеходката и го
премачкала.
Според вещото лице, подс.
Л. е имал обективна възможност да възприеме пострадалата, движеща се зад
автомобила, през огледалата за задно виждане и през прозорците на задната
врата. За леките автомобили видимостта назад през страничните огледала трябва
да е до 60 метра, а странично до 1,20 метра, но въпреки това се получавали невидими
зони и зони на ограничена видимост зад автомобила, до 12 метра. Вещото лице
приема, че тъй като отстоянието на задната част на лекия автомобил до мястото
на удара е било по-голямо от разстоянието на виждане и по- голямо от опасната
зона за спиране на автомобила, водачът късно е възприел пострадалата като
опасност на пътя и едва след удара употребил спирачки и спрял.
Според експертното
заключение, пострадалата М. И. се е движела на неразрешено за пешеходците място, а
именно по платното за движение на моторни превозни средства. Същата е
представлявала потенциална опасност за тези движещи се средства. Вещото лице
посочва, че при наличие на тротоари от двете страни на алеята, пострадалата не
би следвало да се движи по платното за движение на автомобили, още повече, че
на пешеходците е разрешено да пресичат платното за движение на регламентираните
за това места - на пешеходна пътека и в продължение на тротоарите на
кръстовища.
С гореописаните си
действия, при управлението на лек автомобил марка „******“ модел „******” с
рег.№ ********, подсъдимият
Л.Л. е допуснал нарушения на правилата за
движение, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ :
-
чл.40, ал.1 “Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“.
-
чл.40, ал.2 “ По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности“.
От заключението на
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка подс.
Л.Л. е имал обективна възможност да предотврати пътно-транспортното
произшествие, ако маневрата на заден ход е била извършена с помощта на второ
лице, което да следи обстановката зад автомобила и да насочва действията на
водача, както и да не допусне външни лица да навлязат в габарита на движение на
автомобила. Според вещото лице, в конкретния случай подс. Л. е могъл да се
довери на някой измежду свидетелите К., Х. и К., очевидци на
действията му, който да му показва пътя при движението назад и при необходимост
да му сигнализира за неочаквана опасност, за да го спре от движение. В тази
връзка безспорно се установява наличието на пряка причинно - следствена връзка
между допуснатите от подс. Л. нарушения на правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП /чл.40, ал.1 и ал.2 / и настъпилите съставомерни вредни
последици - причинената смърт на пострадалата ****** гражданка М. И., живуща във *************, гр. М., ул. „ **********“ № ** / по личен
паспорт ********* с фамилия В.,
фамилия по баща Ю. и собствено име И. М./. Видно е от
приложения към делото смъртен акт, че смъртта е настъпила в ********* на 01. 10. 2016г.
За настъпването на
вредоносния резултат е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която с
поведението си на платното за движение е нарушила чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, а именно: (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни
да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1.
преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение;
2.
да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ :
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка, съд намира обвинението за безспорно доказано.
Това е така, защото от обективна страна, на 14.09.2016г. в к.к.“Слънчев бряг“,
общ. Несебър, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„*****“ модел „*****” с
рег.№ *********, подсъдимият
Л. е нарушил правилата за движение по
пътищата, посочени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно:
-
чл.40, ал. 1 от ЗДвП “Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“.
-
чл.40, ал.2 от ЗДвП “ По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности“.
От субективна страна
деянието е извършено виновно по смисъла на чл. 11 ал. 3 НК, като по
непредпазливост подсъдимият причинил смъртта на М.И. / фамилия ******/ по
баща *****/, собствено име *********/, родена на ***г., настъпила на 01.10.2016г. в болница
“С.“ - ****************-
безспорно е, че деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди- подсъдимият Л. не е предвиждал причиняването на смъртта на
пострадалата М. И., но предвид допуснатите нарушения на правилата за
движение по чл.40, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
в резултат на тяхното нарушаване може да бъде причинена смъртта на друго лице.
По данни по делото
единствен наследник на пострадалата в момента е дъщеря и Ж.М..
Горното се потвърждава
както от надлежно събраните, изслушани и приети по реда на чл. 283 НПК
протоколи за разпит на свидетели и другите документи по делото / подробно
описани в протокола от с. з./, така и от предявените веществени доказателства
по реда на чл. 284 НПК.
Като причина за
извършване на деянието следва да се посочи неглижирането от страна на
подсъдимия на конкретната пътна обстановка и пренебрегването на императивни
задължения по ЗДВП.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на
наказанието съдът се съобрази както с целите на закона по смисъла на чл. 36 НК,
така и с императивните разпоредби на чл. 54 НК. Взе пред от една страна
високата степен на обществена опасност на самото деяние предвид родовия и
непосредствен обект на посегателства и сравнително широкото му разпространение
в обществото. От друга страна взе предвид сравнително ниската степен на
обществена опасност на самия деец- осъзнаването на извършеното от него и
посткриминалните действия, които той е предприел още непосредствено след
произшествието, упражняването на обществено полезен труд и изрядността му към
фиска, младата му възраст, чистото му съдебно минало, семейното му положение,
обстоятелството, че той сам осъществява физически дейността на регистрираното
от него търговско дружество „ ********** и
тази дейност към момента е единствения източник на препитание, пълните му
самопризнания и искреното му разкаяние за случилото се. От друга страна обаче
не може да не се отчетат и допуснатите от него преди настоящото деяние нарушение
на правилата за движение. Същевременно с това е безспорно по делото, че самата
пострадала М. И. с поведението си на пътя е допуснала грубо нарушение
на правилата за движение. Ето защо и на първо място следва да се посочи извода
на съда, че в случая не са налице каквито и да били изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което и
най- лекото определено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и е
неприложима разпоредбата на чл. 55 НК. Ето защо, и след като съдът призна
подсъдимия за виновен по предявеното обвинение по чл. 343 ал. 1, б. „в“ във вр.
с чл. 342 ал. 1 НК за допуснати нарушения по чл. 40 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, в пределите на този
текст му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно три години лишаване от свобода. Предвид реда на провеждане на
конкретното съдебно производство и на основание чл. 373 ал. 2 НПК във вр. с чл.
58а ал. 1 НК съдът редуцира така определеното наказание лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът намери, че към
настоящия момент процесът на поправяне и превъзпитание у дееца е налице, поради
което не се налага ефективно изтърпяване на това наказание, като на основание
чл. 66 ал. 1 НК отложи това изтърпяване на това наказание за срок от три
години.
С присъдата съдът
приложи и задължително предвиденото наказание по смисъла на чл. 343г НК, като и
във вр. с чл. 49 ал. 1 НК лиши подсъдимия от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Накрая с присъдата съдът
се произнесе и по веществените доказателства, като постанови след влизането и в
сила един брой оптичен диск да бъде върнат на собственика хотел „Астория“
Слънчев бряг. Осъди също така подсъдимия да заплати в полза на Държавата
направените от нея разноски на досъдебното производство и пред настоящата
инстанция.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК :
.