Мотиви към Решение № 342, постановено по
НАХД №578 по описа за 2017 г. на БРС
Производството по делото е образувано по повод внесено
в съда постановление на РП-Бургас с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на А.Г.Д. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление по чл.325
ал.1 от НК, за това че на 17.12.2015 година, в
автобус на градския транспорт, обслужващ автобусна линия № ..., свързваща
квартал Д. Е. с центъра на град Б., качвайки се от автобусна спирка, извършил на публично място пред
множество хора непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно нанесъл удар с десен юмрук
в областта на устните и два удара с глава в областта на носа на Н. С. К., ЕГН **********,
дърпал го за якето и му казвал да слиза от автобуса, с което нарушил
обществения ред и спокойствие и изразил явното си неуважение към обществото.
Редовно призован
за открито съдебно заседание обвиняемият се явява. За него, също редовно призован,
се явява упълномощения му защитник адв.К. ***. В хода на съдебното следствие
обвиняемият дава обяснения. В тях същият се признава за виновен, че е ударил шамар
на К., но не се признава в повдигнато му обвинение за хулиганство. Твърди, че с
К. е имал конфликтни отношения и че виждайки го да влиза в автобуса решил да се
саморазправи като му ударил в гръб шамар по лицето и след това поискал от него
да слезе. Според обвиняемия, никой от присъстващите в автобуса пътници,
кондуктор и шофьор не е реагирал на случилото се и инцидентът е траял около
20-30 секунди. В последната си дума иска от съда да го признае за невиновен в
повдигнатото му обвинение за хулиганство.
Защитата на
обвиняемия навежда доводи, че не е осъществено от обективна и от субективна
страна престъплението по чл.325 ал.1 от НК. Като причина за действията на
обвиняемия сочи поведението на пострадалия К. преди инцидента. Тъй като срещата
между обвиняемия и пострадалия е станала след възникналия конфликт, първият е
реагирал бурно и директно, като с действията си не е имал намерение да скандализира
обществото и да изрази явното си неуважение към него. Според защитата е била
налице една проява, която прокурорът е следвало да отчете като дребно
хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ. Навеждат се доводи за изключително
ниската степен на обществена опасност на проявата провокирана от личен мотив. Иска
от съда да признае обвиняемия да невинен.
Прокурорът поддържа внесеното предложение от
фактическа и правна страна. Предлага на съда да освободи обвиняемия Д. от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер
съобразен с имущественото му състояние. Наред с глобата предлага на съда да му
наложи и наказанието обществено порицание, което да бъде изтърпяно чрез
залепване диспозитива на решението в Кметството на кв.Д. Е., без да посочи за
какъв срок.
С оглед събраните по досъдебното производство доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Обвиняемият А.Г.Д. е неосъждан български гражданин, на
23 години, с висше образование, неженен, работи като дисководещ в дискотека „К.“
в гр.Б.
На 17.12.2015 г., в гр.Б., в 16,00 часа, от автогара З. в гр.Б. потеглил автобус обслужващ автобусна
линия № ... в посока кв.Д. Е. В квартала, на спирката в центъра, в автобуса се
качили свидетелите Н. К. и Г. С. Насочили се да седнат на една от задните
седалки. От първата врата на автобуса се качил и обвиняемият. Същият се запътил
към свидетелите като преминал по дължина на целия автобус и отишъл към задните
седалки. Докато К. си оставял чантата на
седалката, обвиняемият го хванал за рамото, обърнал го с лице към себе
си и го ударил с главата си в лицето в областта на носа. След този удар го
ударил и с юмрук отново в лицето в областта на устните. Започнал да блъска
свидетеля К. към задната врата на автобуса и му говорел да слиза. Свидетелят К.
не отвърнал нито на ударите, нито на думите на обвиняемия. Свидетели на този
инцидент станали всички пътуващи в автобуса както и шофьорът. Намесила се кондукторката
в автобуса-свидетелката Г. И. Тя се приближила до двамата младежи и казала на
обвиняемия да престане иначе ще се обади на полицията. При тези думи
обвиняемият веднага слязъл от автобуса. Пострадалият поискал номера на телефона
на свидетелката И., като й обяснил, че ще отиде в полицията да подаде жалба.
Свидетелката И. му го дала. На пострадалия К. му потекла кръв от носа и от
устната. Затова заедно със свидетелката С. слезли на следващата спирка за да почисти
кръвта по лицето си. Качили на следващия автобус и отишли в сградата на ІІ-ро
РУ на МВР – Бургас, където К. подал жалба (лист № 8 от делото).
На следващия ден свидетелката С. срещнала пострадалия
К. и забелязала, че носът му бил подут и имал оток в областта на устните.
Пострадалият К. не посетили лекар за да се снабди с медицинско удостоверение. Такова
е било издадено по искане на водещия разследването и е било изготвено по
писмени данни (лист № 32 от делото). Видно от същото пострадалият К. получил
оток на устните с пукнатина и синина в областта на носа. Причинени му били
болки и страдание.
Горната
фактология се потвърждава по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства показанията на свидетелите К., И.
и С., дадени пред съдия от РДС-Бургас, от изготвеното съдебномедицинска
експертиза и то писмените доказателства - свидетелството за съдимост на
обвиняемия и пълномощно.
Съдът дава вяра на показанията на пострадалия К. като
и на свидетелите И. и С., като ги намира за непредубедени и последователни, както
и допълващи се. Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия в частта относно
механизма и броя на нанесените удари, както и в частта им, че никой от
присъстващите в автобуса не се е намесил по време на инцидента. Съдът счита, че
тези обяснения обслужват единствено защитната теза и в тях е налице стремеж да
бъдат неглижирани действията му.
С оглед изложените
по-горе фактически констатации съдът направи следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Деянието на обвиняемия А.Г.Д. с ЕГН ********** *** е от обективна и от субективна страна
съставомерно по чл.325 ал.1 от НК, за това, че на 17.12.2015 година, в
автобус на градския транспорт, обслужващ автобусна линия № ..., свързваща
квартал Д. Е. с центъра на града Б., качвайки се от автобусна спирка, извършил на
публично място пред множество хора непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно нанесъл
удар с десен юмрук в областта на устните и два удара с глава в областта на носа
на Н. С. К., ЕГН **********, дърпал го за якето и му казвал да слиза от
автобуса, с което нарушил обществения ред и спокойствие и изразил явното си
неуважение към обществото.
От субективна страна, по мнение на настоящия
съд, обвиняемият е извършил престъплението виновно при форма на вината пряк
умисъл. За да достигне до този извод съдът взе предвид действията на обвиняемия,
времето и мястото на инцидента, възрастта на пострадалия. Разчитайки, че при
влизането си в автобуса пострадалият няма къде да се скрие, нито да избяга, обвиняемият
го е нападнал в гръб, като първият изобщо не
е подозирал какво ще се случи. Ударил го е двукратно и с глава и с юмрук
в лицето, като през цялото време е знаел, че това ще стане достояние на всички
присъстващи в автобуса включително и на свидетелката С. Блъскал е пострадалия и е искал да го свали на спирката, като с
всички си действия е искал последният да бъде унизен и незащитен. Д. е
съзнавал, че с тези си действия демонстрира сила и безнаказаност и ще
предизвика негативните реакции у присъстващите и е искал тяхното настъпване. Обвиняемият
е избрал да извърши тези действия в автобус на градския транспорт по изложените
по-горе причини, като от самото начало му е било известно, че се качва в автобуса
само за да се саморазправи с пострадалия, а не за да го ползва.
Извършеното от обвиняемия не следва да се
оценява само като отделни елементи или детайли като времетраене, намеса на
присъстващите или мотив, а в тяхната съвкупност. Именно тази съвкупност от
последователните действия на обвиняемия Д. сочат на извода, че от обективна и
от субективна страна е осъществено деянието по чл.325 ал.1 от НК. Доводът за
липсата на пряк умисъл и наличието на личен мотив като основание за оневиняване
е несъстоятелен. Съдебната практика в основата на която е Постановление № 2 от
29.06.1974 г. по н.д. № 4/74 г. на Пленума на ВС е категорична и еднопосочна по
този въпрос. Престъплението хулиганство може да се осъществи и при евентуален
умисъл, когато по чисто личен мотив се извършват действия, които освен с друго
са съпроводени и с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Разглежданият случай не е такъв. Независимо какво е
причинило враждата между обвиняемия и пострадалия К., то този повод не се е
случил непосредствено преди нападението, за да реагира нападателят така бурно и
незабавно и от саморазправа да се стигне до настъпването на общественоопасните
последици на престъплението хулиганство. Обвиняемият е имал възможност и на
друго място и по друго време да се срещне с пострадалия, но не е сторил това, а
искал да го унижи публично като е избрал мястото и е разчитал на този избор.
Тези му действия безспорно са израз на явно неуважение към обществото и грубо
нарушават обществения ред. За съда са налице непристойни действия, а не проява.
Дали е действие или проява не е необходимо да бъде измервано времетраенето на
инцидента с хронометър. Независимо от продължителността на инцидента като
времетраене обществената опасност на деянието е висока. Обществото в РБългария
е свидетел на множество инциденти в последните години с участието на младежи и
демонстрация на изключителна жестокост завършили с фатален край. Извършеното от
обвиняемия е израз на неуважение не само към пострадалия като личност, но и
срещу обществото и установения обществен ред.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.325 ал.1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване до две
години, или пробация, като и с обществено порицание. Обществената опасност на
деянието е висока.
Деецът Д. показва
ниска степен на обществена опасност. Същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ раздел ІV от НК. С извършеното престъпление няма нанесени имуществени
вреди. Като съобрази това, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК освободи
обвиняемия Д. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
глоба. При определянето размера на глобата съдът съобрази младата възраст на
дееца, трудовата му ангажираност и неговото семейно положение. Определи глобата
в размер на минималния предвиден в
закона, а именно 1000 (хиляда) лева. По мнение на съда с това административно
наказание могат да бъдат постигнати целите на чл.12 ЗАНН.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ:
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди обвиняемия А.Г.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза
на бюджета на ОД на МВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 48,64 (четиридесет и осем лева и 64 стотинки) лева за
изготвената съдебномедицинска експертиза.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди обвиняемия А.Г.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд-Бургас направените в
хода на съдебното производство разноски в размер на 10,00 (десет) лева
представляващи държавната такси за издаване на два броя изпълнителни листи.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова