Решение по дело №328/2019 на Районен съд - Попово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

гр. П., 06 декември 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

         при секретаря: Д Б, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 328 по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 77, във вр. чл. 79 от ЗС.

Ищците Б.Т.Б., Т.Б.Т. и Н.Б. ***, действащи чрез пълномощник: адв. Р. К. ***, твърдят в исковата молба, че са наследници по закон на И. М. И., б.ж. на с. К, общ. П., който притежавал дворно място в чертите на с. К, което към момента  имало статут на земеделска земя и представлявало имот с идентификатор 37649.180.8, с площ 1375 кв.м., нива, осма категория, в м. „Жабарницата“, при граници: №№ 37649.180.9, 37649.180.10, 37649.180.185, 37649.180.7, 37649.888.9901.

Тъй като имотът бил изключен от регулационните граници на населеното място и бил включен в плана за земеразделяне и тъй като собствеността върху него не била възстановявана в сроковете и при условията на ЗСПЗЗ, същият бил предаден на Община П..

Твърдят, че имотът е собственост на наследодателя на ищците, а след смъртта му – на тях самите, в продължение на повече от 70 години.

Твърдят още, че имотът не  е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС или др. държавни образувания, винаги е съществувал в реалните си граници и е владян явно и необезпокоявано от наследодателя на ищците, а след смъртта му – от тях самите. Имотът бил ограден и се отличавал от останалите имоти.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните по делото, че процесният имот е собственост на ищците.

         В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, е подаден писмен отговор от ответната страна, в който е изразено становище за допустимост на предявения иск. Становището й по същество на спора е, че след доказване на обстоятелствата, изложени в исковата молба, Общината не би се противопоставила на искането на ищците да бъде постановено решение, с което да им бъде призната собствеността върху претендирания имот.

С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК е направено искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищците, на основание чл. 78, ал. 2  от ГПК.

         Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:  

         От приложеното по делото удостоверение № 79/07.04.1994 г., издадено от кметство с. К, общ. П., е видно, че имот, планоснимачен № 743 с площ  1376 кв.м., собственост на М. И М по плана на селото от 1959 г., при граници: на юг: улица, на изток: Р Н и Г К, на запад: свещ. Х поп В и на север: улица, е изключен от регулационния план на селото. В същото удостоверение е посочено, че понастоящем имотът се ползва от наследници на И. М..

         От приложеното по делото удостоверение за наследници, изх. № 52К/04.02.2019 г., издадено от Община П. е видно, че И. М. И., б.ж. на с. К, общ. П., починал на 16.02.1989 г., след смъртта си е оставил за свои наследници следните лица: 1. съпруга Н Й И, починала на 13.03.1996 г. и оставила след смъртта си посочения наследник под № 2; 2. дъщеря Р И Б, починала на 10.01.2008 г. и оставила за свои наследници следните лица: 2.1.Б.Т.Б. – съпруг (ищец по делото), 2.2.Т.Б.Т. – дъщеря (ищец по делото) и 2.3. Н.Б.Г. – дъщеря (ищец по делото).

Няма спор, че след изключването му от регулация горепосоченият недвижим имот е бил включен в плана на земеделските земи на землище с. К, общ. П. и тъй като собствеността върху имота не е била възстановена в сроковете и при условията на ЗСПЗЗ, като собственик е вписана Община П.. Понастоящем, след влизане в сила на кадастралната карта на с. К, общ. П. и съгласно приложената по делото скица на поземлен имот № 15-90900/04.02.2019 г., издадена от СГКК – гр. Т., процесният имот представлява Поземлен имот с идентификатор: 37469.180.8 с площ 1375 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К, общ. П., обл. Т., одобрени със Заповед № РД-18-613/03.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения, с адрес на поземления имот: с. К, общ. П., местност „ЖАБАРНИЦАТА“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 8, с номер по предходен план: 180008, при граници и съседи: 37469.180.9, 37469.180.10, 37469.180.185, 37469.180.7, 37469.888.9901.

От показанията на разпитаните по делото свидетели В. И. К.от гр. П. и Лазар Т. ***, без родство и спорове със страните, се установява, че имотът се намира в края на с. К, че същият е ограден и е ясно отграничен от съседните имоти. Свидетелите посочиха приблизителната площ на имота, както и неговите граници и съседи. И двамата свидетели заявиха, че имотът е наследствен на съпругата на ищеца Б.Т.Б.. Същият е бил собственост на нейния  дядо, впоследствие на баща й, а след нейната смърт, имотът се владеел от ищците по делото. Свидетелят Л заяви, че имотът е във владение на наследодателите на ищците, а след тяхната смърт – на самите ищци вече от около 70-80 години. Свидетелите заявиха, че преди години имотът е засяван с пшеница, ечемик и царевица, а понастоящем същият бил засят с люцерна. По-конкретно, семейството на ищцата Т.Б.Т. обработвало имота. И двамата свидетели бяха категорични, че не са чували ищците да са имали спорове за собствеността на имота  някого, като всички от селото знаели  , че имотът е собственост на ищците.

         При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         Тъй като е предявен от лица, разполагащи с активна процесуална легитимация и с интерес от предявяването му, съдът приема, че искът за установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот е допустим.

Разгледан по същество, съдът приема иска за основателен и доказан по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението следва да бъде непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено. Фактическата власт върху имота следва да се упражнява с намерение за своене.

Съдебната практика категорично приема, че наличието на манифестирана с намерение за своене на имота непрекъсната и необезпокоявана от страна на действителния собственик фактическа власт, в срока на придобивната давност по чл.79 от ЗС, може да направи владеещия несобственик собственик на недвижимия имот, в резултат  на което правото на собственост се изгубва от предишния собственик.

В конкретния случай съдът приема, че процесният имот с площта, местонахождението и границите, в които се претендира, представляващ понастоящем Поземлен имот с идентификатор: 37469.180.8 с площ 1375 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К, общ. П., обл. Т., одобрени със Заповед № РД-18-613/03.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения, с адрес на поземления имот: с. К, общ. П., местност „ЖАБАРНИЦАТА“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 8, с номер по предходен план: 180008, при граници и съседи: 37469.180.9, 37469.180.10, 37469.180.185, 37469.180.7, 37469.888.9901, е във владение на наследодателите на ищците, а след тяхната смърт – на самите ищци повече от  70 години и понастоящем. Няма данни по делото да са водени спорове за граници и собственост върху имота. От показанията на свидетелите, които съдът прие за достоверни и ги кредитира напълно, предвид обстоятелството, че същите са последователни, взаимно непротиворечиви и необорени от други доказателства, се установява по несъмнен начин, че владението на ищците върху имота е било и продължава да бъде непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено, поради което и следва да се приеме, че собствеността върху него е придобита на основание чл. 79 от ЗС.

Действително, тъй като имотът е била изключен от регулация, при изработване плана за земеразделяне землището на с. К, общ. П., същият е включен в плана на земеделските земи и като собственик е била записана Община П.. Въпреки това, по делото няма нито твърдения, нито доказателства същата да е  стопанисвала, управлявала или владяла по някакъв начин този имот. Напротив, от всички други доказателства по делото е установено, че владението върху имота в нито един момент не е губено от  ищците, като никой не им е оспорвал собствеността и не е пречил да упражняват необезпокоявано владението върху същия. Няма данни имотът да е бил внасян в  ТКЗС, ДЗС или др. образувани въз основа на тях организации. Няма данни и с приемането на плана на населеното място да са спазени условията на действащите към него момент закони, за да се приеме, че след изключването на имота от регулация, същият е включен в ДПФ, поради което съдът приема, че придобивна давност по отношение на този имот е могла да тече и е изтекла в полза на ищците. Възможността за придобиване по давност на имот със селищен характер, попадащ извън регулационния план, е разгледана и допусната в редица решения на ВКС, в т.ч. Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г. на ВКС, І г.о., което настоящият състав на съда споделя.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Следва да бъде признато за установено  по отношение на страните, че процесният имот е собственост на ищците.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б.Т.Б., ЕГН **********,***, Т.Б.Т., ЕГН **********,***, Н.Б.Г., ЕГН **********,***, ЕИК , със седалище: гр. П., пл. „А С“ № , представлявана от Кмета на Общината, ЧЕ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 37469.180.8

(тридесет и седем хиляди четиристотин шестдесет и девет точка сто и осемдесет точка осем), с площ 1375 кв.м. (хиляда триста седемдесет и пет квадратни метра) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К, общ. П., обл. Т., одобрени със Заповед № РД-18-613/03.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения, с адрес на поземления имот: с. К, общ. П., местност „ЖАБАРНИЦАТА“, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 8 (осма), с номер по предходен план: 180008, при граници и съседи: 37469.180.9, 37469.180.10, 37469.180.185, 37469.180.7, 37469.888.9901, Е СОБСТВЕНОСТ на Б.Т.Б., Т.Б.Т. и Н.Б. ***.

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ: