Р Е
Ш Е Н
И Е № 751
В
ИМЕТО НА НАРОДА
30.04.2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 5149 по
описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К № 2812101, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.П.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
М
О Т И
В И:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 2812101, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на В.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер
на 100/сто/ лева.
Жалбоподателят В.П.П.,
в жалбата и в допълнително депозирано до съда становище навежда подробни възражения
за неправилно и незаконосъобразно издаден електронен фиш и прави искане за
неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се
явява и редовно призования процесуален представител на жалбоподателя.
Административнонаказващият
орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по подадената жалба.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба против В.П.П., ЕГН **********
за това, че на 13.06.2019 г. в 17:46 часа в град Пловдив на бул.”Санкт
Петербург” № 1, посока Митница Пловдив, е извършено нарушение за скорост с МПС
„Форд Фокус“ с рег.№ *****, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ATCC ARH CAM S1, № 11743са, при ограничение на
скоростта за населено място - 50 км/ч., установена скорост 71 км/ч. и превишаване
на разрешената скорост с 21 км/ч. Установеното било определено като нарушение
по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че
от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа
жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено
наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 13.06.2019 г. в 17:46
часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1, посока Митница Пловдив
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *****, като се
е движил със скорост от 71 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на
чл.188, ал.1 от ЗДвП, като за нарушение, извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на В.П.П.. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. В тази връзка изложеното в жалбата становище за неправилно определена
правна квалификация на административното нарушение, като следвало да бъде
изписан и чл.188, ал.2 от ЗДвП, с
твърдението в жалбата, че ЕФ е издаден на лицето З.А., което очевидно се
различава от жалбоподателя /В.П.П./, който А.
бил законен представител на конкретно дружество /отново посочено в
жалбата/, съдът намира за неотносимо към настоящият спор.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В
същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото /гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ №
1, посока Митница Пловдив/, датата /13.06.2019 г./, точният час на извършване
на нарушението /17:46ч./, регистрационният номер на МПС /*****/, собственикът,
на когото е регистрирано превозното средство /В.П.П./, описание на нарушението /управление
на лек автомобил с превишена скорост 21 км/ч при ограничение от 50 км/ч/,
нарушената разпоредба / чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /100 лева/,
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане / четиринадесет дневен
срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.
***то на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, отнасящо се до липсата на данни – имена и длъжност на
издателя на електронния фиш. Задължителните реквизити на
съдържанието на ЕФ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП. Посоченото обстоятелство – издател на електронния фиш, обаче не
попада сред тях. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Следователно електронният фиш по силата на закона представлява не изявление на
определен административен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител от определено лице, но на база административно-информационна система,
поради което за формалната му законосъобразност е достатъчно да е изготвено
чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи.
Доводите относно теоретичната невъзможност да се ангажира
административнонаказателната отговорност на едно лице без властническо
волеизявление на физическо лице, действащо в качеството му на държавен орган,
са неоснователни, доколкото такава възможност е предвидена в самия закон /
Решение № 1202 от 14.06.2016 г. по к.а.н.д. № 1027/2016 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2482 от 14.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2502/2013 г. на
Административен съд – Пловдив/.
Неоснователно е и възражението за допуснат пропуск чрез непосочването
на дата на издаване на електронния фиш. Няма как непосочването на
обстоятелство, което не съставлява част от задължителното съдържание на
обжалвания акт, а именно дата на издаване, да влече неговата
незаконосъобразност. Съдът вече изложи мотивите си защо приема задължителните
реквизити на съдържанието на ЕФ да са били надлежно спазени. Следва да се
посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът
на чл.34 от ЗАНН в смисъла, вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не
се съставя, като в този смисъл е и трайната съдебна практика /Решение № 1315 от
24.06.2015 г. по к.а.н.д. № 1282/2015 г. на Административен съд – Пловдив/.
Не представлява основание за отмяна на ЕФ и непосочването пред кого и в
какъв срок подлежи на обжалване. Този въпрос е неотносим към
законосъобразността на самия ЕФ, а е от значение за упражняване правото на
жалба на наказаното лице. В случая доколкото жалбата е счетена за подадена в
срок и е разгледана по същество, то правата на жалбоподателя не са нарушени по
никакъв начин.
Съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в
съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на одобрен тип
средство за измерване. Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения
към него клип от радар № 11743ca. От Протокол за използване на АТСС се
установява, че процесното техническо средство е било позиционирано в гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 1, посока Митница Пловдив. Работата с
техническото средство е започнала на 13.06.2019 г. в 16:00 часа и е приключила
в 18:00 часа на същата дата. Именно в този времеви интервал е заснето и
процесното статично изображение от техническо средство ARH CAM S1 с фабр. №
11743ca.
Следва да се отбележи, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. разпоредбата на чл.7
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. беше отменена, поради което от 16.01.2018
г. мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24,
както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване
или в интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Техническото средство, с което е установено нарушението, отговаря на
одобрения тип, доказателство за което е приложеното по преписката Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. Системата за контрол е вписана в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по
метрология.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Безспорно в случая противоправното деяние е
установено именно по посочения от закона начин – чрез клип №11743СА/0194667,
изведен от паметта на АТСС. Поради настъпилата законодателна промяна в сочената
правна норма от 05.07.2017г. санкционирането на нарушенията, визирани по-горе
се извършва чрез облекчената процедура на издаване на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП /ирелевантно е обстоятелството с каква система за видеоконтрол е
установено нарушението – мобилна или стационарна/. За нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП при хипотезата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП се налага административно
наказание „глоба“ от 100 лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба
№Iз-2539/17.12.2012г. Следователно правилно АНО е провел съкратената процедура
по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение. В тази връзка е и разпоредбата на §6 т.65 от ЗДвП, според която
„автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Следователно установяването на
нарушението с мобилно средство за видеоконтрол, с каквото е било заснето и
процесното нарушение, е възможно и
законосъобразно.
Спазено е и изискването на чл.10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. за
попълване на протокол съгласно приложението при всяко използване на мобилно
АТСС, както и изискването протоколът да бъде съпроводен със снимка на
разположението на уреда, предвид представената такава по делото.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Съдът счита, че в случая правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е с 21 км/ч, поради което то попада в
приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на
превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място. Съдът намира и че правилно е била установена превишената стойност на
скоростта от 21 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е
отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и
че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената
скорост, която в случая по делото се установи да е 74 км/ч, се извадят 3 км/ч
толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 71 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50
км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 21 км/ч. По тези съображения
съдът намира и че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на
наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в случая
наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът приема,
че наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания за
неговото изменение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв трябва да
бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното,
ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.