Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262627 13.12.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15736
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против М.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 27.06.2017г. – 05.05.2020г.,
в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П.
***, имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в
размер на 856.01 лева. За потребените
количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и
мораторна лихва върху главницата, в размер на 154.89 лева, за периода 30.06.2017г. – 31.05.2020г. Ответникът
фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ****, а отношенията
между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи
условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период
се определяло, съгласно чл.26, ал.2 от Общите условия. Съгласно ОУ монтираното
измервателно устройство в имота на потребителя е индивидуално и предвид това
подмяната му, респ. поставянето му е задължително за потребителя. На ответника
било връчено известие за нередовен водомер на 03.10.2019г. Твърди се, че същият
е знаел за начина на отчитане на водомера за посочения период, но при отчетите,
в повечето случаи е отказвал да положи подпис.
Предвид неизпълнение на
задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство, по частно гр. дело № 7273/2020 г. на ПРС, II гр. състав,
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била
връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил
правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 25.06.2020г.
до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени,
са редовно връчени на ответника М.С.С., чрез пълнолетно лице от домашните й (д.),
съгласно чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил
от същата писмен отговор на исковата молба.
Ответникът М.С.С.
е била редовно призована за първото съдебно заседание, чрез пълнолетно лице, което живее
на адреса, съгласно чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като в изпратената призовка,
ведно с Определението по чл.140 ГПК № 263413/19.08.2021 г., изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание,
проведено на 25.11.2021 г. ответникът не се е явила, не е изпратила упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като
с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в
общ размер 100 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.
Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал адвокатско възнаграждение
в размер от 100 лева, което следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. В
настоящото исково производство, в проведеното на 25.11.2021 г. открито съдебно
заседание, ищецът изрично заявява, че не претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на
ищеца, е 200 лева, от които 125 лева за заповедното производство и 75 лева за
исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 250,
сумата от 856.01 лева /осемстотин
петдесет и шест лева и една стотинки/ – главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се
в гр. П. ***, за периода 27.06.2017 г.
до 05.05.2020 г., както и сумата от 154.89
лв. /сто петдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ –
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 30.06.2017 г. до 31.05.2020
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда - 25.06.2020
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3373 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.07.2020 г. по частно гр. дело № 7273/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив , бул. „6-ти септември“ № 250, сумата от общо 200
лева /двеста лева/, от които сумата от 125 лева – деловодни разноски по
производството по частно гр. дело № 7273/2020 г. по описа на РС – Пловдив и сумата от 75 лева – деловодни
разноски по настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския
окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с
оригинала!
РЦ